О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1008 Година 28.02.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
февруари Година
2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6555 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на 18.02.2020 г. (вторник, присъствен ден)
на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен
отговор, какъвто е подал едва на 19.02.2020 г., извън този срок, съгласно
нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е
редовна, а предявените с нея искове допустими.
Доколкото
пропускането на срока за отговор преклудира всички правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения на ответника срещу
предявения иск, както и фактите, на които са основани, но не и правото му да
оспори основателността на този иск и обстоятелствата, на които е основан, то и
в случая, поради пропускането на срока за отговор, съдът не може да вземе
предвид, а следва да остави без разглеждане, като преклудирани, всички заявени
от ответника с него факти и възражения (чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 133 ГПК, Р
179/2018 от 08.04.2019 г. по гр.д. № 163/2018 г. на ВКС, т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК и
Р 67-2010-I т.о.). Поради това, като нямащи при това положение значение за
делото, следва да отхвърли и искането му в същия отговор, за допускане до
разпит като свидетели на посочените в същия лица, тъй като с показанията им
иска да доказва именно посочените в просрочения му отговор факти (чл.
159, ал. 1 ГПК).
Доколкото обаче в останалата му част, с този просрочен отговор ответникът по
същество само оспорва основателността на предявените искове, което му
становище, с оглед изложеното, не е преклудирано, само последното съдът следва
да докладва и го има предвид при постановяване на решението си по делото.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищцата писмени
документи (чл.
183 ГПК).
Следва
да се уважи искането на ищцата и й се даде възможност, най-късно в насроченото
за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да
допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване
на посочените в исковата й молба обстоятелства, които са относими към предмета
на делото, необходими за правилното му решаване и е допустимо да се установяват
с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Следва
да се уважи искането на ищцата и изиска за прилагане прокурорска преписка №
3665/2019 г. на Р..
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото, като на ищцата се изпрати (с
оглед становището на ответника в същия по предявените искове) и
препис от отговора на ответника. Страните следва да се приканят към постигане
на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като преклудирани с изтичане на срока за отговор, всички
възражения и факти, наведени от ответника в просрочения му отговор с вх. № 5721/19.02.2020
г.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищцата вземания, са посочени в поправената й искова
молба и изразяват по същество в това, че с ответника работели заедно в С. в С..
Тя била портиер там, а ответникът бил чистач. На 12.07.2019 г. били на работа,
като извършвали козметични ремонти преди - на -. Работили в два отделни
апартамента. Ответникът дошъл в апартамента, където била тя. Попитала го дали
се била изцапала някъде и той й казал, че била изцапана отзад на лявата страна
на - и й казал: „Дай да те избърша“. Тя категорично отказала, като му заявила:
„Не, не искам да ме бършеш“. Той настоявал, но тя отказала отново. Така четири
пъти му отказвала, като последния път му заявила:, „Ще се избърша сама в
огледалото, но не искам ти да ме бършеш.“. Въпреки нейното изявено нежелание, той,
съзнателно, с цел да я опипал по интимните й части, започнал да й чисти петното
с боя от лявата страна на -. Не можела да излезе от помещението, било й ужасно,
а той продължавал да я бърше. В този момент с него били сами в целия корпус,
тъй като всички колеги си били тръгнали или били в отпуск. Много се притеснила
и се почувствала омърсена и унизена. Въпреки положените усилия от нея да
преодолеела този инцидент, то продължила да се чувства омърсена, счела, че това
било навлизане в личното й пространство. Той излязъл, за да пуши цигара, и в
този момент тя излязла и направо си тръгнала за вкъщи, макар да било рано.
Притеснявала се да го срещне и не знаела как да реагира, когато го срещне.
Мислела, че щяла да преживее това лесно, но за нея се оказало доста трудно. Тъй
като била религиозна, ходила и повече от обичайните си посещения в църква, за
да се изповяда. Това му поведение й причинило страдания и неприятни емоции. Не
считала, че поведението му било правилно и неговите действия й нанесли
неимуществени вреди. Работели в различни смени в момента, но въпреки това се
притеснявала, тъй като се сменяли на работа. Изпитвала страх от ново
посегателство и затова пуснала сигнал до Р. с цел да му бъдела потърсена
отговорност и се почувствала защитена от закона. С постановление от 07.10.2019 г.
на Р. й било отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 3665/2019
г. Това постановление обжалвала, но О. потвърдила постановлението на Р..
Постановлението за отказ било влязло в сила на 08.01.2020 г. Претърпяното
емоционално страдание довело до смушения в съня й, като не можела да заспива и
спяла по няколко часа на нощ. Изпаднала в състояние, при което избягвала да
среща мъже, дори нейни приятели. Това довело и до проблеми в отношенията със
съпруга й, на когото разказала за случилото се. Няколко дни след случката й се
наложило да разкаже и на дъщеря си, която след като забелязала състоянието й,
настоявала да разбере причината за лошото й настроение, постоянно притеснение и
разсеяност. Разказвайки на детето си, се разплакала от срам и затова, че то я
видяло в такова състояние. Психическият тормоз след случката за нея бил
огромен. Уведомила работодателя си за инцидента и оттогава с ответника били в
различни смени, за да не се срещали на работа. Претенцията й за обезвреда на
претърпените вреди и тези, които в бъдеще щяла да търпи, била основателна. Критерият
за справедливост налагал определяне на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 2 000 лева.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2000 лева за обезщетение
на причинените й с горепосоченото му деяние неимуществени вреди и законната
лихва върху това обезщетение от момента на увреждането на 12.07.2019 г. до изплащането
й, както и сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения от ищцата иск за обезвреда е нормата на чл. 45, във
вр. с чл. 52 ЗЗД, а на иска за законна лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
останалата непреклудирана част на просрочения си отговор, която съдът може
поради това да вземе предвид и разгледа, ответникът заема становище, че предявения
от ищцата иск бил допустим, но неоснователен и недоказан и моли да бъде
отхвърлен изцяло.
Тежестта
за доказване на всички твърдени от ищцата горепосочени обстоятелства, посочени
в поправената й искова молба, се носи от същата по делото, тъй като на тях е
основала предявените по делото искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: постановление
от отказ за образуване на наказателно производство от 07.10.2019 г. на Р. и
постановление от 22.10.2019 г. на О..
ДАВА
възможност на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да води две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели по делото, за установяване на обстоятелствата, посочени
в поправената й искова молба.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на ответника в просрочения му отговор за допускане
до разпит в качеството на свидетели по делото на лицата С.С. Г., Н.И.Ж., М.М.П.
и Е.Г.И., защото показанията им нямат значение за делото след оставяне без
разглеждане, като преклудирани, на изложените в просрочения му отговор факти,
за доказване на които е поискал разпита им по делото.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ към материалите по делото, в случай, че е приключила, прокурорска
преписка № 3665/2019 г. на Р..
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 08.04.2020 г. от 9.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: