№ 22
гр. Разград , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Търговско дело №
20213300900017 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.327 ал.1 и чл.294 ал.1 ТЗ.
Подадена е искова молба от „Вая комерс“ООД, представляван от управителите Хр.К.
и Т.М., чрез пълномощник, за осъждане на „Агро конструкшан“ООД, представляван от
управителите И.С. и Н.К., да заплати на ищеца сумата 37 029,39лв., представляваща
главница за доставени и незаплатени горива в периода м.декември, 2019г.-м.май, 2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата за обезпечение на бъдещ иск до
окончателното изплащане на сумата, и мораторна лихва в размер 3362лв., представляваща
сбор от лихвите за всяко от неизвършените плащания, считано от датата на падежите по
отделните фактури до 25.01.2021г. – датата на предявяване на молбата за обезпечение.
С определение № 30/17.03.2021г., постановено в настоящото производство,
съдебното производство е прекратено по реда на чл.232 ГПК по предявения от „Вая
комерс“ООД иск в частта за осъждане на „Агро конструкшан“ООД да заплати на ищеца
сумата над размера 28 529,39лв. до първоначално предявения размер от 37 029,39лв.,
представляваща главница за доставени и незаплатени горива съгласно фактура №
**********/31.12.2019г. и част от фактура № **********/31.01.2020г., поради оттегляне на
иска в тази част, предвид признато от ищеца извършено плащане от ответника в размер
8500лв. Определението е влязло в сила на 31.03.2021г.
С определение, постановено в първото съдебно заседание на 13.07.2021г., е
допуснато изменение досежно размера на предявения иск за заплащане на главницата, като
от 28529,39лв. същият е намален на 14 141,34лв. Това е и искането, по което съдът дължи
произнасяне по иска с правна квалификация 327 ал.1 ТЗ.
1
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че
страните са в трайни търговски отношения, свързани с доставката на горива и петролни
продукти. Шофьори и други служители на ответника са зареждали гориво от
бензиностанция „Вая комерс“, собственост на ищеца, находяща се в гр.Исперих. При
зареждане съответният служител на „Агро конструкшан“ЕООД се е подписвал на лимитна
карта. Част от задължението за плащане е изпълнявана касово, в момента на получаване на
стоката, а друга част – по Б. път. В края на всеки месец ищецът издавал фактура за всички
извършени касови плащания, както и за дължимите плащания по Б. път. В периода от
31.12.2019г. до 31.05.2021г. „Вая комерс“ООД е издал шест фактури на обща стойност 37
029,39лв. за доставен бензин и дизелово гориво, от които ответникът е извършил две
частични плащания в размер 3500лв. и 5000лв. Впоследствие са извършени още плащания и
към настоящия момент ищецът поддържа претенцията до размера 14 141,34лв., която е
останала незаплатена част от доставената стока.
Ищецът предявява и иск за заплащане на лихва за забавено плащане в общ размер
3362лв., считано от датите на падежа на всяка от фактурите – денят, следващ издаването им,
до 25.01.2021г. – датата на подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск. Претендира
законна лихва върху главницата от датата на подаване на молбата за обезпечение на
бъдещия иск до окончателното й изплащане.
В срока по чл.367 ГПК не е постъпил отговор от „Агро конструкшан“ЕООД. В
съдебно заседание неговият законен представител изразява становище за основателност на
исковете и заявява, че действително е налице забавено плащане на дължимите суми от
негова страна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на
страните, констатира от фактическа страна следното: Страните са търговци, с установени
трайни търговски взаимоотношения по продажбата на горива, осъществяваща се на
бензиностанция „Вая комерс“ в гр.Исперих. В периода от м.декември, 2019г. до м.май,
2020г. ищецът е извършил доставки на бензин, дизелово гориво и други продукти за
камионите на „Агро конструкшан“ЕООД, като за всяка доставка съответният шофьор се е
подписвал на лимитна карта, извлечение от която е представена по делото, а доставчикът
издавал касов бон. В края на всеки месец ищецът издавал фактура, в която вписвал номерата
на касовите бонове за месеца, а фактурата отразявала дължимата сума за продадените горива
за същия период. Така с фактура № **********/31.12.2019г. е удостоверено закупуването на
горива и продукти на стойност 12 391,83лв. за м.декември, 2019г.; с фактура №
**********/31.01.2020г. е удостоверено закупуването на горива на стойност 8359,91лв. за
м.януари, 2020г.; с фактура № **********/29.02.2020г. е удостоверено закупуването на
горива на стойност 8830,25лв. за м.февруари, 2020г.; с фактура № **********/31.03.2020г. е
удостоверено закупуването на горива и продукти на стойност 4075,32лв. за м.март, 2020г.; с
фактура № **********/30.04.2020г. е удостоверено закупуването на горива и продукти на
стойност 3682,62лв. за м.април, 2020г. и с фактура № **********/31.01.2020г. е
2
удостоверено закупуването на горива на стойност 5081,29лв. за м.май, 2020г.
В съдебното производство е назначена съдебно-счетоводната експертиза, чието
заключение съдът приема изцяло като извършено от вещо лице в кръга на неговите
компетенции, запознаване с материалите по делото и справки в счетоводствата на двете
дружества. От изводите на вещото лице се установява, че шестте фактури удостоверяват
продажба на горива и други продукти на обща стойност 37 029,39лв. Отразени са в
счетоводствата на страните и за тях са подадени справки-декларации за ДДС. Ответникът е
извършил частични плащания, както следва: на 28.01.2021г. с две плащания е заплатена
сумата 7000лв., отнесена към погасяване на задължението, за което е издадена фактура №
**********/31.12.2019г.; на 26.02.2021г., 30.03.2021г. и 28.04.2021г. с три плащания е
заплатена сумата 8359,91лв., отнесена към погасяване на задължението, за което е издадена
фактура № **********/31.01.2020г.; на 28.04.2021г. е извършено плащане на сумата
7528,14лв., отнесена към погасяване на задължението, за което е издадена фактура №
**********/29.02.2020г. С протокол за прихващане от 31.05.2021г. е погасена още една част
от задължението на ответника в размер 4388,05лв. Така общият размер на погасената част от
задължението на „Агро конструкшан“ЕООД към „Вая комерс“ООД е 22 888,05лв.
Оставащата неплатена част от цялото задължение е в размер на 14 141,34лв. Вещото лице е
изчислило лихвата за забава по всяко от дължимите плащания, считано от деня, следващ
издаването на съответната фактура, до 25.01.2021г., съобразно исковата претенция и
нейният общ размер е 3361,59лв.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Ищецът и ответникът са търговци. Между тях са извършени доставки на горива и продукти.
Доколкото няма спор, че търговските отношения между тях са трайни, касае се за един
договор, и тъй като същият е сключен във връзка с упражняваните от тях занятия, по своята
същност той представлява договор за търговска продажба. Съгласно чл.327 ал.1 ТЗ
купувачът по договора за продажба е длъжен да плати цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В съдебното
производство не се установи друга уговорка между страните, различна от съдържанието на
правната норма, поради което съдът приема за основателно твърдението на ищеца, че
заплащането на горивата е възникнало като изискуемо задължение за плащане от страна на
купувача в момента на съставяне на фактура в последния ден от месеца за всички
извършени доставки през този месец. След изключване на извършените частични плащания,
установени със заключението на вещото лице и признати от ищеца, оставащата дължима
сума за закупени горива и продукти е 14 141,34лв. Предявеният иск е основателен и
ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца.
Тъй като сделката между страните е търговска, на основание чл.294 ал.1 ТЗ между
търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В настоящото производство не се
установява уговорка, различна от посочената разпоредба. Ответникът е изпаднал в забава за
всяко едно от плащанията от деня на издаването на съответната фактура и дължи лихва за
3
забавено плащане върху всяка от главниците за периода, следващ деня на издаването й до
посочената от ищеца дата 25.01.2021г. в общ размер 3361,59лв. Искът за заплащане на
лихви е основателен и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума.
Направено е искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
деня, следващ датата на подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск в ОС Варна –
25.01.2021г. до окончателното плащане на задължението. Дължимостта на законната лихва
обаче се явява последица от уважаването на предявения иск за вземането. Ето защо същата
се дължи от момента на предявяването му, а не от момента, в който е била подадена молба
за обезпечение на бъдещ иск. Исковата молба е подадена на 23.02.2021г. (вж.датата на
разписката за предаване на куриер) и от тази дата следва присъждане на законна лихва. В
случая не може да се прави аналогия със заповедните производства. На първо място, законът
в чл.422 ал.1 ГПК изрично урежда отклонението от чл.125 ГПК за тях, а за обезпечителните
производства такова отклонение не е уредено. На второ място, целта на производствата е
различна – с подаването на заявление в заповедното производство се поставя начало на
съдебно производство, което в заповедната фаза цели установяване дали вземането е спорно
и като последица от това е налице възможност за развитието му в исково производство,
докато обезпечителното производство цели налагането на бързи мерки за защита на
субективни права и не е част от последващото съдебно производство по предявяване на
иска. В този смисъл е и тълкуването в т.5 от ТР №6/2021г. на ОСГТК на ВКС –
обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в
процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от
решението и функционалната му зависимост се изчерпва само с това.
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски. Последният е
внесъл ДТ в размер на 1615,66лв., депозит за вещо лице в размер 200лв. и е представляван
от адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в размер 2000лв. Предвид изхода от
делото ответникът следва да заплати на ищеца разноските, направени в хода на съдебното
производство. Претендират се и направените в обезпечителното производство разноски.
Същите се дължат, съгласно тълкуването в т.5 на цитираното по-горе тълкувателно
решение. Представени са доказателства за образувано в ОС Варна ч.т.д. №
20213100900051/2021г., по което е постановено определение № 109/27.01.2021г. за
допускане на обезпечение на бъдещите искове на „Вая комерс“ООД против „Агро
конструкшан“ЕООД, реализирани в настоящото производство. Ищецът е представил
доказателство за заплатено адв.възнаграждение в размер 2200лв. за подаване на молбата за
обезпечение и тази сума следва да му бъде присъдена. Липсва доказателство за внесена ДТ
за обезпечението, поради което такива разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
Осъжда на основание чл.327 ал.1 и чл.294 ал.1 ТЗ „Агро конструкшан“ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.“Априлско въстание“ № 56
вх.Б ап.5, представляван от управителите И.С. и Н.К., да заплати на „Вая комерс”ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост,
ул.”Акад.Курчатов” №1, ет.4 ап.(офис) 16, представлявано от управителите Хр.К. и Т.М.,
сумата 14141,34лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба на
горива и продукти, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.02.2021г. до
окончателното й изплащане, сумата 3361,59лв., представляваща лихва върху главницата,
считано от датата на всеки от падежите до 25.01.2021г., сумата 3815,66лв. за направени
деловодни разноски в съдебното производство и сумата 2200лв. за направени деловодни
разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск.
Отхвърля искането на „Вая комерс“ООД за осъждане на „Агро конструкшан“ЕООД
да заплати законна лихва върху главницата от 14 141,34лв., за периода от 26.01.2021г. до
22.02.2021г., като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5