№ 154754
гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110159964 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 319350/09.10.2024г. на СРС,
подадена от Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Национална полиция“ с искане същата да
бъде осъдена да му заплати сумата от 24999,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, понесени за периода 24.12.2023г.-19.09.2024г. Твърди, че
противоправното деяние, от което са произтекли вредите, се изразява в нарушаване на
интегритета по ДП 375/2013г. на ГДНП и разпитан по него анонимен свидетел. Той дал
уличаващи ищеца показания, но въз основа на преразказа на чуто от друг, че М. е участвал в
разследвания грабеж. Обосновава се, че тези показания били незаконно доказателство, въз
основа на което обаче била обоснована осъдителна присъда спрямо ищеца, който в крайна
сметка бил окончателно осъден по КНОХД № 1018/2019г. на ВКС.
Така депозирания иск съдът намира за недопустим поради това, че по същество и на
практика ищецът иска гражданският съд да преразгледа законността на присъда на
наказателен съд, която е влязла в сила, преценявайки наново събрани в наказателното
производство доказателства. Преразглеждането на силата на пресъдено нещо на национален
съдебен акт е принципно допустимо само в изрично предвидени случаи при това в рамките
на специална установена в НПК процедура. По настоящото дело ищецът иска от
гражданската юрисдикция да се пререши едно наказателно дело на наказателната
юрисдикция, което е забранено от чл. 300 ГПК и от принципа на правовата държава по чл. 4
КРБ - окончателните съдебни актове не могат да подлежат на преразглеждане, освен по
точно определен ред. В рамките на гражданското съдопроизводство съдът не разполага с
правомощие да осъществява какъвто и да било контрол върху актовете на наказателния съд
и прокуратурата или да ги преразглежда. Гражданският съд може да се произнася
единствено относно гражданскоправните последици на тези актове и тези, следващи тяхната
отмяна и/или обявяването за незаконосъобразни по предвидения за това ред. В тази връзка
настоящият съдебен състав изначално не разполага с правомощие нито да проверява дали
ищецът е осъден по законосъобразно проведена процедура, нито дали поведението на
ответника във връзка със събирането на доказателства по наказателното производство
срещу него е обосновано и правомерно.
Исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Доколкото искът е по естеството си и изначално недопустим, то липсва необходимост
от разглеждането на исканията на ищеца за освобождаване от такси и разноски и
1
предоставяне на правна помощ /арг. 24, т. 2 ЗППом/.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 319350/09.10.2024г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 59964/2024г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца в Затвора в
град София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2