Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на единадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа гр.д. №16313
по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Д.М.Н.
твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 06.03.2016 г. на път І-3 /Бяла-
Ботевград/ на км.76+474, вина за което има водачът на л.а. „Фолксваген Голф”
с рег. № *******. Твърди, че по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК -З.” АД
отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето –
контузия на главата, контузия на мозъка, посттравматичен шок, счупване на голям
пищял, разкъсно-контузни рани на горна и долна устни, експулсия /избиване/ на
втори долен зъб. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е
в размер на 100 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 06.03.2016 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът
ЗАД „ОЗК -З.” АД в сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявените
искове. Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена
връзка между ПТП и сочените от ищеца увреждания, както и размера на сочените
вреди. Релевира и възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на
ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.
От представената по делото присъда №281 от 22.12.2016 г.
по НОХД №2603/2016 г. по описа на Районен съд - Плавен, влязла в сила на
06.01.2017 г., се установява, че на 06.03.2016 г. на път І-ІІІ, Бяла-Ботевград, км.76+474, в близост до
Авиоотряд над с. Гривица, Област Плевен, е реализирано ПТП, при което М.Л.В.при
управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е нарушил правилата за
движение и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца.
Съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК присъдата е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
и от съдържащите се в него материали.
Видно от
описаната по-горе присъда, М.Л.В.е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр.3. б. „а“
пр.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 вр. чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК, като на 06.03.2016 г.
на път І-ІІІ, Бяла-Ботевград, км.76+474, в близост до Авиоотряд над с. Гривица,
Област Плевен, при управление на л.а. „Фолксваген Голф” с рег. № ******* е нарушил разпоредбите на чл.5
ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № ******* М.Л.В.е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП – 06.03.2016 г. между ответника и собственика на л.а.
„Фолксваген Голф” с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата
на чл.257 ал.2 КЗ отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка
„Гражданска отговорност” са собственикът на МПС, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно правно основание.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е
представена епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД – гр. Плевен, от която
се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 06.03.2016 г. по
повод процесното ПТП, като окончателната му диагноза е: контузио капитис,
контузио церебри, САХ посттравматика, фрактура тибиалис синистра, вулпус
лацеро-контузум лаби орис инфериор, експулсия на втори долен зъб, като му е
проведено медикаментозно и оперативно лечение – поставяне на титаниеви пирони
на подбедрицата под спинална анестезия, и е изписан на 15.03.2016 г.
Представена
е и епикриза, издадена от МБАЛ „М.Р.“ ООД, от която се установява, че ищецът е
постъпил в лечебното заведение на 31.05.2016 г. за рехабилитация след
претърпяно ПТП и е изписан на 07.06.2016 г.
По делото е
представена епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД – гр. Плевен, от която
се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 07.07.2016 г.,
като му е извършена операция за екстракция на остеосинтезно средство, и е
изписан на 10.07.2016 г.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
при процесното ПТП ищецът е получил: ЧМТ – контузия на главата, контузия на
мозъка с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия с
разкъсно-контузна рана на горна и долна устни; контузия с оток на левия лакът;
експулсия /избиване/ на втори долен зъб; диафазно счупване в областта на
средната трета на тибия /голямопищялна кост/ на лява подбедрица; посттравматичен
САХ, които травми са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Мекотъканните
наранявания /контузията на главата, на лицето и на левия лакът/ отшумяват до
2-3 седмици след инцидента, ЧМТ е разстройство на здравето, временно опасно за
живота, но по време на болничното лечение е предотвратена опасността за живота
на ищеца, като няма данни при ищеца да е регистрирано шоково състояние, не е
изпадал в безсъзнание и не му е поставяна такава диагноза. Експулсията на
централния резец води до силни болки, налице е загуба на естествената
дъвкателна способност, а възстановяването е възможно само чрез изграждане със
стоматологичен материал. Вещото лице сочи още, че след процесното ПТП на ищеца
е проведена операция с кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза, а
впоследствие е проведена втора
интервенция за премахване на поставената остеосинтеза, като на ищеца е проведена
и рехабилитация за подобряване движенията в лявата колянна става. От
заключението се установява още, че най-продължително е възстановяването след
счупването на костта на лявата подбедрица, което счупване налага имобилизация
на крака за 3-4 мес., като функционалното възстановяване настъпва за 4-5 мес.
след инцидента, като възстановяването е протекло в рамките на
средностатистическите срокове, както и че при ищеца следва да са налице белези
от причинените рани на устните и от проведените оперативни интервенции по повод
травмата на лявата подбедрица, които белези са постоянни и могат да се поизгладят,
но не и да изчезнат без специализирана козметична намеса.
От
показанията на свид. Й.М.се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил
счупване на крака, имал е избит зъб и първите дни е бил кома, като е престоял в
болница 10-12 дни, където са му вливани системи, извършена му е операция на счупения
крак и са му поставени импланти. Свидетелят сочи още, че кракът на ищеца е бил
гипсиран за около 40 дни, през което време не е могъл да се движи, не е могъл
да става, имал е нужда от грижи. След 40 дни е свален гипса и е поставен нов
гипс до коляното и ищецът е започнал раздвижване, правена му е рехабилитация, а
след това и втора операция – за премахване на имплантите. През цялото време
ищецът е имал болки, приемал е болкоуспокояващи, психически също е бил
травмиран, не могъл да ходи на училища и да спортува, не е виждал приятелите
си.
С оглед на
така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е
претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е
изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при
определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че ЧМТ, която е
получил ищеца, макар и да не е изпадал в безсъзнание, е заболяване с риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на
ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение, периодът на
възстановяване е със средна продължителност и се е налагало ограничен
двигателен режим на пострадалия, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ.
Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на
10 години, т.е. касае се за малко дете, а прогнозата е напълно благоприятна – ищецът
е напълно възстановен, и отчита, че липсват данни за остатъчни негативни
явления – по делото не се установи при наличието на остатъчни травми с
изключение на липсващия втори долен зъб, което води до загуба на дъвкателната
способност, но може да бъде възстановен чрез изграждане. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 50 000,00 лв.
Настоящият
съдебен състав намира обаче за основателно и доказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От приетото по делото заключение
на КСМАТЕ се установява, че процесния л.а. „Фолксваген Голф“, в който е пътувал
ищецът, е заводски оборудван с триточкови предпазни колани на предните
седалки и на задните външни седалки, а
само средното задно място е оборудвано с двуточков колан. Вещите лица сочат
още, че при първи удар телата на пътуващите са политнали основно назад към
облегалките, а при втория удар – са политнали напред е леко надясно, както и че
не е възможно категорично да се изключи възможност за причиняване на
настъпилите при ищеца разкъсно-контузни рани и при обезопасено и седящо в
столче дете, като при ищеца липсват белези и наранявания от правилно поставен
колан, но такива могат да липсват и при поставен предпазен колан. От
заключението се установява още, че не може да се даде еднозначен и категоричен
отговор дали ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан и в
поставено детско столче, но с по-голяма вероятност може да се приеме, че не е
бил обезопасен с предпазен колан, а теоретично не може да се изключи
възможността за травмиране на ищеца и при обезопасяване в столче с поставен
колан.
От приетото по делото заключение
на повторната КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно като обосновано,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че ако ищецът е
стоял фиксиран в детско столче не би получил увреждания по лицето и по големия
пищял на лявата подбедрица, което води до извод, че по време на процесното ПТП
ищецът е бил без поставен предпазен колан. Вещите лица сочат още, че л.а.
„Фолксваген Голф“, в който е пътувал ищецът, е
заводски оборудван с триточкови предпазни колани на предните
седалки и на задните външни седалки, а
само средното задно място е оборудвано с двуточков колан, като при ищеца
липсват описани увреждания, които да индикират, че по време на ПТП е бил с
поставен предпазен колан. От заключението се установява още, че наличието на
лицева травма изключва възможността ищецът да е бил в детско столче, което с
поставен предпазен колан предпазва детето от политане и удряне в части от
интериора на автомобила, както и че уврежданията при ищеца не биха настъпили,
ако е бил седящ в детско столче, фиксирано с обезопасителен колан.
Нормата на чл.137б ЗДвП
регламентира системите за обезопасяване на деца - пълен и непълен клас,
съобразен с теглото на детето, а в чл.137в ЗДвП е регламентирано задължението
за използване на тези системи. От заключението на повторната КСМАТЕ се
установи, че ищецът не е бил поставен в обезопасително детско столче, което е
би го предпазило от политане и удряне в части от интериора на автомобила и не би
получил процесните травматични увреждания, т.е. установи се при условията на
пълно и главно доказване нарушение на разпоредбите на чл.137а и чл.137в ЗДвП.
Налице е и пряка причинна връзка между това обстоятелство и настъпилите вреди,
тъй като ако ищецът е пътувал в обезопасителна система за деца, респ. е
използвал обезопасителен колан, то е нямало да получи уврежданията – ЧМТ,
лицевата травма и счупването в областта на подбедрицата. Съдът приема, че
съпричиняването от ищеца възлиза на 50 %, поради което с толкова следва да се
намали определеното обезщетение.
С оглед на
изложеното по-горе и приетият процент на съпричиняване, съдът счита, че
справедливото обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на
сумата от 25 000,00 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от иска, но доколкото
същият не е представил доказателства за договорено адвокатско възнаграждение,
платимо по реда на чл.38 ЗА, то и не следва да му бъдат присъждани, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата
от 1000,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 112,50 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
При този
изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на
основание чл.78 ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част
от иска в размер на сумата от 637,50 лв., представляваща депозити за вещи лица,
сумата от 3,75 лв., представляваща такса за съдебно удостоверение и сумата от
3267,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между ответника и Адв. дружество „Г.И П.“, според което ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от
4500,00 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на
делото следва да бъде намалено до
минималния размер или до размера на сумата от 3267,00 лв. с ДДС, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОбщоЗ.” АД, ЕИК*********, седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Д.М.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез законните му представители М.И.Д.-майка
и М.С.Н.-баща, на основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 25 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2016 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
06.03.2016 г. на път І-ІІІ, Бяла-Ботевград, км.76+474, в близост до Авиоотряд
над с. Гривица, Област Плевен, ПТП неимуществени вреди – болки и страдания,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 100 000,00 лв., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да
заплати по сметка на СГС сумата от 1000,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 112,50 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА Д.М.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
действащ чрез законните му представители М.И.Д.-майка и М.С.Н.-баща, да заплати
на ЗАД „ОбщоЗ.” АД, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 3908,25
лв., представляваща разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: