№ 952
гр. С., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110205414 по описа за 2022 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Г. В. чрез адвокат П. Б. срещу наказателно
постановление (НП) № 22-4332-003938 от 24.03.2022г., издадено от Г. В. Б.,
на длъжност началник група към СДВР - ОПП, с което на жалбоподателя С.
Г. В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 (две
хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
(двадесет и четири) месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН за нарушение на чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. П. Б., с
пълномощно по делото. В хода на делото по същество адвокат Б. моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно по подробни съображения, изложени в жалбата.
Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева съгласно
представен от него списък и договор за правна помощ. Адв. Б. депозира и
писмени бележки с вх. № 282215/19.12.2022 г. по описа на СРС, НО, Обща
регистратура.
Въззиваемата страна – ОПП- СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в
нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 22-4332-003938 от 24.03.2022г. С. Г. В.
е санкциониран за това, че на 15.03.2022 г., около 15:14 часа в гр. С. по ул.
1
„*********“ с посока на движение от ул. „*******“ към ул. „*******“,
управлява лек автомобил, марка „***** ХР В“, с регистрационен номер
********, собственост на Е. К. И., ЕГН-**********, като при извършена
проверка от полицейски служители на сектор "Пътна полиция" е отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
DRUG TEST 5000 с номер: ARKD-0049 за наркотични вещества или техните
аналози, като също така не е изпълнил предписанието за извършване на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, в нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без
възражения.
Поради това свидетелят Б. Г. съставил срещу него АУАН за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя, който го подписал без възражения. Препис от акта му бил
връчен. Свидетелят Н. З. издал на жалбоподателя талон за изследване №
0059885 за даване на биологични проби във ВМА и връчени 7 (седем) броя
стикери с номер: А003405.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН и е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба”
размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца, на основание чл. 53от ЗАНН за
нарушение на чл. 174, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателствени средства-показанията на
актосъставителя, който заявява пред съда, че той е съставил АУАН на
жалбоподателя, като свидетелят по акта Н. З. е негов колега и е свидетел при
установяване на нарушението. Липсата на спомен у свидетеля Г. относно
конкретния случай, е напълно житейски оправдана, предвид изминалия
период от време от датата на извършване на нарушенията – 15.03.2022 г. до
датата на разпита му пред съда – 02.12.2023 г. В тази насока от значение са и
служебните задължения на свидетеля предвид заеманата от него длъжност в
ОПП-СДВР, свързана с ежедневното установяване на нарушения на ЗДвП.
Макар свидетелят Г. да не си спомни конкретния случай, потвърди
изложеното в акта, като това, наред с приобщения талон за изследване №
0059885 за даване на биологични проби във ВМА, подписан и връчен от
свидетеля Н. З. в деня на извършеното нарушение – 15.03.2022 г., в който са
описани конкретните действия на жалбоподателя във връзка с нарушението,
са достатъчни за съда, за да приеме за безспорно установена посочената по-
горе фактическа обстановка.
Показанията на свидетеля намират подкрепа и в писмените
доказателства, събрани по делото, а именно: талон за изследване, в който бил
изложен отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с технически средства за
алкохол и наркотични вещества. Фактът на управление на МПС от страна на
2
жалбоподателя на процесното място, дата и час, не се оспорва от самия
жалбоподател.
Съдът цени показанията на актосъставителя и изгражда вътрешното си
убеждение въз основа на тях, тъй като те се подкрепят от останалите писмени
доказателства по преписката – АУАН серия GА № 561213; талон за
изследване № 0059885 за даване на биологични проби във ВМА; НП № 22-
4332-003938 от 24.03.2022г.; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни
органи съгласно заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи (съответно младши автоконтрольор – т. 1.3.2 и началник
група при СДВР, ОПП-СДВР съгласно т. 3. 10). Относно заеманата от
наказващия орган длъжност към датата на издаване на НП, по делото са
приобщени заповед № 8121К-13180 от 2019 г. и акт за встъпване в длъжност
на Г. В. Б..
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно описаното в
АУАН и НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение,
така и обстоятелствата, при които то е извършено. Сочената за нарушена
разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е санкционна, наред с това предписва
правила за поведение, като въвежда санкция за водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната норма (и съответното предложение) е необходимо лицето да е
водач на МПС, да е поканено да бъде изпробвано с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и да е отказало да
му бъде тествано.
В процесния случай надлежно е повдигнато административно
обвинение и е доказано извършването на втората от алтернативно посочените
форми - отказ на лицето да се тества с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. От текста на нормата на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен
субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.
3
Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25, § 6 на ДР на ЗДП: "Водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или
стада по пътищата. В процесния случай приложимата хипотеза е именно
управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно установено по
делото. Съдът намира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно и
точно са посочени всички елементи от състава на адм. нарушение, както и
обстоятелства, при които е извършено, като е дадена съответстваща на
описанието правна квалификация - нарушението е извършено на 15.03.2022 г.,
отразено е точното място на управлението на лекия автомобил, времето на
извършената проверка, направеният отказ на водача за тестване, техническото
средство и последвалото издаване на талон за медицинско изследване. Тъкмо
с наличния отказ за извършване на проверката за употреба на наркотични
вещества/или техни аналози, жалбоподателят С. В. е осъществил състава на
нарушението по ЗДвП. Нарушението е формално, довършено е с отказа да
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. За съставомерността на
нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни
вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при
пряк умисъл, доколкото е управлявал лек автомобил, съзнавал е, че следва да
изпълни указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, но съзнателно е
отказал да стори това.
Съдът не споделя виждането на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон. Следва да се отбележи, че съгласно чл.
174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни
машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определя с Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Задължение за водачите да бъдат изпробвани за употреба на алкохол
и наркотични вещества или техни аналози е законово уредено в чл. 174, ал. 3
от ЗДвП , като условията, посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредбата - наличие на
външни признаци и поведение на водачите, които да породят съмнение за
употреба на наркотични вещества, нямат характер на абсолютни
предпоставки за изпробване на водача, а правомощие на контролните органи,
съобразно посочената норма, е да извършват преценка и да изискват от
водачите тестването за проверка за употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
По изложените съображения съдът не приема за основателни доводите
на жалбоподателя, изложени в жалбата.
За извършеното нарушение законодателят е предвидил кумулативна
санкция в абсолютен размер - 2000 (две хиляди) лева глоба и „лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, поради
4
което съдът, с оглед правомощията си в настоящото производство не дължи
по-нататъшно обсъждане на размера на определеното наказание.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че на процесната
дата, време и място жалбоподателят като водач на МПС, управлявал същото,
като извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, доколкото след като бил
спрян за проверка, отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство от органите на ОПП-СДВР за употреба на наркотични вещества.
Тук отново следва да се обърне внимание на това, че няма никакво
значение, дали той действително е употребил наркотици или не, защото в
случая се наказва отказът му да даде проба, а не е наказан за управление след
употреба на наркотици, което е престъпление и въобще не следва да се
наказва по административен ред. Този отказ може действително да се дължи
на ясното съзнание на нарушителя, че е употребил наркотици, тъй като при
установена употреба на такива вещества ще следва да се търси вече
наказателна отговорност на водача. С оглед на това е напълно възможно
жалбоподателят преди проверката да е употребил наркотици, защото в
противен случай е нелогично да откаже пробата, ако е сигурен, че не е
употребявал такива вещества. В тази връзка са несъстоятелни възраженията
на защитника, че жалбоподателят нямал признаци за употреба на наркотици,
не бил употребил такива и как полицаите не се притеснявали, че пускали
употребил наркотици човек да шофира. В случая няма никакво значение, дали
жалбоподателят е имал признаци на употреба и дали е употребил наркотици,
защото той е наказан за отказа да му бъде извършен тест. Полицаите не са
имали друга възможност, освен да го пуснат, тъй като не е доказано той да е
управлявал след употреба на наркотици и те нямат основания да го задържат.
Дори да са имали притеснения, то техните правомощия са били да му
съставят акт за отказа и да издадат талон за медицинско изследване, но не и
да го задържат или придружават до болнично заведение, след като тестът за
алкохол е бил отрицателен, а за наркотици въобще не е бил направен тест,
поради отказа на водача. Относно възражението, че полицаите не са имали
основание да извършат проверка, тъй като водачът нямал външни признаци
за употреба на наркотици, то правомощие на пътните полицаи е да спират
автомобили за проверка и да извършват рутинни проверки, без да е
необходимо да е станало някакво ПТП или да има някакъв конкретен и
изричен повод за проверката. Те имат правомощия да осъществяват контрол
на водачите на превозни средства, като това им дава право да извършват и
рутинни проверки за спазване на правилата за движение по пътищата. Много
често се правят и полицейски акции, които дори се обявяват по телевизията,
че в конкретен период ще има засилени проверки за употреба на алкохол, на
наркотици или контрол за шофиране с превишена скорост, тоест при тези
полицейски акции автомобилите се спират на случаен принцип и не е
необходимо да има някаква конкретна причина за проверката. Често при тези
случайни проверки се установяват неправоспособни водачи, които не е имало
видими причини да бъдат спрени за проверка, а това е станало на случаен
принцип.
Предвид сериозната обществена опасност на извършеното нарушение,
5
съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
и случаят да се третира като маловажен. В последно време изключително
много зачестиха пътнотранспортните произшествия, които се дължат именно
на шофиране след употреба на алкохол или наркотици. В доста случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания.
Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите,
които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия
състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото.
Въз основа на изложеното до тук, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
След като издаденото НП се потвърждава, то няма как да бъде уважено
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски, а наказващият орган не е претендирал такива, поради което
разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-4332-003938
от 24.03.2022г., издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВР-
ОПП- СДВР, с който на С. Г. В. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и
„лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Административен съд – С.-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6