Р Е
Ш Е Н
И Е
№874
03.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при участието на секретаря Мария Койнова и присъствието на прокурор Елеонора
Иванова от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Бодикян АНД (К) №992 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба Комисия за регулиране на съобщенията, подадена чрез пълномощник,
срещу Решение №107/21.06.2019г., постановено по НАХД №132 по описа на
Харманлийския районен съд за 2019г.
Касационният
жалбоподател счита решението за незаконосъобразно и необосновано, като претендира
отмяната му на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Навежда доводи за издаване на отмененото от районния съд
наказателно постановление при спазване на изискванията на процесуалния и
материалния закон, като счита, че правото на защита на оператора било осигурено
в пълна степен. Цитира разпоредбите на §1, т.32 и т.28 от ДР на ЗПУ, даващи
легална дефиниция на „пощенка служба“ и „стационарна пощенска служба“, като
прави извода, че следвало да се приеме, че пощенската служба се състои от едно
или повече работни места (гишета), където длъжностни лица на пощенския оператор
извършвали всички услуги, включени в универсалната пощенска услуга,
неуниверсалните пощенски услуги и други търговски дейности. Счита за
незаконосъобразен извода на районния съд, че изискването по чл.10, ал.3 от
Наредбата за пощенска сигурност се отнасяло не до гишета, а до пощенската
станция като цяло. Сочи, че по аргумент от чл.10, ал.3, във вр. с ал.1 от
Наредба № 6 от 1.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност,
операторите били длъжни да оборудват със система за физическа защита именно
гишетата (работните места) в сградата, където се помещавала пощенската служба.
Отбелязва се, че настоящият съд следвало да има предвид, че легалната дефиниция
на „пощенска служба“, регламентирана в Наредба № 6 от 1.11.2011 г.
противоречала на §1, т.32, във вр.с т.28 от ДР на ЗПУ. По отношение на
наложената на ответника санкция посочва, че посоченото в наказателното
постановление било техническа грешка, вместо седемстотин - колкото било
цифровото описание на наложената санкция, било изписано петстотин лева.
Санкцията била в размер над минимално предвидения в закона, защото нарушението
не било първо по ред.
Ответникът
– „Български пощи“ ЕАД, гр.С., в депозиран чрез пълномощник писмен отговор на
касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност и
недоказаност. Иска потвърждаване на оспорения съдебен акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково предлага решението на Районен съд – Харманли
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, след
проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено
следното:
С
обжалваното решение Районен съд - Харманли е отменил обжалваното пред него Наказателно
постановление (НП) №27 от 28.02.2019г., издадено от Председателя на Комисията
за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „Български пощи“ ЕАД, на
основание чл.105в от ЗПУ, във връзка с чл.106 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.3
от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, е
наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. Санкцията е
наложена за установено с АУАН №П-014/28.01.2019г. административно нарушение,
изразяващо се в това, че като притежател на индивидуална лицензия за извършване
на универсална пощенска услуга на цялата територия на Р.България, „Български
пощи“ ЕАД към 30.10.2018г. не е оборудвало със система за физическа защита пощенска
станция 6460 и гишето в нея, в което се приемат ценни пратки и се извършват
парични дейности, находяща се в помещение в с.Б., общ.Х., с което нарушило
чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011г.
За да
постанови този резултат, районният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като
същите съдържали реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Били нарушени обаче разпоредбите на чл.42, т.4
във вр. с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка посочил, че даденото в АУАН
описание на нарушението трябва да съответства на това в НП. В случая не било
така, тъй като в АУАН било записано, че към 30.10.2018г. „Български пощи“ ЕАД
не оборудвало със система за физическа защита по смисъла на §1, т.10 от
допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 1.11.2011 г. за изискванията за
пощенската сигурност гише, в което се приемат ценни пратки и се извършват
парични дейности, находящо се в пощенска станция 64960 с.Б., общ. Х., обл.Х., а
едва в НП било записано, че към 30.10.2018г. „Български пощи” ЕАД не е
оборудвало със система за физическа защита по смисъла на §1 т.10 от
допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 01.ХІ.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност пощенска станция 6460 и гише в нея, в която се приемат
ценни пратки и се извършват парични дейности, находяща се в с.Б. общ. Х. С.
обл. Х.. Отбелязал, че изискването за система за физическа защита касае
пощенската служба като цяло, при това тази, в която имало определени специални
гишета за извършване на парични дейности и приемане на ценни пратки, а не се
отнасяло до отделните гишета сами по себе си. По начина, по който било описано
нарушението, на жалбоподателя била ангажирана отговорността за това че не
оборудвал със система за физическа защита гише, в което се приемат ценни пратки
и се извършват парични дейности, а не за това, че не оборудвал със система за
физическа защита конкретната пощенска служба. Поради това съдът формирал
краен извод, че така посоченото за извършено от жалбоподателя не е съставомерно
от обективна страна и не съставлява визираното нарушение на чл.10 ал.3 от
Наредба № 6 от 01.11.2011г., поради което не следвало да бъде ангажирана и
административнонаказателната отговорност на дружеството. Посочил и, че е налице
разминаване между цифровото и словесното описаните на наложената санкция, което
не позволявало да се разбере действителната воля на административнонаказващия
орган.
Настоящата инстанция счита атакувания съдебен акт за
правилен. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и на
процесуалния закон, като правилно съдът е достигнал до крайния извод за отмяна на наказателното постановление.
Правилен е изводът на районния съд, че даденото в АУАН
описание на нарушението трябва да съответства на това в НП. Действително, с
АУАН е повдигнато обвинение на „Български пощи“ ЕАД за това, че не е оборудвало
със система за физическа защита гише, в което се приемат ценни пратки и се
извършват парични дейности, и едва в НП е било записано, че дружеството не
оборудвало със система за физическа защита по пощенска станция 6460 и гише в
нея, находяща се в с.Б. В случая е допуснато вътрешно противоречие в
твърденията в НП относно основен обективен признак от състава на нарушение, тъй
като наказващият орган е приел липса на физическа защита на гишето и на
пощенска служба, за последното обаче липсва административнонаказателно
обвинение. Неправомерното въвеждане по този начин на нови фактически положения
е довело до порок в съдържанието на санкционния акт. По този начин безспорно е
накърнено правото на защита на санкционираното лице, което следва да е наясно
за всички факти от състава на нарушение, за което със съставяне на АУАН се цели
да бъде ангажирана отговорността му. Установеното безспорно води до извод за
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които
представляват основание за отмяна на процесното наказателно постановление.
Наред с горното следва да има предвид, че съгласно
чл.10, ал.1 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската
сигурност, пощенските оператори, съобразно изискванията на компетентните
държавни органи, определят пощенските служби, в които е необходимо отделянето и
оборудването на специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на
парични дейности. В чл.10, ал.2 е предвидено, че достъпът до гишетата по ал.1
задължително се наблюдава със записващи технически средства за видеонаблюдение,
като записите се съхраняват 30 дни, а в ал.3 – че пощенските служби по ал.1
задължително се оборудват със система за физическа защита.
Безспорно съгласно цитираните разпоредби е налице
разлика между понятията „пощенска служба“ и „специални гишета“ за приемане на
ценни пратки и извършване на парични дейности. Според легалната дефиниция на
понятието „пощенска служба“ в §1, т.6 от ДР на Наредба №6 от 01.11.2011 г.,
същата може да представлява сграда или помещение, като в определени случаи в
пощенката служба могат да се отделят визираните „гишета“. Задължителното
изискване, залегнало в чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011 г.) за
оборудване със система за физическа защита (по смисъла на §1, т.10 от ДР на
същата Наредба) се отнася до „пощенската служба“, независимо дали тя
представлява сграда, или помещение, но не и до оборудването на обособено в
пощенската служба специално гише. В процесния случай както в АУАН е посочено,
че дружеството не е изпълнило задължението си да оборудва със система за
физическа защита гише, каквото нормативно задължение за пощенския оператор на
съществува, като в НП е направено допълнение на обектите на нарушение с
добавянето на пощенската служба. Ето защо правилна е преценката на районния
съд, че описаното от фактическа страна изпълнително деяние е несъставомерно и
наказателното постановление следва да се отмени само на това основание. Без
значение е в случая дали помещението на Пощенска станция 6460, с.Българин, е
било оборудвано или не със система за
физическа защита, тъй като подобни констатации не са направени при съставянето
на АУАН и еднозначно с издаването на НП, и не могат да бъдат проверявани от
съда.
Така направеното описание на нарушение не само
ограничава съществено възможността на санкционираното лице да разбере точно за
какво е наказано, но препятства и
съдебната проверка на наказателното постановление. Предвид санкционния характер
на производството, описанието на нарушението не може да се извлича по
тълкувателен път, а неточното описване на значими съставни части на нарушението
по принцип е съществено нарушение.
Правилен е и изводът на районния съд за наличие на
разминаване между цифровото и словесното описаните на наложената санкция. Това
действително не позволява да се разбере действителната воля на административнонаказващия
орган, съответно води до засягане на правата на наказаното лице, което е лишено
от възможността за разбера какъв е размера на наложената му санкция.
Предвид изложените мотиви, настоящата инстанция счита,
че като е отменил наказателното постановление, съдът е постановил валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №107/21.06.2019г., постановено
по НАХД №132 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.