Р Е Ш Е Н И Е  № 302

 

гр. Сливен, 05.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 547 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „К.И.” АД – гр. Сливен, представлявано от главния изпълнителен директор В.В., чрез пълномощника му адв. Н. ***,  против НП № 102 от 10.04.2020 год., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1300,00 лева на основание чл. 73 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК) за нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 1 от ЗОИК.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното НП.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.12.2019 год. бил съставен АУАН № 102 от същата дата против жалбоподателя, за това, че на 26.11.2019 год. при извършена извънредна проверка на дружеството от длъжностни лица при РИОСВ - Стара Загора във връзка с писмо на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София (с изх. № РТЕ-2958/21.11.2019 год.) за изпълнение на условията от Разрешително за емисии на парникови газове № 9-Н1/2013 год., отразена в Констативен протокол № 007302, било установено, че: не е изпълнено Условие 6.1 от същото РЕПГ, определящо следното задължение: „Операторът е длъжен да уведомява писмено Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) за всяка планирана промяна в работата на инсталацията”, във връзка с Условие 6.2, изискващо предприемане на действия по преразглеждане на РЕПГ след приключване на процедурите по реда на Глава шеста и Глава седма от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В акта било отразено, че дружеството не е уведомило компетентния орган, съгласно изискването на Условие 6.1 - ИАОС за настъпилата промяна в работата на горивната инсталация, касаеща въвеждане на нови пораждащи емисии потоци горива - слънчогледова люспа във връзка с Условие 3.3, буква а) изискващо промяна на мониторинговия план при поява на нови емисии, дължащи се на използването на нови горива, които не са включени в мониторинговия план. В акта било посочено, че с писмо с изх. № РТЕ-2958 от 21.11.2019 год. ИАОС - София уведомила контролния орган РИОСВ - Стара Загора за представени годишни верифицирани доклади за емисии на парникови газове, от 2015 год. до 2018 год. от дружеството, в които заедно с разрешеното гориво (природен газ, въглищен шлам и петрококс - т. 6, буква е) от Плана за мониторинг към РЕПГ) е докладвано и изгаряне на слънчогледова люспа. Отразено било още, че изгарянето на слънчогледова люспа не е разрешено с издаденото и действащото към момента РЕПГ № 9-Н1/2013 год. и Плана за мониторинг към него. В акта било посочено, че съгласно Условие 6.2 от РЕПГ № 9-Н1/2013 год. операторът е следвало да предприеме действия по преразглеждане на РЕПГ след приключване на процедурите по реда на Глава шеста и Глава седма от ЗООС; както и че с писмо с изх. № РТЕ-871/08.04.2019 год. на ИАОС, дружеството било уведомено, че процедурата по Комплексно разрешително (Глава седма, Раздел 2 от ЗООС) е приключила и следва да се представят необходимите документи за преразглеждане на РЕПГ. В акта било отразено, че на 26.11.2019 год., на място на площадката, след преглед на документацията и представена от дружеството справка, описваща видовете и количествата изгорени горива и суровини през 2018 год. било установено: Изгорените количества природен газ - 0,00 м3; въглищен шлам - 0,00 тона; петрококс - 1 133 тон; слънчогледова люспа - 2 986,40 тона; както и че не било изпълнено Условие 6.1 от Разрешително за емисии на парникови газове № 9-Н1/2013 год. (актуализирано с Решение № 9-Н1-И0-А0/2013 год.) - дружеството не е уведомило писмено компетентния орган ИАОС за планирана промяна в работата на инсталацията, касаеща въвеждане на нови пораждащи емисии потоци горива - слънчогледова люспа, във връзка със задължението за предприемане на действия по преразглеждане на РЕПГ след приключване на процедурите по реда на Глава шеста и Глава седма от ЗООС, както и да измени мониторинговия план при поява на нови емисии, дължащи се на използването на нови горива, които не са включени в мониторинговия план. В акта било отразено, че административното нарушение било констатирано на 26.11.2019 год., както и че с това свое деяние дружеството е нарушило чл. 34, ал. 2, т. 1 от ЗОИК. Актът бил връчен на 20.12.2019 год. (л. 11 от делото).

На 27.12.2019 год. в РИОСВ – Стара Загора постъпило писмено възражение съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от представляващия дружеството, в което подробно е изложено становище му по съставения АУАН (л. 19 – 23 от делото).

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП № 102 от 10.04.2020 год. от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1300,00 лева на основание чл. 73 от ЗОИК за нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 1 от ЗОИК, като в обстоятелствената част на НП е посочено, че административното нарушение е констатирано на 26.11.2019 год. В НП било отразено, че в законоустановения тридневен срок от подписването на акта постъпило писмено възражение от страна на дружеството, с което се твърди, че дружеството не е нарушител и не замърсява околната среда, както и, че няма засегнати физически и юридически лица, административни органи и други, които да са претърпели имуществени вреди. В НП е посочено, че така направеното възражение е счетено за необосновано, тъй като нарушените нормативни изисквания целят тяхното спазване преди да се стигне до вредоносни последици, както и че опазването на околната среда и спазването на екологичното законодателство имат за цел да опазят живота и здравето на хората, а не да предотвратяват имуществени вреди. В НП е посочено, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. НП било изпратено за връчване с писмо изх. № ПО-04-007302/15.04.2020 год. по описа на РИОСВ – Стара Загора, като същото било получено на 21.04.2020 год., видно от обратна разписка (л. 8 - 10 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай нито в акта, нито в издаденото НП е посочена дата и мястото на извършване на нарушението, а само е отразено, че административното нарушение е констатирано на 26.11.2019 год. В НП е посочено, че административното нарушение се изразява в това, че дружеството не е уведомило компетентния орган, съгласно изискването на Условие 6.1 - ИАОС за настъпилата промяна в работата на горивната инсталация, касаеща въвеждане на нови пораждащи емисии потоци горива - слънчогледова люспа във връзка с Условие 3.3, буква а) изискващо промяна на мониторинговия план при поява на нови емисии, дължащи се на използването на нови горива, които не са включени в мониторинговия план. Административнонаказващият орган изобщо не е изследвал въпросът в кой момент е настъпила тази промяна, т.е. от коя дата дружеството е въвело нови пораждащи емисии потоци горива - слънчогледова люспа, с оглед установяване на датата на извършване на нарушението. В НП общо е посочено, че през 2018 год. били установени изгорени количества слънчогледова люспа, без да са посочени каквито и да е било обстоятелства, при които е извършено нарушението, т.е. кога са въведени нови пораждащи емисии потоци горива - слънчогледова люспа и кога, в какъв срок е следвало да бъде уведомен компетентния орган. Следователно нито в акта, нито в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради и което е налице неяснота относно това кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Освен това административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 1 от ЗОИК, съгласно която оператор на инсталация, притежаващ разрешително за емисии на парникови газове, е длъжен да уведоми компетентния орган по ал. 1 при всеки случай на планирана или реално настъпила промяна в работата на инсталацията. В цитираната разпоредба законодателят е предвидил две хипотези, изрично посочени в б. „а“ и б. „б“, като нито в акта, нито в НП е конкретизирано, коя от тези две хипотези е нарушил жалбоподателя, нито е посочено в какъв срок е следвало да бъде уведомен компетентния орган. Констатираното от съда нарушение се изразява в неточното и непълно изписване на законните разпоредби, виновно нарушени от жалбоподателя в акта и в НП, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган нарушение, което от своя страна води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило.

С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно не посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Освен това неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно – съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 102 от 10.04.2020 год., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на „К.И.” АД – гр. Сливен, представлявано от главния изпълнителен директор В.В., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1300,00 лева на основание чл. 73 от ЗОИК за нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 1 от ЗОИК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: