РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Перник , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260269 от 12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1565 по описа на
РС Перник за 2018 г., Районният съд е признал за установено, по отношение на Л. Н.
Ж., с ЕГН: **********, от ***, К. Н. М., с ЕГН: **********, от *** и О. Б. М., с ЕГН:
**********, ***, че Г. И. П., с ЕГН: **********, от ***, е собственик на основание
давностно владение на: 1). Поземлен имот с пл. № ***, с площ от 89 кв. м. в кв. 61
съгласно ПРЗ на с. ***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на
Общ. съвет Перник, при граници по скица: от североизток – имот с пл. № ***, от
югозапад – имот с пл. № **, от северозапад – имот с пл. № ***и от югоизток – имот с
пл. № ***; 2). Поземлен имот с пл. № ***, с площ от 23 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на
с. ***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на Общ. съвет Перник,
при граници по скица: от североизток – имот с пл. № ***, от югозапад – поземлен
имот, от северозапад – имот с пл. № ***и от югоизток – имот с пл. № ***; 3). Поземлен
имот с пл. № ***, с площ от 60 кв.м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на с. ***, община Перник,
утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на Общ. съвет Перник, при граници по скица:
от североизток – имот с пл. № ***, от югозапад – имот с пл. № **, от северозапад –
имот с пл. № ***и от югоизток – имот с пл. № ***; 4). Поземлен имот с пл. № **, с
1
площ от 65 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на с. ***, община Перник, утвърден с решение
№ 91/22.04.2008 г. на Общ. съвет Перник, при граници по скица: от североизток – имот
с пл. № ***, от югозапад – улица, от северозапад – поземлен имот и от югоизток – имот
с пл. № ***; 5). Поземлен имот с пл. № ***, с площ от 81 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ
на с. ***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на Общ. съвет
Перник, при граници по скица: от североизток – имот с пл. № ***, от югозапад –
улица, от северозапад – имот с пл. № ***и от югоизток – поземлен имот.
С Решението Районният съд е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
Нотариален акт № 28, том I, рег. № 472, дело № 26 от 20.02.2009 г. на нотариус Н. З. с
район на действие Районен съд – Перник в частта, с която Л. Н. Ж., К. Н. М. и О. Б. М.
са признати за собственици на 1). поземлен имот с пл. № ***, с площ от 89 кв. м. в кв.
61 съгласно ПРЗ на с. ***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на
Общ. съвет Перник; 2). поземлен имот с пл. № ***, с площ от 23 кв. м. в кв. 61
съгласно ПРЗ на с. ***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на
Общ. съвет Перник; 3). поземлен имот с пл. № ***, с площ от 60 кв.м. в кв. 61 съгласно
ПРЗ на с. ***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на Общ. съвет
Перник; 4). поземлен имот с пл. № ***, с площ от 65 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на с.
***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на Общ. съвет Перник; 5).
поземлен имот с пл. № ***, с площ от 81 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на с. ***, община
Перник, както и осъдил Л. Н. Ж., К. Н. М. и О. Б. М. да заплатят направените от Г. И.
П. разноски по делото.
Недоволни от така постановеното решение са останала ответниците в първо
инстанционното производство Л. Н. Ж. и К. Н. М., които в законоустановения срок,
чрез процесуалния си представител – адв. А. М. – С. са подали въззивна жалба. Със
същата се моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго
такова, с което исковете да бъдат отхвърлени. Прави се оплакване, че
първоинстанционният съд е постановил неправилно, необосновано и
незаконосъобразно Решение. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност,
като се набляга на непълен анализ на свидетелските показания. Иска се отмяна на
обжалваното решение, като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се
произнесе съобразно събраните доказателства, като отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Г. И. П., чрез процесуалния си
представител, адв. Б.Б. е подал отговор на жалбата, с който по подробно изложени
съображения, моли същата да бъде оставена без уважение.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по
направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и
2
гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Пред районния съд са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 124 ГПК, както и за отмяна на Нот. акт на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. И. П. против Л. Н. Ж., К. Н. М. и О. Б. М. с
искане съдът да признае за установено, по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на подробно описаните в исковата молба имоти на основание давностно
владение и бъде отменен издадения в полза на ответниците констативен нотариален
акт. Г.П. е изложил, че е единственият наследник по закон на родителите си С. С. С. и
И. П. С. Посочил, че на 03.07.1978 г. същите придобили от наследодателя на
ответниците собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно
неурегулирано място, находящо се в землището на с. *** с площ от 1500 кв. м., ведно
с полумасивна жилищна сграда, стопански постройки и трайни насаждения в него, чрез
покупко-продажба, за която бил съставен Нотариален акт № 87, том II, дело №
816/1978 на нотариус при ПРС. Посочил, че с Решение № 91 от 22.04.2008 г. на
Общинския съвет Перник бил одобрен план за регулация и застрояване и за този
недвижим имот бил отреден УПИ парцел II-622 в кв. 61 по ПРЗ на с. ***, целият с
площ от 1946 кв.м., към който били придадени 89 кв. м. от имот с пл. № ***, 23 кв. м.
от имот с пл. № ***, 60 кв. м. от имот с пл. № ***, 65 кв. м. от имот с пл. № ***, 81 кв.
м. от имот с пл. № ***и 38 кв. м. от общински имот. Посочил, че с Решение № 2009 от
21.12.2008 г. на Общинската служба по земеделие Перник първите пет от тези
придаваеми места били възстановени на ответниците в качеството им на наследници
на лицето Н. И. С. Въз основа на това решение последните се снабдили и с оспорвания
КНА.
Ответниците Л. Н. Ж. и К. Н. М., чрез пълномощника си адв. А. М. – С. в срока
по чл. 131 ГПК са оспорил предявените искове. В подадения отговор на искова молба
са изложени съображения, че по гр. дело № 2315по описа на Районен съд Перник за
2009 г., приключило с влязло в сила Решение № 362 от 17.05.2011 г., друг съдебен
състав вече се е произнесъл по предявен от Г.П. срещу същите ответници положителен
установителен иск, като е отхвърлил искането му за признаване за установено, че е
собственик на процесните имоти, разглеждайки наведените в настоящата искова молба
правопораждащи факти и фактически обстоятелства. Оспорват ищецът да е придобил
собствеността върху тези имоти на основание давностно владение, с оглед
съществуваща през периода 1951 г. – 1990 г. законова забрана за това. Правото на
собственост върху имотите е била възстановена в полза на ответниците през 2008 г.,
като към момента на подаване на отговора на исковата молба не бил изтекъл
законоустановеният 10-годишен давностен срок. Владението на имотите не е било
3
явно и необезпокоявано, предвид активните действия на ответниците по защита на
оспореното им право.
Ответникът О. Б. М. не е подал писмен отговор на исковата молба.
С обжалваното решение Районният съд е приел, че въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по основната и
допълнителна СТЕ се установява, че ищецът владее процесните имоти с намерение да
ги свои, като в негова полза е изтекла придобивна давност, поради което уважил
исковете. Като последица от уважаването им на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменил
Нотариален акт № 28, том I, рег. № 472, дело № 26 от 20.02.2009 г. на нотариус Н. З. с
район на действие Районен съд – Перник в частта, с която Л. Н. Ж., К. Н. М. и О. Б. М.
са признати за собственици на процесните имоти.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на
решението, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира
следното:
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна,
като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че Районният
съд е постановил акта си в резултат от изключително повърхностен, безкритичен и
едностранчив анализ на гласните и писмени доказателства по делото. Настоящият
състав на съда счита, че едностранчиво са обсъдени показанията на свидетелите във
въззивната жалба. Видно от протокол от открито съдебно заседание от 10.10.2019 г.
свидетелят Й. Е. Л. е заявил, че живее в с. ***от 1957 г., от 1978 г., а през 1978 г. Г.,
4
баща му И. и майка му също дошли да живеят в селото. Заявил е също така, че не може
да каже колко е голямо мястото, но знае, че имота, който на времето родителите на Г.
са го купили, той го ползва същия имот. Уточнил, че нищо не е променяно в този имот
откъм площи и граници, като в имота се влиза от пътя през портата. Знае, че ищецът си
е правил оградата, порти, всичко. Посочил, че имота има външна порта от улицата и
директно се влиза в имота. Категоричен е, че от едно и също място се влиза в имота
още откакто свидетеля знае имота, така се влиза в него и днес. Твърдял е, че имотът е
ограден изцяло, но не може да каже с какво е ограден. Категоричен е, че в този имот
наследниците на Н. не са идвали, като лично той не е виждал в имота други хора, освен
Г. Свидетелят е заявил, че не знае дали страните по делото са имали спорове във връзка
с процесния имот.
От показанията на свидетеля К. Р. П. се установява, че границите на имота на Г.
са на запад улица, от страна на улицата има ограда, асфалтирано парче, железобетонен
стълб, собственост на електроразпределително дружество. Уточнил, че стълбът се
намира на 2 или 3 метра от селскостопанската постройка, като стълбът се намира след
оградата в имота. Оградата на имота граничи със същия асфалтов път. Посочил, че в
имота на ищеца се влиза само откъм улицата, която улица е направена преди 30-35
години, а преди това била черен път. Уточнил, че когато направили новия гробищен
парк, тогава направили и улицата. Посочил, че от момента, в който направили
асфалтовия път, няма промени в границите на имота и той си е същият като големина.
Напоследък в имота виждал дъщерята на Г. и нейния съпруг. И този свидетел е
категоричен, че други хора, различни от семейството на Г., не е виждал там да живеят,
или да работят нещо. Свидетелят е заявил, че познава перфектно кадастралния план на
село *** и процесните места са разделени парчета по кадастралния план. Заявил, че
винаги Г. е ползвал тези парчета, там били неговите животни. Не си спомнял дали има
огради, имало някакъв плет, но не си спомнял за огради.
В същото съдебно заседание показания е дала и С. М. С. Свидетелката заявила, че
е посещавала имота. Обяснила е, че в имота се влиза откъм улицата, като има врата за
имота. Уточнила е, че като се мине през нея се отива в двора, който е преграден,
защото има животни. Имало и трета врата към къщата, тъй като дворното място е
преградено към самата къща. Посочила, че имотът към улицата бил само земя, след
това ищецът го засадил и в момента имало орехи, ябълки, декоративни дръвчета.
Свидетелката е заявила, че не може да каже дали този имот преди да дойдат да живеят
в него родителите на Г. е бил ограден, но е категорична, че по един и същи начин се
влиза в имота, както и преди да купят имота – откъм улицата. Не знае дали имотът е
търпял промяна през годините в границите си, но знае улицата е асфалтирана по-
късно. Преди това било черен път. Сигурна е, че при асфалтирането на улицата,
границите на имота останали същите. Виждала е, че Г. и родителите му са садили
5
дървета в имота, като не е виждала други лица да живеят там и да ползват имота.
На 10.10.2019 г. показания в качеството на свидетел дал и П. Г. Ж. От тях се
установява, че свидетеля помни имота приблизително от 10-12 годишен, но от една
година, а може и повече, да не е ходил в селото. Ходил е да почиства имота на майка си
– ответницата Л. Н. Ж.. Заявил, че познава ищеца, като са се срещали и по улицата.
Посочил, че имотът, който е собственост на майка му е съседен на имота, в който
живее Г., като на място между двата имота имало изградена ограда. Спрямо имота на
Г., имотът на майка му се намирал от изток. Уточнил, че това, което знае е, че имотът
на Г. е придобит чрез покупко-продажба от майка му и леля му. Имотът, който е на
майка му и за който почиствал, е граничен с имота на Г., като също има вход откъм
улицата, но е различен от спорните имоти. Свидетелят е посочил, че той не живея в
село *** и не може да каже откога Г. живее в този имот. Знае само, че Г. живее отдавна
там. Имотът е бил един общ имот. Имотите на майка му, на леля му (ответницата К. Н.
М.) и на Г. е били един имот. Знае, че имотът е бил един имот с процесиите имоти.
Това го знае от майка си, която му е казвала, че Г. е купил 1500 кв. м. от голямото
място и впоследствие той сам си го е оградил. Свидетелят е уточнил, че това, което
знам със сигурност, е че от самото начало Г. ползвал неговия ограден продаден имот и
парчета от други имоти. Заявил, че майка му и леля му са предлагали на Г. да купи тези
имоти, защото те стояли като придаваеми имоти към имота на Г., след като била
направена регулацията. Той е отказвал да ги купи с мотива, че тези имоти не са на
ответниците. Това, което свидетелят си спомня за границите, които са на неговия имот,
който е заградил като покупка, са си същите. Единствената промяна е на част от
процесиите имоти, на които имало телове и храсти, като ограждения, но в момента ги
нямало. Това е разликата. Свидетелят е заявил, че не знае кога е построен гаражът, но
със сигурност е отдавна. Посочил, че имотът на Г. е заграден като самостоятелен имота
една част от процесните имоти нямали ограда, а само на един от всички имоти имало
някаква ограда. Конкретизирал, че процесните имоти са извън двора на Г., но заявил,
че малките имоти Г. ги ползва и ги е заградил още от самото начало. В тази връзка
уточнил, че знае, че тогава майка му и леля му не са били съгласни той да ги ползва. Те
са искали още в самото начало да определят граници на това, което са му продали, но
той (Г.) си е оградил каквото е преценил, като Г. сам си е изграждал оградата, по
негова преценка. Посочил, че процесните парцели са пред имота на Г. и пред имота на
майка му и от улицата директно се влиза в имотите. Разяснил, че не е необходимо да се
минава през спорните имоти, за да се влезе в имота на майка му, тъй като той се
намира на две улици, ъглов парцел е и има достъп до улицата, като само Г. минава през
спорните имоти. Според този свидетел от процесните имоти, Г. ползва само един имот
и това е имотът, в който има изградени гараж и водомерни шахти, като освободил една
част от тях, а продължил да ползва имота с гаража. Според него може би преди година
и половина ги освободил, защото в тях имало складирани дърва и кокошките му били
6
пуснати там, а освен това имало дървета, които ищецът изрязал и махнал.
В хода на първоинстанционното производство са приети като доказателства
основно заключение и две допълнителни такива по допусната от съда съдебно –
техническа експертиза, изготвени от вещо лице Р. Н. От тях се установява, че с
Решение № 91/22.04.2008 г. на Общ. съвет Перник към имота на ищеца с № *** са
придадени имоти с №№ ***, ***, ***, ***, *** и такъв без номер. Посочено е, че в
регистъра на имотите към плана на с. *** за процесните имоти няма отбелязани
собственици. В съдебно заседание на 10.10.2019 г. вещото лице е уточнило посоченото
в основното заключение, че за имотите няма реални граници на място, като е
конкретизирал, че има предвид стари реални граници. Уточнил е, че към момента на
огледа малките, процесни имоти нямат видими възстановими граници. В същото
съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че процесните имоти са оградени
два по два, като между тях и имота на ищеца № *** също има ограда с входна врата.
Посочил, че от север и от юг има една ограда, която е на целия парцел. От
заключението се установява също така, че в имот № *** има изграден гараж, а в имот
№ *** има изградена водомерна шахта. Вещото лице в с.з. е уточнило, че тези сгради
са в процесните имоти, като общ парцел втори.
Така изяснената фактическа обстановка напълно кореспондира с установените от
първата инстанция факти, затова и спорът от правна страна се изразява в наличието
или не предпоставките за придобиване на собственост чрез давностно владение като
един от регламентираните по чл. 77 ЗС способи за придобиване на вещни права.
Нито един от разпитаните свидетели посочени от ищеца (Л., П. и С.) не сочи
каква е площта на имота, който владее Г.П.. И тримата обаче са категорични, че той
владее имот, които не е променян като граници и площ, от времето когато са го
закупили неговите родители. Тези техни възприятия се подкрепят от казаното от
посочения като свидетел от ответниците П. Ж., който на няколко пъти в показанията си
е заявил „…..Г. ползвал неговия ограден продаден имот и парчета от други имоти“ и
още „….. Г. сам си е изграждал оградата, по негова преценка“ както и „….малките
имоти Г. ги ползва и ги е заградил още от самото начало“. При тези показания на Ж.,
съвсем нормално и логично е, когато свидетелите посочени от ищеца описват имота на
П. да включват и процесните места, тъй като от самото начало на установяване на
владението, той е ползвал всички процесни имоти като част от един общ имот.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според
легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа
7
власт (corpus) върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя
(animus). В чл. 69 ЗС е предвидена оборима презумпция, че владелецът държи вещта
като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество,
като тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение. Установените по делото факти обосновават извод, че ищеца Г.П. е
демонстрирал пред ответниците К. Н. М., Л. Н. Ж. и О. Б. М. поведение, отричащо
техните права, както чрез отказа си да предаде имотите, така и чрез инициираните
съдебни дела по оспорване на собствеността им, отричайки въобще възникването и
съществуването на придобивното им основание. Обстоятелството, че лично е
подобрявал имотите в периода, подкрепят този извод, тъй като тези фактически
действия по запазване и поддържане на имотите е извършвал за себе си, а не за
ответниците. Въззивният състав дава вяра и на твърденията на свидетелите Л., П. и С.,
че не са виждали ответниците да ползват процесните имоти, тъй като е житейски
нелогично при сложилите се между страните влошени отношения, ищците да работят
необезпокоявано практически в ответния урегулиран поземлен имот.
По делото са установени и другите елементи на владението. Ищецът е владял
постоянно имотите от 2009 г., като неговото владение е било непрекъснато, т.е. не е
загубил фактическа власт върху тях в продължение на 6 месеца. Категорично се
установи, че както в предвидения 10-годишен давностен срок, така и след изтичането
му ответниците не са предприели каквито и да било действия, с които да прекъснат
придобивната давност. Придобивната давност се прекъсва в хипотезата на чл. 116, б.
„б“ ЗЗД с иск на собственика против владелеца, който има правен интерес да направи
възражение за придобивна давност. Затова са неоснователни възраженията в отговора
на ответниците за прекъсване на давността в периода 2009-2013 г., поради това, че
имотите са били обект на съдебни спорове, инициирани от ищеца, тъй като ищецът не
би могъл да прекъсне собствената си придобивна давност. От момента на влизане в
сила на решението на ОСЗ на 20.01.2009 г., до предявяване на иска – 07.03.2018 г.,
десетгодишният давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл. Прекъсването на
давността по чл. 116, б. „б“ ЗЗД се свързва с действията на носителя на спорното
материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна
или придобивна давност, а не обратното, като в този случай давността продължава да
тече и по време на процеса и ако е изтекла към момента на приключване на устните
състезания, следва да се съобрази от съда съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, като факт,
настъпил след предявяване на иска и имащ значение за спорното право. (Решение №
177/09.11.2015 г. по гр. д. № 2803/2015 г. на ВКС, I г. о., Решение № 108/ 10.04.2012 г.
по гр. д. № 1063/2010 г, ІІ г. о., Решение № 434/ 11.11.2010 г. по гр. д. № 387/ 2010 г., ІІ
г. о., Решение № 277/ 28.06.2012 г. по гр. д. № 259/ 2012 г., І г. о. и др.). В периода от
8
20.01.2009 г. до 20.01.2019 г. ответниците не са доказали да са осъществили каквито и
да било фактически или правни действия, които да прекъснат фактическата власт или
давността. За да се приеме, че упражняваното владение е прекъснато, следва да се
установи, че е загубено за повече от 6 месеца или, че се е осъществила някоя от
хипотезите на чл. 116 от ЗЗД. По делото липсват доказателства за предприети такива
действия, които да водят до прекъсване на давността съгласно чл. 116 ЗЗД, приложим и
за придобивната давност. Няма предявен иск от ответниците, който да има за
последица спиране, съответно прекъсване на давността. Предприетите действия по
образуваните преписки по повод подадени в Община Перник жалби от ответниците
срещу ищеца нямат за ефект прекъсване на давността, поради което и придобивната
давност не е прекъсната и същата е изтекла на 20.01.2019 т.е. преди приключване на
устните състезания пред първата инстанция на 17.09.2020 г. Представената пред
въззивната инстанция преписка от РУ Перник, не променя горните изводи, понеже е
заведена по молба на ищеца относно премахване на ограда и дръвчета, а не отнемане
на владение или ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗС, който докаже, че е владял в различни
времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Това означава, че установената от фактическа власт е упражнявана непрекъснато,
освен ако по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на
владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на ищеца придобивна
давност. Давността може да се счита прекъсната от ответниците, само ако те са
осъществили такива действия, с които са попречили на ищеца да упражнява занапред
установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са
доведели до отстраняването му от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл
разпоредбата на чл. 81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на
владението в продължение на повече от шест месеца.
И на края, фактическият състав на чл. 79, ал.1 ЗС се е осъществил с позоваването
на владелеца на придобивна давност чрез установителен иск за признаване правата му,
основани именно на твърдението за изтекла в негова полза придобивна давност и след
като по делото се установи, че е упражнявал фактическа власт явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години (в периода от 2009-2019 г.) и е манифестирал това
си намерение спрямо ответниците, които в този период не са предприели каквито и да
било действия по смисъла на чл. 116 ЗЗД б. „а“ - б. „в“ от ЗЗД прекъсващи давността.
Следователно в полза на ищеца се е осъществил предвидения в чл. 79 ЗС придобивен
способ.
В този смисъл, решението на Районния съд се явява правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди като такова.
9
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, като видно от приложения по делото Договор за правна помощ и
съдействие Г.П. е заплатил 600 лв. за един адвокат, които следва да му бъдат заплатени
от жалбоподателите.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260269 от 12.10.2020 г., постановено по гр. д. №
1565 по описа на РС Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА Л. Н. Ж., с ЕГН: **********, от ***, К. Н. М., с ЕГН: **********, от
*** и О. Б. М., с ЕГН: **********, *** да заплатят на Г. И. П., с ЕГН: **********, от
***, 600 лв. (шестстотин лева) разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
Касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10