№ 29037
гр. София, 21.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110167782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Е. срещу Е. А. Ч., с която е предявен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. ч ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2542,69 лв., представляваща частично дължима главница за период от 15.06.2017 г. до
15.05.2020 г. от общо дължима главница в размер на 9542,69 лв. по Договор № 000LD-R-
022788/27.05.2015 г. за банков кредит, сключен между „П. и Е. А. Ч., вземанията по който са
прехвърлени от „П. с договор за цесия от 19.12.2019 г. на „Е., ведно със законната лихва,
считано от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на
25.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 34086/2022 г. по описа на СРС, 61 състав., а в условие на евентуалност –
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. ч ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2542,69 лв., представляваща
частично дължима главница за период от 15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. от общо дължима
главница в размер на 9542,69 лв. по Договор № 000LD-R-022788/27.05.2015 г. за банков
кредит, сключен между „П. и Е. А. Ч., вземанията по който са прехвърлени от „П. с договор
за цесия от 19.12.2019 г. на „Е., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането
Ищецът твърди, че на 27.05.2015 г. е сключен Договор № 000LD-R-022788/27.05.2015
г. за банков кредит между „П. и Е. А. Ч., по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя паричен кредит в размер на 10 000 лв. Посочва, че кредитополучателят
се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване - 15.05.2025 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 8,7 %,
дължим до 15.05.2018 г., а след този срок – лихвеният процент бил увеличен с надбавка от
5,97 пункта. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в
срок и в необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на
1
19.12.2019 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „П. и
„Е., по силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор № 000LD-R-
022788/27.05.2015 г. за банков кредит г е изкупено от „Е.. Сочи, че длъжникът е бил
уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор по
отношение гореописаното парично вземане е „Е.. Със същото на ответника е предоставен
15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по процесния
договор за кредит. Твърди, че поради неплащане на погасителните вноски по кредита в срок
/главница и лихви/, на основание чл. 10.1 от ОУ на „П., кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем на 29.01.2022 г. (с изтичане на предоставения 15 дневен срок за доброволно
плащане). Сочи, че длъжникът е бил уведомен, че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия кредитор по отношение гореописаното парично вземане е „Е..
Поддържа и, че ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с
връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Е. А. Ч.,
чрез адв. Н., с която оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че кредитът не е
бил обявен за предсрочно изискуем. Оспорва да е била уведомена за извършената цесия
между „П. и „Е.. Твърди наличие на неравноправна клауза в договора, в частност – по
отношение на начина на формиране на възнаградителната лихва. Ето защо счита, че дължи
единствено вноските по главницата с настъпил падеж.
Съдът, като извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на исковата
молба констатира, че на 25.08.2022 г. по ч.гр.д. № 34086/2022 г. по описа на СРС, 61 състав е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, съгласно която последният следва да
заплати суми, както следва: сумата от 2542,69 лв., представляваща частично дължима
главница за период от 15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. от общо дължима главница в размер на
9542,69 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2022 г. до изплащане на вземането
и сумата от 1671,29 лв., представляваща частично дължима договорна лихва за периода от
27.05.2015 г. до 07.12.2018 г. от общо дължима договорна лихва в размер на 2671,29 лв. В
исковата молба ищецът изрично посочва, че се предявяват исковете само за част от
вземанията, обективирани в издадената заповед за изпълнение от 25.08.2022 г., като видно
от съдържанието на исковата молба, се претендира сумата от 2542,69 лв., представляваща
частично дължима главница за период от 15.06.2017 г. до 15.05.2020 г. от общо дължима
главница в размер на 9542,69 лв. по Договор № 000LD-R-022788/27.05.2015 г. за банков
кредит. Предвид изложеното заповедта за изпълнение, в частта, в която е инкорпорирано
вземане за сумата от 1671,29 лв., представляваща частично дължима договорна лихва за
периода от 27.05.2015 г. до 07.12.2018 г. от общо дължима договорна лихва в размер на
2671,29 лв., следва да бъде обезсилена.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно
облигационно отношение между „П. и ответника по договор за потребителски кредит, по
силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата
2
молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума;
настъпване на предсрочна изискуем по кредита, за което длъжникът е бил уведомен, както и
какъв е размерът на непогасеното задължение; сключен договор за цесия, по силата на който
„Е. е придобило посочените по-горе вземания на „П. срещу ответника; съобщаване на
цесията на длъжника от страна на цедента.
По предявения при условие на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД , в тежест на ищеца е да установи
наличието на: валидно облигационно отношение между „П. и ответника по договор за
потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в
размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на
процесната сума, както и какъв е размерът на непогасеното задължение; сключен договор за
цесия, по силата на който „Е. е придобило посочените по-горе вземания на „П. срещу
ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към
предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.08.2022 г. по ч. гр. д. № 34086/2022 г. по описа на СРС, 61
състав, в частта за сумата от 1671,29 лв., представляваща частично дължима договорна
лихва за периода от 27.05.2015 г. до 07.12.2018 г. от общо дължима договорна лихва в
размер на 2671,29 лв., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2023 г. от
13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
3
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА,
че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение може да се
обжалва в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Софийски градски съд, а
в останалата му част – не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4