РЕШЕНИЕ
№ 20070
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:....................
при участието на секретаря ..............................
като разгледа докладваното от .................... Гражданско дело №
20231110147010 по описа за 2023 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен
иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и
подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба .........................., представлявано от председателя на управителния
съвет ........................ с трето лице – помагач ......................, иска да бъде установено по отношение на
ответника В. С. Ч. с ЕГН**********, живеещ в гр. ...................... с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. ....................... чрез пълномощницата адвокат И. Г.
...................., че същият му дължи следните суми:
1 669.78 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2018 година до 30. IV.
2021 година;
239.02 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2019 година
до 16. IІ. 2022 година включително;
48.92 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. I. 2019 година до 30. IV. 2021
година;
08.45 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 03. IІІ. 2019 година до
16. ІІ. 2022 година включително;
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 01. IІІ. 2022 година до окончателното плащане;
1
направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че не е собственик на топлоснабдения имот.
Вземането на ищеца било погасено по давност. Стойността на услугата дялово разпределение се
дължала на третото лице – помагач, а не на ищеца.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На ...................... разглежда искането на ответника за ответника да купи процесния
топлоснабден имот и го определя за купувач. Комисията задължава ответника да се яви в
тридневен срок в ....................... за разрешаване на заем. За заседанието на комисията е съставен
протокол, представен по делото с исковата молба.
2. По откриването на партида за отчитането на потребената топлинна енергия:
На 14. ХII. 1995 година ответникът подават до ищеца представена по делото с исковата
молба молба-декларация с входящ №....................... за откриване на партида за отчитане и
заплащане на топла вода.
3. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На неустановена дата се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите
в блок ........................, на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители
и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание
упълномощава представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с третото
лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба
протокол.
На .................... сключват представен по делото с исковата молба договор №......................
По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши
монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители
и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и
в
ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност.
На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №........................
при общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
4. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на 16.
2
V. 2024 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по
00
електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя
между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението от 01. VI. 2014 година и Наредба №Е-РД-04-1 от 12. III. 2020 година. За
времето след 01. III. 2019 година са начислени 1 027.92 лева. Сумите са изчислени без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за топлинна
енергия са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за
дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила
изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове:
Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година и Наредба №Е-РД-
04-1 от 12. III. 2020 година. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са
отчислени за сметка на ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При
проверката не са установени отклонения извън допустимите стойности.
На 16. V. 2024 година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. .......................... представя в съда
заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към 13. VIII. 2024 година
няма данни за доброволни плащания. Непогасените задължения за времето след 01. III. 2019 година
възлизат общо на 890.56 лева за топлинна енергия и 48.92 лева за дяловото разпределение. Със
сумите за възстановяване по изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни
сметки, които предхождат периода. Лихвата за времето след 01. III. 2019 година възлиза на 76.03
лева върху главницата за топлинна енергия и 08.96 лева върху главницата за дяловото
разпределение.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете:
На 01. III. 2022 година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е
издадена на 21. VI. 2022 година по частно гражданско дело №10825 по описа на съда за 2022
година. Ответникът възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока
по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 06. VII. 2023 година съдът постановява
Разпореждане №84071, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело
доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съобщението е връчено на ищеца на 26. VII. 2023 година. Искът по настоящото дело е подаден на
23. VIII. 2023 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По основателността на исковете:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответника;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
3
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявил рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
От представените по делото писмени доказателства не може да се установи безспорно, че
ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период. По делото
са представени доказателства, че ответникът е бил одобрен за купувач на процесния топлоснабден
имот, но не и че го е закупил. Видно от представения от ищеца протокол, на ответника е определен
срок да сключи договор за разрешаване на заем, но по делото няма данни дали това условие е
изпълнено или не. От представената молба-декларация до ищеца може само да се предполага, че
ответникът е придобил имота, но законът не допуска съдебното решение да почива на
предположения.
Ищецът не е направил и други доказателствени искания за установяване на собствеността
върху имота. В откритото съдебно заседание, проведено на 03. VI. 2024 година е направено искане
съдът да задължи ответника да представи доказателства дали се е разпоредил с имота.
Представянето на такива доказателства обаче е неотносимо към спора, като се има предвид, че не
са представени доказателства за придобиването на имота.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение
с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите
условия на ищцовото дружество. Следователно, липсата на доказателства за правото на
собственост върху имота влече и недоказаност на претенциите на ищеца.
За правна чистота следва да се отбележи, че част от вземането на ищеца е погасено и по
давност. Според чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични
плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“
давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята
прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Съдът не приема, че давността започва да тече в по-късен момент, защото
фактурите за текущите месеци са сторнирани и на тяхно място е издадена друга фактура за
изравнителните сметки. Ако този извод се приеме за верен, то на ищеца следва да се дължи и
плащане от по-късен момент, а това противоречи на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и дори
на общите условия на самия ищец. Следва да се има предвид още, че ищецът търси обезщетение за
забава от настъпването на падежа на сторнираните фактури, а не от настъпването на падежа на
фактурата за изравнителните сметки. Следователно, ищецът сам приема, че падежът настъпва след
издаване на фактурите за текущите месеци. Давността е прекъсната с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в съда на 01. III. 2022 година. Ето защо съдът счита, че всички
вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил преди 01. III. 2019 година, са погасени по давност.
4
Затова съдът счита, че предявените установителни искове за съществуване на вземане, за
което е поискано издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът следва да бъде осъден за заплати на адвокат И. Г. .................... адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на материално затруднено лице на основание
чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определено съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба №1 от 09. VII. 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 496.62 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от
........................., представлявано от изпълнителния директор ............................ вземане за
следните суми:
1 669.78 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2018 година до 30. IV.
2021 година,
239.02 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2019 година
до 16. IІ. 2022 година включително,
48.92 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. I. 2019 година до 30. IV. 2021
година,
08.45 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 03. IІІ. 2019 година до
16. ІІ. 2022 година включително и
законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 01. IІІ. 2022 година до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21. VI. 2022 година
по частно гражданско дело №10825 по описа на Софийския районен съд за 2022 година против В.
С. Ч. с ЕГН**********, живеещ в гр. ...................... с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. ....................... чрез пълномощницата адвокат И. Г. ....................
съществува.
2. ОСЪЖДА ........................., представлявано от изпълнителния директор ............................ да
плати на адвокат И. Г. .................... сума в размер на 496.62 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на В. С. Ч. с ЕГН**********, живеещ в гр. ...................... с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ....................... чрез
пълномощницата адвокат И. Г. .....................
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на ......................, като трето
лице – помагач на ищеца.
5
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6