Р Е Ш Е Н И Е
№
25.09.2018г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина
Карталска, като разгледа докладваното от съдия Ширкова
гр.д. №1851/2018г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „***.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, *** срещу Б.Л.Б. с ЕГН ********** ***, в която се твърди,
че на 18.07.2016г. бил сключен договор
за паричен заем между „***“ АД и Б.Л.Б.. Твърди, че с подписване на Договора, заемодателят
се задължил да предостави на
заемателя парична сума в размер на
500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Съгласно договора, заемателят се задължил
да заплаща на заемодателя погасителни вноски, указани по размер
и брой в договора. С подписване на договора,
заемателят удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно
за всички клаузи на договора. С подписване на договора
за заем, заемателят е декларирал, че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на
„***“ АД. На основание на тези условия,
на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45 лева. Твърди, че съгласно чл.4 ал.1 заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване
на договора да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията по договора. Твърди се, че заемателят
не е изпълнил това свое задължение,
поради което му е начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 454,24 лева, която страните
са разсрочили на 8 равни вноски
в размер на по 56,78 лева.
С това погасителната вноска, която следвало
да плаща заемателят била в размер на 129,01 лева. Твърди, че
срокът е изтекъл с падежа на последната
вноска -
17.03.2017г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че на 01.02.2017г. било подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010г. сключен между „***“ АД и „***.“ ООД, по силата на което вземането на „***“ АД, произтичащо
от Договор за паричен заем
с ответника
№2600539/18.07.2016г. е прехвърлено в собственост н. „***.“ ООД ведно с
всички привилегии принадлежности и обезпечения, включително и всички лихви. Твърди, че „***“ АД упълномощило „***.“
АД, понастоящем ЕАД от името на цедента
и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. Твърди, че по
реда на чл.99 ал.3 ЗЗД, до ответника било
изпратено уведомително писмо за станалата
продажба, което е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника като заемател по Договор
за заем за
сумата от 1123,46 лева, от които
главница 500 лева, договорна лихва 77,84 лева, ведно със
законната лихва за забава върху
главницата, неустойка в размер на 454,24 лева, обезщетение за забава в размер
на 46,38 лева и такса разходи в размер на 45 лева.
По ч.гр.дело била издадена заповед
за изпълнение, която не е връчена
на длъжника, тъй като не
е намерен. На адреса е залепено уведомление, а от направената справка в НАП не са установени данни
за сключени с лицето трудови договори. В едномесечния срок, заявителят е предявил установителен иск и е образувано настоящето дело.
На ответника е назначен особен представител, който оспорва предявените искове. Изразява становище, че е недопустимо за едно и също
неизпълнение длъжникът да дължи две
изпълнения. Твърди, че клаузата на
чл.8 и чл.4 от Договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №5485/30.10.2017г., по ч. гр.д.№ 8432/2017г. по описа на ПлРС. Длъжникът не е открит на адреса и не му е връчена
заповед за изпълнение. Съдът е указал на ищеца, че в едномесечен срок може да
предяви установителен иск. В указаният от съда срок,
ищецът предявил настоящия иск, поради
което същият е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Установява се от представения по
делото договор № 2600539, че на 18.07.2016г. между „***“ АД, гр.***и Б.Л.Б. е сключен договор за паричен заем, по
силата на който кредитополучателят е получил сумата от 500 лева, която заемателят се задължава да върне на 8 месечни вноски в
размер на по 72,23 лева. Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 40,00% и усвояване на кредита веднага след сключване на договора.
Вещото лице е установило в заключението си, че кредитът е усвоен изцяло от
ответника по банков път.
Установява се от представения по делото Рамков
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. и Приложение №1
към него от 01.02.2017г., сключен между „***“ АД и “***.” ООД, че под №
2600539, вземането на „***“ АД към ответника по договора за кредит е
прехвърлено н. “***.” ООД.
Установява се от представеното пълномощно на
лист 25, че „***“ АД, чрез ***, е упълномощил “***.” ООД да уведоми от името на
„***“ АД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които
дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „***“ АД като цедент и “***.” ООД.
Установява се, че ищецът е изпратил до ответника
писмо, с което го уведомява за прехвърляне на вземането по договора за кредит,
но писмото е върнато с отбелязване, че не е потърсено.
Установява се от заключението на вещото лице по
изготвената СИЕ, че ответникът не е заплатил нито една погасителна вноска, а
задължението, което е осчетоводено при ищеца е в размер на 500 лева главница,
77,84 лева договорна лихва за периода 19.08.2016г. – 17.03.2017г. и 454,24 лева
неустойка за периода 19.08.2016г. – 17.03.2017г. и 46,38 лева обезщетение за
забава за периода 20.08.2016г. до 27.10.2017г.
Във връзка с оспорване подписа на ответника,
направено от страна на назначения му особен представител, съдът допусна до
изслушване и назначи съдебно-почеркова експертиза, от
заключението на която се установява, че
подписът в графа „Подпис“ за заемател, в
Договор за паричен заем № 2600539/18.07.2016г. е положен от ответника Б.Л.Б..
При така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
С
оглед представения договор за паричен заем и заключението на съдебно-почерковата експертиза, съдът приема, че е налице
валидно облигационно отношение между страните по договора за паричен заем. По
делото не е оспорена цесията и с оглед представените рамков договор за продажба
на вземания и Приложение към нея, съдът приема, че вземанията по договора за
заем са прехвърлени на ищцовото дружество.
Твърденията
на ищеца са, че ответникът не е заплатил нито една вноска по договора, поради
което в определението по реда на чл.140 ГПК, съдът е възложил на ответника да
докаже плащане на дължимите суми.
Чрез назначения особен представител, ответникът е възразил относно клаузата в чл.4 т.1 от Договора,
като твърди, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Твърди,
че прекомерността на уговорената неустойка нарушава правото на равнопоставеност на страните. С оглед на това възражение,
следва да се определи дали неустойката в посочения размер е прекомерна, дали противоречи на добрите нрави и дали е нищожна.
Страните биха могли да уговорят неустойка за забавено плащане на парични
задължения над размера на законната лихва, защото имат свобода на договаряне,
която не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. - ПМС №72 от
08.04.1994г. определя само размера на законната лихва. Съгласно разпоредбата на
чл.4, ал.1 от Договора, заемателят е длъжен в
3-дневен срок да представи на заемодателя обезпечение, като са предвидени две
форми – поръчителство или банкова гаранция. За това задължение, заемателят е бил уведомен при подписване на договора и
съдът приема, че е приел всяка една от тези две форми. С подписването на
договора заемателят се е съгласил със задължението да
предостави обезпечение като има право да избере една от двете форми на
обезпечение. Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.2 от Договора, Задължението за
заплащане на неустойка е предвидено за неизпълнение на задължението за която и
да е от двете форми на обезпечение – поръчителство или банкова гаранция. В
конкретния случай не се твърди, а и не се представят доказателства от
ответника, че е обезпечил заема с поръчителство или с банкова гаранция, поради
което и възражението му за недължимост на неустойката
е неоснователно. Неоснователно е и възражението за прекомерност на неустойката, тъй като преценката за
прекомерността на уговорената неустойка в конкретната хипотеза следва да
изхожда от вида на неизпълнението за обезщетяване на вредите за което е
уговорена неустойката, на начина на определянето като глобална сума, на базата
за начисляването й – съотношение между задължението и предварително
определеното обезщетение за вредите.
Изхождайки
от посочените критерии, съдът намира, че в конкретния случай, уговорената от
страните неустойка не е прекомерна, тъй като не противоречи на общоприетите
принципи за справедливост, както и не излиза извън пределите на
обезпечителната, обезщетителната и санкционна
функция. Действително,
практиката на този тип търговци е да отпускат бързо и лесно необезпечени
кредити в невисок размер срещу заплащане на по-високи възнаградителни
лихви или неустойки. Касае се за високо рисков кредит, при който
заемодателят не е обезпечил вземането си – видно е, че заемателят
не работи и не реализира доходи от друга дейност. Не е внесъл нито едно вноска
по кредита. Неустойката е уговорена като твърда сума, която се разпределя на
броя на месечните вноски и се дължи заедно с тях и съдът приема, че ответникът
е бил запознат с това условие при подписване на договора и се е съгласил с
него.
С оглед изричната клауза в договора за цесия в 4.9, с която
цедентът упълномощава цесионера
да уведоми длъжниците по договорите за кредит, чиито вземания
са прехвърлени с договора за цесия и наличие на изрично писмено уведомление от
страна на цесионера, в качеството на представител на цедента по реда на чл.99 ал.3 от ГПК, съдът приема, че
договорът за цесия е породил валидно правно действие по отношение на длъжника
на прехвърленото вземане.
Съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД при цесия прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, т. е. цесионерът
придобива вземането в този вид и с тези характеристики, които то е имало у
стария кредитор.
Ето защо, съдът счита, че предявените искове за главница,
договорна лихва, неустойка, такса разходи и законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изпращане са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло. Следва да бъде признато за установено, че ответникът Б.Л.Б. дължи на ищцовото дружество „***.“ ЕАД главница в размер на 500
лева, договорна лихва за периода 19.08.2016г. – 17.03.2017г. в размер на 77,84
лева, такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 45 лева,
неустойка за неизпълнение на договорна задължение в размер на 454,24 лева и
обезщетение за забава за периода 20.08.2016г. – 27.10.2017г. в размер на 46,38
лева.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 75 лева за заповедното
производство. По отношение на исковото производство, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер на 125 лева, за
възнаграждение за особен представител в размер на 309 лева, възнаграждение за
вещи лица в размер на 330 лева. По отношение на юрисконсултското
възнаграждение, съдът счита, че ответникът следва да заплати ищцовото дружество възнаграждение в размер на 100 лева,
като за разликата до 350 лева претенцията следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Б.Л.Б. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ Н. „***.“
ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, сумата от 500,00 лева- главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-27.10.2017г.
до окончателното й изплащане, сумата от 77,84
лева, представляваща договорна лихва за периода 19.08.2016г. – 17.03.2017г.,
сумата от 454,24 лева представляваща
неустойка за периода 19.08.2016г. – 17.03.2017г., сумата от 45 лева такса разходи за събиране на
просрочени вземания, както и сумата от 46,38
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 20.08.2016г.- 27.10.2017г.,
като сумите са дължими по договор за паричен заем № 2600539/18.07.2016г.,
и за същите има издадена заповед за изпълнение №5485/30.10.2017г., по ч.гр.д.№8432/2017г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.Л.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ Н. „***.“ ЕАД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, държавна такса в размер на 125 лева, възнаграждение за особен
представител в размер на 309 лева,
възнаграждение за вещи лица в размер на 330
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева като за разликата до 350 лева юрисконсултско възнаграждение оставя молбата без уважение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.Л.Б. с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ Н. „***.“
ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, сумата от 75 лева съставляващи направени разноски
по ч. гр.д.№ 8432/2017г. на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: