О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
17.07.2020 год., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен
граждански състав
на
17 юли 2020
година
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
2. МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Мартина Кирова
възз.гр.дело № 378
по описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на М.И.М., с ЕГН **********,***, депозирана чрез
пълномощника му - адв.Д.С. ***, против Решение № 165/13.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 4218/2019 г. по
описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е
уважил претенцията на ищеца по чл.422 от ГПК вр.с чл.240 вр.с чл.79 от ЗЗД, приемайки за установено по отношение на М.И.М., че дължи на Т.П.П., сумата
от 1 500 лв. по Договор за заем от 25.08.2015 г. с
нотариална заверка на подписите, за която сума е издадена Заповед №
2908/09.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 4024/2018 г. по описа на ЯРС, както и в частта, с която съдът е
осъдил М.И.М. да заплати на ищеца Т.П.П. направените разноски в исковото
производство в размер на 141.27 лева.
В
срока за отговор на въззивната жалба, по смисъла на чл.263 ал.2
от ГПК, е депозирана
насрещна въззивна жалба от Т.П.П., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му - адв.М.А. ***, против Решение № 165/13.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 4218/2019 г. по описа на ЯРС, в
частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователен искът по
чл.422 от ГПК вр.с чл.240 вр.с чл.79 от ЗЗД за разликата над 1 500 лв. до размера на 2
200 лв., както и в частта, с която съдът е осъдил ищеца Т.П.П. да заплати на ответника М.И.М. направените разноски в исковото
производство в размер на 238.68 лева.
ОС-Ямбол,
изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, намира, че както
въззивната жалба, така и насрещната въззивна жалба, са редовни и допустими като
подадени от надлежни страни – съответно ответник и ищец по посоченото гр.д. на първоинстанционния
РС-Ямбол, в
срока и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол
докладва въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, както и отговора по
последната:
Оплакването на въззивника М.И.М.
по първоначалната въззивна жалба е
за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението на районния
съд, тъй като е постановено
при нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Излага се, че първоинстанционният съд, за да уважи исковата претенция
по чл.422 от ГПК вр.с чл.240 вр.с чл.79 от ЗЗД в атакуваната от въззивника М.
част, не е приел, че с представената по делото вносна бележка от
04.05.2016г. се удостоверява връщане на сумата 500 лева и 925 евро по процесния
договор, а е формулирал необоснован извод, че тъй като в този документ е
съдържим израз „.записна заповед" то същият показва, че освен този договор
е имало и други отношения между страните, а именно: запис на заповед. Изтъкват
се доводи, че във въпросната разписка изрично е посочено, че въззиваемия – ищец
Т.П. няма повече претенции към въззивника-ответник и независимо, че в края не
текста на този документ е изписано, че П. следва да унищожи „записната
заповед", което е явна грешка и следва да се тълкува, че се касае за
процесния договор за заем от 25.08.2015г.,
тъй като освен него страните не са имали никакви други договорни или финансови взаимоотношения,
в каквато насока не са представени каквито и да е годни доказателства. Визира
се, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че от външна страна разписката
от 04.05.2016г. напълно съвпада с
разписката от 20.04.2016г, за която е прието, че удостоверява връщане на
сумата, посочена в нея. В жалбата се акцентира и на обстоятелството, че въпреки,
че въззиваемия - ищец не се е явил и не е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК относно въпроса „имали са страните други договорни или финансови отношения,
освен сключения договор за заем на 25.08.2015г.", РС-Ямбол в нарушение на
процесуалните правила не приложи разпоредбата на чл.176, ал.З ГПК и не прие, че
такива отношения не съществуват, каквото искане е било заявено изрично от
въззивника - ответник. Според последния тези изводи на решаващия
първоинстанционен съд противоречат на материалния закон и са в несъответствие
със събраните по делото доказателства. Неправилно с акта си съдът е приел, че процедурата
по чл.176 от ГПК не следва са прилага относно въпроса „дали ответника е
изплатил всички суми на ищеца“, което обстоятелство не е било въведено за
изясняване по този ред. В жалбата си въззивникът навежда доводи, че при
преценката на относимостта на въпросната разписка от 04.05.2016г.
първоинстанционният съд е следвало да съобрази съществените несъответствия и противоречия в
защитата на ищеца, което явно показва недобросъвестността му, както и
недостоверността на твърденията му. В тази насока се изтъква, че твърдението на
тази страна в спора, че ответникът М. е върнал сумата от 1 300 лева, за което е
съставена разписка, не бе удостоверено с писмен документ /разписка/, както и не
се посочи и точната дата на твърдяното плащане. Показателно е и
обстоятелството, че заявлението по заповедното производство, с което се
претендира плащане по заема е подадено в началото на м.октомври 2018г., т.е.
две години и десет месеца след уговорения падеж по договора за заем
/01.01.2016г./ и малко преди да изтече давността.
Поради изложените си съображения въззивникът М. *** да отмени като неправилно, незаконосъобразно и необосновано решението на първоинстанционния съд в
атакуваната му част и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявеният иск
с
правно основание чл.422 от ГПК вр.с чл.240 вр.с чл.79 от ЗЗД и да му присъди направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции. Доказателствени искания с въззивната жалба не са
направени.
В
срока за отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263
ал.1 от ГПК, не е депозиран писмен
отговор по нея от въззиваемия Т.П.П.. Същият се е възползвал от процесуалната си възможност,
възведена в разпоредбата на чл.263 ал.2 от ГПК като с насрещната си въззивна жалба
Т.П.П. прави оплакване за неправилност на Решението на
РС-Ямбол в атакуваната от него част, с която е отхвърлена заявената от него в първоинстанционното
производство установителна искова претенция по чл.422 от ГПК за разликата от
1500 лв. до 2200 лв. В тази насока се изтъква, че за да постанови в този смисъл
съдебния си акт, първата съдебна инстанция е приела, че представената от ответника М. вносна бележка от 20.04.2016 година за
сумата от 700 лева, установява плащане по процесния договор за заем, който извод
не е съобразен с факта, че заетата сума по договора е в размер на 3500 лв., а
предмет на производството е само сумата от 2200 лв., като по този начин
въззивникът П. признава, че са му върнати 1300 лева, която сума включва и
сумата от 700 лв. Или с така
постановеното решение сумата от 700 лв. фактически е приспадната два пъти. Изтъква
се и обстоятелството, че по делото са събрани доказателства, че между страните са
съществували и други облигационни отношения и че това не е първият заем на
ответника към ищеца, макар и отношенията им да са оформяни по различен начин. Навяват
се доводи, че посочените и представени по делото документи касаят погашения по
предходни облигационни отношения между ищеца и ответника, видно от обясненията
на П., дадени писмено по реда на чл. 176 ГПК. Посоченото по същество се доказва
и от приетото за установено от самия съд досежно наличието на менителнично
отношение между П. и М. (с оглед споменаването на израза „записна заповед"
в една от представените вносни бележки).
Предвид така
изложените си съображения, въззивникът П. прави искане за изменение на Решение
№ 165/13.03.2020 г. постановено по гр. д. № 4218/2019 г. по описа на PC
– Ямбол в обжалваната от него част, като въззиваемия – ответник М. бъде
осъден да заплати на въззивника-ищец цялата претендирана сума от 2 200 лв.,
както и в частта за разноските. Претендира присъждане и на направените пред
въззивната инстанция разноски. Доказателствени искания с насрещната въззивна
жалба не са направени.
В срока за отговор на насрещната
въззивна жалба по
смисъла на чл.263 ал.3 от ГПК, е постъпил писмен
отговор от М.И.М. ***, чрез пълномощника му – адв.С., в който се изразява
становище, че въззивната жалба на Т.П. е неоснователна, а решението на РС-Ямбол в атакуваната от въззивника П. част
е правилно,
законосъобразно и в съответствие със събраните доказателства. В отговора си въззиваемия М. е изложил
подробни аргументи и съображения, с които е оспорил възраженията в
жалбата, позовавайки се на доказателствената
съвкупност. Възведени са съображения, че заявеното от въззивника П. в жалбата му
твърдение, че вносната бележка от 20.04.2016г. удостоверява плащане, което е
непретендираната и погасена част от вземане, представлява според
въззиваемия-ответник М. ново обстоятелство по смисъла на чл.147 от ГПК, тъй
като не е посочено както в ИМ, така и в становището относно доклада на
РС-Ямбол, а недопустимо се заявява за първи път едва в хода на устните прения,
поради което правилно първоинстанционния съд не го е взел предвид при решаване
на делото. Същото не представлява и ново обстоятелство по смисъла на чл.266
ал.2 от ГПК и с оглед на това не би следвало според въззиваемия-ответник да се
обсъжда и от въззивната инстанция. По тези и други изложени подробни и аргументирани съображения и доводи, се
иска потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му от
въззивника П. част и присъждане на
сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на насрещната въззивна жалба не са
направени.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред
въззивната инстанция.
С оглед изложеното, Ямболски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА въззивно гражданско
дело № 378/2020г. по описа на ОС-Ямбол за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2020г. от 10.00 часа.
За датата на о.съд.заседание ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на въззивника Т.П.
да се връчи и препис от отговора на насрещната му въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.