Решение по дело №1685/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 96 от Закона за Държана агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС).

Образувано е по жалба от Г.П.Х., ЕГН **********, чрез адв. И.Ц. ***, със съдебен адрес *** против заповед с рег. № 3-1859/13.07.2022 година на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

С оспорената заповед, на основание чл. 92 ал. 1 изречение първо във връзка с чл. 90 ал. 1 т. 3 и чл. 88 ал. 2 т. 1 предложение трето от ЗДАНС, във връзка с чл. 110г ал. 1 т. 4 от ППЗДАНС, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност за срок от една година“.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят заявява, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, тъй като е изпълнявал стриктно заповедта на председателя на ДАНС като поставил върху нея резолюция „за изпълнение“ от началника на регистратурата за класифицирана информация и криптографската регистратура в ТДНС – Бургас - началник на отдел 3, като разпоредил ключовете от регистратурите да му бъдат предавани в края на всеки работен ден от началника и служителите на регистратурите и като ги изчаквал ежедневно в края на работното време да изпълнят това разпореждане. Според него неизпълнението от тяхна страна на създадената от него организация за изпълнение на заповедта на председателя на ДАНС, представлява нарушение на служебната дисциплина и на заповедта, създало риск за нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Излага доводи, че е ограничено правото му на защита в дисциплинарното производство, тъй като не му е дадена възможност да участва в дисциплинарното разследване, освен чрез даване на обяснение, което е било поискано от жалбоподателя, без той да е бил запознат със събраните доказателства в хода на производството и чрез едностранчиво формулирани въпроси от дисциплинарно разследващия орган. Освен това, обясненията му не са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган, който не ги е проверил чрез събиране на допълнителни доказателства.

Иска се, съдът да отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски. Ангажират се гласни доказателства.

Ответникът представя административната преписка. Оспорва жалбата.

След като се запозна с доказателствата, събрани по делото, и изложеното от страните, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят старши агент І степен Г.П.Х. работи като главен експерт в сектор „31“ към Териториална дирекция „Национална сигурност“ – Бургас при ДАНС.

Със заповед рег. № 3-1540/02.07.2021 година (лист 43-44 от адм.д. № 1350/2022 година), изменена със заповед рег. № 3-2017/13.08.2021 година (лист 45 от адм.д. № 1350/2022 година) на председателя на ДАНС е разпоредена проверка за изясняване на данните в писмо на директора на СД „Сигурност“ на ДАНС до директора на САД „Инспекторат“ – ДАНС с рег. № RB-202001-001-03-Л-6-8984/18.06.2021 година (лист 46-47 от адм.д. № 1350/2022 година) за евентуално осъществени неправомерни действия от служители на ТДНС – Бургас, изразяващи се в неспазване на специалния режим, въведен със заповед с рег. № 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС за съхраняване на ключовете от помещенията на регистратурата за класифицирана информация и криптографска регистратура на ТДНС – Бургас, установени в хода на извършена от СД „Сигурност“ на ДАНС тематична инцидентна проверка по реда на прекия контрол за защита на класифицираната информация. В писмото е посочено, че при проверката е констатирано, че ключовете от тези помещения са съхранявани лично от служителите на двете регистратури, с което не са спазени изискванията на т.12 и т.13 от заповед с рег.№ 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС същите да се съхраняват от директора на ТДНС – Бургас в защитена каса, а при негово отсъствие от определения да го замества служител.

Повод за извършване на тематичната инцидентна проверка е получен сигнал за констатирана на 07.04.2021 година липса на един от комплектите ключове за помещението на регистратурата за класифицирана информация (РКИ) на ТДНС – Бургас. Комисията, извършила тематичната инцидентна проверка е достигнала до заключението, че ключовете най-вероятно са били загубени вечерта на 06.04.2021 година от завеждащия регистратурата служител, като това не е довело до нерегламентиран достъп до класифицирана информация по смисъла на §1 т. 6 от ДР на ЗЗКИ.

Определената със заповед рег. № 3-1540/02.07.2021 година на председателя на ДАНС комисия е извършила справка за служителите на ТДНС – Бургас, замествали директора на териториалната дирекция от месец февруари 2019 година до април .2021 година, провела е служебна командировка в ТДНС – Бургас в периода 13-16.07.2021 година и писмено е формулирала конкретни въпроси към служителите на ТДНС – Бургас, имащи отношение към случая. В отговор са представени писмени сведения от специален агент Я. Я. С. (лист 90-94 от адм.д. № 1350/2022 година), за който е установено от комисията, че е замествал жалбоподателя в периодите 17-20.10.2019 година, на 15.01.2020 година, 23-29.03.2020 година, 01-02.09.2020 година, 02-10.01.2021 година и 29.03-01.04.2021 година; от специален агент И. Черноглазов (лист 85-89 и лист 58-59 от адм.д. № 1350/2022 гоидна), за който е установено, че в периода 01.04.2019 година – 06.04.2021 година е заемал длъжността началник на отдел 3 и е бил непосредствен ръководител на служителите, изпълняващи служебните си задължения в помещенията на регистратура за класифицирана информация (РКИ) и криптографската регистратура (КР), както и че е замествал жалбоподателя в периодите 27.04-06.05.2019 година, 13.04.-24.04.2020 година, 24.12.2020 година-01.01.2021 година; от Д. Л. (лист 94-95 от адм.д. № 1350/2022 година), за който е установено, че е замествал жалбоподателя в периода 02-03.04.2021 година, от А. Д. А. (лист 78-80 от адм.д. № 1350/2022 година), за който е установено, че е замествал жалбоподателя на 06.04.2021 година, от младши агент II степен Е. Л. В. (лист 96 от адм.д. № 1350/2022 година), за който е установено от комисията, че в периода 19.02.2019 – 01.04.2019 година е заемал длъжността началник на отдел 3 и е бил непосредствен ръководител на служителите, изпълняващи служебните си задължения в помещенията на РКИ и КР; от младши агент IV степен П. В. К., експерт в отдел „3“ на ТДНС – Бургас, чието работно място е било в КР, стая № 110а (лист 97-100 и лист 62-63 от адм.д. № 1350/2022 година), от младши агент III степен Т. С. Н., експерт в отдел „3“ на ТДНС – Бургас, чието работно място е било в КР, стая № 110а (лист 101-104 и лист 60-61 от адм.д. № 1350/2022 година), от Р. Г. Й., систем-оператор в отдел 3 към ТДНС – Бургас, чието работно място е било в РКИ, стая № 110 (лист 105-108 и лист 68-69 от адм.д. № 1350/2022 година), от А. Ж. А., систем-оператор в сектор 31 към ТДНС – Бургас, чието работно място е било в РКИ, стая № 110 (лист 64-67 от адм.д. № 1350/2022 година), както и от жалбоподателя Г.П.Х. (лист 81-84 от адм.д. № 1350/2022 година).

След анализ на събраните при проверката доказателства, комисията е констатирала, че в т.12 на заповед с рег. № 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС е разпоредено в извънработно време ключовете от помещенията на регистратурата за класифицирана информация и криптографската регистратура на ТДНС – Бургас да се съхраняват от директора на дирекцията в защитена каса, а в т. 13 на заповедта – при отсъствие на директора задължението по т. 12 да се изпълнява от определения да го замества служител. Комисията е установила също, че заповед с рег. № 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС е получена в ТДНС – Бургас на 19.02.2019 година, където е регистрирана с вх.№ БС-32-468/19.02.2019 година, като на същата дата жалбоподателят Г.Х. в качеството си на директор на ТДНС – Бургас се е запознал със заповедта, като е поставил следната писмена резолюция: „г-н Вълков. За изпълнение!“. Служителите на ТДНС – Бургас, които са се запознали със заповедта са: Т. Н. на 21.02.2019 година, Е. В. на 21.02.2019 година, Р. Й. на 22.02.2019 година, Д. А. на 22.02.2019 година, И. Ч. на 22.04.2019 година, П. К. на 20.04.2021 година, А. А. на 20.04.2021година и Я. С. на 10.05.2021 година. Комисията приела за доказано, че ключовете за помещенията на РКИ и КР са били съхранявани в извънработно време лично от служителите, работещи в съответните помещения, а не от директора на ТДНС- Бургас, с което не е спазван въведеният специален режим за тяхното съхранение с т.12 на заповед с рег.№ 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС. Комисията е обосновала извод, че като не е съхранявал в извънработно време, в защитена каса, ключовете за помещенията на РКИ на ТДНС – Бургас (стая № 110) в периодите от 29.06.2020 година до 31.08.2020 година, от 03.09.2020 година до 23.12.2020 година и от 11.01.2021 година до 27.03.2021 година, жалбоподателят в качеството му на директор на ТДНС – Бургас не е изпълнил задължение, разпоредено му в т.12, предложение първо от заповед с рег.№ 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС, с което е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 88 ал. 2 т. 1, предложение трето от ЗДАНС „неизпълнение на заповедите на председателя на агенцията“, във вр. с чл. 110г ал. 1 т. 4 от ППЗДАНС „неизпълнение на заповед“, за което е предвидено дисциплинарно наказание недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност.

Констатациите, правните изводи на комисията, както и отправеното от същата предложение до председателя на ДАНС да бъде образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за посоченото по-горе дисциплинарно нарушение, са обективирани в протокол с рег.№ RB-202001-001-03/ИС-6-96/15.09.2021 година (лист 17-42 от адм.д. № 1350/2022 година), с който председателят на ДАНС се е запознал на 17.09.2021 година.

С писмо с рег. № ЧР-2621/04.10.2021 година, връчено на жалбоподателя на 23.06.2022 година, председателят на ДАНС го е информирал за установеното от комисията дисциплинарно нарушение, за правната му квалификация по чл. 88 ал. 2 т. 1 предложение трето от ЗДАНС във вр. с чл. 110г ал. 1 т. 4 от ППЗДАНС, за образуваното срещу него дисциплинарно производство и го е поканил да даде писмени обяснения по конкретно формулирани въпроси. В отговор жалбоподателят е депозирал до председателя на ДАНС писмено сведение с рег. № Ц-74/23.06.2022 година (лист 112 от адм.д. № 1350/2022 година).

След като били събрани и оценени всички доказателства по случая, тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина и цялостното поведение на жалбоподателя по време на службата, както и даденото писмено обяснение от него с рег. № Ц-74/23.06.2022 година, председателят на ДАНС е издал заповед № с рег. № 3-1859/13.07.2022 година, с която на основание чл. 92 ал. 1 изречение първо, във вр. с чл. 90 ал. 1 т. 3 и чл. 88 ал. 2 т. 1 предложение 3 от ЗДАНС във вр. чл. 110г ал. 1 т. 4 от ППЗДАНС на жалбоподателя като старши агент I степен, главен експерт в сектор 31 към ТДНС – Бургас е наложено дисциплинарно наказание „недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност за срок от една до три години, в хипотезата „недопускане за израстване в степен“ за срок от една година.

Видно от мотивите на оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган изцяло е възприел фактическите констатации и правните изводи на ДРО, изложени в протокол с рег. № RB-202001-001-03/ИС-6-96/15.09.2021 година.

На 21.07.2022 година на жалбоподателя е била връчена оспорената заповед (лист 7 от адм.д. № 1350/2022 година).

В съдебното производство са разпитани петима свидетели – И. Е. Ч. и А. Ж. А. – по искане на процесуалния представител на жалбоподателя и Р. Г. Й., Т. С. Н. и П. В. К. - по искане на процесуалния представител на ответника. Разпитите и на петимата свидетели са проведени с оглед изясняване на начина, по който на същите са били снемани сведения в хода на проведеното административно производство.

А. Ж. А. заявява, че ключовете след работно време се оставят при директора, а сутрин се вземат от директора, като не й е известно заповед с рег. № 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС да не е била спазвана. Що се касае до дадените от нея сведения в хода на проверката с противоположно съдържание, свидетелката заявява, че сведенията са давани под натиск на самата комисия, която ги е проверявала преди депозирането им.

И. Е. Ч. сочи, че ключовете в извънработно време са съхранявани при директора, а в работно време при служителките, които са в съответната стая, като той лично е виждал ключове от регистратурата да са на бюрото на директора в края на работния ден и в началото на следващия. Свидетелят също съобщава за оказан му натиск от комисията при извършената проверка, а на въпрос на процесуалния представител на ответника отговаря, че в случаите когато е замествал директора е получавал ключовете от стаята.

Р. Г. Й., Т. С. Н. и П. В. К., в проведения пред съда разпит заявяват, че поддържат сведенията, които са дали в хода на проверката и са отрекли спрямо тях да е оказван натиск от комисията.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна (адресата на заповедта).

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен с нормата на чл. 92 ал. 1 от ЗДАНС, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите, установени в чл. 92 ал. 2 от ЗДАНС и е мотивирана в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания за нейното издаване.

При издаването на заповедта, а и в цялото дисциплинарно производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказанието.

Спазени са сроковете по чл. 89 ал. 1 от ЗДАНС. Съгласно разпоредбата на чл. 89 ал. 1 от ЗДАНС дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Ал. 3 на чл. 89 от ЗДАНС регламентира, че сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.

В случая нарушението е открито на 17.09.2021 година, при утвърждаване на протокола от проверката на САД „Инспекторат“, съгласно чл. 114, т.2 от ППЗДАНС, когато е имало яснота и относно извършителя. При липса на основания за спиране на сроковете по чл. 89 ал. 1 от ЗДАНС, двумесечния срок изтича на 17.11.2021 година. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 13.07.2022 година, но съдът приема, че същата е издадена в рамките на посочения срок, тъй като служителят е ползвал междувременно отпуск поради временна неработоспособност в общ размер на 274 календарни дни (от 16.08.2021 година до 19.09.2021 година, съгласно болничен лист на лист 137 от адм.д. № 1350/2022 година; от 20.09.2021 година до 19.10.2021 година, от 20.10.2021 година до 18.11.2021 година, от 19.11.2021 година до 18.12.2021 година, от 19.12.2021 година до 17.01.2022 година и от 18.01.2022 година до 11.02.2022 година, съгласно болнични листове на лист 138 – 142 от адм.д. № 1350/2022 година; от 15.02.2022 година до 21.03.2022 година, от 22.03.2022 година до 20.04.2022 година, от 21.04.2022 година до 22.04.2022 година, от 23.04.2022 година до 22.05.2022 година и от 23.05.2022 до 21.06.2022 година, съгласно болнични листове на лист 143 – 147 от адм.д. № 1350/2022 година), през които дни на основание чл. 89 ал. 3 от ЗДАНС срокът не тече и следователно като се приспаднат от изтеклия период от време, то заповедта е издадена в законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението.

За да е спазен едногодишния срок от извършване на нарушението по чл. 89 ал. 1 от ЗДАНС при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на 13.07.2022 година, следва нарушението да е било осъществено след 12.07.2021 година. В настоящият случай нарушението е извършено през три периода, най - ранният от които е периода от 29.06.2020 година до 31.08.2020 година. От началната дата на периода 29.06.2020 година до дата на издаване на заповедта 13.07.2022 година жалбоподателят е ползвал междувременно платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност в общ размер на 437 календарни дни (от 01.09.2020 година до 02.09.2020 година, съгласно заявление за отпуск на лист 129 от адм.д. № 1350/2022 година; от 29.12.2020 година до 08.01.2021 година, съгласно заявление за отпуск на лист 128 от адм.д. № 1350/2022 година; от 28.03.2021 година до 30.04.2021 година, съгласно болничен на лист 133 от адм.д. № 1350/2022 година; от 01.05.2021 година до 30.05.2021 година, съгласно болничен на лист 131 от адм.д. № 1350/2022 година; от 31.05.2021 година до 29.06.2021 година, съгласно болничен на лист 132 от адм.д. № 1350/2022 година; от 30.06.2021 година до 09.07.2021 година , съгласно болничен лист на лист 134 от адм.д. № 1350/2022 година; от 27.07.2021 година до 30.07.2021 година, съгласно лист 135 от адм.д. № 1350/2022 година; от 02.08.2021 година до 06.08.2021 година, съгласно болничен на лист 136 от адм.д. № 1350/2022 година; от 09.08.2021 година до 16.08.2021 година, съгласно заявление за отпуск на лист 126 – 127 от адм.д. № 1350/2022 година; от 16.08.2021 година до 19.09.2021 година, съгласно болничен на лист 137 от адм.д. № 1350/2022 година; от 20.09.2021 година до 19.10.2021 година, от 20.10.2021 година до 18.11.2021 година, от 19.11.2021 година до 18.12.2021 година, от 19.12.2021 година до 17.01.2022 година и от 18.01.2022 година до 11.02.2022 година, съгласно болнични листове на лист 138 – 142 от адм.д. № 1350/2022 година; от 15.02.2022 година до 21.03.2022 година, от 22.03.2022 година до 20.04.2022 година, от 21.04.2022 година до 22.04.2022 година, от 23.04.2022 година до 22.05.2022 година и от 23.05.2022 до 21.06.2022 година, съгласно болнични листове на лист 143 – 147 от адм.д. № 1350/2022 година), през които дни на основание чл. 89 ал. 3 от ЗДАНС срокът не тече, следователно като се приспаднат от изтеклия период от време, то заповедта е издадена в законоустановения едногодишен срок от началната дата на първия период в който е извършено нарушението. Предвид изложеното, заповедта е издадена в законоустановения едногодишен срок и по отношение на останалите два периода, които са с начални дати след началната датата на първия период.

Поради това, на основание чл. 89 ал. 3 от ЗДАНС, съдът приема, че през периода на ползвания отпуск сроковете за налагане на дисциплинарно наказание са спирали да текат и не са изтекли при издаване на заповедта.

Жалбоподателят е бил запознат със заповедта, с която е разпоредено извършването на проверката, предоставена му е възможност да даде сведения в хода на тази проверка по конкретно формулирани от комисията въпроси, свързани с вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което е неоснователно възражението му, че не му е била предоставена възможност да участва в проведеното разследване. Спазено е и изискването, установено в чл. 93 ал. 1 от ЗДАНС и чл. 120 от ППЗДАНС преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган да изслуша привлечения към дисциплинарна отговорност или да приеме писмените му обяснения. В представената административна преписка се съдържат дадените от жалбоподателя писмени обяснения на 23.06.2022 година, приети от дисциплинарно-наказващия орган на 13.07.2022 година, видно от поставена върху тях резолюция и обсъдени в мотивите на оспорената заповед. В писмото, с което жалбоподателят е бил поканен от дисциплинарно-наказващия орган да даде писмени обяснения (лист 109 от адм.д. № 1350/2022 година) се съдържа информация за образуваното дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, подробно изложение на фактите, установени в хода на проверката от назначената за целта комисия, обосноваващи констатацията, че той е извършил дисциплинарното нарушение, посочена е правната квалификация на нарушението и са формулирани конкретни въпроси относно елементите от състава на това нарушение. Поради това по никакъв начин не е било ограничено правото на жалбоподателя да се запознае с фактическите и правните рамки на повдигнатото му обвинение и да се защити ефективно срещу него в процеса.

При издаване на заповедта органът е изпълнил и изискването на чл. 94 ал. 1 от ЗДАНС и чл. 121 от ППЗДАНС, като при определяне вида и размера на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, липсата на настъпили от него вредни последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината на дееца и цялостното поведение по време на служба. За посочените данни ДНО е формирал подробни и ясни мотиви.

Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Констатираното в хода на назначената проверка дисциплинарно нарушение, самоличността на извършителя и неговата вина се установяват по несъмнен и категоричен начин от представените с административната преписка писмени сведения, които служители в ТДНС – Бургас са представили на комисията, както и от останалите събрани писмени доказателства, обсъдени подробно и в тяхната съвкупност както в протокола за резултатите от проверката, така и в мотивите на оспорената заповед. В даденото в хода на проверката сведение, в писменото си обяснение пред ДНО, както и чрез процесуалния си представител в настоящото съдебно производство, жалбоподателят поддържа тезата, че е изпълнил разпореждането, дадено в т. 12 от заповед с рег. № 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС ключовете от РКИ и КР да бъдат съхранявани в защитена каса, като е създал организация за това, разпореждайки ключовете от регистратурите да му бъдат предавани в края на всеки работен ден от началника и служителите на регистратурите. По делото, обаче, липсват доказателства от негова страна да е било дадено изрично разпореждане с подобно съдържание, което да е било сведено до знанието на тези служители и на лицата, които са го замествали при неговите отсъствия. Недоказани са и твърденията му, че е оставал лично в края на работното време, за да изчака служителите да му предадат ключовете, тъй като същите са не кореспондират с дадените сведения от Руслана Георгиева Йорданова, Таня Стоилова Найденова, Полина Вълчева Киркова, Динко Лулев и Ангел Димитров Ангелов. Данните, съдържащи се в административната преписка, сочат обратно, а именно, че въведеният специален режим с т. 12 от заповедта на председателя на ДАНС не е бил реално спазван, а на практика ключовете от РКИ и РК са били съхранявани в извънработното време от служителите, работещи в тези помещения. Твърденията за оказан натиск в хода на извършената проверка съдът намира за недоказани, с оглед изолираните твърдения на свидетелите И. Емилов Черноглазов и Аделина Живкова Атанасова.

Съдът намира за правилна преценката на ДНО, че с поведението си - жалбоподателят - като не е съхранявал в извънработно време в защитена каса, ключовете от помещението на регистратурата за класифицирана информация на ТДНС - Бургас в периодите от 29.06.2020 година до 31.08.2020 година; от 03.09.2020 година до 23.12.2021 година и от 11.01.2021 година до 27.03.2021 година, в качеството си на директор на ТДНС - Бургас, виновно не е изпълнил задължение, разпоредено му в т.12, предложение първо от заповед рег. № 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС, което е дисциплинарно нарушение по дефиницията на чл. 88 ал. 2 т. 1, предложение трето от ЗДАНС „неизпълнение на заповед на председателя на Агенцията“. ДНО правилно е наложил наказанието по чл. 110г ал. 1 т. 4 от ППЗДАНС „недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност“, в хипотезата „недопускане за израстване в степен“ за срок от една година, тъй като се касае за неизпълнение на т. 12, предложение първо от заповед рег. № 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС.

Наложеното на жалбоподателя наказание е минималното такова, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като са взети предвид липсата на настъпили вредни последици, тежестта на нарушението, формата на вината, както и цялостното поведение на наказаното лице по време на службата му и като такова е законосъобразно. Вината на дееца е доказана, предвид запознаването му със заповедта - заповед рег. № 3-427/15.02.2019 година на председателя на ДАНС на 19.02.2019 година и знанието за заеманата длъжност - директор на ТДНС – Бургас.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, касаещо периодите, посочени в заповедта, като намира, че по делото са налични доказателства, че именно в тези периоди жалбоподателят фактически е изпълнявал длъжността директор на ТДНС – Бургас и не е бил заместван.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание чл.143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи на ДАНС юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, съобразно своевременно направеното искане в тази насока.

По изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Х., ЕГН **********, чрез адв. И.Ц. ***, със съдебен адрес *** против заповед с рег. № 3-1859/13.07.2022 година на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

ОСЪЖДА Г.П.Х., ЕГН ********** да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: