М О
Т И В
И
към присъда по НОХД №27/2021г.
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият П.Л.П., роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, трудово – ангажиран като
багерист в „***“ ООД-С., с постоянен и настоящ адрес:*** и адрес за призоваване
– с. Ракита, общ. Червен бряг, ул. „Бошняшка“ №11, с ЕГН: **********, е предаден на съд с обвинение
за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това,че за периода от м.
април 2016 г. до м. септември 2020 г. включително, в гр. Б., обл. Софийска,
след като е осъден с Решение № ***г. по гр. д. № ***г. по описа на Районен съд
– Б., влязло в сила на 30.06.2015 г. да издържа свой низходящ – малолетния си
син Л. П.Л., роден на *** г., като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на
150 (сто и петдесет) лева чрез неговата майка и законен представител Б.М.И. ***,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 54 месечни вноски в общ размер на 8 100 (осем
хиляди и сто) лева.
Производството по делото се
проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК -съкратено съдебно следствие – по чл.371,
т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителя на Б.ска
районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимия П., така както е
предявено с обвинителния акт и внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че
са налице достатъчно доказателства, сочещи, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност и следва да бъде признат за виновен, но
на основание чл.183, ал.3 от НК да не се наказва.
Защитникът
на подс.П. – адв.Ц.Ц. *** в съдебно заседание заявява, че с оглед на
факта, че същият е възстановил дължимата сума, следва да не бъде наказван на основание
чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият П.Л.П. в съдебно заседание,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като производството
се разглежда по съкратената процедура по реда на чл.371,т.2 от НПК, поддържа
заявеното от адв.Ц..
Съдът след като прецени събраните на
досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе
предвид самопризнанието на подсъдимия и обстоятелството, че изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти и с оглед
проведената процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2
вр. чл.372,ал.4 вр. чл. 371, т.2 от НПК приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, а именно:
В периода 2008 г. – 2012 г. подс. П.Л.П. и свидетелката Б.М.И. живеели заедно
на съпружески начала, като на 29.08.2011 г. се родило общото им дете – Л. П.Л..
След раздялата на родителите през 2012 г. детето продължило да живее при своята
майка – св. Б.И. ***.
С Решение № ***г., постановено по гр. д. № 252 по описа
за 2015 г. на Районен съд – Б., влязло в сила на 30.06.2015 г., подс. П.П. бил осъден да предоставя месечна издръжка на своя син Л. П.Л. в
размер на 150 лв. чрез неговата майка и законен представител до навършване на
пълнолетие на детето или настъпване на промяна в обстоятелствата.
След влизане в сила на
решението до месец декември 2015 г., подс.
П. изплащал задълженията си за
издръжка на малолетния си син – Л. Л.. В периода от месец януари 2016 г. до
месец ноември 2019 г. обвиняемият П. изцяло преустановил плащане на
задължението си за издръжка. За времето от месец декември 2019 г. до месец
август 2020 г. подс. П.П. няколкократно
внесъл суми по 100 лева по сметката на св. Б.И., с които погасил задължения си
за издръжка, дължими за периода от месец януари 2016 г. до месец март 2016 г.,
представляващи три месечни вноски. По този начин, за периода от месец април
2016 г. до месец септември 2020 г., подс. П.П. не изпълнил задължението си, вменено
му с Решение № ***г., постановено по гр. д. № 252 по описа за 2015 г. на
Районен съд – Б., влязло в сила на 30.06.2015 г., в размер на повече от две вноски, а именно – 54
(петдесет и четири) месечни вноски в размер на 150 лева, на обща стойност 8 100
(осем хиляди и сто) лева.
Въз основа на изложените
фактически обстоятелства от правна страна съдът приема, че с действията си
подсъдимият П.П. Борисов е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От
обективна страна са осъществени всички обективни признаци на състава на
престъплението от подс. П., а именно: за периода от м. април 2016 г. до м.
септември 2020 г. включително, в гр. Б., обл. Софийска, след като е осъден с
Решение № ***г. по гр. д. № ***г. по описа на Районен съд – Б., влязло в сила
на 30.06.2015 г. да издържа свой низходящ – малолетния си син Л. П.Л., роден на
*** г., като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет)
лева чрез неговата майка и законен представител Б.М.И. ***, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 54 месечни
вноски в общ размер на 8 100 (осем хиляди и сто) лева.
Подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Подсъдимият е знаем,
че е длъжен редовно всеки месец да изплаща дължимата от него издръжка на детето си - Л. Л. и въпреки това съзнателно не е изпълнил това свое задължение.
Изложените фактически
обстоятелства и правни изводи следват от свидетелските показания на
Б.М.И., обясненията на подс.П., съдебно-счетоводната и допълнителна експертизи, прибощените по чл.283 от НПК доказателства, както и от
представените в съдебно заседание документи за плащане – 19бр. разписки от Изи
пей и информация за банкова сметка.
***, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето,
мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят
направените самопризнания.
От представените по делото 19бр. разписки от
Изи пей е видно, че подс.П. е заплатил дължимата от него издръжка до
постановяване на присъдата пред първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното
съдът счете, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.183, ал.3
от НК и да не наложи наказание на дееца, тъй като същият е изпълнил
задължението си до постановяване на присъдата пред първоинстанционния съд, не са настъпили други вредни последици за
пострадалите лица и тя не е прилагана досега спрямо подс.П.. С оглед на горното
съдът, след като призна подс.П. за виновен за това, че е извършил престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, не го наказа на основание чл.183, ал.3 от НК.
Съдът
осъди подс. П.Л.П., да заплати сумата в размер на 142.74лева /сто
четиридесет и два лева и 74ст./-
направени разноски в досъдебното производство, платими по сметка на ОДМВР-С., както и 5/пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист по сметка на Районен съд Б..
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си по НОХД №27/2021г.
по описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :