№ 23211
гр. София, 03.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110160613 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.151 ГПК.
С протоколно определение, постановено в съдебното заседание на 23.06.2023г., е
приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по гр.д. №
60613/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
По искане на адвоката на ищцата – Д. с протоколно определение от 23.06.2023г. й е
предоставена възможност с оглед чл.149,ал.3 ГПК да представи писмено становище по
исковете в 7-дневен срок от заседанието , т.е. до 30.06.2023г.
В срока по чл.235,ал.5 ГПК за постановяване и за обявяване на решението вместо да
представи писмено становище по исковете, с писмена молба, вх. № 180903/26.06.2023г.
пълномощникът на ищцата Р. С. С. – адвокат Е. И. Д. е поискала от съда да допусне
„допълнение в протокола” от откритото заседание, проведено на 23.06.2023г.
В молбата , вх. № 180903/26.06.2023г. няма посочване от адвоката на ищцата в
какво се състои непълнотата на изготвения съдебен протокол за заседанието на
23.06.2023г. , т.е. кои изявления на коя от страните са записани непълно или не са
отразени , както и кои определения , разпореждания, указания и констатации на
председателстващия заседанието съдия не са отразени с точния им смисъл.
Според изрично заявеното от адвоката на ищцата -Д. в цитираната молба от
26.06.2023г. същата „не може да посочи точните изрази , с които следва да бъде
допълнен протокола” , защото „не си е водила запис на заседанието”, но твърди , че
протоколът съдържал само „половината от изявленията на страните , както и една много
малка част от изложението на съда”.
Искането на адвоката на ищцата – Д. е „съдебният серкетар (а не съдията – б.с.) след
като изслуша записа от съдебното заседание , да допълни протокола с всичко казано от
страните и от съда”.
1
Софийски районен съд , 68 състав като прецени процесуалното естество на
исканията на пълномощника на ищцата , съдържащи се в писмената му молба от
26.06.2023г., съпоставени с извършените по делото процесуални действия на съда и на
страните, както и с процесуалните предпоставки , предвидени в чл.151, ал.1 ГПК и чл.253
ГПК, намира за установено следното :
І. ОТНОСНО ИСТИННОСТТА НА ТВЪРДЕНИЯТА В МОЛБАТА,
ВХ. № 180903/ 26.06.2023Г.
Заявените с писмената молба, вх. № 180903/26.06.2023г. на адвокат Е. Д. дословни
„твърдения” , че протоколът от заседанието на 23.06.2023г. по гр.д. № 60613/2022г. на СРС,
68 състав „съдържа едва половината от изявленията на страните , както и една много малка
част от изложението на съда”, са:
1)НЕИСТИНСКИ (НЕВЕРНИ) и по естеството си представляват клевета по
смисъла на чл.147 НК , включително и квалфициран състав по чл.148,ал.2 НК във връзка с
чл.148,ал.1,т.3 НК и осъществяват елементи от състава на набедяване по чл. 286 НК ;
2)НЕКОНКРЕТИЗИРАНИ, БЛАНКЕТНИ, ЮРИДИЧЕСКИ ПРОТИВО-
РЕЧИВИ, ИЗОПАЧАВАЩИ РЕАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА СЪДА, ИЗРАЗЯВАЩИ
САМО СУБЕКТИВНИТЕ ОЦЕНКИ И НЕДОПУСТИМИ КВАЛИФИКАЦИИ НА
ЗАИНТЕРЕСОВАНО ЛИЦЕ, НО НЕ И ОПИСАНИЕ НА ТОЧНИ ФАКТИ , ИЗРАЗИ И
ДЕЙСТВИЯ, извършени по гр.д. № 60613/ 2022г. по описа на СРС, 68 състав и конкретно в
откритото заседание на 23.06.2022г. по същото дело, които да не са отразени с точния им
смисъл в съдебния протокол за посоченото заседание; .
3)ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ФРАПАНТНА ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВОТО ПО ЧЛ.
151,АЛ.1 ГПК за искане за допълване на съдебен протокол от адвоката-подател;
4)ДЕМОНСТРИРАЩИ ОТКРИТО НЕУВАЖЕНИЕ КЪМ СЪДЕБНАТА
ИНСТИТУЦИЯ КАТО ЦЯЛО И КЪМ КОНКРЕТНИЯ СЪДИЯ, както и
БЕЗКОНТРОЛНОТО ЧУВСТВО ЗА БЕЗНАКАЗАНОСТ на автора им, което е проявено
от адвокат Д. и в откритото заседание на 23.06.2023г., констатирано от съда в същото
заседание и е отразено в съдебния протокол за това заседание;
5)СЪСТАВЛЯВАЩИ НЕПРИКРИТ ОПИТ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СЪДИЯ
ПО НЕПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО чрез умишлено създаване на риск
от разпостраняване на измислени обстоятелства с цел личностното, а от там и
професионалното му дискредитиране, каквито действия са осъществени от адвокат Д. и в
откритото заседание на 23.06.2023г. предвид умишлените й опити за провокиране на
измислени конфликти с председателстващия заседанието съдия и създаването на
обструкции в правораздавателната дейност на съдебния състав, както по конкретното гр.д.
№ 60613/2022г. , така и по останалите дела , насрочени за същия заседателен ден;
6)ЦЕЛЯЩИ УМИШЛЕНО ЗАБАВЯНЕ ПОСТАНОВЯВАНЕТО НА
2
СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ И РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО чрез образуване и
провеждане на недопустимо производство по чл.151 ГПК по гр.д. № 60613/2022г. по описа
на СРС, 68 състав по искане и по усмотрение на адвокат Е. Д. , пълномощник на ищцата по
същото дело;
7)ПРЕДНАМЕРЕНО НАСОЧЕНИ КЪМ ИЗМЕСТВАНЕ НА АКЦЕНТА ОТ
ОСНОВНИЯ ПРОБЛЕМ ПО НАСТОЯЩОТО ДЕЛО , който е недопустимото
процесуално поведение на пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д. в откритото
заседание на 23.06.2023г. по гр.д. № 60613/2022г. на СРС 68 състав , а не пропуски при
изготване на съдебния протокол за това заседание от съдията и секретаря;
8)ПОРЕДНА УМИШЛЕНА ПРОЯВА НА НЕДОПУСТИМОТО
ПРОЦЕСУАЛНО ПОВЕДЕНИЕ на пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д. по гр.д.
№ 60613/2022г. на СРС 68 състав, целяща СЪЗДАВАНЕ НА СЪЩЕСТВЕНИ
ОБСТРУКЦИИ В ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ на 68 състав при СРС като
цяло и конкретно в развитието на гр.д. № 60613/2022г. на СРС 68 състав.
9)ОСНОВАНИЕ ЗА АНГАЖИРАНЕ НА ДИЦИПЛИНАРНАТА И
НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ПОДАЛИЯ ГО АДВОКАТ , за което ще
следва да се сезират САК, Висшия адвокатски съвет и Главна прокуратура при
продължаване на описаното процесуално поведение на пълномощника на ищцата –
адвокат Е. Д., включително и при иницииране от страна на посочения адвокат на
недопустими проверки от Инспектората при ВСС , от ВСС , от етични комисии или от
други органи, нямащи правомощия да извършват проверки по висящи (неприключили)
съдебни производства.
Подробни доводи относно съдържанието на молба, вх. № 180903/26.06.2023г. на
адвокат Е. Д. са посочени в раздел VІ и в раздел VІІ на настоящото определение.
По повод неверните твърдения на адвокат Е. Д. в молбата, вх. № 180903/26.06.2023г.
е извършена поредна служебна проверка от настоящия съдебен състав на удостовереното в
съдебния протокол от заседанието на 23.06.2023г. и на служебния звукозапис за същото
заседание , при която е КОНСТАТИРАНО, че съдържанието на съдебния протокол от
заседанието на 23.06.2023г. отразява точния смисъл на всички съществени и
относими процесуални изявления и действия на страните и на съда в това заседание.
Изложените в писмена молба от 26.06.2023г. твърдения на пълномощника на
ищцата - адвокат Д. изобщо не съответстват на извършените по делото процесуални
действия на съда и на страните и на тяхното удостоверяване в съставения според
правилата на чл.150,ал.1 и ал.2 ГПК съдебен протокол за заседанието на 23.06.2023г. ,
като не са ясни реалните причини за произволните твърдения на посочения адвокат
в цитираната молба относно съдържанието на съдебния протокол от 23.06.2023г.
Налага се правният извод , че очевидно са налице субективни пречки относно
точното възприемане от адвокат Е. Д. на действително извършените процесуални действия
в откритото заседание на 23.06.2023г. по настоящото дело , което налага отправяне на
3
съответни указания до посочения адвокат, целящи да улеснят правилното му
запознаване с действията на съда и на страните по делото и предотвратяване на по-
нататъшно ненужно усложняване на процесуалното поведение на цитирания адвокат.
ІІ.ОТНОСНО ОРГАНА, КОМПЕТЕНТНЕН ДА СЕ ПРОЗНЕСЕ ПО
МОЛБАТА, ВХ. № 180903/ 26.06.2023Г.
Според разпоредбата на чл.151,ал.4 ГПК по исканията за поправки и допълване на
съдебен протокол се произнася съдът, а не съдебния секретар , до когото всъщност са
отправени конкретните искания на адвоката на ищцата в молбата от 26.06.2023г. за
изслушване на записа от заседанието на 23.06.2023г. и за допълване на протокола от
заседанието на 23.06.2023г. „дословно с всичко казано от страните и от съда”.
Следователно в конкретния случай компетентен да се произнесе по искането за
допълване на протокола от съдебното заседание на 23.06.2023г. е Председателят на 68-ми
състав при СРС.
ІІІ. ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА МОЛБАТА,ВХ. № 180903/
26.06.2023Г.
1) Молбата, вх. № 180903/26.06.2023г. е НЕДОПУСТИМА , тъй като е НЕРЕДОВНА
– в нея не са посочени конкретни процесуални действия и конкретни изявления на
страните , както и конкретни разпореждания, определения, указания или
констатации , които според адвоката на ищцата– Д. не са вписани в съдебния протокол от
23.06.2023г. и които се иска да бъдат удостоверени в него, като изрично е отбелязано от
адвоката на ищцата– Д. , че не може да посочи такива, поради което е безпредметно
отправянето на указания за това.
2) Молбата, вх. № 180903/26.06.2023г. е НЕДОПУСТИМА , защото с нея е предявено
недопустимо искане , доколкото адвокатът на ищцата – Д. е поискала осъществяване на
действие от съдебен служител – съдебен секретар, каквото не е предвидено в ГПК във
връзка със съставянето на съдебен протокол , а именно писмено възпроизвеждане на
хартиен носител на цялото съдържание на звукозаписа от заседанието на 23.06.2023г.
(„дословно с всичко казано от страните и от съда”), при това без да се сочи конкретно
правно основание за това.
Това искане е недопустимо по следните причини :
Искането на адвоката на ищцата – Д. е съдебният протокол от 23.06.2023г. да бъде
допълнен не от съдията – докладчик по реда на специалното производство по чл.151 ГПК ,
а от съдебния секретар (?!) чрез механично снемане на хартиен носител на съдържанието
на звукозаписа от заседанието.
Съдебните секретари нямат правомощия по изготвяне съдържанието на съдебен
протокол за открито съдебно заседание, т.е. съдебен секретар не може да редактира съдебен
протокол дори и въз основа на звукозапис от заседанието. Съдържанието на съдебния
4
протокол се определя от съдията според чл.150,ал.2,изр.1 ГПК във връзка с чл.150,ал.1
ГПК.
Съдебният протокол се изготвя чрез записване от секретар , но под диктовката на
съдията според изричната разпоредба на чл.150,ал.2,изр.1 ГПК , а не от съдебния
секретар чрез механично записване на изявленията на участниците в заседанието ,
каквото по същество е искането на адвоката на ищцата – Д. в предявената молба от
26.06.2023г.
В ГПК не е уредено право на страните да искат писмено възпроизвеждане на
звукозапис от съдебно заседание от съдебния секретар, нито е регламентиран процесуален
ред , по който звукозаписи от съдебни заседания да се отразяват писмено на хартиен
носител от съдебен секретар по искане и по усмотрение на страните. Съдебните
секретари нямат нито задължения , нито права да извършват подобни технически действия ,
а именно да „снемат” механично на хартиен носител съдържанието на звукозапис от съдебно
засадание. Звукозаписите от откритите съдебни заседания са само помощно средство за
целите на изготвянето на съдебния протокол от съдията (а не от секретаря- б.с.) , тъй като
съдържанието на съдебния протокол се определя от съдията съгласно чл.150,ал.2,изр.1
ГПК във връзка с чл.150,ал.1 ГПК по негова юридическа преценка на същността на
извършените процесуални действия , а не от съдебния секретар след изслушване на
изготвен звукозапис от заседанието. Секретарят няма правомощия да изготвя и да
редактира съдебен протокол (независимо дали въз основа на звукозапис или не) , защото
правомощието по съставяне на съдебен протокол е предоставено на съдията съгласно
изричната разпоредба на чл.150,ал.2,изр.1 ГПК.
3) Молбата, вх. № 180903/26.06.2023г. е НЕДОПУСТИМА и защото с нея всъщност
са цели не допълване по смисъла на чл.151,ал.1 ГПК на протокола от съдебното заседание на
23.06.2023г. от съдията, председателствал заседанието, а ПРЕРЕДАКТИРАНЕ
(ПРЕФОРМУЛИРАНЕ) на съдебния протокол по усмотрение на адвоката на ищцата-Д. ,
каквото право не е предоставено нито на страните , нито на техните пълномощници, нито на
други участници в съдебното заседание , тъй като е правомощие само на съдията ,
председателстващ заседанието съгласно изричната разпоредба на чл.150, ал.2, изр.1 ГПК.
В молбата на адвоката на ищцата от 26.06.2023г. не се съдържат правнорелевантни
процесуални твърдения и искания, включително и такива по смисъла на
чл.151,ал. ГПК.
С писмената молба от 26.06.2023г. адвокатът на ищцата – Д. не оспорва изрично
, ясно и с конкретни аргументи удостоверените в съдебния протокол процесуални
действия на страните и актовете на съда. Адвокатът на ищцата – Д. не оспорва, че
същността на удостоверените изявления на страните и на съдебните актове в
съдебния протокол от 23.06.2023г. е отразена вярно.
По реда на чл.151,ал.1 ГПК може да се иска , респективно да се допусне промяна в
удостоверената в съдебния протокол същност на извършените процесуални действия и в
смисъла на направените изявления, но не и прередактиране (преформулиране), каквото по
5
процесуалното си естество е искането на пълномощника на ищцата – Д. в молбата от
26.06.2023г.
Предявяването на молбата от 26.06.2023г. всъщност е неприкрит опит на
адвоката на ищцата – Д. да изземе от председателя на съдебния състав
законовоустановеното в чл.150,ал.2,изр.1 ГПК правомощие да определя съдържанието
на съдебния протокол , както и начина, формата и езиковата редакция , чрез които в
съдебния протокол се отразявят извършените процесуални действия и направените
изявления. Това е НЕДОПУСТИМО .
Нито в ГПК , нито в други материално-правни или процесуални закони не е
предвиден способ участниците в процеса да оспорват начина и езиковата редакция,
чрез които съдът е съставил съдебния протокол.
По гореизложените причини молбата от 26.06.2023г. не представлява
по процесуалното си естество искане за поправка и за допълване на
протокол по смисъла на чл.151,ал.1 ГПК. Поради това тази молба не може
да обуслови образуване на производство по чл.151 ГПК.
Не са налице нито законови , нито фактически основания за допълване
на съдебния протокол от 23.06.2023г., нито за прослушване на звукозаписа от
съдебното заседание от субекти , различни от органите по съдебния
инстанционен контрол. С молбата , вх. № 180903/ 26.06.2023г. на адвокат Д.
няма представени никакви доказателства за наличие на такива причини , като
няма дори твърдения за такива законово установени основания (причини).
С оглед посочените причини молбата по чл.151,ал.1 ГПК е
НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ.
ІV. ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА СЪДЕБНИЯ ПРОТОКОЛ
ЗА ЗАСЕДАНИЕТО НА 23.06.2023Г. ПО ГР.Д. № 60613/2022Г.
Съдебният протокол за проведеното на 23.06.2023г. открито заседание по гр.д. №
60613/2022г. по описа на СРС, 68 състав е съставен при стриктно спазване на
изискванията на чл.150,ал.1 и ал.2 ГПК .
Съдебният протокол от заседанието на 23.06.2023г. по гр.д. № 60613/2022г. по описа
на СРС, 68 състав отразява ПЪЛНИЯ и ТОЧЕН СМИСЪЛ според чл.150,ал.1 ГПК на
ВСИЧКИ СЪЩЕСТВЕНИ И ОТНОСИМИ процесуални изявления и действия на страните и
на съда , както са ПРОДИКТУВАНИ от съдията, председателстващ съдебното заседание на
23.06.2023г. в хода на самото заседание в присъствието на представителите на
страните, поради което те са възприели продиктуваното от съдията за вписване в
6
протокола, като са имали възможност да го коригират своевременно в заседанието , за да се
отрази максимално точно смисълът на изявленията и действията им, с което е спазен и
чл.150,ал.2, изр.1 ГПК.
Изготвеният под диктовката на съдията (в откритото заседание) съдебен протокол
за заседанието от 23.06.2023г. е допълнително сверен от съдията със служебно изготвения
звукозапис от същото заседание, с което е спазен и чл.150, ал.3 ГПК.
Съдебният протокол за заседанието на 23.06.2023г. е изготвен в срока по чл.
150,ал.2, изр.2 ГПК в същия ден – 23.06.2023г. , подписан е електронно от съдията и от
съдебния секретар , с което е спазен и чл.150,ал.4 ГПК , и е поставен в електронната папка
на гр.д. № 60613/2022г. в електронната деловодна система на СРС (ЕИСС) на разположение
на страните , всяка от които има електронен достъп до делото в тази система.
Горепосочените констатации се установяват при елементарна справка по материалите
по делото – в хартиената преписка и в електронната папка в ЕИСС, както и при сверяване с
изготвения служебен звукозапис на заседанието на 23.06.2023г.
Смисълът на изявленията на страните и определенията на съда в съдебното
заседание на 23.06.2023г. е отразен НАПЪЛНО ТОЧНО И ВЯРНО в съставения съдебен
протокол. Твърденията , исканията и възраженията на страните , както и определенията ,
указанията и констатациите на съда са отразени в съдебния протокол с точния им смисъл и
според тяхната хронологична поредност, както са продиктувани от съдията в самото
заседание в присъствието на представителите на страните.
С оглед изискването за краткост , прегледност и яснота в съдебния протокол следва
да бъде вписана само същността на изявленията на страните , но не и дословният
диалог между страните и съдията-докладчик по повод обсъждането на процесуалните
въпроси. Такава е дългогодишната безспорна съдебна практика. В съдебния протокол се
записват само същността на изявленията на страните и на определенията на съда, но не и
дословните реплики. Това е така , тъй като от правно значение е същността на
изявленията на страните и на определенията на съда. С тези теоретични ,
законодателни и съдебнопрактически изисквания е съобразена и редакцията на съдебния
протокол от 23.06.2023г. по гр.д. № 60613/ 2022г. по описа на СРС, 68 състав.
В конкретния случай същността на процесуалните изявления и действия на страните
и актовете на съда в съдебното заседание на 23.06.2023г. е отразена НАПЪЛНО ТОЧНО и
ИЗЧЕРПАТЕЛНО.
Именно с оглед изчерпателност на съдебния протокол и без да е налице изрично
законово изискване (доколкото са нетносими към предмета на делото), но именно за да се
предоврати неоснователно искане за допълване на протокола (каквото представлява
разглежданата молба от 26.06.2023г. на адвокат Д. ) и следващи злоупотреби с процесуални
права от посочения адвокат , в съдебния протокол от 23.06.2023г. са удостоверени С
7
ТОЧНИЯ ИМ СМИСЪЛ (А НА МЕСТА И ДОСЛОВНО) КОНСТАТАЦИИТЕ НА СЪДА
относно недопустимото процесуално поведение на адвоката на ищцата- Д. в това
заседание и нейната професионална неподготвеност за заседанието , както и
УКАЗАНИЯТА НА СЪДА към пълномощника на ищцата- Д. за преустановяването на това
поведение , както и ИЗВИНЕНИЯТА НА ПОСОЧЕНИЯ АДВОКАТ за осъщественото
недопустимо поведение в това заседание. Удостоверяването на тези констатации и
указания на съда и на извинията на адвокат Д. е извършено въз основа на служебно
изготвения звукозапис от заседанието на 23.06.2023г. след обобощение от съда съгласно
чл.150,ал.1 ГПК.
Поради посочените причини дори и да беще допустима , предявената молба от
26.06.2023г. на адвоката на ищцата – Д. за прередактиране на съдебния протокол от
заседанието на 23.06.2023г. по по гр.д. № 60613/ 2022г. по описа на СРС, 68 състав е
НЕОСНОВАТЕЛНА , тъй като посоченият съдебен протокол е изготвен изцяло в
съотвествие с чл.150 ГПК и отразява точния смисъл на всички съществени процесуални
действия , извършени от страните и от съда в това заседание , както са продиктувани от
съдията в самото заседание в присъствието на страните и са сверени с изготвения служебен
звукозапис за заседанието . Това ще бъде ДОКАЗАНО КАТЕГОРИЧНО в съответни
производства , ако такива бъдат образувани по неоснователни молби, жалби и сигнали,
подавани от адвокат Д., както и при продължаване на предприетото от нея умишлено
поведение за провокиране на измислен конфликт с председателя на 68 състав при СРС и
личностното и професионалното дискредитиране на съдията , като след това ЩЕ БЪДАТ
ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ПО СЕЗИРАНЕ НА ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ за образуване на НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО срещу посочения адвокат ,
както и съответната АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ за образуване на ДИСЦИПЛИНАРНО
ПРОИЗВОДСТВО срещу посочения адвокат за ангажиране на ДИСЦИПЛИНАРАНАТА МУ
ОТГОВОРНОСТ чрез налагане на ДИСЦИПРЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ по Закона за
адвокатурата, включително и лишаване от адвокатски права.
V. ОТНОСНО НОРМАТИВНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА
СЪДЕБЕН ПРОТОКОЛ ЗА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ :
Съставянето на съдебен протокол за открито съдебно заседание се извършва ПО
ИМПЕРАТИВНИ ЗАКОНОВИ ПРАВИЛА , които са установени в чл.150, ал.1 и ал.2
ГПК и следва да са известни на всички , включително и на пълномощника на ищцата
по гр.д. № 60613/2022г. – адвокат Е. Д..
Следва да се отбележи , че в откритото заседание на 23.06.2023г. по гр.д. №
60613/2022г. на СРС, 68 състав по повод поведението на адвоката на ищцата– Д. са
отправени ИЗРИЧНИ УКАЗАНИЯ ОТ СЪДА към посочения адвокат относно
правилата за съставяне на съдебен протокол, които са УДОСТОВЕРЕНИ в съставения
съдебен протокол от това заседание.
8
Според изричната разпоредба на чл.150,ал.1 ГПК в съдебния протокол се вписва
същността на извършените процесуални действия и на твърденията („изявленията,
исканията и изказванията”) на страните, но не и дословно изречените от участниците
фрази.
Според чл.150,ал.2,изр.1 ГПК съдебният протокол се съставя под ДИКТОВКАТА на
председателя на съдебния състав, което означава, че председателят на състава (а не
участниците в съдебното заседание) определя формата и редакцията, чрез които
процесуалните действия и твърдения се отразяват в протокола. Само председателят на
съдебния състав е законово оправомощен да определя начина, включително и словесния
израз , чрез които в съдебния протокол да бъдат отразени процесуалните действия и
изявления на всички участници в процеса.
Съдебният протокол не е стенографски запис , нито снет на хартиен носител
звукозапис на всички дословни реплики на участниците в откритото съдебно заседание , а
е обобощение само на основния смисъл и само на съществените устни твърдения , искания
и процесуални действия на страните и другите участници в заседанието и на съдебните
актове , постановени от съда в същото заседание. Това е според изричната разпоредба на
чл.150,ал.1 ГПК , с която адвокатът на ищцата – Д. следва да е запозната. Съдебният
протокол не отразява дословно произнесеното от страните, а само смисълът на техните
съществени изявления и действия , и то само на тези , които са ПРАВНОРЕЛЕВАНТНИ,
които са ОТНОСИМИ към предмета на делото. От правно значение е не дословният израз и
дословният словоред, а смисълът и същността на удостоверените изявления и действия на
участниците в съдебното заседание. Поради това само езиково прередактиране на
съдебния протокол, без да се променя същността на удостоверените изявления и
действия, извършени в заседанието, е НЕДОПУСТИМА.
Начинът, по който в съдебния протокол се отразява същността на изявленията на
страните, се определя само от председателя на съдебния състав, ръководещ заседанието-
това следва от изричната разпоредба на чл.150,ал.2,изр. ГПК. Страните не разполагат
с подобно правомощие. Недопустимо е участник в съдения процес да иска промяна на
начина на удостоверяване от съда на поведението на страните и на съдебните определения
, и особено това да става по реда на чл.150,ал.1 ГПК. Това не е смисъла на закона и
конкретно на цитираната правна норма. Да се приеме обратното означава да се позволи на
всяка от страните до безкрайност да иска насрочване на съдебни заседания за поправки и
допълвания на протоколите от предходните заседания , позовавайки се на всякакви
недопустими искания,като по този начин очевидно злоупотребявайки с процесуални права
забавя и затормозва развитието на съдебното производство.
Кое е същественото при процесуалните действия и изявления в съдебното
заседание , кое и как следва да се отрази в съдебния протокол се определя само от
председателстващия съдебното заседание, под чиято диктовка се съставя съдебния
протокол (изрично в този смисъл - Постановление на Пленума на Върховния съд №
6/1968г.), а не от страните , от техните пълномощвици , нито от съдебен служител ,
9
какъвто е съдебният секретар.
По реда на чл.151,ал.1 ГПК може да се иска , респективно да се допусне промяна в
удостоверената в съдебния протокол същност на извършените процесуални действия и в
смисъла на направените изявления, но не и прередактиране (преформулиране), каквото по
процесуалното си естество е искането на пълномощника на ищцата – Д. в молбата от
26.06.2023г.
Както бе посочено в раздел ІV от мотивите на настоящото определение, съдебният
протокол за проведеното на 23.06.2023г. открито заседание по гр.д. № 60613/2022г. по
описа на СРС, 68 състав е съставен при стриктно спазване на изискванията на
чл.150,ал.1 и ал.2 ГПК , тъй като отразява пълния и точен смисъл според чл.150,ал.1
ГПК на всички съществмени и относими процесуални изявления и действия на
страните и на съда , както са продиктувани от съдията, председателстващ съдебното
заседание на 23.06.2023г. в хода на самото заседание в присъствието на
представителите на страните, поради което те са възприели продиктуваното от
съдията за вписване в протокола, като са имали възможност да го коригират
своевременно в заседанието , за да се отрази максимално точно смисълът на
изявленията и действията им, с което е спазен и чл.150,ал.2, изр.1 ГПК. Съдебният
протокол за заседанието на 23.06.2023г. е изготвен в срока по чл. 150,ал.2, изр.2 ГПК в
същия ден – 23.06.2023г. , подписан е електронно от съдията и от съдебния секретар и е
поставен в електронната папка на гр.д. № 60613/2022г. в електронната деловодна
система на СРС на разполежение на страните , всяка от които има електронен достъп
до делото в тази система.
Причините , поради които адвокатът на ищцата – Д., нарушава правилата на
чл.150 и чл.151 ГПК и изисква от съда да наруши правилата на чл. 150, ал.1 и ал.2 ГПК ,
както и на чл.151 ГПК , ще следва да се установяват в други дисцплинарни,
административни и наказателни производства , които ще бъдат образувани срещу
посочения адвокат при продължаване на недопустимото му процесуално поведение по
предявяване на неоснователни молби , жалби и сигнали срещу съдебния състав ,
разглеждащ гр.д. № 60613/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
VІ. ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНОТО ЕСТЕСТВО НА МОЛБАТА,
ВХ. № 180903/ 26.06.2023Г.
Съдържащите се в писмената молба, вх. № 180903/ 26.06.2023г. искания на
пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д. за прередактиране на протокола от 23.06.2023г.
по правното си естество представляват умишлен опит да се изземе от съда
правомощието му по съставяне на съдебния протокол, което е НЕДОПУСТИМО.
Исканията на пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д. за прередактиране по нейно
усмотрение на съдебния протокол и на постановените от съдията определения, освен че
представляват превишаване и злопутреба с процесуалното право по чл.151, ал.1 ГПК ,
10
изразяват впечатляващо непознаване на процесуалните закони и на съдебната практика ,
както и драстично неуважение към съдебната институция и очевидно целят единствено
осуетяване постановяването на съдебното решение и провокация на измислен
несъществуващ конфликт със съдията (чрез приписването му на абсолютно измислени от
пълномощника на ищцата пропуски в изготвянето на съдебния протокол-б.с.) с оглед
обосноваване на евентуална бъдеща въззивна жалба срещу решение за отхвърляне на
предявените искове.
Както бе посочено в раздел І от мотивите на настоящото определение, твърденията
на пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д. за отразяване в съдебния протокол от
23.06.2023г. „едва на половината от изявленията на страните” и „много малка част от
изложението на съда” освен че са фрапантно произволни и по естеството си
неистински, неверни и клеветнически , са и очевидно неконкретизирани и абсолютно
недоказани , и което е съществено : не могат да бъдат нито правно основание, нито
фактическо основание за образуване и провеждане на производство по чл.151 ГПК за
допълване на съдебен протокол. Тези твърдения на пълномощника на ищцата –
адвокат Е. И. освен че нямат никаква доказателствена стойност и са очевидно
съчинени и написани след заседанието, юридически могат да обосноват само
ангажиране на дисциплинарна и наказателна отговорност на адвоката на ищцата ,
но не и поправка на съдебния протокол от 23.06.2023г., нито други действия по
разглеждането на настоящото дело.
Казано кратко: НЕДОПУСТИМО е участник в открито съдебно заседание по негово
усмотрение , произволно , без никакви конкретно посочени правни и фактически основания
и без никакви доказателства да оспорва (и то бланкетно) съставен надлежно според
правилата на ГПК съдебен протокол и да иска образуване на производства по чл.151 ГПК и
слушане на звукозаписи от проведени заседания, с единствената цел да усложнява и да
забавя разглеждането на делото, както е в конкретния случай с предявената от адвокат Е.
Д. молба от 26.06.2023г. Подобни процесуални права на страните по съдебни дела не са
регламентирани в ГПК. Образуването на производства по чл.151 ГПК по произволни ,
неконкретизирани и недоказани искания за поправки на съдебни протоколи би довело до
анархия и правна несигурност при разглеждането на делата и до пълно блокиране на
съдебната система , доколкото разглеждането на делата и извършването на относимите и
съществени процесуални действия би се затруднило и би се изместило от „безкрайни”
усложнени производства по „поправки” на съдебни протоколи, което би накърнило правата
на страните и на останалите участници по делата и би обезсмислило усилията на съдиите и
на съдебните служители за разглеждане на делата в разумни срокове и в съотвествие с ГПК
и останалите закони. Именно за да се избегне този процесуален резултат в чл.150,ал.1 и
ал.2 ГПК ясно е регламентирано правомощие по редактиране на съдебния протокол само
на съда, но не и на страните, както и изискване в протокола да се вписва само същността
на извършените действия , но не и дословни реплики на участниците , нито неотносими
действия и изявления. По същата причина в ГПК не е уредено право на страните или на
11
други участници по делото да искат прередактиране на съдебен протокол , още по-малко да
искат съставяне на протокол с дословно вписани неотносими към предмета на делото
реплики , каквото всъщност е искането на пълномощника на ищцата – Димитров в
разглежданата молба от 26.06.2023г. Такова поведение осъществява признаци на състави по
Наказателния кодекс , доколкото е насочено към създаване на пречки в правораздавателната
дейност на съда, и следва да бъде санкционирано с цялата строгост на законите. Особено
след като отдавна е известна установената незаконосъобразна практика адвокати умишлено
да осъществяват в открито съдебно заседание провокативно поведение към съдията с
единствената цел да „усложнят” заседанието и след това да искат поправки и допълване на
съдебни протоколи , отводи на съдията, подаване на неоснователни сигнали и жалби срещу
съдията и срещу съдебни служители с цел да забавят разглеждането на делото и да създават
обструкции в цялостната правораздавателна дейност на съответния съдебен състав , какъвто
е и конкретния случай.
VІІ.ОТНОСНО ПРАВНОТО ЕСТЕСТВО НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ
ДЕЙСТВИЯ НА АДВОКАТА НА ИЩЦАТА:
Всички изброени деяния (действия и бездействия) на адвоката на ищцата – Д.
представляват ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ по смисъла на чл.132,изр.1 от
Закона за адвокатурата (ЗА) и чл.132,т.2 и т.3 ЗА , тъй като са НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПО ЧЛ.40, АЛ.4 ЗА, поради което налагат ангажиране на
ДИСЦИПЛИНАРНАТА ОТГОВОРНОСТ по чл.131 ЗА на този адвокат, обосноваващи
изпращането на съответен сигнал– ПИСМЕНО СЪОБЩЕНИЕ ПО ЧЛ.136,АЛ.1ЗА до
Софийската адвокатската колегия и до Висшия адвокатски съвет.
Съгласно изричната разпоредба на чл.40,ал.4 ЗА при или по повод воденето на
дела адвокатът НЕ МОЖЕ ДА СИ СЛУЖИ СЪС СРЕДСТВА И ПОХВАТИ, КОИТО
ИМАТ ЗА ЦЕЛ СЪЗДАВАНЕ НА НЕОПРАВДАНИ ПРЕЧКИ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА
ЗАКОНА И НА АДВОКАТСКАТА ЕТИКА.
Съгласно чл.132, изр.1 ЗА всяко виновно неизпълнение на задълженията по този
закон (ЗА) представлява дисциплинарно нарушение и съгласно чл.131 ЗА е основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на съответния адвокат чрез налагане на
дисциплинарните наказания, предвидени в чл.133,ал.1 ЗА (включващи и лишаване от
правото за упражняване на адвокатска професия), които според чл.133,ал.2 ЗА могат да се
налагат заедно с другите видове юридически отговорност, т.е.не изключват
НАКАЗАТЕЛНАТА отговорност (когато нарушенията представляват и престъпления),
както и ИМУЩЕСТВЕНАТА (гражданска) отговорност за нанесени вреди.
Всички изброени действия и бездействия на адвокат Е. Д. са очевидно насочени
към максимално затрудняване както на защитата на ответника , така и на
правораздавателната дейност на съдебния състав по настоящото гр.д. № 60613/2022г. по
описа на СРС, 68 състав.
12
Предявяването на нередовни и неоснователни молби по чл.151, ал.1 ГПК, жалби ,
сигнали срещу съдията-докладчик и искания , насочени към създаване на обструкции в
правораздавателната дейност на съдията , но не и относими към предмета на разглежданото
дело, са деяния (бездействия и действия), чието използване от процесуалния пълномощник
на ищцата– Д. като поводи за бавене и за затрудняване на разглеждането на делото
следва да се квалифицират именно като поведение по чл.40,ал.4 ЗА, т.е. като
ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ , обуславящи ангажирането на
ДИСЦИПЛИНАРНАТА ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ.131 ЗА на посочения адвокат, обуславящи
сезирането на съответните органи по чл.136 ЗА. Тези деяния следва да бъдат
квалифицирани като ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВА и УМИШЛЕНО СЪЗДАВАНЕ НА
ОБСТРУКЦИИ В ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА СЪДИЯТА по
разглеждането на конкретното заседание и на конкретното дело.
С оглед на горепосочените констатации и с оглед предотвратяване на
продължаването на описаните процесуални действия на цитирания адвокат–
пълномощник на ищцата по осъществяване на умишлени злоупотреби с процесуалните
права за подаване на жалби и молби , целящи единствено необосновано усложняване и
забавяне на настоящото съдебно производство и осуетяване на приключването му чрез
влязло в сила решение по предявените искове, следва да се отправят указания до адвокат
Е. Д. за преустановяване на описаното процесуално поведение.
VІІІ. ОТНОСНО РЕДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕТО И
ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО , С КОЕТО СЕ ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕ ПО ЧЛ.151,АЛ.1 ГПК :
Съдът е длъжен да провери допустимостта на молбата по чл.151,ал.1 ГПК преди да
призове страните (по същия начин както проверява допустимостта на исковата молба в
съответствие с чл.129,ал.1 ГПК и се произнася по предварителните въпроси с оглед
чл.140 ГПК преди да насрочи открито заседание). Следователно както проверката , така и
произнасянето от съда по допустимостта на искането по чл.151,ал.1 ГПК следва да се
осъществи в закрито, а не в открито съдебно заседание ,т.е. без призоваване на
страните. Страните следва се призовават само когато съдът предварително е преценил, че
молбата по чл.151,ал.1 ГПК е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество, но не
и когато се произнася с определение по допустимостта на искането по чл.151,ал.1 ГПК.
Определението , с което съдът се произнася по искане по чл.151,ал.1 ГПК не подлежи
на обжалване. Това е така , тъй като с това определение , нито се прегражда развитието на
съдебното производство (чл.274,ал.1,т.1 ГПК), нито пък това е изрично предвидено в закона
(чл.274,ал.1,т. ГПК). Законноста на това определение подлежи на контрол при оспорване на
самото съдебно решение.
ІХ. ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОТМЯНА НА
13
ПРОТОКОЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА
23.06.2023Г., С КОЕТО Е ДАДЕН ХОД ПО СЪЩЕТВО НА ДЕЛОТО:
Оставянето без разглеждане като недопустимо на искане по чл.151,ал.1 ГПК за
поправка или допълване на съдебен протокол не е причина за отмяна на определението за
даване ход по същество на делото , тъй като не нелага насрочване на открито съдебно
заседание.
Х.ОТНОСНО ИЗЧЕРПАТЕЛНОСТТА НА ПРОБЛЕМИТЕ,
РАЗГЛЕДАНИ В МОТИВИТЕ НА НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ :
В мотивите на настоящото определение са посочени САМО НАЙ-ВАЖНИТЕ
ПРОЦЕСУАЛНО-ПРАВНИ И МАТЕРИАЛНО-ПРАВНИ ВЪПРОСИ , възникващи по
повод предявената от пълномощника на ищеца - адвокат Д. молба за допълване на
протокола от 23.06.2023г. , както и относно цялостното й поведение по настоящото гр.д. №
60613/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Тъй като настоящото определеление не изчерпва
всички многобройни изключително съществени практически и теоретични проблеми
относно цитираното поведение на посочения адвокат , при продължаване на описаните
действия по дискредитиране на Председателя на 68 състав при СРС пред
съответните органи– български и международни ще бъдат посочени допълнителни
доводи относно дисциплинарните, наказателно-правните, конституционните и
съдоустройствените аспекти на това поведение от страна на участник в неприключило
съдебно производство, при това адвокат.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
1)ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата, вх. № 180903/
26.06.2023г. от пълномощника на ищцата Р. С. С.– адвокат Е. И. Д. по гр.д. №
60613/2022г. , с която се иска писмено възпроизвеждане на хартиен носител на дословното
съдържание на звукозаписа от заседанието на 23.06.2023г. от съдебния секретар и
прередактиране на съдебния протокол от същото съдебно заседание.
2) УКАЗВА на пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д. , че В
ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪДИЯТА И В СЛУЖЕБНИТЕ ФУНКЦИИ НА
СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ НЕ СЕ ВКЛЮЧВА отстраняването на субективните трудности на
адвоката при възприемането на точния фактически и юридически смисъл на
осъществените в съдебното производство обективни процесуални действия,
включително и в открито съдебно заседание.
3) УКАЗВА на пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д. че при констатиране на
14
субективни трудности у адвокат относно възприемането на обективно осъществените
действия по делото, представляващи пречки за нормалното осъществяване на
правораздавателната дейност по конкретното съдебно производство и на съдебния състав
като цяло , ПРАВОМОЩИЕ НА СЪДИЯТА Е ДА ПРЕДПИРЕМЕ СЪОТВЕТНИ ДЕЙСТВИЯ ПО ЗАКОНА
ЗА АДВОКАТУРАТА , ПО ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ , ПО ГРАЖДАНСКО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ
КОДЕКС И ПО НАКАЗАТЕЛНО–ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС С ОГЛЕД КОРИГИРАНЕТО НА
ПРОЦЕСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА СЪОТВЕТНИЯ АДВОКАТ И ПРЕМАХВАНЕТО НА
ОБСТРУКЦИИТЕ В ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА СЪДА.
4) УКАЗВА на пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д., че следва да извършва
прецизна проверка на удостоверените по делото процесуални действия на съда , на
страните и на останалите участници по делото, за да възприеме точно осъществените
обективни процесуални факти по делото с оглед недопускане повлияване на
субективните му възприятия на подаваните от него писмени молби до съда и по-
конкретно за съобразяването на тези „молби” с изискванията за професионализъм,
коректност, възпитание и уважение към Съда при извършване на адвокатската
дейност.
5) УКАЗВА на пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д. ДА ПРЕУСТАНОВИ
НЕЗАБАВНО процесуалното поведение по СЪЗДАВАНЕ НА ОБСТРУКЦИИ В
ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ на настоящия съдебен състав по разглеждането на
исковете по гр.д. № 60613/2022г. по описа на СРС, 68 състав , чрез предявяване на
нередовни и неоснователни молби, жалби и искания, чиято цел е съществено забавяне и
драстично усложняване на съдебното производство и осуетяване на постановяването на
решението по предявените искове , но не и реално упражняване на процесуални права на
ищцата, които следва да се квалифицират като УМИШЛЕНИ ЗЛОУПОТРЕБИ С
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВА за подаване на молби, искания , жалби , сигнали и други. .
6) УКАЗВА на пълномощника на ищцата – адвокат Е. Д., че предявяването на
нередовни и неоснователни молби са деяния (бездействия и действия), чието използване от
процесуалния пълномощник на ищцата като поводи за бавене и за затрудняване на
разглеждането на делото представлява поведение по чл.40,ал.4 ЗА, т.е.
ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ , обуславящи ангажирането на
ДИСЦИПЛИНАРНАТА ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ.131 ЗА на посочения адвокат,
обосноваващи сезирането на съответните органи по чл.136 ЗА.
При неизпълнение на указанията и при продължаване на описаното процесуално
поведение от адвокат Е. Д. ще бъдат сезирани Софийска адвокатска колегия и
Прокуратурата със съответни сигнали за осъществени от адвоката правонарушения с оглед
образуване на съответни дисциплинарни и наказателни производства.
Определенията не подлежат на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на страните преписи от настоящото определение за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15
16