РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Бургас , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500537 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на въззивна жалба
на М. Т. Г. – ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуални
представители адв.Дичев и адв.Кутиев, срещу Решение №27/22.01.21г., постановено от
Районен съд Бургас по гр.д.№4451 по описа на съда за 2020г. в частта, с което
упражняването на родителските права над детето Т.М.Г. е предоставено на майката
Д.Г., на бащата е определен режим на лични отношения и той е осъден да заплаща
месечна издръжка за детето, в размер на 250 лева, считано от 10.08.2020г., до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване.
Въззивникът изразява несъгласие с постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което родителската власт над
детето Т. да бъде предоставена на него местоживеенето на детето да бъде определено
при него; на майката да бъде определен подходящ режим на лични отношения с
детето; майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето, в размер,
съобразно нуждите на детето. Евентуално претендира постановяване на споделено
упражняване на родителските права. Излага подробни съображения.
Според въззивника, съдът не се е произнесъл с нарочен диспозитив по
1
насрещно предявените искове и доказателствени искания на страната и едностранчиво
се е произнесъл, без да ги обсъжда. Пунктуално се излагат съображения, че съдът е
присъдил издръжка от датата на образуване на делото, без да има предвид, че детето
понастоящем се отглежда от бащата. Не са взети предвид свидетелските показания на
свидетелите, посочени от ответника.
Според въззивника, при постановяване на решението, съдът не е взел предвид
всички факти и обстоятелства, досежно възпитателските качества на родителите,
полаганите грижи към детето, условията на живот на детето и тези на родителите,
емоционалната връзка на детето с родителите, родителския им капацитет, възрастта и
пола на детето, желанието и готовността на родителите да полагат грижи. Не е
отчетена възможна помощ от трети лица – родителите на бащата оказват постоянна
помощ при отглеждане на детето. Не са отчетени материалните възможности на
родителите – бащата разполага с доход от 3000 лева, докато майката – 600 лева
месечно.
Извършва се анализ на социалния доклад, представен от ДСП Бургас, за да се
обоснове извод, че изводите в него не кореспондират на изводите на съда; социалният
доклад е непълен, защото не са изследвани условията, които майката предлага.
Въззиваемият – ищец Д. С. Г., чрез упълномощен процесуален представител
адв.Т. представя писмен отговор по реда на чл.263 ГПК. В него излага съображения за
потвърждаване на обжалваното решение. Според въззиваемата, при постановяване на
решението, съдът се е ръководил от интереса на детето и от практиката на ВКС в тази
насока, указваща въпросите, които са от значение за определяне кому да се предостави
родителската власт. Изразява становище, че съобразно последната, споделено
упражняване на родителските права е допустимо само при споразумение между
родителите, каквото в случая липсва.
Оспорват твърденията в жалбата, досежно едностранчиво обсъждане на
свидетелските показания; заявява становище, че родителите на ответника живеят в ***
и оспорва твърдението, че те са близо и на разположение да му помагат при
отглеждане на детето. Извършва анализ на тълкувателната практика на ВКС и
разпоредбите на чл.4 и 5 ГПК, досежно правомощията на въззивната инстанция и
характеристиките на въззивното производство, за да обоснове извод, че въззивният съд
може да събира и служебно доказателства по въпросите за родителската власт над
непълнолетните деца.
Въззиваемата излага подробни съображения досежно причините, довели до
раздялата на страните и оставане на детето при бащата; обстоятелствата, при които
детето, със съгласието на майката е пребивавало при родителите на бащата в *** до
2
края на дистанционно проведеното обучение, а по-късно – при родителите на майката
в ***. Излага аргументи за силната емоционална връзка на детето и майката, повлияна
от внушенията на бащата, като в тази връзка се обсъжда и показанията на свидетелите.
И въззиваемата страна извършва подробен анализ на фактите и обстоятелствата,
посочени в закона и съдебната практика, които съдът следва да съобрази, при
определяне на родителя, на когото да възложи родителската власт, за да обоснове
извод, че майката е този родител.
Оспорва аргументите на въззивника, изложени по въпроса от кой момент
следва да се присъди издръжка за детето.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, в срока по чл.263, ал.1 ГПК не
представя писмен отговор. В производството представя социален доклад, съобразно
дадените от съда указания.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и видно от удостоверение, издадено на основание акт за брак
№10/08.02.2010г. на Община Бургас, страните по делото са съпрузи, чийто брак
понастоящем е прекратен с първоинстанционното решение в частта, относно
прекратяване на брака.
През време на брака, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане №1494/14.06.2010г. на Община Сливен, на 13.06.2010г. е родено
детето Т.М. Г..
Не се спори, че съпрузите са живели в жилище, собственост на съпруга и баща
му. Не се спори, че след раждането на детето майката ползвала полагащият й се отпуск
за раждане и отглеждане на дете до втората година, след което и по „Програма заетост“
на Министерство на труда и социалната политика, майката на ответника се грижела за
детето до навършване на 3 годишна възраст. След това детето започнало да посещава
детска градина, а по-късно и училище. Било отглеждано от двамата си родители. През
ваканциите посещавало родителите на бащата в *** и тези на майката в ***.
Не се спори, че след влошаване на отношенията между съпрузите, ищцата
напуснала семейното жилище в края на м.август 2020г., като детето останало при
3
бащата.
И двете страни с нарочно предявени искови молби претендират да им бъдат
предоставени родителските права над детето Т. и местоживеенето на детето да бъде
определено на адреса им, а на другата страна да бъде определен режим на лични
отношения.
Ищцата по първоначалния иск Д.Г. претендира присъждане на издръжка за
малолетното дете, в размер на 450 лева. Първоинстанционното решение в частта, с
което този иск е отхвърлен над сумата от 250, до претендираните 450 лева не е
обжалвано от ищцата.
Ответникът по първоначалния иск М.Г. претендира присъждане на издръжка, в
размер на 200 лева.
В първоинстанционното производство и въззивното производства са
представени социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Бургас.
За установяване на спорните по делото факти и обстоятелства пред
първоинстанционния и въззивния съд са допуснати до разпит свидетелите А.М.Д. и
К.И.П. - посочени от ищцата и Х.А.Г. и Д.Г.Г. - посочени от ответника. Свидетелите
установяват факти и обстоятелства, предимно касаещи отношенията между съпрузите,
доколкото настоящото производство е образувано по иск за развод. Свидетелите
установяват (св.Д.), че ищцата е напуснала семейното жилище, след като спрямо нея
било упражнено насилие, а детето останало при бащата. След това срещала пречки да
контактува с него – то не отговаряло на позвъняванията й, а при едно позвъняване,
мъжки глас, който тя разпознала като гласа на бащата, му казал да затвори. Според
св.П., чиято дъщеря е съученичка на Т., бащата не съдействал на майката за срещи с
детето; при уговорка за съвместно празнуване на Нова година, ответникът не
отговорил на обажданията на ищцата и не успели да вземат Т., за да празнува с майка
си. Според свидетелката Д., майката работи като счетоводител, с редовно работно
време и живее в апартамент в *** в което има стая и за Т..
Във въззивното производство е извършена съдебно – психологическа
експертиза (СПЕ). Според вещото лице Д.К., формирането на привързаността в ранния
етап от живота на детето се основава на поемането на такива грижи като хранене,
тоалет, приспиваме и др. Т. е изградил силна привързаност към майката, която към
момента на изследването е потисната. Това намира външен израз във вербалната и
невербалната му изява. В сравнение с психоафективните връзки с майката, тези, които
детето създава с бащата са от друго естество - зависят по-малко от нуждата и изразяват
повече един вид свобода на избора. Т. има изградена свързаност и с баща си, която се
4
основава на личното му преживяване с родителя в хода на индивидуалното му
онтогенетично развитие - съвместни занимания, игри, споделено време. Т.
потвърждава думите на баща си относно начините, по които прекарват времето заедно
- игра на футбол, разходки, съвместни игри др. Детето е емоционално стагнирано в
присъствие на родителя и не проявява степен спонтанност, характерна за възрастта“.
От интервютата с майката, вещото лице установява, че тя се стреми да прилага
високо ниво на контрол - приучаване към послушание, задължително изпълнение на
изискванията, налагане на по-строга дисциплина. При бащата се откроява стремеж към
поддържане на сърдечни отношения с детето, с променливо ниво на контрол, като му
се предоставя по-голяма свобода при взимането на решения; поведението на детето не
се регламентира чрез категорични забрани и ограничения.
В дискурса на детето се откриват (формирани) специфични нагласи на
дистанциране, отхвърляне и отблъскване по отношение на майката. Те са особено
очевидни в нейно присъствие; бащата и всичко свързано с него се схващат единствено
като добри. Негативизмът на детето се насочва изцяло към майката и нейното
семейство. „У детето сякаш липсва нормална амбивалентност. Човешките връзки имат
амбивалентен характер - ту обичаш някого, ту в даден момент можеш да изпиташ гняв
и неприязън към него. Това е валидно и за връзките между родители и деца. При
родителско отчуждение децата потискат тази двойственост на чувствата- те стават
еднопосочни“.
Според вещото лице, прави впечатление, че детето като рефлекс взема страна
на бащата спонтанно, без да подлага на обмисляне и без възражение. Детето поддържа
определени тези, въпреки че спомените за конкретните събития не са ясни. Видно от
експертизата, „за да се адаптира към сложната семейна ситуация, поради зависимостта
си и необходимостта от подкрепа, Т. възприема специфична стратегия на поведение,
като се идентифицира с възприетия като по-силен родител - бащата. Това ясно личи в
съвместните срещи с двамата родители. В срещата с бащата Т. се солидаризира изцяло
с думите му като потвърждава изказаните от родителя твърдения по адрес на майката.
В тази с майката, Т. не взима страната й по отношение на тези, които тя застъпва в хода
на интервюто, напротив противопоставя се остро на всички твърдения и думи, идващи
от майката. Психичният апарат (на детето) си изработва защитни механизми
(изтласкване, изолация, идентификация) които имат за цел да го предпазят от
конфликта на лоялност, без обаче да могат да го разрешат, т. е. няма психична
преработка. Защитният механизъм само скрива истинския проблем, като го маскира.
Конфликтът на лоялността е особено мощен и разболяващ за детето, тъй като то е
изградило привързаност и към майката и е принудено да изостави собствените
възприятия и да повярва на внушените идеи. При детето вече има клинично значими
5
симптоми на значително повишена тревожност. В по-късен етап на развитието и с
увеличаващата се способност за проверка на реалността, конфликтът на лоялността
става по-дълбок и травматизиращ, развива се чувство за вина. За да се справи с
конфликта на лоялността, детето заема позицията на родителя, от който е зависимо
(отчуждаващия), в случая бащата. Така детето буквално повтаря твърденията му
относно личността и поведението на майката“. Т. подържа и възпроизвежда
определени сценарии (скрити сценарии), които бащата разказва, и които после се
откриват в интервюто с детето. То демонстрира изключителна заинтересованост и
осведоменост по отношение спорове, касаещи двамата родители, в които майката се
представя като възрастен, който е злоупотребил с доверието му и с това на бащата.
Според вещото лице, здравомислещите родители отчитат важността на
стабилна семейна връзка с останалите членове на фамилията - не само разширеното
семейство на единия, но и на другия отсъстващ родител. В интервютата бащата е
родителят, който заявява негативни нагласи освен към другия родител, но и към
генеалогичното му семейство, като така показва родителски дефицит. При
програмиращия родител липсва адекватно разбиране на родителската функция на
другия (майката), както и обработване на емоционалните процеси при раздяла, като
преодоляване на болката и страха, разбиране, прощаване и създаване на нова база за
уважение и доверие. В резултат на това в поведението му се открояват желание за
притежание и създаване на изолираща връзка с детето. Затова той включва детето като
начин на въздействие и наказание. Това може да е съзнателно, а може и да е
несъзнателно. Така бащата въвлича детето в родителския конфликт, поради
собственото си затруднение да загърби и да се дистанцира от наранените си чувства
(напускане на семейството от страна на майката на Т.). Така в значителна степен
родителят прави тях и проблемите с майката достояние на детето, което показва
недостатъчна психологическа зрялост по отношение предпазване детето от
опасностите на родителския конфликт.
Според вещото лице, независимо от естеството на отношенията между самите
родители, важно е те да бъдат способни на родителско сътрудничество по проблеми,
касаещи развитието и израстването на детето. В случая и двамата родители са изразили
с думи собственото си желание за сътрудничество с другия, като същевременно с това
взаимно се държали отговорни за невъзможността това да се реализира. Родители,
които изискват съдебни нареждания преди да сътрудничат с другия по проблеми
свързани с доброто на детето, показват дефицити в родителските способности.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
6
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и
пред настоящата инстанция доказателства намира, че първоинстанционното решение
досежно предоставяне на родителската власт над детето Т., режима на лични
отношения с детето и дължимата издръжка, първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно.
Досежно родителските права.
От събраните по делото доказателства се установява, че и двамата родители
проявяват желание да се грижат за детето и обективно и двамата разполагат с
възможности за това. По делото не са ангажирани доказателства, водещи към извод, че
някой от двамата родители има негативно отношение към Т., нито пък че някой от тях
целенасочено или поради небрежност е поставил в опасност неговото физическо или
психическо здраве. Като родители и двамата имат добри характеристични данни.
Видно от заключението на СПЕ, от интервютата с родителите и при двамата се
откроява съпричастност към участието на детето в извънучебни дейности - включване
в извънкласни дейности - спорт, английски език.
При решаване на въпроса на кого от родителите следва да бъде предоставено
упражняването на родителската власт, следва да се вземат предвид комплекс от факти
и обстоятелства. От значение е съществуващото и предхождащите го фактически
състояния, както и причините за това; налице ли са факти и обстоятелства, налагащи
промяната му; личността на детето и неговите потребности, личността на двамата
родители и техните родителски и възпитателски качества и обкръжаващата ги среда.
Въззивната инстанция намира, че от събраните в хода на делото доказателства и
особено от извършената във въззивното производство съдебно –психологическа
експертиза се установява, че грижите на бащата, макар да са адекватни в икономически
и емоционален план – същият полага грижи за задоволяване на всички потребности на
детето, не са съвсем адекватни във възпитателски план. Нивото на контрол е ниско, на
детето се предоставя свобода при вземане на решения. В поведението си бащата се
разкрива стремеж за изключване на майката от живота на детето, чрез препятстване на
контактите й с него, обезценява се в голяма степен ролята й като родител при
отглеждане на детето, липсва адекватно разбиране за родителската й функция, в
резултат на което в поведението му се открояват желание за притежаване и създаване
на изолираща връзка с детето. Такова поведение следва да се квалифицира като
родителски дефицит. Според въззивната инстанция, запазване на семейната ситуация в
този й вид, би съдействало в посока пълното отчуждаване на детето спрямо майката,
което обуславя риск от развитието на Синдром на родителско отчуждение спрямо нея.
Към настоящия момент, воден единствено и само от интереса на детето, което е
7
момче, на 10 години – възраст, в която има особена нужда от майчина любов и грижа,
както и предвид зараждащият се Синдром на родителско отчуждение от майката и
съществуващата реална опасност от пълното й изтласкване от живота на детето,
въззивната инстанция намира, че родителската власт следва да бъде предоставена на
нея. Местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея.
Относно режима на лични отношения с детето.
По отношение режима на лични отношения на бащата с детето не са изложени
оплаквания във въззивната жалба. Срещу така определеният режим не е подадена
жалба от ищцата. Поради това въззивната инстанция намира, че той следва да бъде
потвърден.
Досежно размера на издръжката.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид възрастта на детето – 10 години,
обстоятелството, че то е ученик, заетостта на майката и бащата и липсата на други
задължения за издръжка на бащата, намира, че за отглеждане на детето са необходими
400 лева. От нея бащата следва да заплаща 250 лева, а останалата част от 150 лева
следва да бъде поета от майката, който ще полага и в по-голям обем грижите за детето.
Този размер съдът намира за резонен, отчитайки обстоятелството, че съгласно режима
на лични отношения, всяка седмица детето ще пребивава при бащата 2 дни. Освен това
бащата е с по-високо трудово възнаграждение – в размер на 3000 лева и не би се
затруднил да заплаща издръжка в този размер. На последно място, съобразно нормата
на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. Последната, съобр. ПМС № 331/26.11.2020 г., считано от
01.01.21г.- е 650 лева или минималният размер на издръжката е 162.50 лева. Сума, в
размер на 250 лева месечно е близка до минималния, предвиден в закона размер.
Доколкото са изложени оплаквания в тази насока, въззивната инстанция
намира, че първоинстанционният съд неправилно е определил началния момент, от
който бащата следва да изплаща издръжка за детето. По делото не се спори, че от
фактическата раздяла на страните, детето се отглежда от бащата. При тези данни,
последният следва да бъде осъден да заплаща издръжка, считано от влизане в сила на
настоящото решение. Ето защо, първоинстанционното решение в тази част следва да
бъде изменено.
По отношение на разноските: ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното производство, 340
лева – разноски за експертиза, 500 лева - адвокатско възнаграждение или общо 840.00
лева.
8
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №27/22.01.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.
№4451 по описа на съда за 2020г. В ЧАСТТА, с която е постановено бащата М. Т. Г. да
заплаща месечна издръжка за детето Т.М.Г., считано от 10.08.2020г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Т. Г. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка за
малолетното дете Т.М.Г. ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител
Д. СТ. Г. ЕГН**********, в размер на 250 лева, СЧИТАНО ОТ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на
настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата част.
ОСЪЖДА М. Т. Г. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ. Г.
ЕГН**********, СУМА, в размер на 840.00 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ
РАЗНОСКИ.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9