№ 1248
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501714 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР срещу Решение № 1946/16.06.2022 г., постановено по гр.д.№
6231/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХ състав, с което въззивникът е осъден да
заплати на Н. П. М. сумата от 1624.71 лева, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд в размер на 207.06 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 01.01.2018 г. до
10.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
28.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 312.27 лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г.
върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за съответното тримесечие, на осн. чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че е налице изрична норма, която
урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд,в която не се предвижда приетото
от съда преизчисление с коефициент 1.143. Твърди се, че съда неправилно е приложил
разпоредбите на КТ, т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е
1
не повече от осем часа. Излага се, че е налице специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят
приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че в случая не е налице празнота в
закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв
се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-
1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Отправя се искане за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Претендират се разноски. В евентуалност в случай на потвърждаване на
първоинстанционното решение се прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият Н. П. М. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание чрез писмени становища страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Н. П. М. против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати
сумата от 1624.71 лева /след допуснато изменение в размера на иска по чл. 214 от ГПК/,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 207.06 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143 за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. , ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.04.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 312.27 лева, представляваща сбор от обезщетения за
забава за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. върху всяко от дължимите трудови
възнаграждения за съответното тримесечие.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, с който оспорва изцяло
предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
2
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД са допустим,
тъй като за предявяването им е налице правен интерес и същият е депозиран в съда в
рамките на 3 годишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
Ищецът е държавен служител в І-ва Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна, въз основа на което намират приложение разпоредбите на Закона
за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено
друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
Видно от материалите по делото, предвид характера на заеманата длъжност, през
процесния период ищецът е полагал труд на смени през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано. Съгласно чл. 187, ал. 9
от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014 г./, подзаконовият нормативен акт,
който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е
наредба на Министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776, в сила от
29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-36, в сила от 10.01.2020 г. Съгласно чл. 3, ал.1 на
действащата през частта от процесния период от 01.01.2018 г. до 09.01.2020 г. Наредба №
8121з-776 , за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия
член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Идентични са и текстовете на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на действащата за частта от
процесния период от 10.01.2020 г. до 10.07.2020 г. Наредба № 8121з-36. Никъде в
цитираните разпоредби не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за
работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури
непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното
3
по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 от КТ, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, касаещи
процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта,
между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съдът намира, че горепосочената разпоредба не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите на МВР. Факт е, че в Наредба № 8121з-776, в сила от
29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-36, в сила от 10.01.2020 г., липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 1.04.2015 г. Наредба № 8121з-407 /математическият смисъл на
текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, е
идентичен с математическия смисъл на преизчисляване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1,143/.
Липсата на изрична норма обаче не може да се тълкува като законово въведена
забрана за преобразуване на отработените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно
приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от
29.06.2012 г./. В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. коефициент 1,143.
Приложението на НСОРЗ в настоящия казус се подкрепя и от разпоредбата на чл. 188, ал. 2
ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и
6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила по
съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по
отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в правото на държавните
служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд, предвидени в КТ
и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НРЗОС са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение
4
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ, в редакцията му, относима към процесния период,
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,25 лв. Съдът счита, че последното не противоречи на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и
двете разпоредби се прилагат едновременно, като представляват две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения, т. е. при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Видно от
приобщените платежни бележки, на въззиваемия е изплатена само добавката от 0,25 лева за
всеки отработен нощен час за исковия период, което се потвърждава и от заключението по
ССчЕ.
На съда е служебно известно и постановеното Решение от 24.02.2022 г. по дело
С[1]262/2020 г. на СЕС относно тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент относно някои аспекти на организацията на работното време. Същото обаче не
рефлектира върху гореформия извод, доколкото касае въпроси за тълкуването на разпоредби
на Директива 2003/88/ЕО и Хартата на основните права на Европейския съюз относно
необходимост за приемане на национална правна уредба за определяне на продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор и предприемането на други мерки за
защита на такива работници. В решението на СЕС е прието, че не се налага приемане на
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в
полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки С оглед на горното,
следва да се приеме, че при липса на други приложени мерки, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. е положил
1432 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 205 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на сумата от 1624.71 лева, до който размер и следва да бъде уважен искът с
5
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР . Сумата не е изплатена на
служителя.
В решението си ВРС е допуснал очевидна фактическа грешка досежно размерът на
часовете положен извънреден труд от въззиваемия като вместо 205 часа е изписал 207.06
часа, въпреки, че в мотивите си е приел, че съобразно кредитираното заключение на вещото
лице по допуснатата и приета ССЕ, се касае именно за 205 часа извънреден труд. Горната
следва да бъде поправена по реда на чл. 247 от ГПК.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава, която също следва да бъде уважена до
определения със заключението по ССчЕ размер от 312.27 лева.
В обжалваното решение Районен съд – Варна, е постановил идентичен правен
резултат и решението, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемия Н. П.
М. следва да му се присъдят разноски за въззивното производство като въззивникът бъде
осъден да му заплати сумата от 343.73 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно
предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 343.73 лева, а заплатеното такова е в размер на 370
лева, но тъй като като производството пред ВОС не се характеризира с фактическа и правна
сложност, горното следва да бъде намалено до минималния определен размер в Наредба №
1/09.07.2004 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1946/16.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 6231/2021
г. по описа на Районен съд - Варна, ХХ състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с
адрес: гр. София, бул. „Сливница“ № 159, представлявава от Главен комисар Н. Н., в
качеството му на директор ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 343.73 /триста четиридесет и три лева и седемдесет и три стотинки/ лева – разноски за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7