Решение по дело №61/2011 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 49

 

Силистра, 02.06.2011 година

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд , в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди и единадесета година, като разгледа докладваното в.гр.д. № 61 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Повторно въззивно производство по чл.258 и сл. във връзка с чл.341 и сл. от ГПК.

 

С решение № 702/10.11.2010 г. по гр.д № 1446/2010 г. Силистренският районен съд е допуснал делбата между М.А.А., Н.А.А. и Б.А.А. върху апартамент, находящ се в гр. Силистра, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.3726.3.3 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-66/02.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 66425.500.3726.3, построена в имот с идентификатор 66425.500.3726, който самостоятелен обект е с площ 116,41 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня и сервизни помещения при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 66425.500.3.2 и над обекта – 66425.500.3726.3.5, заедно с прилежащото му избено помещение № 16 с полезна площ от 7,80 кв.м., при съседи: А. М. Ц. и Н. В., както и 4,692 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при квоти ½ ид.ч. за М.А.А., ¼ ид.ч. за Н.А.А. и ¼ ид.ч. за Б.А.А.; изменил е нотариален акт № 200, т.4, вх. рег. № 2172, д. № 919 по описа на СВ-Силистра за 2007 г. (№ 193, т.3., рег. № 3566, д. № 351 по описа на нотариус Р. Т. за 2007 г.), който следва да установява, че М.А.А. притежава ¼ ид.ч. от правото на собственост върху описания апартамент, вместо посочената в нотариалния акт ½ ид.ч.

Производството е образувано по въззивната жалба на М.А.А. с искане за отмяна решението на районния съд и допускане на делбата при квоти 4/6 ид.ч. за него и по 1/6 ид.ч. за ответниците.

Ответницата по жалбата Н.А.А. счита, че делбата следва да се допусне при равни квоти по 1/3 ид.ч., а ответникът Б.А.А. не се явява и не е депозирал становище.

 

Силистренският окръжен съд, след обсъждане на доказателствата по делото, становищата на страните в двете инстанции и въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

 

Не се спори, че апартаментът, предмет на делбата, е построен чрез ЖСК „С.”, вписана на 03.03.1965 г. в регистъра на кооперациите, видно от представеното удостоверение № 49/02.05.2011 г. на фирмено отделение на СОС, като по партидата не са вписвани промени и прекратяване. Не се спори също, че бащата на страните А. С. А. е бил самостоятелно член на ЖСК без съпругата си И. Б. А., майка на страните. От обясненията на последните и свидетелските показания става ясно, че поради разногласия ЖСК не е била надлежно прекратена и не е снабдила членовете си с нотариални актове съгласно чл.35 от ЗЖСК, а фактически член-кооператорите и техните семейства са заживели в предварително разпределените апартаменти и по-късно са се снабдили с нотариални актове за собственост по давност.

Съгласно чл.86 от ЗС в редакцията му преди 1990 г. не е можело да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост, а ЖСК като юридическо лице е била социалистическа собственост. Следователно бащата на страните към момента на смъртта си 03.02.1986 г. не е бил собственик на апартамента. Съгласно чл.23 от ЗЖСК съпругата и децата на починалия член-кооператор са наследили членството, но също по силата на цитирания чл.86 от ЗС не са наследили дялове от собствеността на апартамента. Следователно направените от ответниците Н.А. и М.А. откази от наследство, останало от баща им, не касаят собствеността на процесния апартамент и не влияят на делбата. Следва да се отбележи, че те са нищожни, защото не се спори, че ищецът е платил пари на ответниците за тези откази.

Не се спори, че след смъртта на бащата майката непрекъснато е живяла в апартамента до своята смърт – 11.06.2008 г. Тя е била със съзнанието, че апартаментът е имуществена общност, че след смъртта на съпруга си владее и е собственик на своята част от имота. В семейството е имало уговорки половината от апартамента да стане собственост на ищеца, поради което са извършени упоменатите откази от наследство от бащата, доброволната делба от 10.08.1989 г. и констативния нотариален акт от 16.03.2007 г. Въззивният съд изцяло възприема доводите на районния съд за нищожност на доброволната делба и няма да ги преповтаря. Само следва да се добави, че тя е нищожна и поради това, че не прекратява съсобствеността, каквато е законовата цел и същност на делбата.

Ищецът твърди, че по силата на НА № 193/16.03.1007 г. за собственост по давностно владение и наследство, е собственик на ½ ид.ч. от апартамента. В исковата молба обаче сам твърди, че живее с двете си дъщери в друго жилище, в с.з. от 19.04.2011 г. заявява, че от женитбата до развода си 1986-1990 г. трайно е живял в друго жилище. Ответницата Н.А. твърди, че винаги е живяла в това жилище. Обясненията на страните кой кога е живял в имота, кой в настоящия момент живее в него и показанията на свидетелите по този въпрос са противоречиви. Св.Б., воден от ищеца, заявява пред въззивния съд, че ищецът живее в имота, но признава, че ответницата Н.А. се е грижила за майка си и е живяла там, когато майка й е боледувала, признава също, че преди да замине в чужбина ответникът М.А. също е живял в този апартамент. Св. А., интимен приятел на Н.А., твърди, че от 1986 г. се познава с нея и винаги е живяла в този апартамент с майка си и след нейната смърт, а че ищецът живее в друго жилище и понякога ползва този апартамент.

Съдът приема, че ищецът не може да присъединява давностно владение от баща си, защото предвид горните доводи същият не е бил собственик, също не може да се позовава на нищожната доброволна делба. Приема също, че ищецът от 1990 г. до 2007 г. не доказва постоянно, непрекъснато и несмущавано 10-годишно владение само с майка си. Очевидно след 1990 г. жилището е владяно общо от страните по делото и тяхната майка, съответно е придобито от всички по давност и след смъртта на майката следва да се подели между страните по делото при равни квоти по 1/3 ид.ч., като констативният нотариален акт като неверен следва да се отмени изцяло. Този краен извод налага отмяна на обжалваното решение в частта за квотите и нотариалния акт. В частта по допускане на делбата то не е обжалвано и е влязло в сила.

Водим от горните съображения, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 702/10.11.2010 г., постановено по гр.д № 1446/2010 г. по описа на Силистренски районен съд В ЧАСТТА, с която е допусната делбата между М.А.А., Н.А.А. и Б.А.А. при квоти 1/2 ид.ч. за М.А.А., 1/4 ид.ч. за Н.А.А. и 1/4 ид.ч. за Б.А.А., И В ЧАСТТА,, с която е изменил нотариален акт № 200, т.4, вх. рег. № 2172, д. № 919 по описа на СВ-Силистра за 2007 г. (№ 193, т.3., рег. № 3566, д. № 351 по описа на нотариус Р. Т. за 2007 г.), който следва да установява, че М.А.А. притежава 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху описания апартамент, вместо посочената в нотариалния акт 1/2 ид.ч., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА делбата върху апартамент, находящ се в гр. Силистра,  представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.3726.3.3 по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-66/02.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 66425.500.3726.3, построена в имот с идентификатор 66425.500.3726, който самостоятелен обект е с площ 116,41 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня и сервизни помещения при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 66425.500.3.2 и над обекта – 66425.500.3726.3.5, заедно с прилежащото му избено помещение № 16 с полезна площ от 7,80 кв.м., при съседи: А. М. Ц. и Н. В., както и 4,692 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при квоти 1/3 (една трета) ид.ч. за М.А.А., 1/3 (една трета) ид.ч. за Н.А.А. и 1/3 (една трета) ид.ч. за Б.А.А..

ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху гореописания имот, придобит по давностно владение и наследство № 200, т.4, вх. рег. № 2172, д. № 919 по описа на СВ-Силистра за 2007 г. (№ 193, т.3., рег. № 3566, д. № 351 по описа на нотариус Р. Т. за 2007 г.)

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.