№ 9номер9
гр. София , 02.06.202номер г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 2020номерномерномер0номер44297 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на С. Р. П. и Галина Василева К. против Л.
А. М.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с проектен идентификатор № ..., с площ
от 533 кв. м., находящ се в адрес, стар идентификатор ... при граници от север УПИ номер с
идентификатор ..., от изток УПИ IX -номер02 с идентификатор ... и от двете страни улици:
от юг път с идентификатор ..., от запад път с идентификатор .... Твърди, че този имот
представлява реална част от притежавания от ищците имот съгласно нотариален акт №
номер/номер99номерг. и представляващ празно дворно място, с площ от 597 кв. м.,
съставляващо ПИ с пл. № номер. Поддържа, че е собственик на основание нотариален акт №
номер/номер97номер и нотариален акт № номер/номер957г. и представено към исковата
молба удостоверение за граждански брак. Твърдят, че ответникът предизвикал промяна в
границите на имота на ищците. Оспорват давностното владение на ответника. Твърдят, че
имотът бил посещаван няколко пъти за огледи във връзка с продажбата му и не било
забелязано нарушение в целостта на оградата. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на имота и да осъди
ответника да му върне имота.
Ответникът, в срока по чл. номер3номер от ГПК, оспорва предявения иск. Твърди, че
ищците не са осъществявали фактическа власт върху имота от закупуване на същия.
Поддържа, че бил собственик на имот номер. След като видял, че процесният имот е
запуснат и никой не го посещава, установил владение върху имота, като след 2000г.
започнал да го счита за свой. Твърди, че владее имота от номер995г. Преди да установи
владение, процесният имот бил незаграден откъм двете улици, в него се изхвърляло боклук
и се превърнал в сметище, което му пречило да използва собствения си имот. Тъй като това
1
му пречело да ползва пълноценно собствения си имот, ответникът оградил процесния имот
откъм двете улици, почистил го и започнал да се грижи за него като за свой. Между
номер995г. и 20номер6г. ответникът постоянно обитавал процесния имот и полагал грижи за
него.
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен нотариален акт № номер/номер99номерг. на нотариус Баламезова,
видно от който Р. С. П. е закупил празно дворно място от 597 кв. м., представляващо парцел
XXI-номер, от кв. номер2 по плана на адрес.
Като доказателство по делото са приети и нотариален акт № номер/номер957г. на нотариус
Омарбалиев и нотариален акт № номер/номер97номерг., установяващи правото на
собственост върху процесния имот на праводателите на Р.П..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 3номер.номер2.номер980г. Р.П. и
ищцата Г.К. са сключили граждански брак на 3номер.номер2.номер980г.
На 24.0номер.2020г. ответникът се е сдобил с нотариален акт за собственост на основание
давностно владение № номер/2020г. на нотариус Д. за имот с проектен № ...г. и стар
идентификатор ....
Представени са съобщения за данък и вносни бележки за платен данък и такса битови
отпадъци, както и справки от АВ, Имотен регистър, от която са видни наложените възбрани
върху имота.
По делото е разпитан св. Г.Г., който твърди, че Р.П. е потърсил съдействие от него, тъй като
мислил да строи в процесния имот, по който повод завел свидетеля в имота. Почистил
мястото от храсти, трева и дървета, имало паянтова постройка, която по – късно бутнали и
разчистили мястото. Поддържа, че през годините е посещавал имота често. Имотът се
предлагал за продажба, но тъй като бил с тежести, не могли да намерят купувач. Никога
когато е ходил в имота не е имало някой друг път, нито пък някой му е правел забележка да
е в чужд имот. Имотът бил ограден с временна ограда още първия път, когато отишъл през
номер992г. Свидетелят поддържа, че П. го водел непрекъснато в имота, пращал различни
работници от фирмата за почистването му. За последен път видял имота преди няколко
години, но не може да каже точно кога.
Разпитан св. Д.Т. твърди, че началото на 2000г. водил дела на Р.П. и тъй като същият имал
финансови проблеми, предложил на свидетеля да продаде мястото, за да му заплати
хонорара. П. водил св. Т. на място и свидетелят водил клиенти да гледат имота. За последно
бил в имота преди около година. Поддържа, че като адвокат, проверявал имотната партида,
2
до 2003г. имало запор. Между 2003г. и 2005г. имотът бил без тежести и водил клиенти.
След това имало нов запор, който бил вдигнат отново през 2009г.
По делото е разпитан св. В.Ш., който твърди, че не познава Р.П.. Съсед е на ответника.
Познава го от номер973г – номер974г. Чистил имота по молба на Л.. Понякога разчиствал
имота сам, понякога викал съседи да му помагат. Случвало се е да чисти имота два пъти в
годината, а понякога през година. Когато дошъл Л. оградил имота, защото хората
изхвърляли там боклука си. Към момента имотът е ограден от две страни с телена мрежа.
Оградата се появила след 95 – 96 година. Оградата била сложена, защото боклукът се
изхвърлял пред имота на М. и когато имало вятър се качвала на терасата му.
Разпитан св. Ямб. твърди, че Л. направил оградата, за да не се изхвърлят боклуци в
процесния имот. Виждал М. и наети от него хора да косят имота и да режат храсти. Никой
не е правил забележка на ответника, че е заградил имота. Сочи, че св. Вл. е почиствал
имота, заедно с други хора. Външната ограда била изградена 20номер5г. – 20номер6г., преди
това там нямало ограда.
Св. И.И. твърди, че е съсед на Л. от номер992г. М. наемал хора, за да почистват процесния
имот, тъй като в него се изхвърляли боклуци. Твърди, че познава хората, наети от Л. за
почистването на имота. Не помни кога е сложена ограда, но била сложена от същите хора,
наети от М. за почистването на имота – К.Д. и В.Ст..
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Уважаването на иска по чл. номер08 от ЗС предполага установяване от страна на ищеца на
кумулативното наличие на следните предпоставки: че ищецът е собственик на процесния
имот, както и че имотът се владее или държи от ответника. В тежест на ответника е да
докаже, че това владение или държане се основава на наличието на правно основание.
Ищците се легитимират като собственици на основание нотариален акт №
номер/номер99номерг. на нотариус Баламезова, с който Р. С. П. е закупил празно дворно
място от 597 кв. м., представляващо парцел XXI-номер, от кв. номер2 по плана на адрес.
Като доказателство по делото са приети и нотариален акт № номер/номер957г. на нотариус
Омарбалиев и нотариален акт № номер/номер97номерг., установяващи правото на
собственост върху процесния имот на праводателите на Р.П.. Установява се от
представеното удостоверение за сключен граждански брак от 3номер.номер2.номер980г., че
Р.П. и ищцата Г.К. са сключили граждански брак на 3номер.номер2.номер980г., поради
което имотът е бил СИО.
3
По делото не се спори, че имотът се владее от ответника.
Ето защо, с оглед на така представените доказателства, в тежест на ответника е да установи,
че владее процесния имот на годно правно основание. Ответникът основава възраженията
си на изтекла придобивна давност и владение, продължило повече от номер0 години, от
номер995г. до момента.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4/номер7.номер2.20номер2 г. на ОСГК по
тълкувателно дело № 4/20номер2г. придобиване на правото на собственост или на друго
вещно право настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Фактическият
състав на владението съгласно чл.68, ал.номер ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.
Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този
при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение. Чл. 69 ЗС предполага наличието на намерението да се свои вещта.
Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собс-твеност по
отношение на един изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 ал. номер от ЗС
установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период -
по-дълъг от номер0 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus),
без противопоставяне и без прекъсва-не и да е демонстрирал по отношение на собственика
на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява
собственическите право-мощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона -
елементите от фактическия състав на чл. 79 ал. номер от ЗС, за признаване право на
собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата
на категоричност, за която и да е от законовите материално правни предпос-тавки, изключва
придобиването на собствеността и вещната претенция осно-вана на този придобивен способ
следва да бъде отхвърлена.
Съдът споделя изложеното от ответника в писмената защита, че в хипотеза, при която се
завладява чужд имот, не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението
за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато,
явно и спокойно. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса
на основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец - решение №
262 от 29.номерномер.20номерномер год. по гр. д. № 342/20номерномер год. на ІІ г. о. на
ВКС. В решение № 3номер от 8.02.20номер6 год. по гр. д. № 4539/20номер5 год. на І г. о.
ВКС приема, че презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима, когато по естеството си
4
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й
и ползва владелеца дори в отношенията му със собственика.
Законът изрично допуска установяване на самостоятелна фактическа власт върху чужд имот
с намерение за своене и придобиване на право на собс-твеност след изтичане на определен
срок, като установеното от съдебната практика изискване владението да е явно дава на
собственика възможност да узнае за нарушаването на правото и да го защити, ако желае да
запази собстве-ността. Завладяването на един имот без правно основание действително
пред-ставлява нарушение правата на собственика, но доколкото правните последи-ци от
това завладяване са изрично предвидени в закона, който собственикът следва да знае, и
установеният срок за придобиване по давност е с продължи-телност, достатъчна
собственикът да организира защитата си и да я проведе успешно, отблъсвайки владението. В
този смисъл и решение №262/2номер.номерномер.20номерномерг. по гр.д.
№342/20номерномерг. на ІІ ГО на ВКС, решение №330/28.номерномер.20номерномерг. по
гр.д.№номер5номер9/20номер0г. на ІІ ГО на ВКС и решение
№280/24.номер0.20номерномерг. по гр.д.№344/20номер0г. на ІІ ГО на ВКС. От съществено
значение следователно е не дали тези действия са били противопоставени на собственика на
имота и са били манифестирани спрямо него, нито дали е доказано да са били извършва-ни с
намерение за своене с оглед установената в чл. 69 ЗС презумпция, а какво е тяхното естество
и сочи ли последното на установяване на самостоятелна фак-тическа власт.
Съгласно приетото в решение № 200/номер3.07.20номер2 г. Второ гражданско отделение,
гр. д. № номер99 от 20номер2 г. „Ограждането на имота, почистването и стопанисването му
с цел използването на този имот според неговото предназначение и за нуждите на
ползващото го лице представляват действия по упражняване на фактическа власт с
намерение за своене, тъй като сочат наличие на воля оградената част от земната повърхност
да бъде отделена, опазвана и поддържана, което представлява отношение на собственик към
вещ, която счита за своя. Подобни действия са обичайно присъщи на собственика на вещта,
поради което при наличието на такива действия презумпцията на чл.69 ЗС може да се
приеме за оборена само ако се установи, че опазването, поддържането и използването на
имота е възложено на упражняващото фактическата власт лице от собственика или от трето
лице, респ. е било извършвано с друга цел, различна от личното му ползване за нуждите на
осъществяващото фактическата власт лице“.
В случая действително по делото е установено, че М. е установил фактическа власт върху
процесния недвижим имот през номер995г. – номер996г., като е започнал да коси и
поддържа имота, да го почиства от храсталаци. Относно периода на изграждането на ограда
в имота следва да се посочи, че са налице противоречия в показанията на свидетелите на
ответника. Така св. Ш. твърди, че имотът е бил заграден през номер995г. - номер996г. Св.
Ямб. поддържа, че оградата е изградена през 20номер5г. – 20номер6г. Св. Игн. не помни
периода, когато е била изградена оградата. И тримата свидетели обаче установяват, че
оградата е била изградена от ответника М.. Така св. И.И. поддържа, че познава хората, наети
5
от Л. за почистването на имота. Оградата била сложена от същите хора, наемани от М. за
почистването на имота, като сочи и имена – К.Д. и В.Ст..Установява се и, че имотът е бил
почистван от М., от наети от него лица. Св. В.Ш., твърди, че е почиствал имота по молба на
Л.. Понякога разчиствал имота сам, понякога викал съседи да му помагат. Св. Ямб.
поддържа, че Л. е почиствал имота два пъти в годината. Твърди, че е говорил с хората, които
са почиствали имота през номер996г., номер999г., 2000г., 2003г., 2005г.
Установява се обаче, че тези действия на М. по периодично почистване в имота са
извършени, заради боклука, който се е изхвърлял в процесния имот, преди същият да бъде
заграден, заради миризмата от боклука и с цел да не се пренася на терасата на ответника –
св. Ш. – „Оградата се сложи, защото боклукът се хвърляше пред имота му и се качваше на
терасата, когато духне вятър“, св. Ямб. – „Л. направи оградата, за да не се замърсява“. В този
смисъл са показанията и на св. Игн.. Такива са и твърденията на ответника в отговора на
исковата молба. Ето защо, действията на М. не могат да бъдат квалифицирани като
владелчески по смисъла на чл. 68, ал. номер ЗС.
По делото не е установено действията по почистване на имота от храсталаци, както и
косенето, поддържането и ограждането му да са били извършени с цел М. да използва същия
за свои лични нужди според неговото предназначение, като дворно място или земеделски
имот /а и липсват такива твърдения от ответника/, тези действия следва да бъдат
квалифицирани като такива, свързани с възможността за поддържане на собствения му имот,
който е съседен на процесния, в добро състояние. А след като по делото не е установено
ответникът да е извършвал явно, необезпокоявано и непрекъснато действия от категорията
на тези, които обективно би извършвало считащото себе си за собственик лице, то
неоснователно е твърдението на ответника за изтекла придобивна давност. Така и решение
№ 200/номер3.07.20номер2 г., II ГО, гр. д. № номер99 от 20номер2 г. на ВКС, постановено
по идентичен на настоящия казус.
Ето защо, съдът намира, че ответникът не установява годно правно основание, на което да
държи имота, поради което искът по чл. номер08 от ЗС се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.номер ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца П. направените по делото разноски в размер на номер430 лв.,
съгласно представения от този ищец списък по чл. 80 ГПК, а на ищцата К. – разноски в
размер на номер46.80 лв.
С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. А. М., ЕГН **********, с адрес:
адрес, че С. Р. П., ЕГН 8номерномер0номерномер и Г. В. К., ЕГН **********, и двамата с
адрес: адрес, са собственици на „Поземлен имот с проектен идентификатор № ..., находящ се
в адрес, с проектна площ 533 кв. м., стар идентификатор ..., съставляващ УПИ XXI-номер, в
кв. номер2 по плана на гр. София, местност в. з. адрес, подробно описан в нотариален акт №
номерномер, том номер, рег. № номерномер, дело № 67/24.0номер.2020г. на нотариус Д..
ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН **********, с адрес: адрес, да предаде владението върху описания
по – горе недвижим имот, на С. Р. П., ЕГН 8номерномер0номерномер и Г. В. К., ЕГН
**********, и двамата с адрес: адрес.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № номерномер, том номер,
рег. № номерномер, дело № 67/24.0номер.2020г. на нотариус Д., с който е признато право на
собственост на ответника Л. А. М. на описания по – горе недвижим имот.
ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН **********, с адрес: адрес да заплати на С. Р. П., ЕГН
8номерномер0номерномер, на основание чл. 78, ал. номер от ГПК, сумата от номер430 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Л. А. М., ЕГН **********, с адрес: адрес да заплати на Г. В. К., ЕГН
**********, с адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. номер от ГПК, сумата от номер46.80 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото
на страните, пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7