№ 199
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500388 по описа за 2022 година
Производство по чл.267 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№16982/24.06.2022 г. от против
Решение №728/30.05.2022г. по гр.дело №2656/21г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив, с което се:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на „УЛ“ ЕАД - София,
район В., ул. Г. № **, ЕИК ********, със съд. адрес: гр. С., ул. И. *****, чрез
адв. Н. Д., - взискател по изп.д.№ 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х., рег.№ ****, че
длъжникът по същото изп. дело - С. М. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. М.
с. *****, със съд. адрес: гр. П. ул. *******, чрез адв. Т. Д., на основание чл.
439 от ГПК, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, вр. чл. 116, б. "в" и чл. 117, ал. 2
от ЗЗД не дължи сумата от общо 38 511 лв. (тридесет и осем хиляди
петстотин и единадесет лева), като погасена по давност.
ОСЪЖДА „УЛ“ ЕАД - София, район В., ул. Г. № **, ЕИК ********,
със съд. адрес: гр. С., ул. И. *****, чрез адв. Н. Д., на основание чл. 87, ал. 1
от ГПК да заплати на С. М. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. М. с. *****,
1
със съд. адрес: гр. П. ул. *******, чрез адв. Т. Д., общо сумата 2 852,90 лв.
(две хиляди осемстотин петдесет и два лева и 90 ст.) - такси и разноски по
съдебното производство.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното
решение е неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени конкретни
доводи за неоснователност на направения в съдебния акт краен извод за
погасяване на вземането на взискателя по давност. Моли да се постанови
решение, с което да бъде отменено решението на Пловдивски окръжен съд по
гр.д. № 2656/2021 г. и да бъде отхвърлен предявения срещу „УЛ“ ЕАД иск с
правно основание чл. 439 от ГПК
В законния срок, от въззиваемия С. С. не е постъпил отговор на
жалбата.
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и искания, както и развитите в жалбата срещу
първоинстанционното решение възражения, Пловдивският апелативен
съд намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.439, ал.1 ГПК, с който
от ищеца С. М. С. се оспорва предприетото срещу него принудително
изпълнение по изп.д.№ 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х., рег.№ ****, като се иска
да се признае спрямо ответника, че не дължи на ответника сума от 38511 лв,
представляваща размера на цялото задължение по изпълнителното дело.
На първо място, от ищеца се поддържа, че е настъпила перемпция на
изп.д.№ 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х., рег.№ ****, поради неизвършване на
валидни действия по принудително изпълнение повече от две години,
считано от 23.07.2015г.
В тази връзка, в ИМ се твърди, че горепосоченото изп. дело е
образувано на 03.02.2014г., като след редица действия по изпълнението, на
23.07.2015г. е постановено разпореждане за присъединяване на други
вземания на същия кредитор спряло длъжниците по делото. След посоченото
действие обаче, според ищеца, активността по делото е силно редуцирана,
като едва на 04.07.2017г., взискателят отправя формално искане за насрочване
на описа на движими вещи на длъжниците, без да посочва къде се намират
2
тези вещи и без да заплати дължимата авансова държавна такса. С
разпореждане на ЧСИ върху самата молба, е насрочен опис на движими вещи
в жилището на длъжника, отново без да се посочи на който адрес ще се
извършва описа. Впоследствие, от ЧСИ било изготвено уведомление до
длъжника от 03.08.2017г., съдържащо покана и заповед за изпълнение, като в
същото не било упоменато извършването на насрочения опис.
Според ищеца, така описаните действия на взискателя и на ЧСИ от
04.07.2017г. не биха могли да породят правно действие и да се счетат като
действие на принудително изпълнение, тъй като не е била заплатена
дължимата авансова държавна такса, не е посочено къде се намират вещите,
чийто опис се иска и изобщо не се е стигнало до уведомяване на длъжника за
описа.
Въз основа на изложената фактология, ищецът поддържа, че тъй
като от 23.07.2015г., в продължение на повече от две години, по изп. дело не
са извършвани валидни изпълнителни действия, изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Извършените след изтичане на двугодишния срок действия по
изпълнението, в рамките на прекратеното по закон изп. производство, са
незаконосъобразни и като такива не са способни да произведат правен ефект,
вкл. да прекъснат давността.
На второ място, освен възраженията за перемпция на изп. дело,
ищецът поддържа, че вземанията, които се претендират с издадения в полза
на взискателя изп. лист от 26.11.2013г. по ч.гр.дело №13775/2013г. по описа
на РС-Пловдив и по изп. лист от 01.07.2015г. по ч.гр. дело №12507/2013г. по
описа на РС-Пловдив са погасени по давност. Твърди, че в случая, на
основание постановките на Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г.
на ВКС, т.10 според които, „Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д”
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.“, последното по изп. дело №49/2014г. на ЧСИ Д. такова действие е
извършено на 23.07.2015г., след което не са извършвани или предприемани
валидни действия по принудително изпълнение. Счита, че тъй като
3
следващото действие по принудително изпълнение е извършено след
настъпване на перемпцията по изп. дело №49/2014г. на ЧСИ Д., то същото не
е валидно извършено и съответно не може да бъде противопоставено на
длъжниците или да породи положителни за взискателя правни последици – да
прекъсне давността. По аргумент че главните вземания на взискателя са
погасени по давност, ищецът поддържа, че всички допълнителни вземания по
изп. дело, представляващи обезщетения, лихви, разноски, възнаграждение и
такси също не се дължат, поради акцесорния им характер.
Във връзка с така наведените твърдения и възражения, съдът
установи от материалите по делото и в частност, от приложените копия от
процесното изп. дело №49/2014г. на ЧСИ З. Д., че делото е образувано по
молба от 03.02.2014г. от „Б. л.“ЕАД, с настоящо наименование „УЛ“ЕАД,
срещу длъжниците “А. ***“ООД и С. М. С. за вземания на взискателя въз
основа на заповед за изпълнение и изп лист, издадени по ч.гр. дело
№18878/2013г. на РС-Пловдив за сумата от 1796, 01 евро главница и 364,71 лв
разноски по делото. С молбата е възложено на ЧСИ действия по чл.18 ЗЧСИ,
вкл. да определя начина на изпълнение.
С Постановление от 23.07.2015 г., по молба на взискателя „Б.
л.“ЕАД, с настоящо наименование „УЛ“ЕАД, по изп. дело са присъединени
на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК и други вземания на същия взискател
спрямо същите длъжници. Преди това, на 27.05.2015г. са били изпратени
запорни съобщения до няколко банки за налагане запор на вземания на
длъжник С. С. към същите, а на 28.05.2015г. - писмо до Агенция по
вписванията гр.Пловдив за налагане на възбрана върху недвижими имоти на
длъжника в гр.Пловдив.
Установява се също, че на 04.07.2017г., в деловодството на ЧСИ Д.,
от взискателя „УЛ“ЕАД е подадена молба с вх.№5005/04.07.2017г. (л.199) по
изп.дело №49/2014г., с която е поискано по делото да бъде насрочен опис на
движими вещи. С разпореждане от 06.07.2017г., обективирано върху молбата,
ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника на 28.08.2017г., между
12 и 16ч., в жилището му.
От материалите по изп. дело е видно, че по наложен със запорно
съобщение изх.№4077/27.05.2015г. запор на вземания на длъжника в „Ц.
**“АД, с платежно нареждане от 03.01.2018г., по изпълнителното дело е
4
преведена по сметката на ЧСИ сумата от 137,55 лв.
Установява се също, че с разпореждане на ЧСИ Д. от 05.03.2019г.
(л.165 на гърба), е насрочен опис на недвижим имот на длъжника С. с
идентификатор ***********, представляващ гараж в сграда на адрес гр.П., ул.
М. ********, от който длъжникът притежава ½ ид. Част. Впоследствие, в
периода 11.06.2019г. – 11.07.2019г., е проведена публична продан на
посочения имот, а с протокол от 12.07.2019г., за купувач на същия е обявен
МПП, на когото имотът е възложен с постановление за възлагане от
15.07.2019г., а на 09.10.2021г., е извършен въвод във владение на купувача в
имота.
Въз основа на така установената по делото фактология, съдът
намира предявеният иск за неоснователен, по следните съображения:
Неоснователно и недоказано се явава възражението на ищеца, че
изп. производство по изп. дело №49/2014г. на ЧСИ З. Д. е перемирано поради
неизвършване на действия по принудително изпълнение след 23.07.2015 г., в
продължение на повече от 2г. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че
след тази дата, взискателят е направил искане за осъществяване на
изпълнителен способ, обективирано в молбата му от 04.07.2017г. до ЧСИ за
извършване на опис на движими вещи на длъжниците, към който момент не
са били изтекли 2г. от постановлението за присъединяване на основание чл.
456, ал. 2 от ГПК и други вземания на същия взискател спрямо същите
длъжници. Установява се също, че с разпореждане от 06.07.2017г.,
обективирано върху молбата, ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на
длъжника на 28.08.2017г., между 12 и 16ч., в жилището му. Според съда, в
случая е без значение дали самия опис е извършен, тъй като нормата на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК визира пасивното поведение на взискателя, като
основание за настъпване на перемпцията, а в случая е точно обратното –
взискателят е бил активен и е от ЧСИ поискал извършване на изпълнително
действие.
Действия по принудително изпълнение по делото са извършвани и
през 2019г., описани по-горе в изложението, в резултат на които (извършен
опис и проведена публична продан) е продаден недвижим имот на длъжника.
Независимо дали са извършени по нарочно искане на взискателя или от ЧСИ,
на база делегираните му от взискателя правомощия по чл.18 ЗЧСИ, според
5
съда се касае за извършване на изпълнителни действия, респ. за активни
действия на взискателя лично или чрез ЧСИ, които изключват настъпването
на перемпция на изп. дело. През 2019г. също така като взискатели в изп.
производство са присъединени ОП и Д..
Следователно, не е налице твърдяното бездействие на взискателя и
ЧСИ, което да е довело до перемпция на изпълнителното производство, на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на ищеца, че
вземанията на взискателя – ответник по делото, предмет на събиране по изп.
дело №49/2014г. на ЧСИ З. Д., са погасени по давност.
В тази връзка, след като съобрази отговора по т.10 на Тълкувателно
Решение №2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, съдът намира, че от доказателствата по
делото се опровергава твърдението на ищеца, че последното такова действие
по изп. дело №49/2014г. на ЧСИ Д. е извършено на 23.07.2015г и след това не
са извършвани или предприемани валидни действия по принудително
изпълнение. Без да се преповтарят изложените по-горе съображения, съдът
намира, че според доказателствата по делото, по процесното изп. дело са
предприемани действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността,
както през 2017г. (по молба на взискателя от 04.07.2017г. за опис на движими
вещи на длъжника, насрочен с разпореждане от 06.07.2017г., за 28.08.2017г),
така и през 2019г. (опис на гараж, проведена публична продан, възлагане на
имота на купувач и въвод на последния в имота). С всяко от тези действия,
давността е прекъсвана и е започвала да тече нова 5-годишна давност, която
към датата на завеждане на ИМ по настоящото дело (14.10.2021г.), не е била
изтекла.
Горните изводи се подкрепят от мотивите по т.10 на горепосоченото
ТР, според които „Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
6
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.“
По-нататък в мотивите по т.10, ВКС приема също следното: „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение“
Относимо към настоящия спор, с оглед възраженията на ищеца за
нередовност на искането на взискателя за извършване на изпълнителни
действия, поради невнасяне на такса или посочване на конкретни вещи, които
ще се описват, е Решение №127/12.07.2022г. по гр. дело №2884/21г., III г.о.,
ВКС, в което се приема следното:
„В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността
се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме
само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която
не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с
искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
7
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални
действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на
наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.
В конкретиката на настоящия случай, това означава, че с подаването на
04.07.2017г., в деловодството на ЧСИ Д., от страна на взискателя „УЛ“ЕАД,
на молба с вх.№5005/04.07.2017г. (л.199) по изп.дело №49/2014г., с която е
поискано по делото да бъде насрочен опис на движим вещи, давността е
прекъсната. След като по делото липсват доказателства ЧСИ да е дал
указания на взискателя за внасяне на такса за извършването на поискания
изпълнителен способ или за отстраняване на други нередовности на молбата,
дори такса да е била дължима авансово, невнасянето й не може да се постави
във вина на взискателя, респ. не се отразява на прекъсването на давността.
Нещо повече, след като с разпореждане от 06.07.2017г., обективирано върху
молбата, ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника на 28.08.2017г.,
между 12 и 16ч., в жилището му, е налице и предприемане на поискания от
взискателя изпълнителен способ.
Във връзка с горното, в Решение №127/12.07.2022г. по гр. дело
№2884/21г., III г.о., ВКС приема следното:
„Във всички случаи на нередовност се изисква „надлежно указание на
органа“ и предоставяне възможност на взискателя да отстрани
последната - чл. 426, ал. 3 ГПК , според който съдебният изпълнител
проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като
прилага правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК
задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване
на констатираните нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител
да приложи правилата на чл.129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се
състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да
се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни за него
последици. В обобщение давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства
и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на
8
кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на
чл.129 ГПК.“
По въпроса относно значението на перемпцията за давността, в
актуалната си практика, ВКС приема, че перемпцията е без правно значение
за давността. Така например, в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., IV г.о., е посочено, че в т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК, не е
разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемпцията, тъй като
поставеният въпрос в тълкувателното решение е – откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Според мотивите в
решението на ВКС, перемпцията очевидно не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години
взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото
през това време може да се е осъществявал поисканият предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със
сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната
висока цена, може да се присъединят кредитори и др.).
На следващо място, в мотивите на цитираното решение е изведено, че
перемпцията е без правно значение за давността. Посочено е, че общото
между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това са обаче различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда
от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете. Посочено е, че когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Поради това, единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
9
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
обаче с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То
може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила
по воденото на изпълнителните дела.
В Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г., III г. о. и
Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., също е прието,
че перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемцията е
без правно значение за давността. Те уреждат различни по характер срокове
(давностен и процесуален), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е
производен от давностния по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на
действия за принудително изпълнение. Перемирането е основание за
прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни
действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността
за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение
за изтекъл давностен срок. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера
си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя
продължава да съществува.
Предвид цитираната по-горе актуална съдебна практика на ВКС по
въпросите за перемпцията и давността в изп. процес, съдът намира, че дори
последното изпълнително действие по изп. дело №49/2014г. на ЧСИ Д. да бе
извършено на 23.07.2015г и след изтичане на 2г. срок да бе настъпила
перемпция, поради неизвършване на действия по принудително изпълнение,
това не се отразява на теклата след 23.07.2015г. погасителна давност, която
следва да се счита за прекъсвана с всяко от предприетите от взискателя и
ЧСИ действия по осъществяване на съответния способ на принудително
изпълнение, за които по делото се събраха доказателства, дори същите да са
извършени след 23.07.2017г.
В заключение, съдът намира, че предявеният от ищеца С. М. С. иск с
10
правна квалификация по чл.439, ал.1 ГПК да се признае за установено, че не
дължи на „УЛ“ ЕАД - София, район В., ул. Г. № **, ЕИК ********, със съд.
адрес: гр. С., ул. И. ***** - взискател по изп.д.№ 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х.,
рег.№ ****, сумата от 38511 лв, представляваща размера на цялото
задължение по изпълнителното дело, поради перемпция на изпълнителното
дело и поради изтекла погасителна давност, се явява неоснователен и следва
да се отхвърли изцяло.
Тъй като първоинстанционния съд стигнал до противоположен извод и
е уважил иска, решението му следва да се отмени изцяло, вместо което да се
постанови друго, с което искът на С. М. С. да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ответника „УЛ“ ЕАД ще се
присъдят разноските по делото пред двете инстанции, както следва: 2022,40
лв адвокатски хонорар пред първата инстанция, 770,22 лв държавна такса за
въззивната жалба и 2022,40 лв адвокатски хонорар за настоящата инстанция,
които ищецът ще бъде осъден да му заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №728/30.05.2022г. по гр.дело №2656/21г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. М. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. М.
с. ***** – длъжник по изп. дело№ 49/2014 г. по описа на ЧСИ З. Д. - Х., рег.№
****, иск с правна квалификация по чл.439, ал.1 ГПК да се признае за
установено, че не дължи на „УЛ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район В., ул. Г. № ** - взискател по изп.дело №
49/2014 г. по описа на ЧСИ З. Д. - Х., рег.№ ****, сумата от 38511 лв,
представляваща размера на цялото задължение по изп.дело № 49/2014 г. по
описа на ЧСИ З. Д. - Х., рег.№ ****, поради перемпция на изпълнителното
дело и поради изтекла погасителна давност за вземанията на взискателя.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. М. с. ***** да
заплати на „УЛ“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.С., р. В., ул. Г. № ** разноските по делото пред двете инстанции, както
11
следва: 2022,40 лв адвокатски хонорар пред първата инстанция, 770,22 лв
държавна такса за въззивната жалба и 2022,40 лв адвокатски хонорар за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12