Мотиви по н. о. х. д. № 746
по описа на Софийски окръжен съд за 2016
година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 10.10.2016 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 2171/2016 г. по описа на СОП, досъдебно производство
№ 34/2016 г. по описа на ОД на МВР С., срещу лицето:
Г.М.Д., ЕГН **********, роден на *** ***,
постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, ж. к. „М.", ., българин, български
гражданин, със средно специално образование, неженен, управител /едноличен
собственик на капитал/ на „Г." ЕООД гр. П. , неосъждан,
С който му е повдигнато обвинение за това,
че:
На 08.05.2016 г., около 06.30 часа, на път
№ II-17 от републиканската пътна мрежа, участъка на 149-ти километър - района
на пътен възел, между път № II-17 и път № 1-3 от републиканската пътна мрежа, в
землището на гр. Б., обл. С., в посока на движение по път № II-17 от гр.В. към
АМ "Х.", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка "Мерцедес", модел "Ц 200 ЦДИ" с per. № ., е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата,
както следва:
- чл.
20, ал. 1 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват";
- чл.
41, ал. 1 от ЗДвП: "Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им
страна",
като в зоната на пътнотранспортното
произшествие е предприел действия за изпреварване от дясната страна на движещо
се пред него пътно превозно средство, и по непредпазливост е причинил смъртта
на Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. С. – престъпление по чл. 343 ал. 1, б.
„в", вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.
Пострадалите лица Г.И.В., Г.Г.Г. и М.Г.Д., последният чрез назначения служебно повереник
адв. Н.М. не заявяват желание за конституиране като частни обвинители, както и
за предявяване на граждански иск за обезщетение.
Преди даване
ход на съдебното следствие от страна на подсъдимия е поискано разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като от
негова страна са признати всички факти, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В присъствие
на упълномощения защитник на подсъдимия и с негово съгласие е направено
признание на всички факти от обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК. С протоколно определение е одобрено признанието на подсъдимия, след като
изрично му бе разяснено, че при постановяване на присъдата ще се ползват всички
доказателства по досъдебното производство и самопризнанието. Делото е
разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, при което не са събирани
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на о.а.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения от страна на представителя на СОП се поддържа
обвинението, като се иска признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение, като наказанието да бъде определено при условията на чл. 58а от НК.
Иска определяне на наказание от три години „лишаване от свобода“, изпълнението
на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Счита за доказано,
че подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Отчита като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
признанието за вина във вида в който го представи на съдебния състав.
Като
отегчаващо такова отчита множеството нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимия,
за които е бил санкциониран по административен ред.
Като основна
причина да иска приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, изтъква необходимостта
подсъдимият да продължи да отглежда малолетното дете, родено от съжителството
му с починалата Д.В.. Иска определяне на по-продължителен изпитателен срок
предвид поведението на подсъдимия като водач на МПС и необходимостта от
възпиращо и поправително въздействие на този срок
Упълномощеният защитник – адвокат Г.Д. от
САК, иска отчитане както извършените от подсъдимия в миналото
административни нарушения, така и смекчаващите обстоятелства - чисто съдебно
минало, липсата на криминални прояви, добрите характеристични данни, трудовата
му ангажираност, а така също и факта, че се грижи за малолетното си дете.
Акцентира и върху механизма, по който е реализирано пътно транспортното
произшествие, а именно правомерното и безопасно движение на подсъдимия преди
настъпване на произшествието с разрешената за района скорост, при което
неустановен автомобил, включил се в движението, е препятствал движението на
автомобила, управляван от подсъдимия по правомерен начин в дясната лента.
Защитата
отчита неправилната реакция на подсъдимия, я именно, че не е намалил скоростта,
а се е опитал да избегне удара с маневра изпреварване отдясно, по който начин е
напуснал платното за движение. Макар и отчетена като погрешна счита, че това е
било моментното решение на подсъдимия, което е било насочено към избягване на друг вреден резултат. Обръща
внимание и на искреното съжаление на подсъдимия за настъпилата смърт.
Без да твърди
наличие на признак за по лека наказуемост - оказване на помощ след
произшествието, изтъква, че макар и с наранявания вследствие на произшествието,
подсъдимият е направил всичко възможно да изведе съпругата си от автомобила,
предприел е действия по оказване на животоспасяваща помощ – правил е изкуствено
дишане, но вследствие на тежките травми не е могло да се избегне настъпването
на вредния резултат. Изтъква и оказаното съдействие в хода на наказателното
производство. Иска налагане на наказание в размер малко над минимума, предвиден
на деянието, както и приложението на чл. 66 за да бъде дадена възможност детето
да се отглежда от родител.
В хода на съдебните прения подсъдимия не
взема отношение по доказателствата. При упражняване правото си на последна
дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се. Иска да му бъде дадена
възможност да гледа детето си.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед
направеното самопризнание от страна на подсъдимия съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
Обвиняемият
Г.Д. е с постоянен адрес ***, но живее постоянно в гр. С., ж.к. „.M", като е съжителствал
на семейни начала с починалото лице Д. Г. В., с която са родители на малолетния
М.Г.Д..
Обвиняемият е
правоспособен водач на МПС от 30.05.2005 г., когато му е издадено свидетелство
за управление на МПС, подновено през 2012 г. За извършени нарушения на Закона за
движението по пътищата, подсъдимия Д. е санкциониран многократно – общо
седемнадесет пъти с отделни наказателни постановления, както и деветнадесет
пъти с фиш за извършени различни по вид нарушения на ЗДвП, като са прилагани и
принудителни административни мерки.
На 06.05.2016
год., обвиняемият Г.Д. и Д.В. посетили техен приятел в гр. В., където заедно
празнували „Г.". Рано сутринта на 08.05.2016 год. двамата тръгнали от гр.
В. за гр. С. с лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Ц 200 ЦДИ" с
peг. № ., собственост на подсъдимия Д.. Последният е управлявал автомобила, а на предната дясна
седалка /до шофьора/, с поставен предпазен колан е пътувало починалото лице
Д.В.. Пътуването е осъществявано в тъмната част от денонощието - сумрак, със
скорост 90 км
в час. Пътят бил сух, покрит с гладка асфалтова настилка.
Около 06.30
часа на 08.05.2016 г., управлявания от подс. Д. автомобил се е намирал по път №
II - 17 от републиканската пътна мрежа в посока от гр. В. към автомагистрала Х.".
В района на 149-ти километър на този път се пресича с път № I - 3 от републиканската пътна мрежа,
намиращ се в землището на гр. Б.. Път № І-3 свързва населените места с. Т. и
гр. Б.. Пресичането на двата пътя се осъществява чрез пътно съоръжение – естакада,
осъществяваща връзката между намиращите
се на различни нива цитирани пътища от републиканската пътна мрежа.
Път № II –
17, в района на произшествието е съставен от две самостоятелни платна за движение в двете посоки, отделени едно от
друго посредством стоманена предпазна ограда. Платното за движение в посока от
гр. В. към АМ „Х.", в посочения район се състои от две ленти за движение с
оформена асфалтирана пътна връзка - еднопосочна, асфалтирана лента за движение,
посредством която се се осъществява връзката с път № І-3, свързващ населените
места с. Т. и гр. Б.. Лентата за връзка представлява еднопосочно платно за
движение, с асфалтово покритие, като в началото траекторията й следва десен
завой по отношение посоката на движение на автомобила. От лявата страна на
пътната връзка се намира пясъчно каменист банкет с широчина 0.5 м. и предпазна стоманена
ограда. Вляво от стоманената ограда има стръмен скат на спускане откъм пътната
връзка, който е обрасъл с трева, храсти и дървета, като самия скат с ширина
около 3 м.
се спуска на около 5 м.
Платното за
движение е с надлъжен наклон на изкачване по посоката на движение на
автомобила, управляван от обвиняемият.
Навлизайки в
района на пътното съоръжение за връзка на път № ІІ-17 с път № І-3, в района на
149-ти километър, около 06.30 часа на 08.05.2016 г., подс. Д. забелязал пред
него неустановено пътно превозно средство, което се движело с по-ниска от
неговата скорост на движение. Подсъдимият е възприел отклонението наляво на
това превозно средство като маневра за изпреварване, макар да не е видял
автомобил, движещ се накъде пред видяното ППС. Макар да имал възможност да намали скоростта, подс. Д. е предприел заобикаляне на движещото
се пред него превозно средство от дясната му страна, при което е навлязъл в лента
за осъществяване на връзка с път № І-3, при което е преминал през предпазната
стоманена ограда, ограничаваща вляво тази отбивка, навлизайки в стръмния скат,
намиращ се вляво от стоманената предпазна ограда. Последвал удар в ствола на
дърво с диаметър 22 см.,
със страничната дясна част на автомобила в зоната между задния край на преден
десен калник и предната част на предна дясна врата. След този удар, автомобилът
се преобърнал и паднал върху дясната си странична част, като челната част била
насочена в посока, обратна на първоначалната му посока на движение.
Когато
подсъдимият се е осъзнал след произшествието е опитал да помогне на
пострадалата Д.В., като я извади от автомобила, но не е могъл да се справи
самостоятелно. Потърсил е помощ от преминаващи автомобили, като е спрял
автомобил „Фолксваген - Поло", с който са пътували свидетелите Н. П.и И.П.,
както и К. Т., като с помощта на първите
двама подсъдимият е успял да извади от
катастрофиралия автомобил, намиращата се в безсъзнателно състояние Д.В., която
се е намирала на предна дясна седалка, с поставен предпазен колан.
Подсъдимият е
предприел действия по оказване на помощ на пострадалата Д.В., но въпреки
извършеното изкуствено дишане лицето не е показвало признаци на живот.
На място е
пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, като сигналът за произшествието е
подаден от свидетелите Н. П.
и К.Т.. Медицинските специалисти са
констатирали смъртта на Д. Г. В., както и травмите, получени от подсъдимия,
който е откаран в МБАЛ в гр. Б., където му е била оказана спешна медицинска
помощ.
Вследствие на
травматични увреждания, получени при произшествието, е починало лицето Д.В.,
като причините са тежката, съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми.
На починалото лице са причинени следните отделни травми: - Тежка
черепно-мозъчна травма: разкъсно - контузни рани на дясната теменна област и
носа, охлузвания на дясната теменна област и дясната лицева половина и
брадичката; счупване на люспата на слепоочната кост и теменната кост вдясно,
както и на кости на черепната основа, счупване на носните кости; тотален
субарахноидален кръвоизлив/ под меките мозъчни обвивки/; - Закрита гръдна
травма: охлузване в областта на предната повърхност на гръдния кош вдясно,
кръвонасядане на меките тъкани по вътрешната повърхност на гръдната кост;
белодробни контузии, както и Закрита коремна травма, изразяващо се в
кръвонасядане в областта на предната коремна стена и охлузване на дясната
хълбочна област, кръвонасядане на корена на чреводържателя, пукнатини на
капсулата и разкъсвания в дълбочина на перенхима на черния дроб, както и
наличие на течна кръв/ 200 мл/-хемоперитонеум в коремната кухина.
Причина за
смъртта Д. Г. В., според медицинските специалисти по назначената
съдебно-медицинската експертиза, е тежката, съчетана черепно-мозъчна, гръдна и
коремна травма, с водеща роля на черепно-мозъчната травма, която поради
тежестта на уврежданията, е довела до мигновен смъртен изход. Вещите лица
посочват, че травматичните увреждания са причинени в резултат на действие на
твърди тъпи и тьпоръбести предмети, по механизма на удари, притискане и триене
с, или върху такива, с висока кинетична енергия, както и че отговарят да са
получени при пътнотранспортно произшествие от частите на купето на автомобил.
Вследствие
настъпилото произшествие подсъдимият е получил няколко травматични увреждания,
причинили му разстройство на здравето, неопасно за живота, а така също
причинили му и само и болка и страдание, представляваща леки телесни повреди
Причинена му е и контузия на белия дроб, клинично проявена с кръвохрак,
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живот и представляваща
средна телесна повреда. Същият не е употребил алкохол, след като заключението
на изготвената съдебно-химическа експертиза № 495/09.05.2016г. се установява че
в кръвта на подс. Д. не се съдържа етилов алкохол.
Вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза посочва в заключението си, че
причините за възникналото ПТП не са от техническо естество, а са вследствие на
субективните действия на
подс. Г.Д., който в зоната на ПТП е предприел действия за изпреварване
от дясната страна на движещо се пред него пътно превозно средство, като при
това не се е съобразил с надлъжния профил на платното за движение, отклонил се
към лентата за описаната по-горе пътна връзка, в резултат на което е преминал в
крайпътното пространство, където автомобила се е преобърнал. Вещото лице
определя и конкретните характеристики на движението на автомобилът, управляван
от подсъдимия, като счита, че автомобилът се е движел със скорост 90 км. ч., която е максимално
разрешената за този участък от път № II -17. Без значение е факта, че за
движение по пътната връзка с път № І-3 е установено ограничение на скоростта от
40 км.
ч., чрез описания в протокол за оглед пътен знак „ В26" Според вещото
лице, опасната зона на спиране на автомобила, управляван от подс. Д. е 87 метра.
В
заключението си вещото лице посочва, че произшествието е било предотвратимо,
ако при настигането на по-бавно и неправилно движещо се пред него превозно
средство, подсъдимият е предприел действия за намаляване на скоростта на
движение на управлявания от него автомобил, или спиране до момента, в който
по-бавно движещото се пред него превозно средство завърши предприетата маневра.
Описаните
обстоятелства съдът приема за установени на основание чл. 373, ал. 3 от НПК,
след като са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и преди
всичко след преценка, че така описаните обстоятелства се подкрепят от
установените в хода на досъдебното производство доказателства, чрез предвидените
в НПК доказателствени средства, у именно:
- Показанията
на свидетелите: Н. П., И.П., К.Т., Г.В., Г.Г., В.С.;
- Извършените
експертизи: Съдебномедицинска експертиза на труп № 333/2016 г. л. 60-65;
Съдебномедицинска експертиза от 08.06.2016 г. л. 82; Протокол за
авто-техническа експертиза № 71/10.07.2016 г. л. 91-97;
- Прочетените писмени доказателства: Протокол за
оглед на местопроизшествие на л. 6-17; Протокол за химическа експертиза на л.
87; Удостоверение за съпруг, съпруга и
родствени връзки на л. 103; Удостоверение за наследници на л. 104;
Препис извлечение от акт за смърт на л. 105; Справка за съдимост на л.107;
Характеристична справка на л.110; Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние на л. 112; Справка от отдел „Охранителна полиция” и сектор
”Пътна полиция” ОДМВР-П. на л. 120; Справка на водача на л. 121-123; Справка от
Национален институт по Метрология и хидрология на л. 125; Справка от Дирекция
Национална система 112 , районен център – С. на л.128;Справка от Областно пътно
управление *** на л. 130-131; Констативен протокол на л. 140; Талон за
медицинско изследване на л. 141; Свидетелство за регистрация на л. 142;
Удостоверение за раждане на л. 143; Препис извлечение от акт за смърт на л.
144; Полица за гражданска отговорност ведно с талон на л. 145-146; Епикриза на
л. 148, Два броя характеристики на подсъдимия Г.М. Т.; Заверено копие от удостоверение за
раждане на М.Г.Д..
От правна страна съдът намира, че описаните
обстоятелства, които се установиха без никакви противоречия дават основание за
извод, че подс. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпното деяние, за извършването на което му е
повдигнато обвинение с ОА.
От обективна
страна може да се направи извод, че подс. Д., при управление на моторно превозно
средство е извършил действия, които съставляват нарушение на правилата за
движение по пътищата, и които се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие и вследствие на това с противоправния резултат. Без
съмнение доказателствата, установени от заключението по извършената
съдебно-медицинска експертиза на починалото лице, дават основание за извод, че
именно травмите, причинени на Д.В. вследствие на произшествието, са причина за
смъртта му. Травмите отговарят да са получени при настъпилото произшествие, а
тяхната локализация показва, че именно осъществените удари в дърво с дясната
странична част на автомобила и обръщането на автомобила на дясната му страна е
причина за травматичните увреждания по тялото на Д.В., при което травмите в
областта на главата имат водеща роля при причиняване на смъртта.
От страна на
подсъдимия от обективна страна е извършено нарушение на изискването на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, а именно: "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват"; Действията на подс. Д. по
управление на автомобила, довели до напускане на платното за движение,
навлизането на автомобила в стръмния скат, намиращ се вляво от стоманената
предпазна ограда, очертаваща отляво пътната връзка показва липса на контрол от
страна на водачът над управляваното моторно превозно средство. Липсата на
контрол над превозното средство личи от това неконтролирано преминаване през
стоманената ограда, навлизане на автомобила в района на този скат,
осъществяването на страничен удар с дърво /което е отсечено/, както и
последвалото обръщане на автомобила на дясната му странична част. Нарушението
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се намира и във пряка връзка с второто извършено
нарушение на правилата за движение, а именно предприемането от страна на
подсъдимия на изпреварване от дясната страна на движещо се пред него моторно
превозно средство в нарушение на изричното правило по чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, а
именно: "Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна".
Насочването на автомобилът, управляван от подсъдимия надясно с цел да изпревари
навлязлото в наляво в платното превозно средство е действието, което
представлява нарушение на цитираната разпоредба, а от друга страна е именно
онова действие, което е довело до отклонение на автомобила от пътя, по който се
е движел, поради което е навлязъл в участъка, водещ към отклонението за връзка
с път навлизането му в път № І-3, свързващ населените места с. Т. и гр. П., без
обаче да се движи по тази отбивка, а е
продължил направо, при което безконтролно е преминал през стоманената еластична
преграда, очертаваща отляво отбивката, след което е навлязъл в стръмния скат,
където се е преобърнал.
Всичко това
дава основание за извод, че от обективна страна подсъдимият Д. е осъществил признаците на престъплението, за
което е ангажирана отговорността му. Като водач на моторно превозно средство
лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 200 ЦДИ" с peг. №
., е нарушил правилата за движение чл. 20, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от ЗДвП,
вследствие на което е настъпило произшествието, при което на Д.В. са причинени
значителни и фатални телесни увреждания, довели до смъртта на това лице.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е осъществено в първия вариант по чл. 11, ал.
3 от НК, а именно подсъдимият Д. не е предвиждал, съответно и искал, настъпване
на вредните последици, тоест не е съзнавал, че има опасност да настъпи
произшествие и вследствие на него да причини смъртта на Д.В., след като изгуби
контрол над управляваното превозно средство при извършване по забранен начин на
маневрата изпреварване, но е бил длъжен и според конкретните обстоятелства е
могъл да предвиди, че е налице такава опасност, а именно да загуби контрол над
превозното средство при извършване на изпреварване отдясно, в каквито действия
се изразяват извършените нарушения на правилата за движение.
Предвид това
съдът намира, че следва да признае подс. Г.М.Д. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „в", вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 от Н, а
именно: за това, че на 08.05.2016 г., около 06.30 часа, на път № II-17 от
републиканската пътна мрежа, участъка на 149-ти километър - района на пътен
възел, между път № II-17 и път № 1-3 от републиканската пътна мрежа, в
землището на гр. Б., обл. С., в посока на движение по път № II-17 от гр.В. към
АМ "Х.", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка "Мерцедес", модел "Ц 200 ЦДИ" с peг. № ., е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата,
както следва:
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: "Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват";
- чл. 41, ал. 1 от ЗДвП: "Пътните
превозни средства се изпреварват от лявата им страна",
като в зоната
на пътнотранспортното произшествие е предприел действия за изпреварване от
дясната страна на движещо се пред него пътно превозно средство, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. Г. В., ЕГН ********** от гр. С..
При определяне на наказанието съдът отчита,
че за посоченото престъпно деяние се предвижда налагане на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две до шест години, в които рамки съдът следва да
определи наказанието.
Според съда
наказанието следва да бъде определено според правилата на чл. 54 от НК, като
бъдат отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй
като според съда не са налице едно значимо или множество отделни смекчаващи
обстоятелства, което да обуслови от своя страна прилагането на чл. 55 от НК.
Този извод дава основание на съда да счита също така, че предвид провеждането
на съдебното следствие по реда на чл. чл. 371, , т. 2 от НПК, при определянето
на наказанието следва да намери приложение чл. 58а, ал. 1 от НК, за което ще
бъдат изложени допълнителни аргументи по-долу.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни /събрани в хода на съдебното
следствие/, направеното признание на вина /макар и без се дават обяснения/,
както и изразеното съжаление, което според съда отразява искреното отношение на
подсъдимия към настъпилите вредни последици.
Като
отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетена по-високата обществена
опасност на личността на подсъдимия, за която се установи, че има множество
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран по
административен ред. Може да се отбележи, че тези нарушения са многообразни и
засягат различни разпоредби на Закона за движение по пътищата, което показва
цялостно отношение, граничещо с пренебрежение към всички правила за движение и
необходимостта от спазването им, преди всичко за да бъде осигурена безопасност
за участниците в движението.
Макар и
отегчаващото отговорността обстоятелство да е единично, то неговата относителна
тежест според съда е по-висока от тежестта на всяко едно от смекчаващи такива,
но в съвкупност смекчаващите са с по-голяма тежест, поради което според съда
справедливото и адекватно на деянието наказание е в размер между минималния и
средния, в рамките предвиден за съответното деяние.
С тези
аргументи съдът счита, че наказанието, което следва да бъде определено на подс.
Д., е „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК следва да бъде редуцирано с една трета, съответно за изтърпяване
бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.
Основателно е становището на обвинението и
защитата, че целите на наказателното преследване, посочени в чл. 36 от НК, биха
могли да бъдат осъществени и при отлагане на изпълнението на наказанието на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. Приложението на института на условното осъждане
винаги изисква да бъде направено основателно предположение, че личната и общата
превенция би била постигната по този начин, като така се дава възможност на
осъденото лице, под угрозата на отложеното наказание да преосмисли и промени
поведението си в съответствие с изискванията на закона. При формиране на този
извод съдът отчита основателността на аргументите, изложени от защитата, а именно,
че подсъдимият е трудово ангажиран и преди всичко обстоятелството, че
подсъдимият е родител на малолетно дете, за което следва да полага грижи и
което обстоятелство също не може да не бъде отчетено при решаване на въпросите
за възможното приложение на института на условното осъждане.
Според съда
целите на наказанието, както са описани в закона ще бъдат постигнати именно
чрез отлагане на изпълнението на наказанието и даване възможност на подсъдимия
при изпълнение на родителските си задължения да промени поведението си като
водач на моторно превозно средство.
Според съда в
рамките на размера на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде наложено
и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, след като налагането му е задължително на основание
чл. 343г от НК, като при определяне на размера на това наказание съдът изхожда
от същите аргументи за относителната тежест на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства, при което по-високо значение на смекчаващите
такива съдът отдава и предвид факта, че една значителна част от предходните
нарушения на подсъдимия касаят сравнително маловажни нарушения, свързани с
изпълнение на задълженията за носене на определени документи при управление на
МПС. Поради това съдът определя ограничението на подсъдимия да управлява
моторно превозно средство да бъде за срок от три години.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на
същият следва да бъде възложено заплащане по сметка на МВР сумата от 625,38 лева за направените разноски в хода на
досъдебното производство.
Следва да
бъде постановено връщане на веществените доказателства, иззети в хода на
досъдебното производство, като на подсъдимия Д. бъдат върнати вещи: Лек автомобил
марка "Мерцедес", модел "Ц 200 ЦЦИ" с per. № ., ведно
с 2/два/ броя
стандартни регистрационни
табели, намиращ се на съхранение в двор на РУ на МВР Б. на адрес: гр. Б. ул. „
В." Контактен ключ за лек автомобил марка "Мерцедес", модел
"Ц 200 ЦДИ" с per. № ., съхраняван в ОД на МВР С.;, както и банкова
карта М." с № ., издадена от „У. Б." на името на Ц. Д.. По отношение
на автомобила и контактен ключ, предназначен за него, основанието за връщане е
факта, че тези вещи са собственост на подсъдимия, за което са налице
доказателства, докато за банковата карта може да се направи извод, че тя е
издадена за негов възходящ, починал роднина.
На малолетния
М.Г.Д., следва да бъдат върнати веществени доказателства: Един брой черна
кожена дамска чанта, съдържаща калъф за слънчеви очила, дезодорант, парфюм,
пакет мокри кърпички, тоалетни принадлежности; Черен кожен портфейл с цип; Един
брой банкнота с номинал 20/ двадесет/ лева, както и един брой банкнота с
номинал 10 /десет/ лева. Основание да се счита, че правоимащо лице по отношение
на тези вещи е именно малолетното дете е факта, че в тази дамска чанта са
открити личните документи на починалата Д.В., тоест малолетното дете, като
наследник е собственик на вещите, принадлежали на починалата.
По изложените съображения
съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 17.02.2017 г.
Председател:
Стефан
Стойков