РЕШЕНИЕ
№ 742
гр. Благоевград, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20221210101179 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца
„Е****** с адрес: гр. С*, р********, чрез адвокат П. В. В. ЕГН **********-САК, със
съдебен адрес: гр. С*, ул. Г******** срещу ответника Л. С. С., ЕГН **********, с адрес:
Б**, ул. „Ц*******.
В исковата си молба ищецът сочи, че на 01.12.2011г. в гр. Благоевград е сключен
Договор за банков кредит № **** между „П*******, в качеството му на кредитор, и Л. С.
С., в качеството му на кредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 705 евро. С подписването на договора
ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски с
краен падеж 25.10.2021г. През договорния период кредитополучателят дължал месечни
вноски в размер на 12,78 евро всяка, съгласно пap. 1 от договора и приложения като
доказателство към исковата молба погасителен план. Твърди се, че кредитополучателят не
погасил изцяло задължението си към банката, като останали за плащане 592,75 евро -
главница и договорна лихва - 486,45 евро. Впоследствие вземанията по договора били
продадени на „С. Г. Г*****, посредством договор за цесия, след което на 11.12.2020 г. „С. Г.
Г*****, прехвърля вземанията си срещу Л. С. С****, произтичащи от Договор за банков
кредит № 022LD-R-001396 от 01.12.2011 г. на „Е*******, с подписването на договор за
продажба и прехвърляне на вземания. На адреса на длъжника е изпратено уведомление по
смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Цесионерът „Е***** подал заявление по чл.
410 ГПК, издадена е заповед, която е връчена на длъжника, който се е възползвал от правото
си да подаде възражение по чл. 414 ГПК.
С оглед на това се предявява искова молба в едномесечен срок, като се прави искане
да се постанови решение, с което да признае за установено, че Л. С. С. дължи на „Е******,
сума в размер на 592,75 евро - главница, както и сума в размер на 486,45 евро - договорна
лихва. Претендират се разноски за исковото и заповедното производство, както и законна
лихва върху главницата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответника. Оспорват
се изцяло предявените искове. Правят се възражения, че двете цесии не са надлежно
съобщени на длъжника, за което в писмения отговор се излагат конкретни съображения. На
1
следващо място се правят възражения за изтекла погасителна давност. Прави се искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена е съдебно- счетоводна
експертиза, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:
Като доказателство по делото е представен Договор № ****г. за банков кредит,
сключен между П**** и Л. С. С., въз основа на който в полза на последния е отпусната сума
под формата на банков кредит в размер на 705 евро с краен срок на издължаване
25.10.2021г. Уговорен е базов лихвен процент 7,99 % и ГПР - 21,57 %. Общата дължима
сума от кредитополучателя е 1567,82 евро. Представен е и погасителен план към договора за
кредит.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
19.12.2019г., сключен между ПИБ АД /продавач/ и С.Г.Г** /купувач/, по силата на който
продавачът продава на купувача вземания, произтичащи от договори за кредит, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, съгласно Приложение № 1,
неразделна част от договора.
Представен е и договор за цесия от дата 11.12.2020г., по силата на който С.Г.Г*****,
в качеството си на продавач, прехвърля на „Е***** процесните вземания /вж. Приложение
№ 1 към договора за цесия/.
Видно от представени по делото пълномощни С.Г.Г**** и П***** упълномощават
ищеца да уведоми от името на продавачите длъжниците по всички вземания, които
дружествата са цедирали съгласно сключените договори за цесии. Такова уведомление е
изготвено и изпратено до ответника, но не е доставено, тъй като пратката не е потърсена.
По делото е назначената съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице сочи,
какви суми са заплатени от страна на ищеца, в полза на кого, кога са последните плащания
и какви суми са останали за плащане. Експертизата не е оспорена, поради което съдът
кредитира заключението изцяло като пълно, ясно, обосновано, неоспорено от страните.
Ищецът, в качеството си на заявител, е депозирал заявление за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д № 395/2022г. по описа на Районен съд -
Благоевград. По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
207/16.02.2022г., с която е разпоредено длъжникът Л. С. С. да заплати на заявителя „Е*
******, следните суми: сумата от 592,75 евро (петстотин деветдесет и две евро и седемдесет
и пет евроцента) – главница, дължима по Договор за банков кредит № ****** ведно с
дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.02.2022г., до окончателното й плащане; сумата от 486,45 евро (четиристотин осемдесет и
шест евро и четиридесет и пет евроцента) - договорна лихва дължима за периода
01.12.2011г.-25.11.2021г.; сумата от 42,21 лв. (четиридесет и два лева и двадесет и една
стотинки), представляваща дължима държавна такса; сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което ищецът е предявил установителен иск – за
установяване дължимостта на оспорените вземания в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове са депозирани след подадено от
ответника възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, предвид на което ищецът има правен интерес от
предявяването им и предвид обстоятелството, че е спазен едномесечният срок по чл. 415
ГПК, исковете се явяват процесуално допустими.
За да бъдат уважени предявените установителни искове в тежест на ищцовото
дружество е да докаже наличие на валиден договор за банков кредит, сключен между
страните с уговореното съдържание, изпълнение на задължението на ПИБ АД да предостави
парична сума под формата на кредит, наличието на уговорка за възнаградителна лихва,
2
забава от страна на кредитополучателя, валидно цедиране на вземанията в полза на ищеца, а
преди това и в полза на „С.Г.Г****, както и това, че длъжникът е бил надлежно уведомен за
извършените две цесии.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е
сключил договор за кредит с третото неучастващо по делото лице –ПИБ АД, по силата на
който му е предоставен кредит в размер на 705 евро. След като е получил сумата е следвало
да я върне съобразно уговореното в договора и погасителния план към него, ведно с
договорената възнаградителна лихва.
Ищецът твърди, че вземанията по договора са цедирани първоначално в полза на
„С.Г.Г*, а впоследствие и в полза на ищцовото дружество. С доклада по делото съдът е
указал на ищеца да докаже валидно цедиране на вземанията по двата договора за цесия.
Въпреки указанията на съда ищецът не се справи с възложената му доказателствена
тежест. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства липсват данни
първоначалният кредитор „П* да е продал вземанията си по конкретния договор за кредит в
полза на „С.Г.Г***“. В представения по делото договор за цесия от дата 19.12.2019г. е
посочено, че се прехвърлят вземания, съобразно Приложение № 1. Такова приложение обаче
не е представено по делото и от там не може да се направи обоснован извод за това, че
вземанията по договора за кредит, на който се позовава ищецът, са валидно цедирани в
полза на първия кредитор „С.Г. Г***. След като липсват данни последният да е закупил
вземанията няма как да се направи извод, че той ги е прехвърлил в полза на ищеца. Ето защо
предявените искове ще следва да се отхвърлят на посоченото по-горе основание.
В писмения отговор на ответника по чл. 131 ГПК е направено възражение за
погасяване на вземанията по давност. Съдът намира същото за частично основателно.
В конкретния случай се касае за вземания по договор за банков кредит, които са
разсрочени на отделни погасителни вноски. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т. е. принудителен ред, поради
което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази
част от вземането по кредита. В този смисъл началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков
кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. За падежираните вземания и
съобразно съответните им падежи се прилага кратката тригодишна погасителна давност - по
отношение на възнаградителните лихви, респективно петгодишна погасителна давност - по
отношение на главницата.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 16.02.2022г. Падежиралите вноски
за главница по договора за кредит преди дата 16.02.2017г. са погасени по давност. Видно от
заключението на вещото лице последните плащания по договора са извършени на
06.03.2015г., следователно претенцията за главница с настъпил падеж преди дата
16.02.2017г. и за лихва преди 16.02.2019г. са погасени по давност. Видно от заповедта по чл.
410 ГПК възнаградителната лихва се претендира за периода 01.12.2011г.-25.11.2021г., т.е
част от акцесорната претенция също се явява погасена по давност.
С оглед на изложеното по-горе предявените установителни искове – за главница и
договорна лихва, ще следва да се отхвърлят изцяло.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възраженията за това, че
ответникът не е уведомен за извършените цесии са неоснователни. По делото са
представени пълномощни, видно от които старите кредитори са упълномощавали новите да
съобщят на длъжниците за извършените цесии. Такова уведомление е изготвено и
представено в кориците на делото. Действително липсват данни същото да е достигнало до
адресата си преди подаване на исковата молба, респ. заявлението по чл. 410 ГПК. Съгласно
константната съдебна практика обаче длъжникът следва да се счита надлежно уведомен и
когато заявлението е приложено към исковата молба, които приложения са връчени на
ответника по чл. 131 ГПК. В този случай ответникът - длъжник се счита за надлежно
3
уведомен за извършената продажба на вземания.
Разноски в полза на ответника не следва да се присъждат, доколкото такива не са
сторени и не са поискани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Е**** ******, с адрес: гр.
С*, р********, чрез адвокат П. В. В., със съдебен адрес: гр. С*, ул. Г***** срещу Л. С. С..
ЕГН **********, с адрес: Б*****, ул. „Ц******** за признаване дължимостта на следните
суми: сумата от 592,75 евро (петстотин деветдесет и две евро и седемдесет и пет евроцента)
– главница, дължима по Договор за банков кредит № *********, ведно с дължимата законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.02.2022г., до окончателното
й плащане и сумата от 486,45 евро (четиристотин осемдесет и шест евро и четиридесет и
пет евроцента) - договорна лихва, за които суми е издадена заповед за заповед за изпълнение
на парично задължение № 207/16.02.2022г., постановена по ч.гр.д. № 395/2022г. по описа на
Районен съд – Благоевград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4