Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 21.02.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №822 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от А.А.Ч., ЕГН: ********** ***, чрез
пълномощника адв. Д. против П.С.К., ЕГН: ********** ***, с адрес за призоваване:
гр. К. ул. Ш. №..
Ищецът твърди, че през ... съпругата му
започнала работа в бензиностанция „Л. - гр. К., където работел и ответника.
Известно време след това разбрал, че между съпругата му и ответника възникнали
по-близки отношения, които тя отрекла пред него. В началото обаче на ..г., тя
му заявила, че действително имала връзка с ответника, само че сега вече той я
притеснявал и не желаел да преустанови контактите си с нея. Казала на му, че пукал
гума на колата им, изпратил до ищеца писмо с презерватив вътре в него, което
съпругата му прибрала. Многократно се обаждал по телефона, изпращал съобщения, съдържащи заплахи към нея.
Тъй като вече не знаела какво да
прави и се чувствала застрашена, тя решила да сподели вече и със съпруга си
проблема, тъй като ответникът не спирал да я притеснява, независимо, че отдавна
не работели заедно на едно и също място. Първото нещо, което ищецът решил да
направи, било да му напише във „Фейсбук“
да престане да я притеснява. Тогава обаче той започнал да притеснява и него,
като му изпращал съобщения, че той бил виновен за това съпругата му да била с
ответника, че не могъл да я опази. Независимо от това ищецът по никакъв начин и
повод не потърсил среща или разговор с
него, за да му иска някакво обяснение. В края на месец януари .. г. съпругата
на ищеца подала жалба до РУП Карлово за налаган от ответника телефонен тормоз,
като от полицията ги уведомили, че му е направено предупреждение. Независимо от
това, ответникът продължил просто да им звъни, без да провежда разговори.
На .....г. ищецът се прибирал от
работа и изчаквайки на светофара на полицията зелен сигнал, за да премине,
видял ответника в колата му, в насрещната пътна лента. След като и ответникът
го видял, започнал да се смее и му направил неприличен жест с ръка, без да
разменят някакви думи.
На ..... г. ищецът предположил,
че ответникът бил на работа и решил да отиде при него на работното му място и
да се разберат – какво точно иска от него и семейството му. Намерил го
действително там – бил седнал сам на една маса вътре в помещението на
бензиностанцията. Там били и част от персонала на бензиностанцията, които били
на смяна, а в близост до ответника, на съседна маса стоял непознат клиент.
Ищецът отишъл до него и седнал на масата, като го попитал какви са претенциите
му към съпругата му и него. Ответникът казал че няма претенции. Ищецът попитал, след като няма никакви претенции
защо продължава да звъни и да праща съобщения. Ответникът отрекъл, като упрекнал
ищеца защо бил писал във „Фейсбук“ през януари месец. Започнал да му казва
„изчезвай оттук, не ми вдигай нервите“, нарекъл го „шматка”, след това и го
заплашил – „ще те пребия, целият град ще ти се смее”. Двамата станали от
масата, като ответникът продължил да говори и тръгнал да влиза в някакво
помещение. В един момент, продължавайки да говори, се обърнал към ищеца и
неочаквано за него му нанесъл удар с юмрук в областта на лявото ухо. Влязъл
навътре и продължил да говори по негов адрес, че се излагал пред целия град. От
ухото на ищеца потекла кръв и той се обадил на тел. „112”, като съобщил, че бил
ударен и на кое място се намирал. Малко след обаждането му дошла линейка и го
отвела в болницата в гр. К... Там го прегледали в спешното отделение, след
което го препратили при хирург, който му зашил ухото. Докато бил в „Бърза помощ”
дошли служители на РУП Карлово, на които обяснил какво се било случило и тъй
като трябвало да посети хирург, те му казали да отиде по-късно в районното
управление. Понеже били празници, ищецът отишъл в полицията едва на 22.04,
където приели жалбата му под № ... Междувременно още на .....г. бил прегледан и
от специалист по съдебна медицина, който му издал медицинско свидетелство №..г.,
от което било видно, че има разкъсно-контузна рана на лявото ухо, вследствие на
което е причинено временно разстройство на здравето. Травмата, която му била
нанесена от ответника, била изключително силна и довела до промяна в нормалния
му ритъм на живот. Доста време след нараняването изпитвал болки, като му се
налагало да ползва и различни обезболяващи медикаменти. Веднага след
нараняването му били направени шевове, тъй като около два сантиметра по
дължината на ухото му били разкъсани, а това говорело и за силата на удара,
който му бил нанесен от ответника.
В тази връзка и след като получил
постановление от РП Карлово, че това престъпление се преследвало по частен ред,
ищецът подал жалба до Районен съд – Карлово, като било образувано НЧХД №235/..г..
Съдът, след като събрал доказателства по делото, преценил, че било налице
престъпление от общ характер и върнал делото за разследване в рамките на
досъдебно производство. След приключването на досъдебното производство в
Районен съд – Карлово било внесено предложение от РП Карлово за освобождаване
на лицето П.К. от наказателна отговорност и прилагане на разпоредбите на чл. 78а
от НК, в което дело ищецът бил разпитван като свидетел. Тъй като в хипотезата
на чл. 78а било недопустимо предявяването на граждански иск, за ищеца оставала
единствената възможност от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда, да постанови
решение и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 3000 лева за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на извършено от
ответника деяние – нанесена телесна повреда, ведно със законната лихва от
датата на причиняване – ..... г., до пълното изплащане на сумата. Претендира за
направените по делото разноски.
Отговор на исковата молба не е
постъпил в срока по чл. 131 от ГПК, като в хода по същество ответникът моли
искът да бъде отхвърлен.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното като доказателство
по делото НАХД №343/2015 г. по описа на РС Карлово, се установява, че с
влязло в сила Решение №52/07.03.2017 г. ответникът по настоящото производство П.К.
е признат за виновен в това, че на ..... г. в гр. К.., обл. П.., като
длъжностно лице к.в „Л.Б. ЕООД, бензиностанция .., при изпълнение на службата и
функцията си, е причинил на А.А.Ч., ЕГН: ********** *** лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида, довело до
причиняване разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
поради което на основание чл.131 ал.1 т.2 пр.1-во във вр. с чл.130 ал.1 от НК
във вр. с чл.78а от НК П.К. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в полза на Държавата, по бюджета на
ВСС, по бюджетна сметка на РС Карлово в размер на 1000 лева, като на основание
чл.378, ал.4, т.2 от НПК го е признат за невинен в това телесната повреда да е
нанесена по хулигански подбуди и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение в частта по т.12 на ал.1 на чл.131 от НК.
По настоящото делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, чието заключение съдът приема като обективно,
безпристрастно и пълно. Видно от експертното заключение при инцидента на .....
г., А.А.Ч. е получил разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида. Причинено е
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т. е. лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От показанията на свидетеля Д.Н.Ч.се
установява, че е съпруга на ищеца, а ответникът е неин бивш колега в
бензиностанция „Л..“ – гр. К... В продължение на няколко години имала връзка с
ответника, като след преустановяване на връзката им той започнал да упражнява
психически тормоз над нея, а впоследствие и над съпруга ѝ – ищеца А.Ч..
Обаждал се непрекъснато по телефона по всяко време на денонощието, отправял
обиди и заплахи по телефона, пишел заплашителни съобщения във „Фейсбук“, спукал
гумите на колата им. През м. април .. г. ищецът отишъл на работното място на
ответника, за да му потърси сметка за поведението му, а той му нанесъл удар в
областта на лявото ухо и го изгонил. Това свидетелката разбрала от ищеца, след
като отишла в болницата, за да види какво е състоянието му. По врата и якето му
имало кръв, а лявото му ухо било превързано. През следващите два месеца ищецът
не можел да лежи на тази страна, като нараняването мажел с мехлем.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй
като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото
производство.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност
за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са
причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в конкретния случай
безпорно беше установено. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат
на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В настоящото
производство ищеца е претендирал само неимуществените вреди.
В резултат на описаното по-горе
деяние, пострадалият е претърпял болки и страдания, които са от категорията на
неимуществените вреди. За същите законодателят е приел, че като неизмерими в
пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на
справедливостта – чл.52 от ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази
насока справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални и
физически страдания, възрастта на пострадалия, осакатявания и др..
От вида и характера на
причинените от ответника П.К. увреждания се налага изводът, че ищецът е
претърпял болки и страдания, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от 3 000
лв., т. е. исковата претенция следва да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.
Вземането за непозволено
увреждане е изискуемо от деня на извършването му – ..... г., като деецът е
станал известен още тогава – чл.114, ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД
причинителят на непозволено увреждане се смята в забава и без покана.
На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и съдебни разноски по
делото. С оглед изхода на спора, съдът ще следва, да осъди ответника да заплати държавна такса в размер
на 120.00 лева, както и 100.00 лева за възнаграждение на вещо лице. Ответникът
следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски за възнаграждение
на един адвокат в размер на 400.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН: ********** ***,
с адрес за призоваване: гр. К. ул. Ш. №. да заплати на А.А.Ч.,
ЕГН: ********** ***,
сумата от 3 000.00 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, от извършеното
на ..... г. деяние, от което на ищеца е причинена лека телесна повреда, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана на лявата ушна мида, което му е причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, за
извършването, на което П.С.К. е признат за виновен и е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ с влязло в
сила Решение №52/07.03.2017 г. по НАХД №343/2015 г. по описа на РС Карлово, ведно
със законната лихва върху сумата от 3000 лева, считано от датата на извършване
на деянието – ..... г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН: ********** ***,
с адрес за призоваване: гр. К. ул. Ш. №., да заплати на А.А.Ч.,
ЕГН: ********** ***,
сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за
възнаграждение на един адвокат.
ОСЪЖДА
П.С.К.,
ЕГН: ********** ***, с адрес за призоваване: гр. К. ул. Ш. №., да
заплати по сметка на РС Карлово, в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, както и
сумата от 100.00 лв. /сто лева/ за възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.