№ 105
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Виктория Недева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241100605599 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С присъда от 31.05.2024 г. СРС, НО, 19 с-в е признал подсъдимия З. С. В.
за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
С присъдата е бил уважен до размер от 3000 лв., предявения по реда на
чл.45 от ЗЗД граждански иск срещу подсъдимия за причинени с деянието му
на тъжителката неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на деянието- 15.05.2020 г до окончателното плащане на
сумата, като до пълния размер от 4000 лв., искът е бил отхвърлен като
неоснователен.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, за които е
осъдил подсъдимия да заплати съответно в полза на бюджета на съда и в полза
на частния тъжител, както и за държавна такса върху уважената част от иска.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
подсъдимия З. В., чрез неговия защитник- адв.М. С. и допълнение към
нея, в които се твърди, че присъдата е незаконосъобразна. Излага подробни
съображения в тази насока, като коментира доказателствения анализ,
направен от първата инстанция, с който не се съгласява. Твърди, че не е
1
доказано извършването на деянието от страна на подс.В. и неговия механизъм,
алтернативно сочи, че се касае за действия от страна на подсъдимия,
извършени при условията на неизбежна отбрана. Иска от въззивния съд да
отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия
за невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение.
В жалбата и допълнението към нея не се иска събирането на нови
доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на
свидетели, както и че не се налага събирането на нови писмени и веществени
доказателства, респ. изслушването на нови вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия – адв. С., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея
по изложените в тях съображения. Счита, че постановената от
първоинстанционния съд присъда е необоснована, тъй като не са обсъдени
всички събрани по делото доказателства. Посочва, че неправилно първият съд
не е дал вяра на показанията на двамата работници, които са присъствали на
инцидента и не са заинтересовани от изхода на наказателното производство.
Акцентира върху заявеното от посочените свидетели обстоятелство, че бащата
на частната тъжителка е замахнал с нож няколко пъти към подсъдимия,
поради което излага твърдение, че подсъдимият е действал при неизбежна
отбрана. Намира, че в случая не е налице умисъл при подсъдимия. Счита, че
наложеното на подсъдимия наказание е несъразмерно тежко за извършеното
деяние, както и че размерът на присъденото на частната тъжителка
обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди е завишен.
Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт.
Повереникът на частния тъжител – адв. Б., счита, че
първоинстанционният съд е извършил подробен и съвкупен анализ на
доказателствата по делото. Намира за правилен анализа на писмените
доказателства и гласните доказателства и доказателствени средства, както и
че правилно е било ценено заключението на приетата по делото СМЕ. Намира
за правилно произнасянето на първоинстанционния съд по предявения от
частната тъжителка граждански иск. Счита, че твърдението на защитата на
подсъдимия, касателно деянието да е било извършено при условията на
неизбежна отбрана, не се подкрепя от съвкупния анализ на доказателствата.
Моли съда да потвърди обжалваната присъда. Моли за присъждането на
разноски за предоставената на частния тъжител правна помощ и съдействие
пред въззивния съд.
Подсъдимият З. В. и частният тъжител К. К. не се явяват лично и не
вземат становище по делото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
2
заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, както и от приетата по делото
експертиза, обсъдени съвкупно и детайлно в мотивите на решението.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз
основа на събрания по делото и проверен доказателствен материал. При
извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
въззивният съд не намери основания за изменение или допълване на приетата
от първия съд фактическа обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият З. С. В. е роден на **** г. в гр.София, български
гражданин, с висше образование, работи като охрана, с адрес гр.София, кв.
„Горубляне“, ул. ****, ЕГН: **********. Същият е неосъждан.
Към месец май 2020 г. подсъдимият В. и частната тъжителка К. Г. К.
били съседи. Подсъдимият живеел в едно домакинство със съпругата си,
дъщеря си и нейният съпруг в дома им, нахоящ се на адрес: гр.София, кв.
„Горубляне“, ул. ****. Работел като управител на ресторант „Бестел“ в кв.
„Горубляне“. Частната тъжителка К. Г. К. в същото време живеела в едно
домакинство с родителите си, брат си и неговата партньорка в дома им,
находящ се на адрес : гр.София, кв. „Горубляне“, ул. ****. Тя имала магазин за
цветя.
На 15.05.2020 г. сутринта подсъдимият извършвал ремонт в дома си, за
което ползвал услугата на майстори - свидетелите К. и Н.. Около 11:30 - 11:45
часа частната тъжителка К. се намирала пред дома си и видяла подсъдимия да
излиза да изхвърли отпадъци в кофата за боклук, която се намирала пред
входната врата на двора му и направила забележка, че майсторите му са
залепили камъни за нейната ограда, а тя си имала други планове. Носела в
ръката си сандвич.
Свидетелят С., който е брат на частната тъжителка и неговата
партньорка, с която живеят на семейни начала, свидетелката С., се намирали в
дома си и току-що били станали и си правели кафе. Двамата погледнали през
прозореца и видели какво се случва на улицата между подсъдимият и частната
3
тъжителка.
Свидетелят П. от около двадесет минути бил на улица „Пионерска“ на
около 10 метра от входната врата на подсъдимия. Той бил с лек автомобил
облепен отвън като такси, но без включени черешки, табелата „такси“ отгоре
била свалена и имал поставена отпред табела „не работи“. Автомобилът бил
ДК № СА**** СР и бил такси към „О`Кей Супер Транс“. Свидетелят П. бил
неин ползвател, но не бил собственик по документи на автомобила и не бил
таксиметров шофьор. Когато автомобилът не се ползвал като такси,
свидетелят П. го ползвал. Автомобилите на О`Кей Супер Транс“ не били
оборудвани с джи пи ес система за проследяване. На дата 15.05.2020 г. в
системата за получаване на адреси към „О`Кей Супер Транс“ водачът не е
излъчвал координати през целия ден. Автомобилът имал проблем, колата
загрявала и изгасвала, поради което свидетелят П. бил тръгнал към
стопанския двор на кв. „Горубляне“, където имало автоморга, за да търси
части и да я поправи, движейки се от ж. к. „Дружба“, където живеел по ул.
„Искърско шосе“ и навлязъл по ул. „Пионерска“. Точно там автомобилът не
можел да продължи. Свидетелят П. излязъл от автомобила и се опитвал да го
приведе в движение, като отворил предния му капак. Докато извършвал тези
действия той видял и чул случващото се между подсъдимия и частната
тъжителка. Свидетелят П. чул, че частната тъжителка пита подсъдимия
относно залепените камъни на оградата й. На казаното от частната тъжителка
подсъдимият й отвърнал, че е никоя и не може да му казва какво да прави.
Портата на двора на къщата на подсъдимия била отворена и вътре били
неговите майстори - свидетелите К. и Н..
Подсъдимият нанесъл удари с юмрук в лицето на частната тъжителка и я
изритал с крак с шутове в левия й крак. Сандвичът, който частната тъжителка
носела в ръката си паднал на земята. Бащата на частната тъжителка свидетеля
Б. видял случващото се и се запътил към дъщеря си, за да я защити и да й
помогне, при което подсъдимият се нахвърлил и на него с юмрук. След което
подсъдимият взел руло, на което се навивала мрежа за изолация от кофата за
боклук и ударил с него свидетеля Б.. В това време от портата на подсъдимия
излязла жена, която му казала нещо и той се прибрал.
Свидетелят Б. и частната тъжителка подали сигнал за случилото се в
полицията по телефон. Непосредствено след случилото се подсъдимият
4
тръгнал да извозва майсторите си свидетелите К. и Н. с автомобил с две
врати, сив на цвят по домовете им.
На място на 15.05.2022 г. адресът по сигнала бил посетен от АП 156 при
07 РУ-СДВР, в състав мл. инспектор П.М. и мл. експерт В.С.. Докладна
записка за посетения инцидент не била завеждана. На място бил останал
свидетеля П.. Подсъдимият не бил на място, поради това, че бил заминал да
кара по домовете им свидетелите К. и Н..
Дошлите на място полицейски служители указали на частната тъжителка
и на нейния баща свидетеля Б., че могат да посетят съдебна медицина, за да се
освидетелстват за нараняванията, които са получили.
След като полицейските служители си тръгнали частната тъжителка и
баща й с автобус се отправили към съдебна медицина.
Частната тъжителка била освидетелствана и й било издадено
съдебномедицинско удостоверение №157.05/2020 г. В същото било описано,
че на 15.05.2020 г. при преглед в 12:50 часа на К. Г. К. са установени следните
травматични увреждания: контузия на дясната буза и скула, охлузване и
кръвонасядане отвътре на дясната буза и долната устна вдясно, отлепена
металокерамична конструкция в долния десен сектор на съзъбието, охлузване
и контузия на лявата подбедрица, които са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно механизма на
причиняване на описаните травматични увреждания е посочено, че са
получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито
характеристики могат да имат човешките ръце, крака обути в обувки, както и
други предмети.
На 16.06.2022 г. били съставени протоколи за предупреждения по ЗМВР
на частната тъжителка, на свидетеля Б. и на подсъдимия.
Съгласно справка от 07 РУ-СДВР е, че за инцидента, който е станал на
15.05.2020 г. на ул. „Пионерска“№ 18/20 в кв. „Горубляне“ в 07 РУ-СДВР е
заведена преписка с вх. № 338200-6131/2020 въз основа на заявление от К. К.
срещу нейния съсед З. В.. За същия инцидент в 07 РУ е заведена преписка с
вх. №338200-6463/2020 г. въз основа на заявление от З. В. срещу неговите
съседи К. К. и Г. Б., последният изпратен в СРП. Адресът е бил посетен от АП
156 при 07 РУ и на 17.05.2020 г. относно конфликт между други членове на
семейството.
5
С постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от
28.07.2020 г., изведено на 30.07.2020 г. е постановен отказ да бъде
образувано наказателно производство и прекратена образуваната пр. пр.
№26783/2020 г. по описа на СРП, поради обстоятелството, че няма данни, от
които да се направи основателно предположение за извършено престъпление
от общ характер, а са налице такива за осъществен състав на престъпление от
частен характер.
Частната тъжителка е посещавала кабинета на свидетеля д-р Д. С. -
лекар по дентална медицина. Същият й е провеждал лечение, като е издаден
амбулаторен лист без датата на проведен преглед. Съставена е фактура на
нейно име от д-р С. на 21.03.2022 г. от проведено дентално лечение на два
зъба 44 и 37. Същият установил липса на зъби долу вдясно и дал няколко
варианта за възстановяване чрез имплант и чрез подвижна протеза, като
предполага, че на 12.06.2021 г. е установил липсата на зъби на частната
тъжителка долу вдясно. При проверка в амбулаторния журнал за периода 2019
- 2023 г. д-р С. открил вписани в същия само две посещения на пациентката К.
Г. К. на дати 21 и 23.03.2022 г., за което прилага копие на амбулаторен лист с
№174 от 10.03.2022 г.
В хода на първоинстанционнито производство била изготвена
съдебномедицинска експертиза на частната тъжителка К. Г. К.. От
заключението на експертизата се установява, че непосредствено след
съобщения инцидент около 11:45 ч. на 15.05.2020 г. при прегледа й от
специалист по съдебна медицина обективно са установени следните
травматични увреждания: контузия с травматичен оток и зачервяване на
кожата в предната част на дясната буза и частично дясната скула; охлузване с
кръвонасядане на устната лигавица, в основата на дясната буза и в крайната
дясна част на устната, в която област е установено и увреждане на поставена
преди инцидента металокерамична конструкция от четири зъба от 43 до 46, в
долен десен участък на мандибулата, която в последствие е отстранена; малка
по площ контузия, съчетаваща охлузване, кръвонасядане и болезненост на
ниво средна долна трета на лявата подбедрица, по предно външната
повърхност, които травми са контактни от най-малко две отделни травматични
въздействия от твърди тъпи предмети, като могат да се обяснят със
съобщения от пострадалата и свидетелите механизъм, а именно нанесен/и
6
удар/и с юмрук в лицето и ритник в подбедрицата. Заключава се, че поотделно
и заедно травмите са причинили и се отнасят по медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните травми на
меките тъкани са довели до болки и страдания и временни функционални
нарушения, като средностатистически персистират с отслабващ интензитет до
3 седмици, като при по-нисък праг на болева чувствителност може да наложи
и медикаментозно лечение в първите един-два дни след травмата, а
увреждането на металокерамичната конструкция на зъби, води до нарушено
дъвчене и естетика, до успешно провеждане на стоматологично лечение.
В хода на изслушването на заключението на вещото лице, изготвило
СМЕ - д-р Ц.Н.Г. пред първоинстанционния съд, вещото лице заявява, че
обективирания в заключението извод е на базата на приложеното
съдебномедицинско удостоверение, като са отчетени анамнезни данни или
съобщеното от пострадалата.
Подробно описаната в присъдата на районния съд и възприета изцяло и
от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от
събраните от първия съд доказателства и доказателствени средства:
показанията на свидетелите – Стоян Г. С., Г. Д. П., Н.Т. К., И.Х. Н., Г. С. Б.,
В.Н.С., П.А.М., Д.А. С., В.К. С., С.З.В.-С., М.А.В., обясненията на
подсъдимия; писмените доказателства – характеристични справки за
подсъдимия, изготвени от ст. инспектор С., справка за съдимост, становище от
д-р Д. С., лекар по дентална медицина, постановление за отказ от образуване
на досъдебно производство от 20.05.2022 г., медицински документи, касаещи
лечението на зъбите на частната тъжителка К. Г. К., молба от д-р С. с
приложен амбулаторен лист и копия на амбулаторен журнал, справки от ОПП-
СДВР за регистрираните на името на Г. Д. П. МПС-та, справки от „О Кей
Супертранс“, справка от ТД на НАП; приетата по делото съдебномедицинска
експертиза № П-78/2022 г.; извършеният в хода на съдебното производство
способ за доказване, а именно очна ставка между свидетелите С. и С..
При извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд
не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не
са допуснати логически грешки при обсъждането им, поради което въззивният
7
съд не възприе направеното от защитата на подсъдимия възражение за
непълнота на направения от първия съд доказателствен анализ. Настоящата
съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от първоинстанционния
съд доказателствени изводи, като при собствения си прочит на
доказателствата по делото достигна именно до същите.
Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, намира
основание да кредитира с доверие експертното заключение по приетата по
делото съдебномедицинска експертиза спрямо частната тъжителка К. К., като
счита, че същото е пълно, всестранно и обективно, научно обосновано и
защитено в хода на съдебното следствие. Видно от заключението на вещото
лице, вследствие на възникналия на 15.05.2020 г. физически конфликт, К. е
получила множество травматични увреждания, които са подробно описани,
като вещото лице подробно и аргументирано е изяснило механизма на тяхното
причиняване, както и медико-биологичната им характеристика - „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”. По тази причина за съда няма
основание за промяна на вида на констатираните при пострадалата телесни
увреждания.
От анализа на всички събрани по делото гласни доказателствени
средства, които в тази им част са непротиворечиви, безспорно се установяват
времето и мястото на инцидента, присъствието на подсъдимия и на частната
тъжителка на инкриминираното място.
Правилно СРС е отчел наличието на няколко групи свидетели,
обосноваващи различни версии относно хода на събитията през
инкриминираната дата и участието на подсъдимия в тях. За да отсее спорните
моменти и да издири обективната истина, районният съд е извършил прецизен
анализ на показанията на всеки един от разпитаните свидетели, като
мотивирано е съпоставил заявеното от тях с множество контролни по
отношение на главния факт на процеса обстоятелства, и по този начин е
извършил законосъобразна преценка за достоверност на противостоящите
версии в свидетелските показания.
Подобно на първата инстанция, въззивният съд кредитира показанията
на св. С., св. Б. и св. С., като вътрешно непротиворечиви, логични и
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства -
заключението на съдебномедицинската експертиза и Съдебномедицинското
удостоверение по отношение на частната тъжителка К.. Въпреки наличието на
близка връзка между тъжителката и посочените свидетели, настоящият състав
намира показанията им за непредубедени и без тенденциозна насоченост в
полза на тъжителката или във вреда на подсъдимия. Свидетелят Б. в
хронологична последователност излага съществени обстоятелства от значение
8
за изясняване предмета на делото, а именно зададения въпрос от частната
тъжителка към подсъдимия относно извършваните от подсъдимия ремонтни
дейности и в нейната част от оградата, вследствие на което последният
избухнал и й нанесъл удари с юмрук в лицето и ритници по левия крак.
Установява се по несъмнен начин по чия инициатива е започнало
физическото съприкосновение, авторството и механизма на причиняване на
нараняванията на тъжителката, както и нейното състояние непосредствено
след това. Следва да се отчете, че св.Б. е бил пряк очевидец на случилото се и
е имал непосредствена възможност да възприеме развилите се събития,
поради което съдът цени показанията му с висока доказателствена стойност.
Заявеното от свидетеля Б. намира пълно съответствие с показанията на
свидетеля С., който е възприел инцидента първоначално от прозореца на
обитаваната от него къща, а последствие и непосредствено от мястото на
инкриминираното събитие, след като излязъл пред оградата на дома си.
Подобно на първия съд, въззивният съд не констатира противоречие между
показанията на свидетелите Б. и С. и тези на свидетелката С.. Още повече
посоченото не се разколебава и проведената в хода на съдебното следствие
очна ставка между свидетелите С. и С..
Показанията на св. П., служат за проверка на твърденията на св.Б., С. и
С., доколкото същият е пряк свидетел очевидец на инкриминираното в
настоящото производство деяние и е възприел инцидента от самото му начало.
Посоченият свидетел се е намирал случайно на мястото на инцидента, поради
обстоятелството, че колата му се била повредила и угаснала в непосредствена
близост до мястото на инкриминираното деяние. Свидетелят П. е успял да
възприеме лично инкриминираното деяние, механизмът на извършването му,
както и неговият автор. Чул е също така изречените от частната тъжителка К.
думи и е видял последвалата реакция на подсъдимия В. по нанасяне на удари с
юмруци и ритници с крак спрямо нея, както и състоянието, в което се е
намирала частната тъжителка след нанесените й удари, като в показанията си е
посочил, че по лицето й имало кръв. Свидетелят П. е възприел нараняванията
на частната тъжителка, които в последствие са обективирани в свидетелството
за медицинско удостоверение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
показанията на свидетеля П. са на първо място са безпристрастни и че същият
не е заинтересован от изхода на наказателното производство, доколкото
случайно се е озовал на инкриминираното място и в инкриминираното време
и не познава нито подсъдимия, нито частната тъжителка. На следващо място
съществено за положителната оценка на показанията на посочения свидетел се
явява обстоятелството, че същият е бил разпитван в качеството на свидетел
двукратно в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като
в показанията му не се наблюдават нито противоречия, нито тенденциозност в
полза на някоя от страните в наказателното производство.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно
показанията на полицейските служители, отзовали се на мястото на инцидента
– св. С. и М.. Същите не са имали възможност да възприемат лично
9
действията по нападението над частната тъжителка, а евентуално от тях биха
могли да се установят обстоятелства относно физическото и емоционално
състояние, в което са се намирали частната тъжителка и баща й – свидетелят
Б. след отзоваването им на подадения сигнал, но доколкото при същите
липсват спомени относно посещението им на инкриминираната дата на
мястото на инцидента, същите не допринасят за изясняване на относими към
предмета на доказване обстоятелства. Действително предвид естеството им на
работа по многобройни и еднотипни случаи и чести посещения на адреси по
подадени сигнали, е житейски оправдана липсата на спомени относно случая.
Мотивирано СРС е приел, че показанията на св. С. не следва да се
кредитират съответно използват при изграждането на фактическите изводи за
инкриминираните събития, доколкото същият не може да уточни броя на
посещенията на частната тъжителка К. в кабинета му, както и датите на
същите, съответно дали са били в близки до инцидента моменти, както и
относно липсата на спомен относно увреждането на метало-керамичната
конструкция на зъби. Правилно контролираният съд е счел, че в останалата
им част следва да се кредитират с доверие, доколкото има съставени писмени
документи, удостоверяващи прегледи на частната тъжителка и предписани
медикаменти, но доколкото същите касаят отдалечени от инкриминирания
случай прегледи, същите се явяват неотносими към предмета на доказване.
Основателно районният съд не е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите В.а-С. /дъщеря на подсъдимия/ и В.а /съпруга на подсъдимия/,
като противоречиви на останалия доказателствен материал, като в мотивите
си СРС е изложил подробни съображения за това, които настоящият съд
споделя напълно. Действително в показанията на двете свидетелки се
наблюдава тенденциозна насоченост към подкрепа на прокарваната от
защитата версия, че подсъдимият не е инициирал физическо съприкосновение
с частната тъжителка, а спречкване е имало между подсъдимия, частната
тъжителка и баща й - св. Б., но единствено по тяхна инициатива, като
подсъдимият бил нападнат от частната тъжителка и баща й. Подобно развитие
на стеклите се събития, обаче се опровергава по категоричен начин от
кредитираните от съда гласни доказателства, както и от приетата по делото
СМЕ, според заключението на която нараняванията, констатирани при
частната тъжителка К. отговарят да са получени от най- малко две отделни
травматични въздействия на твърди тъпи предмети, получени по механизъм
на удари с или върху такива предмети и причиняването им може да се обясни
със съобщения от пострадалата и свидетелите механизъм, а именно нанесени
удари с юмрук в лицето и ритник в подбедрицата.
Показанията на свидетелките В.а-С. и В.а противоречат и на показанията
на свидетелите К. и Н.. Правилно първият съд е отчел, че свидетелите К. и Н.
са били запознати с влошените междусъседски отношения между подсъдимия
и частната тъжителка, предвид познанството помежду им, което между
подсъдимия и свидетеля Н. е от над 15 години. Освен това, заявеното от
свидетелите К. и Н. нападение с нож от страна на бащата на частната
10
тъжителка– св.Б. спрямо подсъдимия, за което твърдят, че лично са възприели,
и вследствие на което подсъдимият не е отвърнал по никакъв начин и не е
нанасял удари нито на частната тъжителка, нито на баща й, противоречи на
кредитираните от съда гласни доказателствени средства, съдебно
медицинското удостоверение, издадено на частната тъжителка именно на
инкриминираната дата и приетата по делото СМЕ.
При преценката на обясненията на подсъдимия съдът отчете
двойствената им природа на доказателствено средство и на средство за
защита. Настоящият състав намира за достоверни обясненията на подсъдимия,
дадени пред първия съд единствено в частта, касаеща обстоятелството, че
между него, частната тъжителка К. и свидетелят Б. е имало конфликт,
доколкото същите намират потвърждение в показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели. Съдът прие, че в останалата им част, а
именно в която споделя за извършено спрямо него нападение от страна на
свидетеля Б. с нож, от което се е отбранявал, че не е нанасял удари на
пострадалата, както и че не е имало никой на улицата към инкриминирания
момент, освен самият подсъдим, частната тъжителка и св. Б., намира същите
за негова защитна теза, целяща да го оневини, като същите не намират
подкрепа нито в показанията на свидетелите св. Б., С., С. и П., съдебно
медицинското удостоверение, издадено на частната тъжителка и приетата по
делото СМЕ.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав
направи от приложената по делото справка за съдимост.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка
първоинстанционният съд е направил верни правни изводи, които изцяло се
споделят от въззивната инстанция, като обосновано е приел, че от събраните
по делото доказателства може да бъде направен несъмнен извод, че
подсъдимият З. С. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установи, че на 15.05.2020 г. около 11:45 ч. в гр.
София, кв. Горубляне на ул. „Пионерска“ между номера 18 и 20 чрез удари,
нанесени с юмруци в лицето и ритници с крак в лявата подбедрица по К. Г. К.
и причинил следните телесни увреждания: контузия с травматичен оток и
зачервяване на кожата в предната част на дясната буза и частично дясната
скула, охлузване с кръвонасядане на устната лигавица, в основата на дясната
буза и в крайната дясна част на устната, малка по площ контузия, съчетаваща
охлузване, кръвонасядане и болезненост на ниво средна долна трета на лявата
подбедрица, по предната външна повърхност, които поотделно и заедно са
причинили на К. Г. К. временно разстройство на здравето неопасно за живота,
което по своята медикобиологична характеристика отговаря на признаците на
11
лека телесна повреда. Налице е изискуемата причинно-следствена връзка
между нанесените от подсъдимия удари, нанесени с юмруци в лицето и
ритници с крак в лявата подбедрица и констатираните у пострадалата К.
увреждания.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при
форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си – че нанася удари с юмруци в лицето и ритници с крак в лявата
подбедрица на частната тъжителка К. Г. К., предвиждал е неговите
общественоопасни последици – причиняване на телесно увреждане и е искал
тяхното настъпване.
Правилни са изводите на първия съд досежно липсата на предпоставките
за приложение на института на неизбежата отбрана. Първият съд е дал
подробен отговор на посоченото възражение на защитата на подсъдимия и е
аргументирал защо приема теза версия за неоснователна, като въззивната
инстанция напълно се солидизира с тях и не намира за необходимо да
преповтаря.
Съдът не възприе и възражението на защитата на подсъдимия за
подвеждане на извършеното от него деяние като такова по чл. 132,ал. 1, т. 3 от
НК, което е било разгледано и от първоинстанционния съд. Под „силно
радразнение“ по смисъла на цитираната разпоредба се разбира такова
състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от
чувствата, че волята му се определя предимно от тях. Касае се до
физиологичен афект, при който е налице само едно ограничение в значителна
степен на ръководене на постъпките (в този смисъл е ППВС № 2/16.12.1957
г.). При състоянието на силно раздразнение е налице стеснение на
възможността дееца да ръководи постъпките си. Състоянието на силно
раздразнение е краткотрайно. Външните признаци на афекта са зачервяване на
лицето, обилно изпотяване, треперене и други вегетативни прояви. Наличието
на тези признаци може да се установи от показанията на свидетели,
наблюдавали поведението и състоянието на дееца преди, по време и
непосредствено след извършване на деянието и от обясненията на самия
подсъдим. Възможно е посоченото обстоятелство да се установи и с
назначаването на СМЕ, но дори в СМЕ да е посочено, че от гледна точка на
психиатрията е налице афектно състояние, в случай, че съда констатира
12
липсата на някоя от юридическите предпоставки – например нанесената обида
да не е тежка или от извършеното противозаконно действие да не са
настъпили или да не е било възможно да настъпят тежки последици за
виновния, негови ближни, или пък състоянието на силно раздразнение да не е
било предизвикано от пострадалия и прочие, то е неприложима по-леката
квалификация за извършеното деяние.
Освен това, разглежданият привилегирован състав на лека телесна
повреда в възможен, когато в хода на производството се установи и то при
условията на кумулативност наличието на две предпоставки-деянието да е
осъществено при условията на силно раздразнение и това състояние да е
предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или друго
противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
В конкретния случай, по делото е установено, че не е налице нито една
от двете предпоставки, тъй като липсва противозаконно поведение от страна
на пострадалата К., което да е предизвикало състояние на силно раздразнение
у подсъдимия. В следствие единствено на направената от нея забележка
относно залепени камъни на оградата й, тя е била нападната от подсъдимия
непредизвикано и неочаквано за нея, докато се е хранела, държейки в ръката
си сандвич и подсъдимият е осъществил това действие при психическо
състояние, което не представлява физиологичен афект. Осъществяването
единствено на вербален контакт с подсъдимия с изричането на една
единствена реплика не може да бъде ценено на плоскостта на чл. 132, ал. 1 от
НК, тъй като действията на пострадалата по своя характер не могат да бъдат
ценени нито като форма на физическо или психическо насилие, нито да се
квалифицират като тежка обида, клевета или друго противозаконно действие.
За пълнота на изложеното нито от показанията на свидетелите, нито от
обясненията на подсъдимия е изводимо същият да се е намирал обективно в
такова афектно състояние.
Относно твърдението на защитата на подсъдимия, че действията му са
били в отговор на нападение от страна на бащата на частната тъжителка –
свидетелят Г. Б., по делото на първо място не се установяват извършени от
същия противоправни действия спрямо подсъдимия. Свидетелят Б.
единствено е направил опит да помогне на дъщеря си, след като същата е била
13
нападната и удряна от подсъдимия. На следващо място, дори по делото да
беше установено действително нападение от свидетеля Б. спрямо подсъдимия,
същото не би обусловило приложението на по-лекия състав на леката телесна
повреда по чл. 132,ал. 1, т. 3 НК, доколкото визираният състав предпоставя
състоянието на силно раздразнение да е било предизвикано от пострадалия, а
не от друго присъстващо на инкриминираните време и място лице.
За извършеното от подсъдимия З. С. В. престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до две
години или пробация.
Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
разпоредбата е императивна и следва да бъде приложена към всеки случай,
който отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания. От приложената
по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимия В. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК към датата на
деянието, от същото не са причинени съставомерни имуществени вреди и за
престъплението, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност,
което се извършва при форма на вина – пряк умисъл се предвижда наказание
лишаване от свобода под три години, а именно „лишаване от свобода“ до две
години или пробация. Липсват и процесуалните пречки за прилагане
института на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 7 НК.
Въззивният съд не е съгласен с доводите на първата инстанция, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено чистото
съдебно минало на подсъдимия, тъй като това обстоятелство съдът е взел
предвид при преценката дали в случая е приложим института на чл.78а от НК,
поради което и няма как същото да бъдат взето предвид отново при
преценката на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.
В..
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия В. обстоятелства
правилно са отчетени от първоинстанционния съд ниската степен на
обществена опасност на дееца и доброто му процесуално поведение.
Правилно са отчетени и отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а именно сравнително високата степен на обществена опасност
14
на самото деяние, предвид времето, мястото и обстановката на извършването
му. Така първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за
относителен баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Поради изложеното, правилно СРС е определил административното
наказание „глоба“в размер между минималния и средния - 2000 лв., като
настоящият състав намира, че същото би постигнало целите, заложени в чл.36
от НК в най-пълна степен.
По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от частния тъжител К. К. срещу подсъдимия З. В. за заплащане на
сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел,
че същият е доказан по основание и частично по размер. С оглед признаването
на подс. В. за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК
и съответно в нанасяне на лека телесна повреда на пострадалата К., правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е намерил, че е реализиран и
съставът на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Престъплението е
извършено от подсъдимия виновно, а изживените от частната тъжителка
физически и морални болки, страдания и негативни емоционални
преживявания се доказват по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Правилно първоинстанционният съд, съобразявайки се с
приетата по делото СМЕ, е отчел, че претърпените от пострадалата болки и
страдания са такива с отслабващ интензитет до три седмици и са могли да
доведат до медикаментозно лечение в първите един-два дни след травмата,
т.е. за кратък период от време, но за което липсват доказателства по делото.
Поради това съдът правилно е приел, че справедливият размер на
обезщетението е 3000 лева, съответно за тази сума, ведно със законната лихва
върху нея от датата на деянието, следва да бъде осъден подсъдимият, а в
останалата част искът да бъде оставен без уважение. СГС счита, че
определеният от СРС на основание чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди на гражданския ищец е справедливо
определен, като въззивният състав изцяло споделя изложените в тази насока
мотиви на първоинстанционния съд. Необходимо е да се отбележи и че
предвид липсата на подадена от частния тъжител К. въззивна жалба,
15
въззивният съд не разполага с правомощие да увеличи размера на уважената
част от гражданския иск.
Правилно на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски от частната тъжителка К.,
включително за упълномощения от нея адвокат, както и държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и сторените пътни разноски по делото.
С оглед направеното в съдебно заседание искане и с оглед наличието на
представени доказателства за действително направени от частния тъжител
разходи в производството пред въззивната инстанция, подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати на К. Г. К. и сумата от 600 лв., представляваща
направените от последната разходи за адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 24.10.2024 г.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания за отмяна или изменение на атакувания
съдебен акт.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338
НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.05.2024 г. по НЧХД № 14663/2020г.,
СРС, НО, 19 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК З. С. В. да заплати на К.
Г. К. сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени от
последната разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16