Р Е Ш
Е Н И
Е
№___9____/
04.02.2020 год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На двадесет и първи януари
2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
Секретар:Нели Бъчварова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело № 151 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Делото е
образувано въз основа на иск от „***“АД,гр.***ЕИК-***за солидарното
осъждане на Д.И.Д. ЕГН-**********
*** и И.Д.И. ЕГН-********** *** за частично дължимите от тях суми, произтичащи от Договор за банков
кредит ***г. ведно
с Приложение от към Договор за банков кредит ***/16.09.2014 г.
в размер на главница: 115 000/сто и петнадесет хиляди лева/ лв. ,дължима за периода от
22.09.2015 г.
до дата на подаване на исковата молба/от цяла в размер на
221 335,24 лв./, ведно
законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба; застраховки от 650,91 лева лв., дължими за период от
19.09.2016 г.
до дата на подаване на исковата молба и нотариални такси в размер на 276,00
лева.
Ищецът твърди,че по силата на Договор за банков кредит ***г., сключен между „***”АД,с банково бордеро №
8282267/26.09.2014г. по банковата сметка на Д.И.Д. с IB AN BG90BPBI7938**********, BIC
***мата от 232 402 лева.
За обезпечение
на отпуснатия кредит в полза на Банката била вписала договорна ипотека по Нотариален акт за учредяване на право на
строеж върху недвижим имот №79, том III. per. №4449. дело №350 от 16.09.2014г., а именно :
Самостоятелен
обект с ид. №***находящ се в сгр. №2 разположена в ПИ с ид. №***в гр. Добрич
ул. ***ведно с принадлежащите избено помещение №9 и таванско помещение №10.
заедно с гараж втори пореден броен от вх. В надясно в същата сграда с ид. ***ведно
с ид. ч. от ОЧС и от ПС в/у мястото
Към Договор за банков кредит ***г. било подписано и Приложение към
Договор за банков кредит ***г.,което установявало какви са задълженията на
кредитополучателя по кредит ***.
Видно от чл. 22 ал. 1 Договора ,при непогасяване в срок на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
на което и да е задължение по настоящия договор, БАНКАТА имала право да обяви
кредита по настоящия договор за изцяло или частично предсрочно изискуем.
Поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 22.09.2015г., на основание чл. 22
от Договор за банков кредит *** от 16.09.2014
г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, “***” АД, обявила цялото
задължение, в общ размер на BGN 254 674,09 лв. от които: 221 335,24 лв.
, представляващи неиздължена главница; 32 520,94 лв., представляващи дължими
лихви; 167 лв.
представляващи такси и 650.91 лв. за незабавно изискуемо и дължимо ,без да се
прекратява действието на договора, като кредитополучателите били уведомени с
нотариални покани per. №***том
1 №*** от 19.04.2019 г. и нотариална покана per. №*** том 1 №*** от 19.04.2019 г.
адресирани до Д.И.Д. и И.Д.И..
Ответниците
оспорват иска.Оспорват размера на дължимата по кредита лихва.Правят
възражение,че разпоредбата ,уреждаща в договора лихвата,дава възможност на
Банката едностранно да променя размера на лихвата,което противоречало на
чл.143,ал.1 от ЗЗП и следователно следвало да се приеме за неравноправна.
Не почивало на истината твърдението,че не е
погасена вноска с падеж 22.09.2015 г.,тъй като вноски били правени до месец
ноември 2015 г.
Оспорват
извършеното служебно превалутиране на постъпилите за погасяване суми.Същото
било незаконосъобразно и водело до значителни финансови затруднения.
Ищецът
възразява,че клаузите на банковия договор били договорени индивидуално и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Добрички окръжен съд,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Представен е по делото Договор за
банков кредит *** от 16.09.2014 г., ,по
силата на който „***”АД е
сключила с кредитополучателите Д.И.Д. и И.Д.И.
договор за кредит за сумата от 235 535 лв.Договорено е,че сумата в лева ще
бъде преведена по блокирана сметка на Д.И.Д. в лева,с цел цялостното
издължаване на кредит ***/06.08.2008
г.
Договорено е,че крайния срок на
погасяване на кредита е 191 месеца,а така също ,че кредитополучателите ползуват
гратисен период,през който заплащат само лихвата по усвоената и непогасена част
от главницата по кредита.
В чл.8 от Договора за кредит ,страните
са договорили,че за първите дванадесет месеца от срока за издължаване,се дължи
фиксирана годишна лихва от 0 %;за периода от 13-до 16 месец,се дължи променлива
годишна лихва,която се определя като сбор от референтния лихвен процент/6
м.СОФИБОР/ плюс договорна надбавка в размер на 3,155 процентни пункта, за
периода от 61 месец до крайния срок,ще се дължи дължи променлива годишна
лихва,която се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс договорна
надбавка в размер на 5,155 процентни пункта.
Договорено е в чл.22,ал.1 от
Договора,че при непогасяването в срок на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по настоящия договор, банката има
право да обяви кредита по настоящия договор за изцяло или частично предсрочно
изискуем.
Установява
се от представените нотариални покани per. №***том 1 №***
от 19.04.2019 г. и нотариална покана per. №*** том 1 №*** от 19.04.2019 г. адресирани до Д.И.Д. и И.Д.И.,чрез
Нотариус В.Т.,че Банката е отправила към кредитополучателите уведомление ,че
поради неизпълнение на погасителна вноска с падеж от 22.09.2015 г.,обявява
целият кредит за предсрочно изискуем.
На
кредитополучателя И.И.Д. поканата е връчена лично на 03.05.2019 г.,а на
кредитополучателя Д. И.Д. е оформена като връчена по реда на чл.47 от ГПК към 11.06.2019
г.,което връчване е съобразено с константната практика на ВКС по този въпрос и
не е оспорено от ответника.
Установява
се от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза,че на дата 26.09.2014 г.,сумата от 232 402
лв. е постъпила по сметката на Д.И.Д. и
кредитът е усвоен.Вещото лице установява също така,че по кредита са направени
погасителни вноски в размер на 11 066,76 лв.,но нито една вноска не е
направена на падежната дата-22-ро число на месеца.Към датата на последното
плащане от 03.11.2015 г. ,с което е направено погашение по вноската с падеж
22.08.2015 г., по кредита има две непогасени падежирали вноски в размер на
1 229,64 лв. и общ размер 2 459,28 лв.
Съгласно
заключението,общият размер на неизплатеното задължение по кредита е в размер на
221 335,24 лв.
На
поставения му въпрос за превалутиране на вноските,вещото лице дава отговор,че
кредитът е усвоен в лева,че погасителните вноски са правени в лева,а така също
,че не е налице основание и причина за превалутиране на вноските и че такова не
е правено.
Вещото лице
установява,че ответниците дължат към датата на подаване на исковата молба и
непогасени договорни застраховки в размер на 650,91 лв. и сумата от 276 лв.
нотариални такси за връчването на нотариалните покани.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази приложимия закон,съдът прави следните правни
изводи:
Между страните съществуват
облигационни отношения породени от договор за банков кредит сключен на
19.09.2007г.
Съгласно чл.2 от ЗКИ банката е
кредитна институция, занимаваща се с публично привличане на влогове и
предоставяне на кредити. Съгласно § 13, т.1 от ДР към ЗЗП потребител по смисъла
на закона е ФЛ, което придобива стока или услуга, които не са предназначени за
професионалната му дейност. Съгласно § 13, т.12 от ДР към ЗЗП финансова услуга
е услуга свързана с дейността на кредитна институция /банка/, като отпускане на
кредити, в това число и потребителски.
С оглед изложеното съдът приема, че
съществуващото между страните договорно отношение попада под нормите на регулация
на ЗЗП, тъй като ответниците са "потребители", получили услуга от
кредитна институция, която не е предназначена за ползване във връзка с
професионалната му дейност.
Отношенията между страните са
уредени в ТЗ - чл.430, ЗКИ, а защитата на правата на потребителя като
съконтрахент по договора е съгласно ЗЗП действащ към момента на сключването на
договора за банков кредит.
Съгласно чл.146 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са индивидуално
договорени. Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза е всяка договорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
сделката, като - т.10 позволява на търговеца да променя едностранно условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание или т.12 - дава право
на търговеца да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се
откаже от договора. ЗЗП съдържа и хипотези, които не попадат под регулацията на
чл.143 от ЗЗП, изброени в чл.144, съгласно чиято ал.2 и ал.3 чл.143, т.10 и
т.12 не се прилагат по отношение на клаузи, с които доставчикът на финансови
услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие
лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти
и услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсов курс или индекс.
С оглед изложеното съдът приема, че
за да бъде нищожна като неравноправна една клауза тя следва да дава права на
търговеца /в случая банката/ попадащи в хипотезите на чл.143 от ЗЗП, клаузата
да не е уговорена индивидуално и да не попадат отношенията между страните в
някое от изключенията, на чл.144, които не се регулират от разпоредбите на
чл.143 от ЗЗП.
Съдът приема, че оспорените от ищеца
клаузи на чл.3, ал.1 от договора за банков кредит между страните не са
неравноправни,тъй като са индивидуално договорени,така както е и договорен
целият кредит-с цел погасяването на предходен кредит.Освен това кредитът е
обезпечен и с ипотека.
Предсрочната
изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективният факт на
неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем е достигнало до длъжника при
наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока -
ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на правото
принадлежи на кредитора. Настъпването на
предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта –
неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за отнемане на
преимуществото на срока.
Както вече бе
посочено, осъдителният иск срещу длъжниците е предявен на 18.07.2019 год. и от
значение е дали двете кумулативни предпоставки – настъпването на обективните
факти, обуславящи предсрочната изискуемост на кредита и уведомяването на
длъжника за нея, предхождат посочената
дата.
Както многократно е имал
случай да посочи ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Волеизявлението
може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата
молба.
Настоящият съдебен състав приема, че
кредитът законосъобразно е обявен за предсрочно
изискуем,поради допуснато от длъжниците неизпълнение,установено по заключението на
вещото лице и че уведомлението на банката е достигнало до длъжниците.
В процесния казус, последното
извършено плащане по кредита е на 03.11.2015 г.,поради което към датата на
получаване на уведмленията за предсрочната изискуемост на кредита,длъжниците са
били в просрочие.
С
оглед експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съответства на събрания по делото доказателствен материал, настоящият
състав , исковите претенции за доказани и основателни в пълния претендиран
размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с
оглед изхода на правния спор, на ищеца
следва да се присъдят разноски по делото
в размер на 9 755,33 лв.,съгласно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК.
Воден от
гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН-********** *** и И.Д.И. ЕГН-********** ***,в условията на солидарност,да
заплатят на „***“АД,гр.***ЕИК-***, частично претендираните
и дължими от тях суми,
произтичащи от Договор за банков кредит ***г. ведно с Приложение от към
Договор за банков кредит ***/16.09.2014 г.
в размер на главница от
115 000/сто и петнадесет хиляди лева/ лв. ,дължима за периода от 22.09.2015 г.
до датата
на подаване на исковата молба/от цяла главница по кредита в размер
на 221 335,24 лв./,
ведно със законната
лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба; сумата от 650,91 лв. застраховки по
кредита, дължими за период от
19.09.2016 г.
до датата
на подаване на исковата молба и сумата от 276,00 лева. за нотариални такси по
връчване на нотариални покани.
ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН-********** *** и И.Д.И. ЕГН-********** ***,в условията на солидарност,да
заплатят на „***“АД,гр.***ЕИК-***сумата от 9 755,33
лв. съдъбно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двукесдмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: