Определение по дело №751/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 855
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20201700500751
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 855
гр. Перник , 29.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500751 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
В установения от закона срок „Ай Тръст" ЕООД, гр. С. е обжалвало разпореждане от
28.05.2020г. по ч.гр. д. № 2202/2020 г. на РС- Перник, в частта му, с която е отхвърлено
заявлението по чл. 410 ГПК срещу К. К. Й. за издаване заповед за изпълнение за сумата от
140,63 лв., представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
С жалбата се поддържа, че неправилно съдът е приел, възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство представлява прикрити разходи по кредита, че в случая не
се касае за разход, който е пряко свързан договора за кредит. Твърди се също, че
неправилно съдът е приел, че е налице обоснована вероятност искането да присъждане на
възнаграждение по договора за поръчителство да се основава на неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доводите по частната жалба и
доказателствата по делото по реда на чл.278 ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.418, ал.4 ГПК и като такава е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Пред Пернишкия районен съд е подадено заявление от „Ай Тръст" ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. К. Й. за суми, дължими се по договор за
кредит № *** г., сключен между длъжника и „Кредисимо" ЕАД, представляващи главница,
договорна лихва, наказателна лихва, както 140,63 лв. - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство.
1
Първоинстанционният е отхвърлил искането, приемайки, че с претендираното
възнаграждение за предоставяне на поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК.
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди по следните
съображения:
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да
провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и
дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
В т.12 от заявлението е посочено, че договорът за кредит, сключен между „Кредисимо” ЕАД
и ответника е обезпечен с поръчителство, като поръчител по договора е заявителят „Ай
Тръст“ ЕООД. Сочи се ,че кредитополучателят дължи възнаграждение на поръчителя. Със
заявлението е представено приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство,
видно от което при предоставен кредит от 800 лв. за срок от 13 месеца, възнаграждението по
договора за поръчителство е от 58,99 лв. месечно за срока на договора за кредит или общо
766,87лв.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез
поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител,
заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа, като срокът за одобрение за
отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на обезпечение, заявлението за кредит се
разглежда в 14-дневен срок. При така постигнатите уговорки, следва извод, че е налице
неравноправно третиране на клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане на
заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
поръчител, което и следва да е одобрено от кредитодателя. Изискването за обезпечение за
разглеждането на кредита в кратък срок е и злоупотреба с лошото финансово състояние на
потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е длъжна да
оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК /за което са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа
й да прецени дали да предостави заемната сума, а с акцесорния договор се цели да се
обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, като последното е в противоречие
с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи
такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
2
кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е "общ разход по кредита" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в "ГПР" по договора за кредит, нито
в Приложение № 1 и погасителния план към същия договор. При сключването на
поръчителството като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на
поръчител и за индивидуално договаряне, особено след като едноличен собственик на
капитала на заявителя е “Кредисимо” ЕАД, видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, в частност-лишава длъжника от избор и възможност за
индивидуално договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е
плащане в полза на кредитора, което е разход, пряко свързан с кредита, който не е включен
в ГПР по кредита, а представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън
договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на
максимума от 50 % по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чрез позволени от закона средства - създаване от
кредитора на негово собствено дружество, чиято печалба се формира основно от
възнаграждения по договори за поръчителство в полза на собственика му за задължения на
клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и
ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Възнаграждението за
поръчителство е почти равно на размера на предоставения кредит и в действителност
заемополучателят връща на заемодателя тази сума, наред с цялата получена главница и
плаща и възнаградителна лихва. В този смисъл доводите в жалбата, че заемополучателят
изрично е изразил искане за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй
като се касае за заобикаляне на закона – чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно
нищожност на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Във връзка с горното, съдът намира, че уговорките, предвиждащи заплащане на
възнаграждение за поръчителство противоречат на добрите нрави и в равна степен са
неравноправни клаузи, съответно са и нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1
и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК. Ето
защо в съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за изпълнение за
вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.05.2020г., постановено по ч.гр. д. № 2202/2020
г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4