О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Кнежа, 17.11.2020 год.
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Кончарска,
като
разгледа докладваното от съдията КОНЧАРСКА ЧН
дело № 255 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК.
Образувано е въз основа на жалба от Дарина Иванова
Дикова от гр. Плевен – дъщеря на потърпевшата Р.И. ***, поддържана от
последната с молба от дата 12.11.2020 год., срещу Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 26.10.2020 год., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № Д-110/ 2019 год. по
описа на РП – Плевен (№ ЗМ-128/ 2019 год. по описа на РУ – Кнежа), водено за
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.1 от НК. В жалбата се навеждат
доводи за неправилност и необоснованост на горепосоченото постановление на прокурора.
Иска се продължаване на разследването.
СЪДЪТ като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становището на
жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалвания прокурорски акт е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № Д-110/ 2019 год. по описа на РП – Плевен, образувано
за това, че на 13.11.2017 год. пред нотариус Валерия Рачева – нотариус с район
на действие РС гр. Кнежа, за съставянето на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 20, том 7, дело 878 от 13.11.2017 год. съзнателно са били
използвани неистински официални документи – пълномощно рег.№ 9425 и рег.№ 9426 от
дата 06.11.2017 год. на нотариус Славомир Иванов, декларация по чл. 264, ал.1
от ДОПК с рег.№ 9428 от дата 06.11.2017 год. на нотариус Славомир Иванов –
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.1 от НК. Основанието за
прекратяване на наказателното производство е, че според прокурора в хода на
разследването не са събрани каквито е да е доказателства за извършено
престъпление от общ характер.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че жалбата е
процесуално недопустима.
Съгласно чл. 243, ал.4 от НПК, право на обжалване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат
обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо
лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен
съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението. В
разглеждания случай жалбата срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство е подадена от лице, което няма нито едно от
изброените по-горе качества, нито качеството на пострадал от престъпление по
чл. 316 вр. чл. 308, ал.1 от НК по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че за жалбоподателя не е
налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство и подадената от него жалба е процесуално недопустима
съгласно чл. 243, ал.3 НПК. Нормите на НПК, регламентиращи кръгът на
лицата, които отговарят на критериите за придобиване на това
качество са залегнали в разпоредбите на чл. 74, ал.1 НПК и съответно
разполагащи с произтичащите от това права по чл. 75 от НПК. Наказателното
производство е било образувано по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.1 НК, като
обектът на посегателство се извежда
от систематичното място на престъплението по чл. 316 НК.
Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по
Наказателния кодекс, определят кръга от лица, които имат качеството на
пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат
конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното
производство по него. Обект на документните престъпления по Глава ІХ от
Особената част на Наказателния кодекс, каквото е престъплението по чл. 316 са
обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на
документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и
затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията
между тях и гражданите.
С оглед специфичния обект на документните престъпления (чл. 308 – чл.
319 НК), пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо
лице. Преценката за това, дали от дадено
престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли е
процесуална правоспособност на определени лица (или лице) да бъдат
страни в съдебната фаза (и от тук възможността да атакуват постановлението
на прокурора по чл. 243 от НПК) се основава на резултата от
проверката на следните характеристики на конкретното престъпление,
предмет на обвинението, които винаги е необходимо да са налични, за
да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или ощетено юридическо
лице: 1. дали престъплението е със съставомерни
общественоопасни последици, т.е. дали в състава е
предвиден определен престъпен резултат, което в
конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално извършване
не е налице и 2. дали обекта на
посегателство (защитените чрез криминализацията обществени отношения) е
свързан с правната сфера на определен правен субект.
Вредата като негативно въздействие върху благо,
охранявано от правото, се състои в
отрицателно изменение в материалната или в духовната
сфера на даден правен субект.
Респективно отнесено към наказателното право, това общо положение
обосновава, че засегнатия с престъплението обект следва
да е свързан с имуществени или неимуществени права на гражданите, респ.
само с имуществени права на ю.лица. С престъплението по чл. 316 от НК, както се посочи, се защитават обществените отношения свързани с
правилното и законосъобразно осъществяване на документирането, т.е. общият
(групов) обект на престъплението или основният непосредствен обект
на престъплението (изведен от заглавието на съответния раздел) не
се насочва директно към защита на индивидуална правна сфера.
Безспорно отговора на въпроса, дали от конкретното
престъпление има пострадал, се извършва на основата на анализ
на конкретния фактически състав, респективно от този
анализ е необходимо да може да се направи и да следва положителен извод за
това дали е налице престъпен резултат накърняващ непосредствено нечии права.
Следва да се акцентира, че вредоносният резултат следва да произтича
пряко и непосредствено от конкретното престъпление, а не
от деянието в най-общ и широк смисъл.
С оглед горните съображения, настоящият съдебен състав приема, че за да
придобие едно лице качеството на пострадал по смисъла на чл. 74,
ал.1 НПК, то това лице следва да е претърпяло такива вреди от
самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в процеса
като граждански ищец или частен обвинител, т.е. активната
легитимация за обжалване на прекратителното постановление е поставена на
плоскостта на обективно претърпени вреди (от конкретното
престъпление) и тяхното наличие е предмет на законодателна
преценка и въз основа на критериите изложени по-горе не може да бъде
резултат на субективно усещане. И
това е така, защото поначало всяко престъпление, съставляващо
негативно изменение в правилното функциониране на обществото, в различните му
аспекти и проявления на обществения живот, в по-малка или
по-голяма степен засяга нечии права и лично пространство.
Но критериите за регламентираното в чл. 74 НПК качество „пострадал“ и
следващите от това права и възможности за процесуално
участие са обективно установени. Претърпени вреди следва да съставляват
пряка и непосредсвена последица от престъплението, за което се води
наказателното производство в досъдебната му фаза и след като това не е налице,
то не може да се приеме, че жалбоподателят има качеството на „пострадало лице“
и в този смисъл е активно легитимиран да подава жалба срещу прокурорския акт,
посредством които е сложен край на досъдебното производство. Ето защо жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, съгласно чл. 243, ал.3 от НПК, а производството
по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горните мотиви, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на ДАРИНА ИВАНОВА ДИКОВА от гр. Плевен, ул.
„Екзарх Йосиф“ № 13, ет.1, ап.2, поддържана от Р.И. Танова с молба от
12.11.2020 год., срещу Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 26.10.2020 год., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № Д-110/ 2019 год. по описа на РП – Плевен
(№ ЗМ-128/ 2019 год. по описа на РУ – Кнежа), водено за престъпление по чл. 316
във вр. с чл. 308, ал.1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧН дело № 255/ 2020 год. по описа на Районен съд – гр. Кнежа.
Определението може да бъде обжалвано пред Плевенски ОС в
седемдневен срок от получаване на съобщението.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя Дарина
Иванова Дикова, Р.И. Танова и Районна прокуратура – Плевен.
След влизане в сила на настоящото определение, да бъде
върнато на РП – Плевен приложеното към делото досъдебно производство техен № Д-110/
2019 год., съдържащо ЗМ-128/ 2019 год. по описа на РУ – Кнежа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: