МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 281/2016 г.
НА РС - ЛУКОВИТ
Тъжителят Д.З.З. е повдигнал обвинение срещу П.С.С. за това,
че на 26.12.2014 г., около 15-15.30 часа, в с. Пещерна, в двора на тъжителя на
ул. "В.Л." № * чрез нанасяне на удари причинил на тъжителя лека
телесна повреда, изразяваща се в затруднено дишане на лява половина от гръдния
кош, болка в областта на 9-11 ребро, оток на лява поясна област, посиняване и
болка; лява ръка - оток в областта на мишницата, насиняване и болка, болка и
болезнени движения в лява гривнена става - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Първоначално по тъжбата на Д.З.З. е
било образувано НЧХД № 139/2015 г. по описа на РС Луковит. С определение от
15.09.2015 г. съдебното производство по делото е било прекратено на основание
чл. 287, ал. 7 от НПК с мотиви, че на съдебното следствие се установило, че
престъплението е от общ характер, и същото е било изпратено на РП - Луковит. С
постановление от 30.12.2015 г., потвърдено с постановление на ОП - Ловеч от
23.02.2016 г., е постановен отказ да се образува досъдено производство и
материалите по делото са върнати на РС - Луковит. С разпореждане на
административния ръководител на съда е образувано настощето НЧХД № 281/2016 г.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя Д.З.З. против подсъдимия П.С.С.
за сумата от 3000 лева, претендирана
като обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди.
В съдебно заседание тъжителят и
граждански ищец Д.З.З. се явява
лично и с повереника си адв. С.Х. от ЛАК,
която поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Счита, че описаните в тъжбата
факти са безспорно доказани от събрания
доказателствен материал. При анализа на
доказателствения материал изразява становище за недостоверност на показанията
на доведените от подсъдимия свидетели и моли същите да не се кредитират от
съда. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението
почл. 130, ал. 1 от НК, като му наложи справедливо наказание. По отношение на
гражданския иск, счита че същият е доказан и моли за уважаването му в пълния
претендиран размер от 3000 лева.
Подсъдимият П.С.С. се явява лично и
със защитник адв. М.М., който след анализ на доказателствения материал излага
становище за недоказаност на обвинението и пледира за оправдателна присъда,
както и за отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият П.С.С. не се признава за виновен по повдигнатото с
тъжбата обвинение. В обясненията си твърди, че на въпросната дата изобщо не е имал контакт с тъжителя, тъй като не
е бил в дома на родителите си, а през целия ден е бил на друго място - в дома
на тъста си И.Г., където празнували Коледа, клали две прасета. За случая
разбрал, когато късния следобед баща му се обадил да се прибере, че полицаи
дошли да го разпитват по повод оплакване от съседа срещу него. В последната си
дума моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение с тъжбата. Твърди, че е набеден от съседа тъжител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият П.С.С. е роден на *** г. в
гр. Етрополе, живее в гр. София, българин, българско гражданство, със средно
специално образование и семестриално
завършено висше образование, работи в ТП на ДГС гр. Е.П., неженен (живее на
съпружески начала), неосъждан. ЕГН **********.
Тъжителят Д.З.З. живеел с майка си - св. Д.Д.Д.и баба си
в с. Пещерна, община Луковит, обл. Ловеч, на ул. "В.Л." № *. В
непосредствено съседство до тях живеели родителите на подсъдимия - Р.и С. С.. Двата съседни двора били разделени със
стара ограда (дувар).
От години отношенията между двете семейства били влошени, имали
постоянни междусъседски спорове и конфликти. Отношенията допълнително се обострили
след като по жалба от Д. Д. била извършена проверка от компетентните органи и
наредено С.да премахнат незаконно изградена на границата между двата имота
постройка.
На 26.12.2014 г., около 15.00 - 15.30
часа, тъжителят и майка му - св. Д. Д., решили да изчистят покрива на
стопанската постройка (кокошкарник) в двора им от боклуци. На двора била и
бабата на тъжителя. Св. Д. се качила с подвижна стълба на плочата и започнала
да събира боклуците в кофа, а тъжителят придържал стълбата отдолу и поемал
кофата. По същото време и съседите -
подсъдимият П.С. и родителите му работели
по двора си. Св. Д.направила забележка на майката на подсъдимия да
премахнат натрупаните железа по оградата, а последната й отговорила да не я
занимава с простотии, че не може да я понася. Тогава подсъдимият П.С. изкрещял
на св. Д."ти какво търсиш там , слизай веднага, сега ще се кача и ще ви
избия", взел дървен кол, с който съборил няколко цигли от оградата и
прескочил през нея в двора на съседите ,
блъснал тъжителя, който паднал назад по гръб през циментов съд за вода, и в
това положение подсъдимият започнал да
нанася по тялото на тъжителя удари с
ръце и крака. Св. Д.бързо слязла от
покрива на кокошкарника и се опитала да спре подсъдимия, като го хванала за
дрехата, викала му да спре, да се опомни, че ще извика полиция и извадила телефона
от джоба си и започнала да набира. Тогава подсъдимият С. преустановил
нанасянето на удари върху тъжителя и се опитал да изтръгне телефона от
ръцете на св. Д., за да й попречи да се
обади. През това време тъжителят успял
да се изправи и сигнализирал за случая
на тел. 112 от собствения си телефон. Като чул, че тъжителят разговаря с
оператора, подсъдимият напуснал обратно през
оградата двора на съседите, веднага се качил на джипа си и заминал в посока
центъра на селото. Междувременно бабата
на тъжителя отишла да потърси помощ от св. Д. П., която живеела през пътя. Преди да дойде в дома на тъжителя, св. Д. П.видяла
подсъдимият С. да минава с джипа си
покрая тях, движейки се в посока от дома
на родителите си към центъра на селото. Тъжителят и майка му
споделили на св. П.какво се е случило.
Св. П.видяла и съборените на земята
цигли от оградата. Във връзка със
сигнала за нанесен побой на тъжителя на
място пристигнал екип на бърза помощ, който оказал помощ на тъжителя, а около един час след инцидента пристигнал и
полицейски екип в състав св. И.Т.И. и св. Т.П.К.. Полицаите заварили тъжителя
да лежи на леглото в една от стаите, видимо нямал следи от насилие, но се
оплаквал от болки в ръката. Тъжителят и майка му разказали на полицаите какво
се е случило и поискали да бъде предупреден съседът им П.С. да не се саморазправя с тях. Полицаите потърсили подсъдимия в дома на
родителите му, но тъй като в този момент той не бил там, св. Т.К. разговарял с
баща му, а св. И.Т. провел разговор с
тъста му И.Г., когото познавал като бивш кмет на с. Пещерна и когото срещнал на
улицата. Полицаите помолили роднините да
се обадят на подсъдимия да дойде. След
кратко време подсъдимият пристигнал с автомобила си пред дома на родителите си. Св. Т.К. разговарял с подсъдимия за случая,
като подсъдимият признал, че са се карали със съседите, но отрекъл да е нанасял
побой на тъжителя. Св. К. му съставил протокол за полицейско предупреждение по
чл. 65 от ЗМВР, който подсъдимият подписал.
На 29.12.2014 г., първият работен ден
след Коледните празници, тъжителят посетил МБАЛ - Луковит, където бил прегледан
от хирург и му било издадено медицинско свидетелство № 915/29.12.2014 г.
Допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, изготвена въз основа на посочения документ и наличната по делото друга
медицинска документация, дава заключение, че
при инцидента на 26.12.2014 г. на тъжителя е причинено: болка в хода на
9-11 ребра без данни за счупване на същите, кръвонасядания в областта на кръста
и лява ръка, които са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
Установените изменения са от травматичен
произход, дължат се на удари с или върху твърд предмет и могат да се получат по
начин съобщен от тъжителя - падане на земята и удряне с ръка или ритници.
Болките в лявата ръка са продължили по-дълго от обикновено - касае се за
субективни оплаквания за около 3-4 месеца след произшествието, така че периодът
на възстановяване на травмата от лявата ръка е по-продължителен - около 5-6
месеца. Според вещото лице заболяването
атопичен дерматит - неуточнен, което се
доказва с представеното по делото експертно решение на ТЕЛК , е заболяване на
кожата и няма причинно-следствена връзка с произшествието от 26.12.2014 г.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена от събраните гласни доказателства - показанията на св. Д. Д.
Д., св. И.Т.И., св. Т.П.К. (на последния и показанията, дадени пред друг състав на съда по НЧХД № 139/2015
г. по описа на РС Луковит, приобщени
чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), св. Д. П. П., от съдебно-медицинската
експертиза, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства
- медицинско удостоверение №
915/29.12.2014 г. , изд. от МБАЛ
Луковит, амбулаторни листове, експертно решение на ТЕЛК, преписка № 297000-3006/15 г. по описа на
РУМВР Луквит, . пр. преписка № 860/2015 г. по описа на РП - Луковит, писмо от РЦ 112 Монтана, справка за съдимост.
Освен от
цитираните гласни и писмени доказателства, изложената фактическа обстановка се
подкрепя и от веществените доказателства – компактидиск (СД)
, предоставен по реда на чл. 17 от Закона за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 с писмо от РЦ 112-Монтана, предявен на
страните в съдебното заседание чрез възпроизвеждане на съдържащите се звукови
файлове и разпечатване на съдържащите се
графични файлове.
Относно
главния факт на доказване - че подсъдимият е прескочил оградата, блъснал е
тъжителя на земята и е нанесъл удари по тялото му с ръце и крака, съдът кредитира показанията
на свидетелката очевидец. Д. Д. Д..
Нейните показания са пряко доказателство относно авторството и механизма
на деянието, доколкото пресъздава лично възприети обстоятелства, свързан с
деянието. Макар че свидетелката е в близки родствени отношения с тъжителя
(негова майка) и във влошени отношения с родителите на подсъдимия, съдът приема
показанията й за достоверни, тъй като са последователни и логични и съответстват на останалия доказателствен
материал - на показанията на св. Д. П.и показанията на полицейските служители,
пристигнали след деянието, на писмото от РЦ 112 Монтана, от
което се установява и времето на извършване на деянието, както и на съдържанието на записите на телефон 112, на
издаденото медицинско удостоверение. Показанията на свидетелката се подкрепят и
от извършената съдебно-медицинска експертиза, заключението на която установява характера
и степента на причинените на тъжителя телесни увреждания, както и механизма на
причиняването им. Според вещото лице
установените травматични увреждания могат да бъдат получени по начин съобщен от
тъжителя - падане на земята и удряне с ръка или ритици.
Косвени доказателства относно главния факт се съдържат в показанията
на св. Д. П., която непосредствено след деянието възприела подсъдимия да се отдалечава
с джипа си от дома на родителите си в посока центъра, възприела бабата на
тъжителя уплашена и да плаче, тъжителят да се оплаква от болка в кръста, видяла съборените цигли, видяла пристигналата линейка и пристигналата по-късно полицейска кола. За да
кредитира показанията й, съдът отчита, че свидетелката е безпристрастна и незаинтересована от изхода на делото,
показанията й са последователни и безпротиворечиви.
Съдът кредитира и показанията на
полицейските служители, посетили сигнала около един час след деянието и
възприели състоянието на тъжителя и обстановката в дома му. Досежно
съдържанието на разговора с подсъдимия съдът кредитира прочетените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК
показания на св. П. К., депозирани пред друг състав на съда по НЧХД № 139/2015
г , тъй като са дадени във време по-близко
до времето на деянието, когато споменът е бил по-пресен.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, в частта им, в които твърди, че по време на инцидента е бил на
друго място - в дома на тъста си И.Г., където клали две прасета, тъй като се опровергават от кредитираните от съда
показания на св. Д. П.. Обясненията на подсъдимия противоречат и на показанията
на св. Пламен К., който свидетелства, че подсъдимият пред него е признал, че
само са се карали със съседите, въпреки че е отрекъл да е нанасял побой на
тъжителя, но тогава не е споменавал да е бил на друго място. Обясненията на
подсъдимия не кореспондират и с показанията на св. И.Т., който свидетелства за
разговор с тъста на подсъдимия, последният не е споменавал същия ден да е клал
прасета и подсъдимият да е бил в дома му.
Обясненията на подсъдимия в тази
им част съдът възприема като защитна версия, формирана по-късно, в хода на
образуваното по тъжбата на тъжителя НЧХД
дело.
По същите съображения - поради
противоречие с кредитираните от съда
гласни доказателства, съдът не кредитира
и показанията на доведените от подсъдимия свидетели - св. М.Н.М., св М.И.Й. (приятели на подсъдимия) и св. С. Б. С. (баща на
подсъдимия). Съдът намира показанията на тези свидетели като дадени в подкрепа
на защитната версия на подсъдимия, с цел да изградят алиби на подсъдимия - че
по време на инцидента е бил на друго място. Съдът не намира разумно обяснение защо
тъжителят и неговата майка ще се опитват да набедят именно подсъдимия в извършване на
престъпление, което не е извършил, посочвайки го като лице, причинило телесните
увреждания на тъжителя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Обвинението повдигнато с тъжбата
срещу П.С.С.. е за престъпление от частен характер по чл. 130, ал.1 от НК.
Доколкото в хода на съдебното следствие бе изготвена и приета съдебно-медицинска
експертиза, която установи, че уврежданията причинени от подсъдимия С.
на тъжителя З. са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето
съдът намери, че извършеното от подсъдимия С. престъпление не
осъществява състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. По
това обвинение подсъдимия С. бе признат за невиновен. От събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, обаче се установи по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият С. е осъществил състава на
престъплението по чл. 130, ал.2 от НК. От обективна страна е налице блъскане на
тъжителя и събарянето му на земята, нанасяне на удари с ръка и крак по тялото
му, в резултат на което на тъжителя са причинени следните травматични увреждания:
болка в хода на 9-11 ребра без данни за счупване на същите, кръвонасядания в
областта на кръста и лява ръка. Тези увреждания, според вещото лице са
причинили на тъжителя болка и страдание. От субективна
страна деянието е осъществено умишлено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието и е
искал настъпването на този противоправен резултат.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, което е умишлено, законът е предвижда
три алтернативни наказания - лишаване от свобода до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаванот наказателна отговорност по реда на раздел ІV
от глава Осма на НК, от деянието липсват причинени имуществени вреди. Като
съобрази изложеното, съдът намери, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК
и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, отчитайки само смекчаващи
отговорността обстоятелства.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
При горния изход на
делото, съдът намери предявения граждански иск за основателен, тъй като
подсъдимият П.С. е причинил на тъжителя телесно
увреждане, за което му дължи обезвреда за причинените болки и страдания. При
определяне размера на обезщетението, съдът отчете вида на причинената телесна
повреда и времето на отшумяването на травмата, като счита, че обезщетение в
размер на 500 лева в пълна степен ще репарира причинените на тъжителя болки,
както и преживения стрес. Върху тази сума, съдът
присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането – 26.12.2014
г. до окончателното й
изплащане. За разликата над уважения размер до пълния
претендиран размер от 3000 лева, съдът отхвърли гражданския иск
като неоснователен.
На основание чл. 189, ал.
3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя направените по делото
разноски в размер на 484,72 лева.
По така изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: