РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Перник , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211700600187 по описа за
2021 година
С присъда № 22 от 06.04.2021 г. по н.ч.х.д. № 86/2020 г. Районен съд – Брезник
е признал подсъдимия Л. С. К. за виновен в това, че на *** в ***, общ. Брезник, около
15.30 часа, на входната врата за към двора на къщата на В. Б. О. в предната част на
двора, пред къщата му, откъм улицата, където се намирал към този момент О. нанесъл
на последния с дървена бухалка, с диаметър около 12 см и с дължина около метър през
мрежата, удар по задната повърхност на дясната предмишница на тъжителя, в средна
трета, с което му причинил телесни увреждания-кръвонасядане и отток по меките
тъкани в областта на дясната предмишница, които увреждания, причинили на
тъжителя болка и страдание, без разстройство на здравето и представляващи лека
телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 НК, поради което и на
основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. С присъдата
подсъдимият е признат за невиновен в това, че на *** в ***, общ. Брезник, около 15.20
часа, на входната врата към двора на къщата на В.О., докато последният се намирал в
задната част на двора си в ***, общ. Брезник, в имота си, се е заканил на О. с
1
престъпление против неговата личност или имот, или против личността и имота на
негови ближни със следните инкриминирани по делото думи и закани от страна на
подсъдимия към О.- подсъдимият да е крещял с пълно гърло, следните думи:”Аз ще
***, ще го прекълцам, само да ми падне, ще го претрепам, откъде накъде ще ми се
бърка в работата тоя…”, и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. Осъдил го на
основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на В.О. разноски по делото в размер 657
лева.
Срещу присъдата в частта, с която е признат за виновен и осъден по
повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 НК, в
срока по чл. 319 НПК, е постъпила въззивна жалба от адв. Х.У. – защитник на
подсъдимия Л.К.. В нея по изложени съображения за неправилност поради нарушение
на материалния и процесуалния закон се иска отмяната й в тази част и в частта за
разноските. В допълнение към въззивната жалба се излагат подробни съображения, в
подкрепа на сочените пороци на атакуваната присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния
тъжител адв. Х. поддържа, че постановената присъда е правилна и законосъобразна,
поради което следва да бъде потвърдена. Претендира присъждане на разноски.
Защитникът на подсъдимия Л.К. – адв. У. обосновава, че присъдата не може да
се основава единствено на свидетелските показания на един свидетел. Счита, че
увреждането не би могло да бъде причинено по описания механизъм, още повече, че
предвид разположението на лицата и наличието на ограда помежду им се препятства
възможността за физически контакт. На следващо място, сочи, че при удар с подобен
предмет се образуват кръвонасядания, за каквито не се говори в случая. Счита, че
повдигнатото срещу подзащитния му обвинение не е доказано по несъмнен начин и
моли за оправдаването му.
Подс. К. се присъединява към изложеното от неговия защитник.
В последната си дума подсъдимият пледира да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с
оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи
следното:
Подсъдимият Л. С. К. е роден на *** в ***, с ЕГН: **********, българин,
2
български гражданин, неженен, неосъждан, *** образование, с адрес ***, ***.
Тъжителят В. Б. О. и подсъдимият Л. С. К., живеят в ***, община Брезник и се
познавали преди инкриминираното събитие. Тъжителят има имот, застроен с къща в
***, където живеел от няколко години с жената, с която бил във фактическо
съжителство - св. Н. М.. Л. С. К. отглеждал животни и с това се препитавал.
На *** сутринта между 06.30 ч. и 06.45 часа, тъжителят и съпругата му чули
викове. Тъжителят станал и отишъл да види какво става, като излязъл от къщата, след
него, станала и излязла и съпругата му и видели една жена, която впоследствие
установили, че е работничка при семейството на Л.С.. Тази жена, била позната на
семейството само по физиономия и първо име - В. На посочената дата В. била пред
къщата на тьжителя и го помолила да я закара до съседно село, като твърдяла, че е
била „бита от Л.". Тъжителят В. Б. О. я откарал до селото, което тя му посочила и я
оставил.
На *** към 15.20 часа следобед, свидетелката М. си почивала в дома си, в
къщата в ***, когато чула викове отвън пред къщата и шум от кола и излязла да види
какво става. След като излязла от къщата видяла подсъдимия - Л., който блъскал на
портата на вратата на двора - портата на двора и портата на гаража. Свидетелката
излязла, първоначално на разстоянието от стълбите до портата от около 5 метра, като
по това време мъжът й- тъжителят В. бил зад кыцата, в стопанския им двор.
Свидетелката М. попитала подсъдимия защо крещи. Подсъдимият, който бил дошъл с
кола до мястото, започнал да псува, като свидетелката М., счела, че думите й се отнасят
до съпруга й и са свързани със случката от предходните дни - от ***, когато съпругът и
помогнал на работничката на подсъдимия. Подсъдимият Л. в този момент стоял извън
портата на двора, която била заключена, но имали пряк визуален контакт със св. М.,
като оградата била телена и с височина от 1,30 метра. В този момент свидетелката М.
видяла, че в ръцете си подсъдимият имал дървена бухалка-голяма около 1 метър, от
едната страна по-дебела, от другата страна по-тънка. Същият е държал долу в краката
си, като към този момент мъжът на свидетелката все още не бил дошъл и нямал
възможност да чуе какво се случва. В един момент М. попитала подсъдимия Л., какво
държи и той отново се развикал и тогава вече и тъжителят В. чул неопределени викове
и дошъл от задния двор да вида какво става. В момента, в който пристигнал тъжителят,
съпругата му се намирала на около 1,20 м. от портата, вляво на портата, а тъжителят-В.
застанал до нея вдясно, на около 20-30 см., като подсъдимият Л. започнал да крещи, и
да го пита, „защо му се бърка в работата". Тъжителят отговорил, че не му се бърка в
работата, а е влязъл в положение на жената.
В този момент, подсъдимият замахнал с бухалката, която държал и
3
прехвърляйки оградата, през мрежата от външната страна на улицата, където се бил
покатерил на засадени цветя, които били на около половин метър по-високи, заради
допълнително поставена почва, подсъдимият нанесъл удар с бухалката, върху дясната
ръка на тъжителя. Тъжителят бил вдигнал дясната ръка, при замахването, за да
предпази главата си от евентуален удар. Ударът попаднал между китката и лакътя -в
дясна предмишница, на 4-5 см. от китката на дясната ръка на тъжителя, като ударът
бил само един. След нанесения удар подсъдимият, се качил в колата си и си тръгнал,
като си взел и бухалката.
Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение ЖЛ №***,
изготвено от съдебния медик-Ч., впоследствие изготвил и СМЕ по делото, изготвено в
деня след инцидента, е отразено, че -„Прегледаният съобщава, че на *** към 15,30ч.
познат мъж го ударил с дървена бухалка в областта на дясна ръка." Описано е, че на
*** в **********, чрез нанасяне на удар с бухалка е причинена на В. Б. О. лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане и оток на меките тькани в областта на дясна
предмишница, което увреждане се квалифицира под медико-биологичния признак
„страдание без разстройство на здравето".
В съдебно заседание е изслушана СМЕ на вещо лице Ч., който посочва, че
първият преглед на тьжителя е бил на *** и е извършен от него, като медицинското
удостоверение, което е издал, отразява констатациите относно телесните увреждания,
установени при прегледа, като последващ, предвид изминалото време, преглед не е бил
осъществен. Посочено е, че причинени на лицето са болка и страдание от така
нанесените му травми, с възстановителен период около 2 седмици. Механизмът на
получаване на конкретната травма вещото лице посочва, че е с удар с твърд, тъп
предмет или от или върху твърд предмет, като от медицинска гледна точка не би могло
да се определи и да се идентифицира предмета, причина за травмата, която не носела
особености на удрящата повърхност на предмета и нямало отпечатък от конкретен
предмет. Вещото лице заключва, че е вероятно травмата да е получена и по механизма,
съобщен от лицето при първоначалния преглед.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства: обясненията на подсъдимия
относно обстоятелствата къде и по какъв повод се е развил инцидентът и кои са били
участниците в него, показанията на свидетелите: Н. И. М., частично на св. И. Г. С., на
св. В. Й., В. А. и В. С., писмени доказателства: преписка по вх. № 249000-1476/2020г.
по описа на РУ Брезник, по депозирано заявление от лицето В. Б. О. срещу лицето Л.
С. К.; СМУ №***, справка за съдимост на подсъдимия, справка /служебна бележка/ от
СИС - Брезник, и способи за доказване - съдебно-медицинска експертиза.
4
Установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на
възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото
доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ,
районният съд е установил точно фактите. По делото са събрани всички доказателства,
необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че
първостепенният съд е постановил решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си
изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал,
неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията.
Отговорено е на всички релевантни доводи.
Правилно районният съд е кредитирал показанията на св. Н. И. М.
Действително тя се намира във фактическо съжителство с тьжителя В.О. и е
заинтересована от изхода на делото, но същевременно същата е очевидец на фактите,
предмет на доказване. Показанията й са пълни, логични, пресъздават с изключителна
точност и в детайли ралевантните факти и се подкрепят от останалата доказателствена
съвкупност - писмените доказателства по делото- медицински документи и
изисканата преписка от полицията.
Св. И. С., майка на подсъдимия Л.К., също е била на инкриминираното място,
но показанията й не са доказателствен източник, установяващ действията на лицата
при кулминацията на конфликта. От показанията на свидетелите - полицейски
служители-В. Й., В. А. и В. С., се установява, че въз основа на заявлението за
инцидента, подадено от тъжителя в РУ-Брезник, същите отишли на място - пред
къщата на подсъдимия и при разговор с последния, той не отрекъл, че е имало
конфликт с тъжителя посочения ден и че ходил до къщата му. Правилно районният съд
е дал вяра и на показанията на св. Й. и относно още един факт, а именно, че по време
на депозиране на заявлението от страна на тъжителя непосредствено след конфликта,
тъжителят е показал и свидетелят непосредствено е възприел нараняванията на
тъжителя по дясната му предмишница, като същите са съответни и на описаните
такива впоследствие в СМЕ и СМУ.
Обясненията на подсъдимия имат двойнствена природа, те са както средство за
защита, така и доказателствено средство. Правилно обясненията са кредитирани в
частта им, даваща информация за това кога, къде и по какъв повод се е развил
инцидентът и кои са били участниците в него. Районният съд правилно е приел, че
същите в тази им част се подкрепят от показанията на свидетелите - М. и С. Относно
обстоятелствата, свързани с последстващи противоправни действия от страна на
5
подсъдимия- а именно, че не е ударил с бухалка, която да е носел със себе си,
тъжителя, обясненията му не съответстват с останалия събран по делото
доказателствен материал. В тази част същите представляват негова защитна теза. На
подробен анализ съдът е подложил и показанията на св. С, като е отчел съдържащите
се противоречия с показанията на св. М. и със заявеното именно от св. С. на 18.09.2020
г. в РУ- Брезник относно това кога е отишла пред къщата на тъжителя.
Настоящият съдебен състав, намира, че районният съд е направил
изключително подробен и задълбочен анализ на доказателствените източници
поотделно и в тяхната съвкупност. Обсъдил е и защитните тези на подсъдимия, като е
достигнал до единствено възможния извод, че на посочената дата подсъдимият е
нанесъл описаните травматични увреждания на тъжителя - кръвонасядане и отток по
меките тъкани в областта на дясната предмишница, които увреждания, причинили на
тъжителя болка и страдание, без разстройство на здравето и представляващи лека
телесна повреда. Установените увреждания са получени в резултат от действието на
твърд тъп предмет, в т.ч. продълговат предмет, и по механизма на удар от такъв
предмет и по своят вид, локация и морфологични характеристики отговарят и е
възможно да са получени по механизма, посочен от тъжителя. / СМЕ/
Във връзка с възражението на защитата следва да се посочи, че действително в
съдебно заседание вещото лице Ч. е посочил, че механизмът на получаване на травмата
е удар с твърд предмет или от или върху твърд предмет. От медицинска гледна точка
не може да се изясни обстоятелството от какво е получена травмата, а посочен само
механизмът. Травмата не носи особености на удрящата повърхност на предмета и няма
отпечатък върху конкретен предмет. В учебника по Съдебна медицина на проф. д-р
Стойчо Раданов, който цитира защитата, се посочва като характерно увреждане от
съприкосновение на човешкото тяло с твърд тъп предмет кръвонасядането. Разяснено
е, че формата на повърхностните кръвонасядания е най-често закръглена. Понякога
кръвонасядането ясно възпроизвежда формата на удрящата повърхност, която дава
възможност в някои случаи да се идентифицира и самия предмет. Посочено е, че
кръвонасядания с характерна форма или отпечатък се получават, когато удрящата
плоскост на предмета е ограничена, продълговата или има силно изразен релеф. При
удар с пръчка или други подобни предмети се образуват характерни кръвонасядания
във вид на две успоредни ивици, разделени от бледа ивица, широка приблизително
колкото действалия предмет. В контекста на изложеното се формира извод, че при
съприкосновение с предмет като процесния се образуват характерни кръвонасядания,
но не е задължително винаги да е възпроизведена формата на удрящата повърхност.
Това зависи в крайна сметка и от силата и интензитета на удара. Ако те са по-големи
удрящата повърхност ще се отрази върху обекта и обратно. Обстоятелството, че в
случая не са се отразили характерните две успоредни ивици, не означава, че
6
кръвонасядането не е причинено в резултат на удар с такъв предмет.
Обстоятелствата, при които е настъпило увреждането се установяват при
съвкупната преценка на всички събрани доказателства, които установяват еднопосочно
събитията, предхождащи, съпътстващи и следващи инкриминираното деяние.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството, правната
квалификация и размера на наказанието. Районният съд правилно е преценил, че за
извършеното от подсъдимия умишлено престъпление е предвидено наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Законосъобразно е приел, че са налице основанията на чл. 78а от НК и го е освободил
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба“, тъй
като подсъдимият е заплатил наложената му по н.а.х.д. № 184/2016 г. на РС-Брезник
глоба размер на 1000 лв. на 11.02.2017 г. и на основание чл. 86, ал.1, т.3 НК за това
осъждане е настъпила реабилитация. В тази хипотеза е налице отново възможността да
се приложи институтът на чл. 78а НК.
При определяне на адм. наказание глоба съдът е отчел всички обстоятелства,
имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.
Наложеното наказание, в минимален размер, според въззивната инстанция се явява
справедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и
наложеното наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното
изменяване или отменяване.
С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на
частния тъжител сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, чието извършване е удостоверено в представения договор за правна защита
и съдействие от 09.06.2021г.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22 от 06.04.2021 г. по н.ч.х.д. № 86/2020 г.
Районен съд – Брезник, в частта, с която подсъдимият Л. С. К. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1
от НК е освободен от наказателна отговорност, като му наложено административно
7
наказание глоба в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Л. С. К., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, да
заплати на В. Б. О., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8