РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Габрово , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500059 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260012 от 04.12.2020 г., постановено по гр. д. № 118/2020 г.,
Тревненският районен съд е отхвърлил предявения иск от М.Х. Д., гр.
С.против С.В. Р. и С.Д. П., с пр. осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за обявяване
нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотар. акт № 39, т. ІІ, рег.
№ 3014, дело № 208/27.08.2018 г. по описа на нотариус рег. № 706 на НК и
район на действие РС - Трявна, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е отхвърлен и предявения от М.Х. Д., гр. С.против С.В.
Р. и С.Д. П., иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотар. акт № 39, т.
ІІ, рег. № 3014, дело № 208/27.08.2018 г. по описа на нотариус рег. № 706 на
НК и район на действие РС-Трявна, с който Х.И.е прехвърлил на ответниците
ПИ с идентификатор **** по КК и КР, с адрес гр. Т., ул. "П.Е." № **,
1
подробно описан, на осн. чл. 87, ал. 3 от ГПК, като неоснователен и
недоказан.
В тежест на ищцата са възложени разноските по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. Д.,
чрез адв. М. Д., в която се твърди, че същото е неправилно и необосновано,
постановено при нарушение на закона. Твърди се, че неправилно съдът е
определил правната квалификация на главния иск, като същата следвало да
бъде с пр. осн. чл. 576 вр. с чл. 579, ал. 2, вр. 189, вр. 580, ал. 1, т. 6 от ГПК и
липса на изискуемата от закона форма на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, което било
нарушение на материалния закон. На второ място решението е неправилно по
главния иск, тъй като не е спазена формата на извършване на нотариалното
удостоверение, от една страна, а от друга прехвърлителя не е бил в такова
здравословно състояние, че да не може да подпише нотариалния акт, тъй като
не е бил недъгав към датата на сключването му. Неправилно съдът приема,
при противоречиви изводи в заключението на вещото лице по комплексната
експертиза, че са спазени изискванията на ГПК, касаещи нотариалното
удостоверение. Излагат се подробни доводи. Неоспорването на експертизата
не освобождава съда от задължението му по чл. 202 от ГПК. По делото било
доказано, че към момента на сключване на сделката 27.08.2018 г.,
прехвърлителя не е страдал от недъг по см. на чл. 579, ал. 2 от ГПК и
нотариуса не е имал пр. основание да допусне той да положи отпечатък от
палеца си. Обстоятелството, че пръстовият отпечатък строго индивидуален
белег и идентифициращ в по - висока степен от почерк, не е основание за
неспазване и заобикаляне на повелителната норма на чл. 579, ал. 1 във вр. с
ал. 1 от ГПК. От изложеното следвало, че процесния нотар. акт е нищожен.
По евентуалният иск съдът е изложил общи и необосновани мотиви. Моли да
се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения главен иск, а пир
условията на евентуалност да се уважи евентуалния такъв. Претендират се
разноските за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна по въззивната жалба С.Р., в
който същата се оспорва, по подробно изложени аргументи и се моли да се
потвърди обжалваното решение.
В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция
2
жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител адв. М. Д.,
поддържа жалбата и моли да се отмени решението в обжалваната част и се
претендират разноските по делото за двете инстанции. Ответникът не се
явява и не се представлява, като от процесуалния му представител са
постъпили писмени бележки, в които се взема становище по същество и се
моли да им се присъдят разноските за настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М.Х. Д. против
С.В. Р. и С.Д. Р.а, с която е поискано да се постанови решение, с което да се
прогласи нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотар. акт № 39, т. ІІ, рег.
№ 3014, дело № 208/27.08.2018 г. по описа на нотариус рег. № 706 на НК и
район на действие РС - Трявна поради липса на форма - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
При условията на евентуалност е поискано да се развали процесния договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
поради неизпълнение от страна на двамата длъжници по реда на чл. 87 от
ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.Р., в който се
оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани и моли
същите да се отхвърлят. Възразява, че процесната сделка е сключена във
формата на нотр. акт, а прехвърлителя е положил пръстов отпечатък, тъй като
нотариуса констатирал проблеми със зрението и недъгавост, изразяваща се в
некоординираност и напредналата му възраст от 87 години. Излагат се
подробни доводи за полаганите от него грижи за прехвърлителя Х.И., с който
живеел заедно три години.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил и отговор от ответницата С.Р.а.
За да постанови обжалваното решение и да отхвърли предявените искове,
първоинстанционният съд е приел по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от
ЗЗД, че процесният договор, обективиран в нотар. акт № 39, т. ІІ, рег. № 3014,
дело № 208/27.08.2018 г. по описа на нотариус рег. № 706 на НК и район на
действие РС - Трявна, за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
3
издръжка и гледане, не нищожен поради липса на форма, тъй като са били
налице основанията за приложение на чл. 579, ал. 2 вр. с чл. 189 от ГПК от
нотариуса за полагане на отпечатък от палец вместо подпис, тъй като
прехвърлителят е бил на преклонна възраст от 87 г., със загубено зрение на
едното око и с увредено общо здравословно състояние. Въпреки, че
последното не било тежко и е позволявало полагането на подпис, същият е
щял да бъде с неидентифицируеми признаци, който не би бил годен за
установяване авторството на лицето и с полагането на отпечатък от палеца в
този случай се дава по -голяма сигурност за автентичността на направеното
изявление и нотариалното удостоверяване не е нищожно. По евентуално
предявения иск с пр. осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД съдът е приел, че задълженията
по процесния договор за издръжка и гледане са били изпълнявани от
ответника, а в началото и от двамата съпрузи до техния развод, от
сключването му на 27.08.2018 г. до смъртта на прехвърлителя 08.03.2020 г.
Ответникът е живял при наследодателя на ищцата и е било поел пряко и
непосредствено всички грижи за домакинството. Престацията е била приета
от прехвърлителя и същото е съответствало на нуждите на прехвърлителя от
грижа и издръжка, поради което ищцата няма основание да иска разваляне на
договора.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че жалбоподателката М.Х. Д. е единствена дъщеря и
наследница на Х.С. И., починал на 08.03.2020г.
Не е спорно, че наследодателят на жалбоподателката - Х.С. И., с нотариален
акт №39, т. ІІ, рег. № 3014, дело №208/27.08.2018г. по описа на нотариус с
рег. № 706 на НК и район на действие Районен съд - Трявна, прехвърлил на С.
В. Р. и С.Д. Р.а следните свои недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** по
КК и КР, одобрени със заповед РД-18-83/10.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес:
гр. Т., ул. „П.Е." №**, с площ 584 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/, при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,
заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор *** със з.п. 67.00 кв.
4
м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда — еднофамилна, срещу
задължението на преобретателите да издържат и гледат лично или чрез трето
лице прехвърлителя до края на живота му, като му осигурят спокоен начин на
живот, какъвто не е водил до сега. В нотариалния акт е посочено, че
прехвърлителят Х.С.И.е заявил, че е грамотен, но поради старост и слепота не
може да го прочете, подпише и собственоръчно да изпише пълните си имена,
поради което и на основание чл. 579 ал.2 ГПК вр. чл.189 ГПК полага вместо
подпис отпечатък от десния си палец.
От приетата по делото комбинирана съдебно - медицинска и съдебно -
почеркова експертиза, неоспорена от страните, се установява, че към
27.08.2018 г. - датата на сключване на договора, Х.С.И.не е страдал от тежко
заболяване, което да обездвижва горните му крайници или да прави
невъзможно писането и подписването на документ. Зрението с лявото му око
се приема за загубено, но дясното око е без документиран зрителен дефицит,
т.е. не е сляп. Възможно е да е имал тремор на ръцете /треперене/, но няма
регистрирано заболяване, което да води до такъв, а по данни от различни
документи негови подписи и текстове, някои са с влошено качество, но
разбираеми. Няма данни за психично заболяване. Според заключението, към
датата на сключване на договора, Х.С.И.е можел да изписва ръкописен текст,
който да съдържа достатъчен по брой и качество общи и частни
идентификационни признаци, по които да се изгради категорично заключение
за неговото авторство. Според заключението, към датата на сключване на
договора, Х.С.И.е можел да полага подписи, които обаче не биха съдържали
достатъчен по брой и качество общи и частни идентификационни признаци,
поради което те щяха да бъдат негодни за идентификационно изследване и
установяване на авторството им. Според обясненията на вещото лице В.И.в
съдебното заседание на 05.11.2020 г., при изготвяне на заключението е бил
използван сравнителен материал от ръкописен текст и подписи на Х.С.И.от
два различни периода от време - първият 1985г. — 2000г., а вторият 2016 -
2019г. И през двата периода подписът на И.няма индивидуалност /съставен е
само от два елемента/, но докато през първия период подписът има
устойчивост при изписването, то през втория период липсва, както
индивидуалност, така и устойчивост - подписът е изписван всеки път по
различен начин. По тази причина подписите на И. и през двата периода не
5
съдържат достатъчен брой признаци, които да обосноват категорично
заключение за неговото авторство, а единствено сочат за вероятност.
От представеното по делото влязло в сила решение № 70/26.10.2018 г. по гр.
д. № 327/2018 г. по описа на Районен съд - Трявна е видно, че с него е бил
прекратен бракът между ответниците С. В. Р. и С. Д. П., като ответникът е
получил родителските права по отношение на детето Д.С.Р., роден през 2003
г.
От удостоверение изх. №31 00-351-001/16.03.2020г. на Община Трявна, се
установява, че Х.С.И.е ползвал социална услуга в домашна среда „социален
асистент" за периода 01.08.2018г. - 31.12.2019г., както следва: от 01.08.2018г.
до 31.12.2018г. - по два часа дневно; от 01.01.2019г. до 31.07.2019г. - по 1.5
часа дневно; от 01.08.2019г. до 31.12.2019г-по два часа дневно.
От представените по делото фактури, се установява, че ответникът С.Р. е
заплатил суми във връзка с погребални услуги на „ВИП 2009"ЕООД гр.
Трявна и на Община Трявна такси хладилна камера, ритуална зала за Х.С. И..
От свидетелските показания на св. Д.Т. Й.се установява, че в продължение на
години Х.С. И.живял съвместно с една жена, която починала няколко години
преди него. След смъртта й, дядо Х. останал да живее и да се обгрижва сам.
Излизал, пазарувал, готвел, варял ракия и я продавал. Правел всичко сам.
Едното му око било увредено, но с другото виждал добре. Така било до
2018г., но след това здравословното му състояние се влошило. Разболял се от
рак на дебелото черво и му направили операция, в следствие на която
извадили от ануса му черво отпред с торбичка, която трябвало да се сменя по
няколко пъти на ден. След операцията дъщеря му повикала свидетелката Й.да
й покаже как да сменя торбичките и известно време тя се занимавала с това.
От социалните служби също ходел човек да помага. След известно време
свидетелката престанала да ходи да помага на дядо Х., понеже ответникът
С.отишъл да живее със семейството си в дома на дядо Х.. По-късно съпругата
му и едното дете се изнесли и останали да живеят само С. и по-голямото дете.
Детето и сега продължавало да живее в къщата.
От свидетелските показания на свидетеля Р.Р. се установява, че брат му С.и
дядо Х.се сприятелили няколко години преди смъртта на последния, покрай
6
изгаряне на ръцете на дядо Х.. Тъй като той се занимавал с варене на ракия,
имало нужда някой да му помага. Така ответникът започнал да ходи при него
— първо, за да помага за варенето на ракията, а след това, за да си общуват и
за да помага на възрастния човек. В един момент дядо Х. преценил, че може
да му се довери и да му прехвърли имота си срещу задължението да се грижи
за него. По това време той вече бил диагностициран с рак на дебелото черво и
след проведена оперативна интервенция във връзка с болестта се наложило
подмяната на торбичка на всеки 12 часа. Първоначално след сключване на
договора, за дядо Х. се грижели ответникът и съпругата му С.. Готвело се,
чистело си и се сменяла торбичката, както и се осъществявали другите
необходими грижи — дърва, водене на лекар, заплащане на сметки и прочие.
След това ответникът се развел със съпругата си и едното — по-малкото дете
останало да живее с нея, а по-голямото заедно с баща си. Тогава ответникът
се преместил със сина си в жилището на дядо Х.. Оттогава и до смъртта му
живеели тримата заедно, като С.и сина му полагали всички грижи —
приготвяли храна, чистели, осигурявали отоплението на дърва, сменяли
торбичката му и прочие. От социалното ходела една жена за по един час
дневно, колкото да се поизмие и помете през деня, докато С.е на работа.
Понякога свидетелят Р. също помагал, като посещавал дядо Х., в случаите
когато брат му бил на работа или зает. Първите месеци, след като ответникът
и сина му се преместили да живеят в жилището, здравословното състояние на
възрастния мъж не било много тежко — той можел да се движи и излизал в
двора, а понякога и малко навън, но основно стоял в къщата. След това
постепенно се влошило положението му и няколко месеца преди смъртта си
бил на легло, като отново грижите се полагали от С. и детето му. През цялото
това време той на няколко пъти постъпвал в болница. Дядо Х. починал на
08.03.2020г. в болницата в гр. Г.. Погребението било организирано и платено
от ответника. Дъщерята на дядо Х.свидетелят Р. видял едва на погребението.
Свидетелят Й.А.- братовчед на жалбоподателката заявява пред съда, че майка
му е сестра на дядо Х.и живее в гр. Г., като последно са го посетили около
седмица преди кончината му. Няколко години преди това почти всяка
седмица двамата го посещавали, но след това здравето на майката на
свидетеля А. не позволило толкова често да идват в гр. Т., за да го виждат.
Пред него и майка му дядо Х. заявявал, че не е доволен от отношението на
7
дъщеря си към него и има намерение да намери някой, който да се грижи за
него и да му прехвърли имота си. Тогава намерил ответника и в телефонни
разговори и на живо споделял пред тях, че е много доволен от грижите, които
се полагат за него и това многократно го казвал пред тях, както и че синът на
ответника също много помага. При посещенията им на място свидетелят А. и
майка му виждали същото. Като цяло, здравето на Х. И.се влошило през 2017-
2018г. и имал тогава нужда от постоянни грижи. Няколко месеца преди
смъртта си бил и на легло.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество
същото е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и
задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата
инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272
от ГПК препраща към тях.
По наведеното възражение в жалбата за неправилност на решението по
главния иск с пр. осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на процесния
договор за нищожен, настоящият състав на съда намира, че е спазена
извършената форма на нотариално удостоверяване с полагане на отпечатък от
левия палец на прехвърлителя. Правилото на чл. 579, ал. 2 ГПК постановява,
когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да
се подпише поради неграмотност или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1
ГПК. Този текст изисква документът да носи отпечатък от десния палец
вместо подпис. От доказателствата по делото и приетата експертиза е видно,
че Х. е бил на 87 г. към деня на сключване на договора и е страдал от
заболявания, които трайно са увредили здравето му - пълна слепота на едното
око и онкологично заболяване, като вещото лице медик посочва в съдебното
заседание от 05.11.2020 г., че същият съди, че е възможно лицето да е имал
дефекти, подобни на тремор, макар да няма конкретно заболяване водещо
само до такъв. Видно от декларираното от прехвърлителя в процесния нотар.
акт, че е грамотен, сам е заявил, че поради старост и слепота и не може да
подпише акта, поради което вместо подпис ще постави отпечатък от десния
палец. Освен че само лицето е заявило, че не може да подпише акта, от
заключението на вещото лице графолог е видно, че ако беше поставил
подпис, то той нямаше да бъде годен за идентификационно изследване. В тази
8
връзка неоснователно е наведеното възражение от жалбоподателката за
безкритичното приемане на експертизата от първоинстанционния съд. След
като не се оспорва, че положеният отпечатък е на прехвърлителя, следва да се
приеме, че изразяването на воля с полагането на отпечатък е с много по -
висока степен идентифициращ белег отколкото почерка и подписа. Както е
прието в решение № 316 по гр. д. № 2371/2013 г. III ГО на ВКС, както
полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от
палец е съзнателно действие на страната, което, когато е извършено пред
нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на посочените в
документа правни последици; щом лицето само е положило отпечатък от
палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е
осъществено във форма, която законът приравнява на нотариално
удостоверена. От изложеното следва, че извършеното нотариално
удостоверяване не е нищожно и правилно главният иск е отхвърлен.
По наведените възражения за необоснованост на решението по частичния иск
въззивният съд намира, че същите са необосновани. Видно от събраните
гласни доказателства ответникът е полагал грижи за прехвърлителя в
последните три години от живо му, живеел е при него и не са налице
твърдените противоречия в показанията на свидетелите, тъй като
здравословното състояние на Х. е било известно и на тримата свидетели и
същите го описват безпротиворечиво, като описаното не противоречи на
приетото в експертизата по делото, както твърди жалбоподателката.
Правилно искът е отхвърлен тъй като наследодателя Х.е приел грижите от
ответника, което се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства,
като изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, в
съответствие със събраните доказателства по делото.
От гореизложеното следва, че решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на делото в полза на ответника по въззивната жалба следва да
се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на 250 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 04.12.2020 г. постановено по гр. д. №
118/2020 г. от Тревненският районен съд, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10