Р Е Ш Е Н И Е № 1061
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно
отделение – девети състав, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Панайот Велчев след като
разгледа докладваното от председателя гр. дело № 1466 по описа на съда за 2015г.,
за да се произнесе, приема следното:
Производство
по чл. 437 вр. чл. 435 ал. 2 предл. последно от ГПК.
Жалбоподателят С.Р.Д., с ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, моли да бъдат отменени действия на ЧСИ Д., рег. № ****, с
район на действие ОС-Пловдив, относно искането за присъждане на разноски по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 700
лева, тъй като жалбоподателят счита, че същото следва да бъде намалено до
минимално установения законов размер.
С писмено възражение от ответната на
жалбата страна П.Д. Д. чрез пълномощници адв. К. Д. и адв. В. Д., жалбата се
оспорва; претендират се разноски.
Постъпили са писмени обяснения от ПЧСИ К.
при ЧСИ З. Д., рег. № ****, с район на действие-ОС- Пловдив, по изп. дело №
46/2015г., като счита жалбата за неоснователна.
ПОС след като констатира, че жалбата е
подадена от надлежна страна по изп. дело – длъжник, преди изтичане на законния
срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо
действие на ЧСИ- постановление за разноски, съгласно чл. 435 ал. 2 предл.
последно от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното производство по изп. дело
№ 46/2015г. по описа на ЧСИ З. Д., рег. № ****, с район на действие-ОС-Пловдив,
е образувано на 13.02.2015г. по молба на взискателя П.Д.Д., с ЕГН **********,
чрез пълномощник адв. дружество „Д.”, със седалище и адрес на управление град П.,
ул.”О.” № ***, ет. ***, Булстат: *********, представлявано от адв. В. М. Д. и
адв. К. С. Д., против длъжника С.Р.Д.,
с с ЕГН **********,***, на основание изпълнителен лист от 30.І.2015г. издаден
по гр.д.№1768/2013г. по описа на АРС, за сумата от 310.02 лв, представляваща
разноски по производството, както и за сумата 189.98 лв, разноски в
първоинстанционното производство, и сумата в размер на 525 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Изпратена е на длъжника и ПДИ за сума
неолихвяема по изп. лист – 1025 лева, с изх. № 1831/13.03.2015г., получена от
длъжника Д. на 18.03.2015г., /видно от приложена-лист 27 от изп. дело разписка
за доставяне/.
В приложения по изп. дело /лист 3/ Договор
за правна защита и съдействие от 13.02.2015г. между клиент П.Д.Д. и адв. дружество
„Д.” с посочено основание и предмет: „образуване и водене на изпълнително
производство против С.Р.Д.”, е договорено възнаграждение от 700 лв, за което е
посочено, че е платимо в брой, както и че е платено по договора.
Съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „за образуване на изпълнително дело”
възнаграждението е 200 лева.
ПОС констатира, че по делото не са налице
данни за изплащане на дължимата сума от длъжника в срока за доброволно плащане,
посочен в горецитирана ПДИ. Поради което и е възможна хипотеза на чл. 10 т. 2
от горецитираната Наредба, „на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп. дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания”, съгласно която възнаграждението е 1/ 2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7 ал. 2, респективно, ½ от
/300лв+7% от 25 лв/, равняващо се на сума от 150.88 лв.
Предвид изложеното ПОС приема,
че договореното и платено адв. възнаграждение от 700 лева, следва да се намали
при условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК, които следва да се приемат за налице с
оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото. При което ПОС приема разноските
за адв. възнаграждение на пълномощника на взискателя следва да се намалят като
разходи за другата страна – длъжник, до сбора на сумата от 200 лева, дължима за
образуване на изп. дело, съгласно чл. 10 т. 1 от Наредбата и минималния размер
на дължимо адв. възнаграждение по чл. 10 т. 2 от Наредбата– 150.88 лева, или в
общ размер – до сумата от 351 лева. В тази насока, за съда не е задължителна
разпоредбата на параграф 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения, като в тази насока е налице и
задължителна съдебна практика- т. 3 от ТР №6/2013 по т.д. 6/12г.на ОСГТК на
ВКС.
Предвид което и ПОС приема, че следва да
бъде отменен отказ за намаляване на разноски, изрично постановен от ЧСИ с
Постановление от 15.05.2015г., като вместо него се намалят разноски за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя от сумата 700 лева на
сумата от 351 лева.
Решението на окръжния съд е окончателно и
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 изр. второ от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
437 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ за намаляване на разноски за платено
адвокатско възнаграждение на пълномощник на взискателя по изп. дело № 46/2015г.
по описа на ЧСИ З. Д., рег. № ***, с район-ПОС, приет с Постановление за
разноските от 15.05.2015г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
разноските за платено адвокатско възнаграждение на пълномощник на взискателя по
изп. дело № 46/2015г. по описа на ЧСИ З. Д., рег. № ****, с район-ПОС, приет с
Постановление за разноските от 15.05.2015г., от сумата 700 лева на сумата от 351 лева /триста петдесет
и един лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/