Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна,
08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на
секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3353
по описа за 2019година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЕТ“Р.Г.“***4, със седалище и адрес
на управление *** 2, представлявано от Р. А. Г., срещу
„С.и П.” ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Д.С.М. и срещу Д.С.М., ЕГН**********, с адрес *** иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца
сумите, както следва: 10000лв.,
представляваща дължима главница по договор за заем от 03.09.2012г.; 375лева, представляваща възнаградителна
лихва по договор за заем за периода 03.09.2012г. до 03.02.2013г. и 5915лева, лихва за забава за периода от
03.02.2013г. до 10.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: На 03.09.2012г. сключил с ответника Д.М., като
представляващ ответното дружество „С.и П.” ООД договор за заем, по силата на
който ищецът му предоставил сумата от 10000лева,
със задължение сумата да бъде върната на 03.02.2013г. Страните уговорили договорна лихва в размер 9% от размера на
заема за периода от датата на получаване на заема до датата на връщането му,
изчислена съгласно погасителен план в размер на 375лв. Предвид характера на
облигационното отношение, а именно, че се касае за търговци по см. на Закона,
ищецът отчел в счетоводния си баланс заетата сума, като вземания от
длъжници. Ответникът М. предоставил на
търговеца заемодател писмен документ – квитанция към ПКО №001/ 03.09.2012г.,
като доказателство, че е внесъл сумата в касата, изписана цифром и словом.
Твърди, че понастоящем въпреки настъпилия падеж на задължението за връщане на
сумата, изпълнение на това задължение не е последвало. С нотариална покана,
надлежно връчена на ответника Д.М., като представляващ ответното дружество, на
10.07.2018г. ищеца предоставил едноседмичен срок на ответника за признаване на
съществуващото вземане и връщане на
заетата сума. На уговорената дата и час заемателят не се явил и не изпратил
представител, за което бил съставен съответен Констативен протокол.
Неизпълнението на договорното задължение на ответниците обосновава интереса от
заявяване претенцията пред съда. Искането е за
уважаването й и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва допустимостта
и основателността на исковата претенция. Оспорва се съществуването на договора
за заем, сключен между ищеца и физическото лице, ведно с погасителния план и
разписката за получена парична сума от ответника М., в негово лично качество.
Оспорва ответникът М. да се е съгласил да отговаря солидарно за задълженията на
ответното дружество, в качеството му на физическо лице. Твърди, че не е установено
заемната сума да е предадена на заемателя „С.и П.” ООД, нито на ответника Д.М.,
в качеството му на физическо лице. Твърди, че представените с исковата молба
ч.документи са неистински и с невярно съдържание /договор за заем от
03.09.2012г., погасителен план и разписка за получена сума от същата дата/,
като подписът и печатът не са изпълнени от ответника Д.М., в качеството му на
физическо лице. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
приложения по делото договор за паричен заем, с приложения към него погасителен
план, със сключването на същия ищецът
ЕТ“Р.Г.“*** предоставил сумата от 10000лева на ответника „С.и П.” ООД, ЕИК *
представлявано от Д.С.М., ЕГН**********, със задължение сумата да бъде върната
на 03.02.2013г. Страните уговорили
договорна лихва в размер 9% от размера на заема за периода от датата на
получаване на заема до датата на връщането му, изчислена в размер на 375лв.
Видно от квитанция към ПКО №001/ 03.09.2012г., сумата от 10000лева е
получена от Д.С.М., за което е поставен подпис за „гл.счетоводител“.
Видно от счетоводна справка за вземанията на ЕТ“Р.Г.“*** към контрагент
„С.и П.” ООД и към 22.06.2018г. в дебит сметка 4981 е осчетоводена сума в
размер на 10000лева. Същата сума фигурира и в оборотната ведомост по партиди I-во ниво за периода
01.01.2018г.-22.06.2018г., отразена в същата сметка.
Видно от разписка – уведомително писмо за връчване на нотариална
покана, Д.М., като представляващ ответното дружество, на 10.07.2018г. е получил
Нотариална покана от ищеца, с която последният му предоставил едноседмичен срок
за връщане на заетата сума.
В хода на процеса автентичността на гореописаните документи - договор
за заем от 03.09.2012г., погасителен план към него и квитанция към ПКО №001/
03.09.2012г. са оспорени от ответника, с
оглед на което, съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК и е назначил
СГЕ.
От заключението по изготвената СГЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно изготвено, като даващо отговор на поставените задачи, се
установява, че подписите, положени за „заемател“ в договор за паричен заем и за
„заемополучател“ в погасителен план, са
изпълнени от Д.С.М.. Подписът, положен за „гл.счетоводител“ в квитанция към ПКО
№001/ 03.09.2012г. не е изпълнен от Д.С.М..
По делото са ангажирани специални знания чрез назначената и приета от съда ССчЕ, заключението по която съдът цени като обективно и мотивирано от
вещото лице. От него се изяснява, че сумата по процесния договор в размер от
10000лева е била осчетоводена от ищцовото дружество в дебит сметка 4981 и кредит сметка 501(каса), както и вземането е
отразено във всички баланси на ищеца за период и в годините от 2012г.- 2019г.
Експертът е констатирал, че в счетоводството на ответника, такава сума не
фигурира в нито един от проверените счетоводни документи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предпоставките на
предявения осъдителен иск се свързва с пълно и главно доказване от ищеца: на
наличие на валидно сключен писмен договор за заем, с уговорена солидарност на
ответниците за връщане на заетата сума; реално предаване на процесната сума със
задължение за връщането й в уговорения срок; размер на претенцията; наличие на
писмена уговорка за дължимост на договорно възнаграждение, неговия размер и
период на дължимост.
В тежест на
ответника е да докаже своята изправност по задължението си за плащане, вкл.
изтекла погасителна давност за процесното задължение.
Съдът счита, че е
налице валиден договор обвързващ търговците ЕТ“Р.Г.“*** и „С.и П.” ООД, с договореното и описано съдържание.
Не се споделя обаче претенцията на ищеца, досежно твърдението за наличие на
солидарност във вземането и с искането да бъде ангажирана отговорността и на втория ответник - Д.С.М., доколкото
липсва основание, от което да произтича пасивната солидарност на ответниците в
дълга и доколкото такава може да
възникне само по договор или по закон. Видно от представения договор, същият е
сключен единствено между страните търговци ЕТ“Р.Г.“*** и „С.и П.” ООД, поради което съдът намира, че възражението
на ответника за липсата на пасивна легитимация по отношение и на втория ответник
е основателно, а заявената срещу този ответник претенция – неоснователна.
От друга страна следва да се има предвид и обстоятелството, че
търговецът „С.и П.” ООД се представлява именно
от управителя Д.С.М. който, като представляващ дружеството оперира от
името и за сметка на търговеца. От изготвената СЧЕ безспорно се доказа, че
именно това лице е положило подпис за „заемател“ в договора за паричен заем и
за „заемополучател“ в погасителен план.
Обстоятелството, че последният не е положил подпис и в квитанция към ПКО №001/
03.09.2012г., не може да се тълкува в ущърб на ищцовото дружество, за това че
сумата не е предоставена на ответника, доколкото подписът в нея е положен за
„гл.счетоводител“, което означава, че всеки служител на дружеството, опериращ с
парични средства може да я разпише.
От заключението
по ССчЕ се изясни, че процесната сума от договора е заприходена от ищеца, както
и че и вземането е отразено във всички
баланси в годините от 2012г.-2019г., но не фигурира в счетоводството на ответника. Последното обстоятелство не може
да се интерпретира, като сигурно доказателство за неизвършено плащане,
доколкото извършени нарушения на счетоводния закон са ирелевантни за спора, но
не значат, че сумата реално не е
усвоена, в каквато мнасока са останлите писмени доказателста.
Предвид на изложеното настоящият състав на съда намира за основателна
исковата претенция спрямо „С.и П.” ООД досежно заявените от ищеца суми.
Направено е
възражение за изтекла погасителна давност, което според настоящия състав е
основателно. Видно от приложения по делото договор за паричен заем, ЕТ“Р.Г.“*** е предоставил сумата от
10000лева на ответника „С.и П.” ООД, ЕИК 10388565, със задължение сумата да
бъде върната на 03.02.2013г. Т.е. от падежа на задължението – 03.02.2013г. до
завеждането на исковата молба в съда - на 28.02.2019г., е изтекла предвидената
от Закона петгодишна погасителна давност. Нотариалната покана до ответника,
получена от управителя на дружеството на 10.07.2018г. има единствено
касателство досежно обезщетението за забава, но по Закон същата не е основание
и за прекъсване на давността. За прецизност следва да се отбележи и че дори и
исковата претенция, заявена в първоначалния й вид по реда на чл.422 ГПК по повод
издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по реда на чл. 410,
впоследствие обезсилена с влязъл в сила съдебен акт, също е била погасена по
давност, доколкото заявлението за това е било входирано едва на 14.01.2019г.,
отново след изтичане на крайния срок – 03.02.2018г.
Видно от събраните
доказателства по делото ищецът не е направил никакви постъпления за събиране на
вземането си и не са
предприети никакви действия за събирането на дължимата сума преди завеждане на
исковата молба. По тези причини и с оглед обстоятелството, че до
предявяване на иска на 28.02.2019г.
са изминали повече от пет години, за ищецът се е погасило правото да получи по
съдебен ред претендираната парична сума, на осн. чл.110 ЗЗД.
Така възражението
за изтекла давност се споделя от съда и с оглед на това предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на
спора разноски се следват в полза на ответника. Същият е представил
доказателство за реализирани разноски за депозит за вещо лице в размер на
200левеа и платено адв. възнаграждение в брой по два договора за правна защита
и съдействие от 02.10.2019г. и 03.09.2020г., първият сключен със „С.и П.” ООД, вторият - с Д.С.М., съответно
на стойности 1300лв. и 900лв. Направено е възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е в размер на 1018лева.
По делото са проведени общо 3 на брой заседания, като в процеса по молба на
ищеца встъпи и втория ответник по делото. Предвид активността на пр.
представител на ответника, съобразена с всички извършени процесуални действия
до момента и доколкото оказаната защита по отношение и на двамата ответника е
идентична, съдът намира, че заплатеното възнаграждение следва да бъде
редуцирано единствено досежно втория ответник - в размер до 500лева или общо
дължимото такова съдът определи в размер на 1800лева по двата договора, като в
този смисъл възражението за прекомерност се явява основателно.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от
ЕТ“Р.Г.“***4, със седалище и адрес на управление *** 2, представлявано
от Р. А. Г., срещу „С.и П.” ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.С.М. иск с правно
основание чл.240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва: 10000лв.,
представляваща дължима главница по договор за заем от 03.09.2012г.; 375лева, представляваща възнаградителна
лихва по договор за заем за периода 03.09.2012г. до 03.02.2013г. и 5915лева, лихва за забава за периода от
03.02.2013г. до 10.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, като погасен по давност на осн.
чл.110 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ“Р.Г.“***4, със седалище и адрес на
управление *** 2, представлявано от Р. А.
Г., срещу Д.С.М., ЕГН**********, с
адрес *** иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите, както следва: 10000лв.,
представляваща дължима главница по договор за заем от 03.09.2012г.; 375лева, представляваща възнаградителна
лихва по договор за заем за периода 03.09.2012г. до 03.02.2013г. и 5915лева, лихва за забава за периода от
03.02.2013г. до 10.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ“Р.Г.“***4, със седалище и адрес на управление *** 2, представлявано
от Р. А. Г., да заплати на „С.и П.” ООД сумата от 1500лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за депозит за
вещо лице и адв.хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ“Р.Г.“***4, със седалище и адрес на управление
*** 2, представлявано от Р. А. Г., да заплати на Д.С.М., ЕГН**********, сумата от 500лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: