мотиви към присъда № 73/ 20.04.2016г. по н.о.х.д. № 6117/ 2015г.
по описа на Районен съд –Бургас
Производството по делото
е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Бургас
против Д.В.А. ЕГН **********, с който е повдигнато обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението
спрямо подсъдимия. Счита, че деянието е безспорно установено от обективна и
субективна страна. Пледира за осъдителна присъда при индивидуализиране на
наказанието при условията на чл.54 от НК, като моли съда на подсъдимия да се
определи наказание от 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1
от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
На 04.12.2014г.
около 20,00 часа, подсъдимият Д.А. *** с намерение да се срещне с бившата си
приятелка, живееща в същия блок. Подсъдимият звънял на домофонната уредба, но
бившата му приятелка не отговаряла.
По същото време
свидетелят П.Й., който живеел в същия блок се прибирал заедно със съпругата си.
Приближавайки входа на блока той забелязал силует на човек. Лицето се
приближило към него и на светлината от външното осветление разпознал
подсъдимия, който до този момент му бил известен като бивш приятел на една от
живущите в блока. На въпрос на свидетеля Й. къде отива, подсъдимият отговорил,
че отива при бившата си приятелка. Тогава свидетелят Й. му казал, че щом тя не
му отваря- или не иска, или не е в дома си. При този отговор свидетелят Й. влязъл
през вратата на входа и я заключил. Подсъдимият афектиран, че не му отварят
вратата, чрез удар с неустановено средство по домофонната уредба, монтирана в
близост до входната врата на разстояние до 140 сантиметра от пода видно от
протокола за оглед унищожил същата, като после ритнал и вратата на входа.
Според показанията на свидетеля Й., след като затворил входната врата се
отправил към асансьора. Докато чакал асансьора, чул силен трясък откъм входната
врата. Свидетелят веднага излязъл навън и видял, че домофонната уредба е
изкъртена. Й. е категоричен, че преди да влезе във входа, домофонната уредба е била
на мястото си в изправно състояние.
Свидетелят Д.Д.,
който живеел в същата жилищна сграда по същото време се прибирал. Приближавайки
входната врата той лично видял подсъдимия, когото разпознал като приятеля на
съседката. Лично е въприел, как подсъдимият рита вратата на входа в близост до
домофонната уредба. Виждайки присъствието на свидетеля, подсъдимият побягнал. Свидетелят
Д. видял, че домофонната уредба при входа била разбита и лежала на земята, държейки
се на два кабела. Конзолата на домофонната уредба била предадена с протокол,
като на място е извършен оглед.
Видно от
извършената експертиза по делото, констатирано е непоправимо увреждане на домофонната
уредба.Съгласно заключението на вещото лице стойността на домофонната уредба е
оценено на 150,00 лева. Същата е собственост на етажните собственици, живущи в
блока, като повредата се изразява в непоправимо увреждане до степен на
невъзможност уредбата да бъде ремонтирана и използвана.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на
производството писмени доказателства, протоколи, протоколи за оглед, протокол
за доброволно предаване, фотоалбум, техническа и оценъчна експертиза, показанията
на свидетелите Д.Д., П.Й. и Р.Д..
Правна квалификация.
При така установената в хода на разследването фактическа обстановка, безспорно се установи, че
подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението чл.216, ал.1 от НК, като на 04.12.2014г. в гр. Бургас,
ж.к.”Меден рудник”, бл.312, чрез удар с неустановено средство, унищожил
противозаконно чужда движима вещ - домофонна уредба на стойност 150.00 /сто и
петдесет/ лева, обща собственост на
живущите в блока.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината „пряк умисъл” по чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
следователно е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и е
предвиждал, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият като съзнателна, волева личност е предвиждал, че с отрицателно,
физическо въздействие върху домофонната уредба, чрез удар с неустановено
средство би довело до нейното увреждане. Ето защо съдът счита, че подсъдимият е
бил с ясни и адекватни представи относно случилото се, като абсолютно е
съзнавал поведението си и е предвиждал неизбежния резултат от него, като пряка
общественоопасна последица- повреда на чужда вещ.
Без значение за
субективната страна на деянието е, че подсъдимият е бил афектиран че не му
отварят вратата. Състоянието на афект към момента на деянието не е релевантно за правната
квалификация.
Определяне на наказанието.
При определяне на
наказанието съдът, съобрази степента на обществена
опасност на престъплението с оглед на конкретните условия, място, време,
обстановка на осъществяване на деянието, размера на причинените вреди, както и личността на подсъдимия. Не се установиха смекчаващи вината обстоятелства. При индивидуализацията на
деянието съдът отчете изключително обременената съдебна биография на подсъдимия
А.. Същият е многократно осъждан за престъпления против собствеността, за които
е наказван с лишаване от свобода, включително и с ефективно изтърпяване.
Наложените наказания не са осъществили своя възпиращ ефект спрямо подсъдимия,
поради което съдът намери, че наказание лишаване за срок от 1 година би
осъществило в оптимална степен целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК.
Разноски
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските за производството възложи в негова тежест, както и държавната такса за издаване на
изпълнителни листи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата .
Председател :
Вярно с оригинала: Г.Ст.