№ 40657
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110147007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, под евентуалност по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1
от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от С. Т. С. срещу „С“ ООД за прогласяване
нищожност на Договор за потребителски кредит №805652/30.01.2023 г., под
евентуалност на клаузата на чл. 11 по Договор за потребителски кредит
№805652/30.01.2023 г., и за заплащане на сумата 05,00 лева, представляваща част
от парично вземане в общ размер от 145,41 лв., представляваща недължимо
платена сума по Договор за потребителски кредит №805652/30.01.2023 г. , ведно
със законна лихва от подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са
сключили договора за заем, а с чл. 11 е предвидено за ответника неустоечно
вземане за сумата 145,41 лв. за недадено обезпечение по реда на чл. 5.1 от
договора. Ищецът твърди, че клаузата е нищожна и неравноправна поради
заобикаляне на закона, противоречието й с добрите нрави, с чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
чл. 143, т.5 и т. 19 от ЗЗП, чл. 146, ал.1 от ЗЗП, във вр. чл. 24 от ЗПК, и не е
индивидуално уговорена; по твърдение, че неустойката е разход по кредита е
нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е обявен
действителния размер на общия разход по кредита, във връзка с което настоява,
че е недействително цялото съглашение.
Ответникът, получил препис от искова молба, с приложения, на 02.09.2024 г., в
законоустановения срок е подал отговор на искова молба. Оспорва исковете по
допустимост, като предявени при условията на злоупотреба с процесуални права
по чл. 3 от ГПК във връзка със сключени между страните договори за кредит, с
оспорване на идентични клаузи, с цел да се кумулират съдебни разноски, които
настоява да се пресъдят са водене на едно дело. Прави искане по чл. 213 от ГПК
за съединяване с по-рано образувано от ищцата гр. дело по описа на СРС.
Оспорва исковете по същество по съображения, че договорът за кредит е
действителен и са спазени изискванията за обявяване и размера на ГПР. Твърди,
че ищцата е сключила всеки договор при информиран избор за неговите условия,
а всички оспорени клаузи са индивидуално уговорени, за което свидетелстват
извършените действия при и по повод сключване на договора и наличието на
трайни отношение между страните. Неусточената клауза не е част от основните
престации по договора и неината недействителност не води до такава на цялото
1
заемно съглашение. Неустойката е уговорена при условията на договорна
свобода. Обстоятелствата, при които се начислява настъпват след сключване на
договора, поради което е изначално невъзможно да се включи в ГПР. Оспорва, че
вземането за неустойка трябва да се обяви като общ разход по кредита, тъй като
такъв разход не е този, дължим от потребителя при неизпълнение на
задълженията му по договора. Позовава се на правото по чл. 11, т. 18 от ЗПК,
както и че е компесаторна, и доводите на ищеца за нарушен чл. 33, ал. 1 от ЗПК
за неотносими. Ответникът оспорва осъдителния иск поради наличие на
основание за имуществено разместване.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал.
4 от ЗЗД е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл. клаузата,
която оспорва, и съответно че договорът и/или уговорката за неустойка е
недействителна по изложените в искова молба твърдения. В доказателствена
тежест ответника, на осн. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП е да установи, че условия по
клаузата са индивидуално уговорени.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.I от ЗЗД
необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на
ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е
без правно основание /не е бил налице годен юридически факт/. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В
случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че
за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е
върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните по спора С. Т. С., като
кредитополучател, и „С“ ООД, като кредитор, са сключили Договор за
потребителски кредит №805652/30.01.2023 г.;както и че в изпълнение на чл. 11
от договора ищецът е заплатил на ответника сумата 145,41 лв.
Представените от страните документи са допустими и относими. Искането по чл.
190 от ГПК на ищеца не е необходимо. За правилното решаване на спора следва
да се допусне ССчЕ по въпрос 3.
Искането по чл. 213 от ГПК следва да се остави без уважение -да се отправи към
съда, който разглежда по-рано образуваното дело.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 213 от ГПК на ответника.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия
в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания,
те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от
2
ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ищеца.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на
въпрос №3, посочен в искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 200 лв., вносимо от ищеца по
сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира и съдът ще
приложи спрямо страната чл. 161-162 от ГПК като приеме за недоказани
обстоятелствата в полза на ищеца, предмет на експертизата.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със
спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към
Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански
дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
3
за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204,
тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да
внесе държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК за
служебно изготвяне на препис на отговор на искова молба, с приложения, без
пълномощни, сумата 2,30 лева по сметка на Софийски районен съд и представи
в този срок доказателство, като в платежния документ е вписано основание-
номера на делото.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок за
сумата 2,30 лв. за дължима по делото държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК,
във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК ще бъде осъден, на осн. чл. 77 от ГПК.
НАПОМНЯ на страните в случай на електронно подадени документи за
преписите им предварително да се внесе дължимата държавна такса по чл. 23, т.
3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024
година от 09,35 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от
отговор на искова молба, с приложения
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4