Определение по дело №2682/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3942
Дата: 30 ноември 2020 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20203100502682
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3942
гр. Варна , 30.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100502682 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с Вх. № 23 647 от 05.11.2020 година, подадена
от Д. А. Д. , ЕГН ********** , чрез адв.Томов, с искане да бъде изменено
постановеното по настоящото дело Решение № 1252 от 30.10.2020 година, в
частта за разноските.
Молителят твърди, че съдът не е присъдил адвокатско
възнаграждение в пълен размер, като не е съобразил, че делото е с
фактическа и правна сложност, както и че по делото е бил приложен Списък
с разноски на другата страна, които обективира далеч по – голямо
възнаграждение.По същество настоява съдът да измени решението си, като
присъди търсения хонорар от 650 лева, а не този от 591.16 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената молба от
„Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв.Маринова, която намира, че
решението не следва да се изменя, сочи и нарочни аргументи в тази насока.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК и от
страна, представила своевременно списък на разноските в настоящата
инстанция, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
За да се произнесе по адвокатския хонорар и след като е изходил от
стореното възражение за прекомерност, съдът се е позовал на т.3 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева.С
въпросното е уреден въпроса за определяне размера на хонорар при
наличие на сторено възражение за прекомерност.Според ВКС „с
приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно
да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска
1
защита при постановяване на решението. С чл.78 ал.5 ГПК е предвидено, че
само страна може да сезира съда с искане за намаление на
възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.
Основанието по чл.78 ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви
относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната
практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-
ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е
определен по силата на законова делегация с издадената Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– чл.36 ЗА. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само
норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя - определяне
на минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор
между адвокат и клиент.Т.е. в рамките на процесуалните правомощия на
съда е да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е
сезиран от страната за това и съответно да намали дължимото като
разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл.78 ал.5
ГПК и чл.36 ЗА“.Съдът може само да преповтори мотивите, довели до
намаляването на адвокатския хонорар и се са: ВОС е изходил от нормата на
чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
която в конкретния случай предвижда, че при интерес над 5 000 лв. до
10 000 лева се дължи хонорар от 580 лв. + 5 % за горницата над 5 000 лева
– или изчислено на тази база възнаграждението се определя като сума в
размер на 591.16 лева.съдът е посочил и поддържа виждането си, че
съдебното заседание е било еднократно, при това без наличието на правна
или фактическа сложност.Ето защо е редуцирал хонорара до законовия
минимален размер.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с Вх. № 23 647 от 05.11.2020
година, подадена от Д. А. Д. , ЕГН **********, чрез адв.Томов, с искане да
бъде изменено постановеното по настоящото дело Решение № 1252 от
30.10.2020 година, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с касационна жалба пред
състав на Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок
2
от връчване на съобщенията до страните, на основанията, посочени в
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3