Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260126/19.03.
Година 2021 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На деветнадесети януари
Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело № 01272 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №42-0000908/25.06.2020г.,
издадено от директор на РД“Автомобилна администрация“ - София, на В.Г. С. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер
500 /петстотин/ лева, на основание чл. 178а, ал.10, предл.2
от Закона за движение по пътищата, за това, че на 14.05.2020г., около 12.50
часа, в КТП за ППТИ на ППС „***“ ЕООД, гр. Перник, ***, притежаващ
разрешение №1392/16.05.2019г. , при
извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС -
„Мерцедес МЛ270 ЦДИ“ с рег. №***, кат.
М1G, след извършване на проверките
от члена на комисията, когато прегледът
е извършен съгласно изискванията на част II, раздел I от Методиката по чл.31, ал.1,
отбелязва заключението за допускане на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, след което поставя своя индивидуален печат с номер 1392-6, без да положи саморъчно своя подпис върху протокол с №22263252/14.05.2020г.
- нарушение на чл. 43, ал.1, т.6 от
Наредба №Н-32/11 г. на МТИТС /ред. ДВ, бр.38/2018/.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от В.С., чрез пълномощника и – адв. П.В., с която се оспорва вмененото нарушение, поддържа
се, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, както и че в
административнонаказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Моли се наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебното производство жалбоподателката не е участвала лично. Пълномощникът
обосновава наведените в жалбата възражения за процесуална незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и оспорва наличието на доказателства
за виновно поведение. Алтернативно пледира за отмяна на наказателното
постановление на основание нормата на чл.28а от ЗАНН - поради маловажност на нарушението.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 07.06.2020г. свидетелите К.С.Б. и Б.Б.И. *** посетили КТП за периодични прегледи за проверка
техническата изправност на пътни превозни средства на фирма „***“ ЕООД, намиращ
се на адрес гр. Перник, ***, притежаваща разрешение №1392/16.05.2019г., издадено
от ИААА. В изпълнение на възложената им със заповед на началник РД АА – София
проверка инспекторите изискали протоколите за извършени прегледи на ППС за
определения в заповедта период.
Установили,
че с протокол за периодичен преглед № 22263252/14.05.2020г. комисия в състав : В. С. /председател/ и Ц. Ш. /член/ е удостоверила извършен на 14.05.2020г.
преглед на техническата изправност на МПС „Мерцедес МЛ270 ЦДИ“ с рег. №***, кат. М1G, собственост
на А. Г. Б., представено за преглед от Л. С. Б..
Инспекторите констатирали, че след извършване на проверките по реда на част II, раздел I от методиката по чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32/11 г. на МТИТС, в протокола е отбелязано заключение „Допуска се да се движи по пътищата
отворени за обществено ползване“, положени са индивидуалните печати на
членовете на комисията, но не е положен подпис от жалбоподателката
В.С.. В протокола била отбелязана
валидността на прегледа, поставен бил стикер с номера на знака за периодичен преглед и били издадени
удостоверение за техническа изправност
на ППС и знак за периодичен преглед, оформени съгласно изискванията на закона, като удостоверението било подпечатано
и подписано от двамата членове на комисията, извършила периодичния преглед за
техническа изправност.
Въз
основа на констатациите си, контролните органи приели, че жалбоподателката
виновно е нарушила разпоредбата на чл. 43, ал.1, т.6 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства /ред. ДВ, бр.38/2018/. Поради това, на 07.06.2020 г. инспектор К. Б. образувал
срещу В. С. административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
№273353/07.06.2020 г.
При
съставяне на акта сочената като нарушител вписала формално възражение,
подписала предявения й АУАН и приела
връчения препис.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнила правото си на писмени възражения..
На 25.06.2020г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.178а, ал.10, предл.2 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на В.С. за
горепосоченото нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите К.С.Б.
и Б.Б.И., както и писмените доказателства: заверени
копия на АУАН, №273353/07.06.2020г., протокол № 22263252/14.05.2020г. за
периодичен преглед за техническа изправност на ППС с приложения към него, удостоверение
за техническа изправност на ППС, писмо, рег. №10-00-00-1042/1/126.11.2020г.
на изпълнителен директор ИА“АА“, писмо, рег.№52-00-56-3756/8/21.12.2020г. на
началник ОО АА – Перник с приложени материали, заповед №РД-08-30/24.02.2020г. на
МТИТС, както и заповед №1003/30.09.2019 г. на ИД на ИА АА – София.
Въз
основа установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира
следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания акт, съдът констатира допуснато
съществено процесуално нарушение, опорочаващо законосъобразността на обжалвания
административен акт и обосноваващо отмяната му.
Актът и наказателното постановление
не отговарят на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
липсва пълно и точно описание на нарушението с отразяване на всичките му признаци от обективна и
субективна страна, което е гаранция нарушителят да разбере какво точно му се
вменява във вина и въз основа на какви факти, и е условие за преценка
съответстват ли изложените фактически обстоятелства на правното квалифициране
на нарушението и правилно ли е приложена санкционната норма, на основание която е реализирана отговорността
на нарушителя.
Жалбоподателката е привлечена към отговорност за
това, че не е положила подпис в протокол
№ 22263252/14.05.2020г. от извършен периодичен преглед за техническа изправност
на МПС „Мерцедес МЛ270 ЦДИ“ с рег. №***, завършил със заключение „Допуска се да
се движи по пътищата отворени за обществено ползване“. Като нарушена е посочена
нормата на чл. 43, ал.1, т.6 от Наредба
№Н-32/11 г. на МТИТС /ред. ДВ, бр.38/2018/. Разпоредбата на чл.43 от Наредбата
в приложимата редакция въвежда множество задължения, детайлизирани в седем
отделни алинеи, всяка съдържаща по няколко точки, на конкретен
субект - председател на
комисията, извърщваща периодичен преглед за проверка
на техническата изправност на ППС. В чл.43, ал.1, т.6 от наредбата
на председателя на комисията са вменени задължения след извършване на проверките от члена на комисията, когато прегледът е
извършен съгласно изискванията на част II, раздел I от методиката по чл. 31, ал.
1, председателят да отбележи заключението за допускането на съответното ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, да подпише и подпечата
протокола.
Санкцията за нарушаване на горепосочените задължения се съдържа в общата административонаказателна норма на чл.178а, ал.10 от ЗДвП, която
предвижда наказване на виновните за нарушения на
изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на
пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях
документация, за които не е предвидено друго наказание, която е приложена и в случая. Тук следва да се
отбележи, че съдът не споделя тезата на
пълномощника на жалбоподателя за това, че предвид употребения в чл.178а, ал.10 от ЗДвП съюз „и“, то нормата е приложима само при кумулативна даденост на двете хипотези. Този прочит на законовата норма противоречи на вложения в нея смисъл, а той е, че
съюзът „и“ е употребен, за да очертае
като съставомерно както нарушаването на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на ППС, така и
на изискванията за водене на
документацията, свързана с тях. В този смисъл, всяка от двете
хипотези съставлява самостоятелно основание за налагане на наказание.
Независимо от отхвърлянето на това възражение, очертаната по-горе специфика на вмененото на жалбоподателката
нарушение ясно сочи, че реализирането на административнонаказателна
отговорност за него се предпоставя от особеното
качество на субекта на нарушението – председател на комисия, извършваща
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Този признак
от състава на административнонаказателната норма не
се съдържа в наказателното постановление. От описанието на нарушението в обстоятелствената му част
изобщо не става ясно в какво качество е наложено наказание на В.С.. Запълването
на липсващи елементи от състава на административнонаказателната норма в наказателното
постановление чрез препращане към други материали по преписката е
недопустимо.
Констатираният пропуск при описание на нарушението и при очертаване на обективните и субективните
признаци от състава му съществено нарушава процесуалните правила, неотстраним
е, ограничава правото на защита на нарушителя и поради това обуславя отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Извън
изложеното, основателни се явява и възражението, че са касае за маловажен
случай на административно нарушение.
По делото не е спорно, че
съставеният протокол от извършен на 14.05.2020г. периодичен преглед за
техническа изправност на ППС - „Мерцедес
МЛ270 ЦДИ“ с рег. №***, не е подписан от В.С., участвала в комисията, извършила прегледа
като председател, видно от съдържанието на същия протокол. Несъмнено, липсата
на подпис представлява неизпълнение на задължението в чл.43, ал.1, т.6 от Наредба
№ Н-32/2011 г. на МТИТС ред. ДВ,
бр.38/2018г/, относимо към изискванията за водене на
свързаната с извършването на периодичните прегледи за техническа
изправност на ППС документация.
Извън този реквизит обаче,
протоколът е съставен съгласно
нормативните изисквания, съдържа
подпис и печат на техническия специалист – член на комисията, и е подпечатан с
индивидуалния печат на председателя на комисията. Предвид отбелязаното в него заключение:
„Допуска се да се движи по пътищата отворени за обществено ползване“, за
председателя на комисията са възникнали и множество други задължения,
регламентирани в чл.43, ал.1, т.7, б.“а“
– б.“и“ от Наредбата, по отношение на които нарушения не са констатирани. В
същото време, издаденото удостоверение за техническа изправност въз основа на
извършения преглед съдържа подписи на двамата членове на комисията и е
подпечатано с индивидуалните им печати. Изложеното дава основание за
заключение, че се касае за пропуск при оформянето на протокола от извършея
периодичен преглед, не за виновно
извършено от председателя на комисията деяние. Макар свидетелят Б. да
посочва, че при извършената в КТП на „***“ ЕООД са констатирани и други нарушения, свързани с
начина на оформяне на протоколи от извършени технически прегледи на ППС, няма
доказателства те да са били
допуснати от същото лице - жалбоподателката В.С.. Свидетелят не прави такова
твърдение, не са ангажирани и доказателства в същата посока.
В съвкупност изложените обстоятелства мотивират извод, че нарушението е
инцидентно по своя характер, първо е за нарушителя и налагането на наказание за
него не е наложително за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН. Следва да се
отбележи, че изводът на наказващия орган – че „не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН“, изведен от
формалното позоваване на събраните доказателства, тежестта на
нарушението, подбудите за извършването му /неясно какви/ и целите по чл.12 от ЗАНН, се явява необоснован. Предпоставките за прилагане на нормата на чл.28а от ЗАНН винаги се преценяват спрямо конкретен казус - спрямо конкретно деяние и деец, което изисква преценката за степента на
обществена опасност да е отнесена пряко към тях, чрез позоваване на конкретни
обстоятелства, свързани с особеностите на извършване на нарушението и личността
на дееца, мотивирали вземането на решение за необходимостта от наказване.
Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол и се извършва въз
основа събрания и проверен непосредствено от съда доказателствен материал.
Оценката на същия мотивира съдебния състав за извод, че
казусът попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН
и тъй като разпоредбата не е приложена от АНО, наказателното постановление подлежи на
отмяна и като издадено в противоречие със закона.
По
разноските:
Искането
за присъждане в полза на жалбоподателя на
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение следва да се
уважи.. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателката В.С. е направила разноски за
възнаграждение на адвокат в производството и е поискала присъждането им.
От приложения договор за правна защита и съдействие № 21005/28.07.2020г.,
сключен между нея и адв. П.В., се установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и
процесуално представителство за производството по а.н.д., образувано в РС –
Перник във връзка с обжалване на издаденото
от директор РД АА – София срещу С. наказателно постановление в размер 300 лв.,
като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и
с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал отменения
електронен фиш.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№№42-0000908/25.06.2020г., издадено от директор на РД“Автомобилна
администрация“ - София, с което на В.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 178а, ал.10, предл.2 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 43, ал.1, т.6 от Наредба №Н-32/11 г. на
МТИТС /ред. ДВ, бр.38/2018/.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ –
София, ул. „Витиня „№1, да заплати на В.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***, сума от 300 /триста/
лева, представляваща направени разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ