№ 1693
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205288 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.Х.С. от ***, ЕГН ********** чрез адв.Х.Д.
против Електронен фиш серия К № 3390291 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш. Жалбоподателят твърди при издаването на последния да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правото му на защита. Моли електронният фиш да бъде отменен.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. В писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли
съда да бъде оставена без уважение. Представя доводи за правилно и
законосъобразно издаден ЕФ и моли съда да бъде потвърден. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира за
1
юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Б.Х.С. спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя С.
на 30.06.2021г., установено от представен по административната преписка
списък с намерени фишове, а жалбата е подадена на 12.07.2021г. чрез куриер
до Районен съд – Пловдив, и след нейното входиране на 14.07.2021г. е
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради
което срокът по чл.189, ал.8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено че на 14.02.2020г. в
10:35 часа в гр.Пловдив, на ул.Васил Левски до номер 121 посока ул.Георги
Бенев жалбоподателят С. управлявал собствения си лек автомобил „ПЕЖО
807“ с рег. № *** със скорост на движение от 74 км/ч при разрешена скорост
от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето
и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 648. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 77 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 74 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч. За
това деяние и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП против
жалбоподателя С. бил издаден Електронен фиш серия К № 3390291 с който
му е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото а именно: Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835; Писмо от Български институт по метрология от
което се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от
2
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 4835; Протокол № 8-32-19 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M от който се установява, че
процесното техническо средство с идент. № 648 е преминало последваща
проверка на 25.10.2019 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.
Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-6085/17.02.2020г. от който
се установява, че на дата 14.02.2020г. мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M с № 648 е заснела статични изображения с номера от 18702 до 18731,
с начален час на работа 09:10 ч. и краен час на работа 12:00 ч. и с място на
контрол гр.Пловдив, ул.Васил Левски 121 където е действало общото
ограничение на скоростта на движение в населено място от 50 км/ч.;
Снимково изображение на нарушението от което се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 77 км/ч, а
заснемането е извършено на 14.02.2020г. в 10:35:50 часа, както и че
наказуемата скорост е 74 км./ От справка за собственост на МПС с рег. № ***
се установява, че същото е собственост на жалбоподателя С..
При така установените факти съдът приема следното от правна
страна: Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр.Пловдив, ул. Васил
Левски до № 121; датата – 14.02.2020г.; точният час на извършване на
нарушението – 10:35 часа; регистрационният номер на МПС – ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Б.С.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с рег. № *** с превишена скорост от 74 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка
3
съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство
по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието
си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е
удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен
фиш. Съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в
съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип
средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и
приложения към него клип от радар TFR1-M № 648. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 1030р-6085/17.02.12.2020 г. се установява, че
техническото средство е било позиционирано в гр.Пловдив, на ул.Васил
Левски до № 121. Работата с него е започнала на 14.02.2020г. в 09:10 часа и е
приключила в 12:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 18702, а последното - с № 1873122.
Снимковото изображение на нарушението удостоверява че е заснет от
техническо средство на дата 14.02.2020г. в 10:35:50 часа.
С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.) са уредени условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, като те обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от
Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането
4
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване
на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна
констатираната в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото тълкуване на
материалния закон. Към датата на извършване на процесното нарушение
/28.12.2019 г./ е налице детайлна нормативна уредба за използването на
мобилни технически средства, както и процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства,
поради което нарушенията от този вид могат да се установяват и
санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. В този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция по аналогични казуси. Присъствието на контролен орган не
опорочава процедурата по използването на техническото средство, нито
годността на резултатите от измерването. Осъществяваният както от
стационарните, така и от мобилни АТСС контрол е автоматизиран.
Контролният орган не участва в процеса на установяване на нарушението
чрез преки действия или субективни възприятия. По тази причина неговото
присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и
заснемане на нарушението. Мобилната система за видеоконтрол тип TFR1-M,
с която е установено и заснето нарушението, е преминала последваща
метрологична проверка, доказано по делото от протокол № 8-32-
19/25.10.2019 г. Тази проверка задължително включва и проверка на GPS
системата, която е неразделна част от мобилната система за видеоконтрол.
След като резултатът от проверката е за съответствие с одобрения тип, то
това иманентно включва и заключение за изправност на GPS системата. При
използването на техническото средство липсва човешка намеса при
отчитането на географското местоположение. В тази връзка съдът приема, че
доказателствената сила на протокола за успешно премината последваща
метрологична проверка не е оборена по делото. Неясно остава каква проверка
се твърди да е правена от жалбоподателя. Възражението не е подкрепено с
конкретни доказателства, а при позоваване на някоя от множеството карти,
съществуващи в интернет пространството (между които е възможно да се
наблюдават разлики), следва ясно да бъде посочван нейният автор. Съдът
5
обръща внимание и че деянието е осъществено в населено място. В тази
хипотеза достатъчно за охраняване в пълнота на правото на защита на
жалбоподателя е посочването на пълния административен адрес –
гр.Пловдив, ул. Васил Левски до № 121. В случая това е сторено при
описанието на нарушението в ЕФ. Същият адрес е посочен и в протокола по
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В съдебната практика е
трайно изяснено, че тези обстоятелства са достатъчни, за да надлежно
уведомен наказаният за мястото на извършване на нарушението и да му
позволи да организира адекватно и в пълнота защитата си. По делото е
доказано, че автомобилът се е движил във вътрешността на града, където
действа забраната за движение на МПС с над 50 км/ч.
При издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и
материалният закон. От събрания по делото и безпротиворечив
доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят С. е осъществил от
обективна и от субективна страна административното нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 14.02.2020г. в 10:35
часа в гр. Пловдив, на ул.Васил Левски до № 121 жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Пежо 808“ с рег. № ***, като се е движил със
скорост от 74 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание
на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл.10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Доказа се и
авторството на деянието от страна на жалбоподателя С.. Нито се твърди, нито
по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил
правото си да декларира писмено, че процесното движение в 10:35 часа на
14.02.2020г. със собствения му лек автомобил, с превишена скорост и в
нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на
превозното средство от друго лице съгласно правото му по чл.189, ал.5, изр.2-
ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
6
нарушението, в 14-дневен срок от получаването от собственика на ЕФ, то
именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на
нарушението, се явява необорена, а процесният ЕФ е издаден против
жалбоподателя при правилно приложение на закона. От субективна страна
деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за това,
че управлявала моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост се
движи, както и какво е действащото ограничение при движение в населено
място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е
отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си. За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния
случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 24 км/ч,
поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която
се санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е
установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно
74 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не
измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че
приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.
Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, която в случая се изясни да е 77 км/ч, се извадят 3 км/ч
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност
на скоростта, а именно 74 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния
фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което
правилно е установено превишаване с 24 км/ч. По тези съображения
настоящият състав намира, че не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост. Видът и размерът на приложимото
наказание са определени от законодателя във фиксиран размер и в тази
връзка наложеното с ЕФ наказание на жалбоподателя е правилно определено
и индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
7
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме,
че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на обществена
опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по
делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като
такъв трябва да бъде потвърден.
Съобразено с изхода на делото право на разноски възниква за въззиваемата
страна, която е поискала присъждането на юристконсултско възнаграждение.
Съдът намира че следва да присъди такива в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3390291 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.
с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Б.Х.С. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б.Х.С. от ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР
ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева юристконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в НПК, по реда на АПК пред Административен съд гр.Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8