Решение по дело №5160/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 23.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  СЪДИЯ:  АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5160/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 54469/18.04.2018 г., уточнена с молба от 30.04.2019 г. (л. 180), предявена от „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, против Н.Х.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Ищецът „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю..И Еф Джи Б.“ АД) твърди, че на 01.09.2008 г., е сключил с Н.Х.Н., договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008 г.,  по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 74 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита, както следва:

-                 равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката, в деня на усвояване на кредита - за покупка на недвижим имот, и

-                 равностойността в швейцарски франкова на 44 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредит, за други разплащания.

Крайният срок за погасяване на кредита бил 240 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми.

Ищецът твърди, че на 11.09.2008 г. по банковата сметка на ответника била преведена сумата от 120 096 CHF, с което банката изпълнила задължението си по договора за кредит.

Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора от 01.09.2008 г. било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот (подробно описаният апартамент № 22), учредена с н.а. акт № 94, том V, peг. № 4268, дело № 847/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 189 от НКРБ.

Ищецът твърди, че на 16.10.2008 г., е сключил Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата но който е прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД всички вземания по процесния договор, заедно с всички обезпечения. Кредитополучателят бил уведомен за извършеното прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от 05.03.2010 г. и с нотариална покана от 28.02.2018 г.

Към Договор за банков кредит HL41494/01.09.2008 г. били сключени Допълнително споразумение от 05.03.2010 г., Допълнително споразумение от 23.03.2011 г., Допълнително споразумение от 08.05.2012 г., Допълнително споразумение от 06.06.2013 г., и Допълнително споразумение от 04.07.2014г., представляващи неразделна част от договора.

Съгласно т. III от Допълнително споразумение от 05.03.2010 г., и чл. 3 и чл. 5 от останалите допълнителни споразумения, съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви, били реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателят дал своето съгласие. В следствие на така извършените капитализации, размерът на задължението бил 120 401.62 CHF.

С чл. 4 от споразумението от 04.07.2014 г., страните се съгласили да бъде въведен 12-месечен период на облекчено погасяване по сделката, като през този период кредитополучателят да погасява кредита на равни месечни погасителни вноски в размер на 605 CHF. За този период били приложими облекчени лихвени условия, като действащият Базов лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в съответната валута бъде намален с 0.64  пункта. След изтичане на периода на облекчено погасяване, върху общия размер на дълга, се начислявала годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.14  пункта (чл. 5 от споразумението).

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

Кредитополучателят дължал на банката и комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно, в размер на 0,03 %  процента върху размера на непогасената главница (чл. 4 от договора),  отговарял за разноските, свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение по предоставеното обезпечение (чл. 10, т. 3), като дължал на банката и месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски.( чл. VIII от Допълнително споразумение от 05.03.2010 г.).

Ищецът твърди, че с договор за цесия от 23.12.2016 г., „Б.Р.С.“ АД му е прехвърлило обратно всички вземания, произтичащи от процесния Договор за кредит, заедно с всички обезпечения и принадлежности. За така извършената цесия, кредитополучателят бил уведомен с нотариалната покана от 28.02.2018 г.

Поради неплащане на погасителната вноска с падеж 15.02.2015 г., банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. За обявената предсрочна изискуемост, ответникът бил уведомен с нотариалната покана от 28.02.2018 г.

Ищецът твърди (съобразно уточнението, направено с молбата от 30.04.2019 г.), че ответникът му дължи, както следва:

- сумата от 115 123.18 CHF – главница,

- сумата от 27 732.43 CHF – договорна лихва,

- сумата от 1934.27 CHF – такси,

- сумата от 229.63 CHF – застраховки, както и

- сумата от 180 лева – нотариални такси.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 72 877.44  CHF – частичен иск от сумата от 115 123.18 CHF – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 180 лева -  платени такси за връчване на нотариални покани.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че на 01.09.2008 г. е сключил с ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008 г.  Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.

Твърди, че сумата по кредита е била изплатена на ответника в левове, погасяването на кредита също било уговорено в левове, задължение за заплащане на франкове не било договаряно, поради което и претенцията за заплащане на франкове била неоснователна.

Ответникът твърди и че посочения в исковата молба договор и всички последващи анекси към него са изцяло нищожни по смисъла на Закона за защита на потребителя, тъй като противоречат на чл. 143 от него. Нищожни били и чл. 3, ал. 5, чл. 12, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2, като неравноправни, и попадащи в приложното поле на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Излага съображения, че те давали възможност на банката за произволно изменение на БЛП, като компонент на лихвата, в своя полза, без да се съобразява  с каквито и да е заложени в договора основания и обективни критерии. С подписването на последващите споразумения към договора за банков кредит на дати 05.03.2010 г., 23.03.2011 г., 08.05.2012 г., 06.06.2013 г. и 04.07.2014 г., банката също поставила ответника в неравноправно положение. Ответникът твърди, че въпреки качеството му на длъжник по цедираното вземане и задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, не му е бил съобщен договора за цесия, сключен на  16.10.2008 г. Не оспорва, че е сключил пет допълнителни споразумения с цесионера „Б.Р.С.” АД, но твърди, че клаузите на петте анекса са неравноправни, тъй като му налагат, в качеството ми на потребител, явно по-тежки условия от основния договор за кредит. На първо място, това станало чрез капитализиране на лихвите и превръщането им в нова главница, което на практика означавало начисляване на лихви върху лихви, което било забранено от ЗЗД, а на второ място -  клаузата за „облекчен ред” за погасяване била подвеждаща, тъй като именно в резултат от нейното прилагане се  стигнало до неколкократно увеличаване размера на задължението. По този начин, на ответника бил наложен нов погасителен план, с вноска в размер на почти двоен размер на тази, която била първоначално уговорена, и вместо за погасяване на дълга по първоначалния погасителен план, тези суми били отнесени за погасяване на лихви върху главници, неправомерно и без основателна причина увеличени чрез натрупване на лихви върху лихви.

Оспорените клаузи противоречали и на Директива 93/1 З/ЕИО от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, отнасяща се и за финансовите услуги, която била част от вътрешното законодателство от момента на влизане в сила на ЗЗП.

Ответникът твърди, след подписването на последното допълнително споразумение към процесния договор на 04.07.2014 г., не му е бил предоставен погасителен план, което представлявало съществено нарушение на договора от страна на банката. По този начин тя била в забава, поради което и длъжникът се освобождавал от последиците на своето неизпълнение. За ответника била налице обективна невъзможност да заплаща анюитетни вноски, тъй като не е разполагал с информация за техния размер.

Ответникът излага съображения, че банката е поставила условия за предоставяне на кредит, които не са подлежали на договаряне. В договора отсъствали каквито и да е фиксирани условия и показатели, които да са налице, за да обуславят правото на банката да промени лихвения процент. Освен това, при отпускането на заема сумата се изчислявала по курс купува на банката в евро. Така целият риск от промяната в курса на валутата се поемал от клиента, което също поставяло потребителя в неравноправно положение, което създавало значително неравновесие между интересите на страните по договора и влизало в съществено противоречие с принципите на добросъвестността. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит. Твърди, че описаната в исковата молба нотариална покана не му е била връчена, а разписката за връчване на нотариалната покана не била оформена надлежно, а отделно от това, лицето, на което е била връчена покана, не я е предало на ответника.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на ответника. Излага съображения, че процесният договор за кредит е бил сключен след изрично писмено искане на ответника, с което последният е заявил и какъв продукт желае да ползва. Счита, че възраженията на ответника досежно приложимите лихви са неотносими, тъй като по делото не е предмет на разглеждане вземане за лихви. Твърди, че оспорените от ответника клаузи са били индивидуално договорени между страните и потребителят е имал възможност да влияе на съдържанието им. Оспорва твърденията на ответника  за наличието на неравноправни клаузи, като твърди, че посочените от ответника клаузи попадат в  изключението, визирано в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 28, ал. 1 от процесния договор, страните по него са се съгласили, че във всеки един момент, банката има право да прехвърли вземанията си, като ответникът е бил уведомен за извършените договори за цесия. Ответникът излага съображения, че по силата на допълнителните споразумения, ответникът е дал своето съгласие, оправомощил е и е упълномощил банката служебно да преоформи съществуващите просрочия чрез натрупването им към редовната главница. Така общият размер на кредита се увеличил на 120 401.62 CHF

Страните са представили по делото писмени бележки.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на 01.09.2008 г., между Н.Х.Н., от една страна, като кредитополучател и „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, а впоследствие „Ю..И ЕФ ДЖИ Б.” АД), е бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41494. Този факт е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 11.04.2019 г.), а и се установява от представения по делото договор.

Видно от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41494/01.09.2008 г., банката е предоставила на ищеца кредит в общ размер на равностойността в швейцарски франкове на 74 000 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, като равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро се усвояват за покупка на недвижим имот, представляващ подробно описания  АПАРТАМЕНТ  № 22, а равностойността в швейцарски франкове на 44 000 евро се усвоява за други разплащания (чл. 1 от договора). С договора кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне  ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от договора, курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официлния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката.

Чл. 5 от договора предвижда, че крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към договора.

Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 2/ към договора, представляващ неразделна част от него.

Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора от 01.09.2008 г. било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот (подробно описаният апартамент № 22), учредена с  нотариален акт от 08.09.2008 г. - № 94, том V, рег. № 4264, дело № 847/2008 г. по описа на нотариус, вписан в РНКРБ под № 189 (л. 60 и сл.).

За сключване на договора за кредит, ищецът е декларирал пред банката своето имотно състояние и е отправил искане, представено от ответника, в което е посочено, че би желал да му бъде отпуснат „жилищен кредит с плаваща лихва“. „Плаващият“ компонент на лихвата и начинът на изчисляването й не са посочени в искането (л. 139 и сл.).

В чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Н.Х.Н. в швейцарски франкове и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4.

В чл. 2, ал. 3 от договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка нa кредитополучателя в съответната валута. Посочено е, че с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на описаните действия.

С чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,00 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове  е в размер на 5 %.

В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в  договора надбавки не се променят.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове.  В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.

При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница, която такса се удържа  в момента на погасяването (чл. 8, ал. 2 и ал. 4 от договора).

Съгласно чл. 10, т. 3 от договора, кредитополучателят се задължава да поема изцяло разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение върху предоставеното обезпечение.

С чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при оперциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по  договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката. Превалутирането се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия (чл. 22).

С чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

Кредитополучателят е декларирал в ал. 2 на чл. 23 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според чл. 18, ал. 2, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падега на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

В чл. 28, ал. 1 от договора е посочено, че банката и кредитополучателят се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора, банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group (И Еф Джи Юробанк), вкл. на „Б.Р.С.“АД – гр. София („БРС“) включително и на друго дружество.

В чл. 30 на договора е предвидено задължение на всяка от страните да уведоми насрещната за промяна на адреса и. В случай на неизпълнение, всяко съобщение, което е изпратено и достигнало до адреса, посочен в титулната част на договора, се смята за получено от насрещната страна. В началото на договора, посоченият адрес на ответника е гр. София, ж.к. „*********.

По делото е представено подписано от страните на 11.09.2008 г. Приложение № 1 към процесния договор (л. 12), в което е посочено, че към датата на усвояване на кредита, приложимият курс „купува“ на банката за швейцарския франка към еврото е 1.622909, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит по л. 1 от договора е 120 096 швейцарски франка.

Не се спори по делото, че банката е изпълнила задължението си и на 11.09.2008 г., сумата от 120 096 CHF е постъпила по разплащателната сметка IBAN: *** Н.Х.Н.. Това е видно и от приетото банково бордеро (л. 63) и от заключението по ССчЕ (отговор на 1-ва задача, л. 204).

Тази сума е била служебно превалутирана от банката като получените средства в размер на 74 000.45 евро са прехвърлени по сметка на кредитополучателя в тази валута (при курс CHF/EUR 1.622909). Това се установява от приетото извлечение от разплащателна сметка IBAN: *** (л. 75 и сл.).

На 16.10.2008 г., ищецът е прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД свои вземания по договори за кредит, индивидуализирани в приложение към договора, в което е посочен процесния договор за кредит, сключен между страните по делото (видно от договор за цесия и приложение към него, л. 95 и сл., л. 100).

След договора за цесия от 16.10.2008 г., между „Б.Р.С.“ АД и ответника Н.Х.Н. са били сключени пет допълнителни споразумения към Договор за банков кредит HL41494/01.09.2008 г., както следва:

 С Допълнително споразумение от 05.03.2010 г. (л. 13 и сл.), страните са констатирали, че към 05.03.2010 г. задълженията на кредитополучателя по Договор за банков кредит HL41494/01.09.2008 г. са в размер на общо 116 488.67 шв.франка, от които 116 037.41 шв.франка – редовна главница и 451.26 шв.франка – редовна лихва (чл. І). Кредитополучателят се е съгласил сумата от 116 488.67 шв.франка да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница (чл. ІІІ). Страните са уговорили, че кредитополучателят ще ползва 12-месечен период на облекчено погасяване на Общия дълг, съгласно Погасителен план, при фиксирана годишна лихва в размер на 6.75 % (чл. ІV). В чл.  V е предвидено, че след изтичане на облекченото погасяване, непогасеният остатък ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на БЛП (който не подлежи на договоряне) на банката за този вид кредити, намален с 0.16 пункта.

С Допълнителното споразумение от 23.03.2011 г., (л. 16 и сл.) страните са констатирали, че към 23.03.2011 г. задълженията на кредитополучателя по Договор за банков кредит HL41494/01.09.2008 г. са в размер на общо 116 057.71 шв.франка – редовна главница. Страните са уговорили, че кредитополучателят ще ползва 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който се наислява фиксирана годишна лихва в размер на 7.04 %, като през периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява даълга на равни месечни вноски в размер на 720 шв.франка. В чл.  V е предвидено, че след изтичане на облекченото погасяване, непогасеният остатък ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на БЛП (който не подлежи на договоряне) на банката за този вид кредити, намален с 0.16 пункта.

В  Погасителния план към допълнителното споразумение (подписан от страните по него) е предвидено, че в периода от 15.04.2011 г. до 15.04.2012 г., вноските да са в размер на по 720 шв. франка, а след това – в размер на по 990.75 шв. франка (л. 19 и сл.).

С Допълнително споразумение от 08.05.2012 г. (л. 27 и сл.), страните са констатирали, че към 08.05.2012 г. задълженията на кредитополучателя по Договор за банков кредит HL41494/01.09.2008 г. са в размер 115 530.75 CHF - редовна главница, 6.23 CHF – просрочена главница и 0.10 CHF – просрочена лихва. Отново е предвидено „натрупване“ към редовната главница, гратисен период със същия размер на фиксираната годишна лихва.

Представен е и погасителния план към допълнителното споразумение от 08.05.2012 г. (л. 29 и сл.).

С Допълнително споразумение от 06.06.2013 г. (л. 38 и сл.), страните са констатирали, че към 06.06.2013 г. задълженията на кредитополучателя по Договор за банков кредит HL41494/01.09.2008 г. са в размер 114 847.77 CHF - редовна главница. Страните са уговорили, че кредитополучателят ще ползва 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който се начислява годишна лихва в размер равен на действащия БЛП за този вид кредити, намален с 1.2 пункта, като през този период дългът ще се погасява на равни месечни вноски в размер на 550 шв.франка. След изтичане на облекченото погасяване, непогасеният остатък ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на БЛП (който не подлежи на договоряне) на банката за този вид кредити, плюс договорна надбавка в размер на 0.2 пункта.

Представен е и погасителния план към допълнителното споразумение от 06.06.2013 г. (л. 41 и сл.).

С Допълнително споразумение от 04.07.2014 г. (л. 49), страните са констатирали, че задълженията на кредитополучателя са в размер на 115 059.64  CHF - редовна главница. Страните са уговорили, че кредитополучателят ще ползва 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който се начислява годишна лихва в размер равен на действащия БЛП за този вид кредити, намален с 0.64 пункта, като през този период дългът ще се погасява на равни месечни вноски в размер на 605 шв.франка. След изтичане на облекченото погасяване, непогасеният остатък ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на БЛП (който не подлежи на договоряне) на банката за този вид кредити, плюс договорна надбавка в размер на 0.14 пункта.

Видно от договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г. и приложение № 8 към него (л. 102-109), „Б.Р.С.“АД е цедирало на „Ю.Б.“ АД вземането си договора за кредит, сключен с Н.Х.Н..

На 28.02.2018 г., „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“АД са изпратили нотариална покана до Н.Х.Н., с която кредитополучателят е бил уведомен за за двата договора за прехвърляне на вземания, чийто предмет е и вземането по процесния договор за кредит (л. 91 и сл.).

С нотариалната покана, „Ю.Б.“ АД е заявило също, че поради „неиздължаване на погасителната вноска с падеж 15.02.2015 г. обявява цялото задължение, към 20.02.2018 г. в общ размер на 143 364.78 CHF за незабавно изискуемо“.

Нотариалната покана е изпратена на посочения в договора адрес: гр. София, ж.к. „*******и съдържа отбелязване, че е връчена на 28.03.2018 г. на С.Н.Н.– майка на ответника.

На 09.03.2018 г., банката е заплатила 60 лева - възнаграждение на адвокат за изготвяне на нотариална покана и 120 лева - нотариална такса за уведомление за цесия по кредита на ответника (л. 183, 184). Извършването на този разход (и непогасяването му) се потвърждава и от заключението на вещото лице Р.С. (отговор на задача № 5).

По делото са приети основното и допълнителното заключение по извършената съдебно – счетоводната експертиза, които не са оспорени от страните и които съдът кредитира като обективни и компетентни. От тях се установява и следното:

Видно от основното заключение на ССчЕ (отговор на задача 2), по счетоводни данни на ищеца и съобразно отразените плащания по кредита, отчетени по разплащателната сметка на кредитополучателя, направените месечни погасителни вноски включващи главница и възнаградителна лихва са 76 на брой, платени изцяло до вноски с падеж 15.01.2015 г. вкл., като допълнително са платени частично 532,29 шв. франка – от месечна вноска за възнаградителна лихва с падеж 15.02.2015 г., от общо дължим размер на вноска за лихва 605,00 шв. франка. Изчисленият общ размер на погасените вноски за възнагратилна лихва лихва е 49 852,11 шв. франка, от които – 49 552,82 шв. франка платена възнаградителна лихва и 299,29 шв. франка погасена възнаградителна лихваа чрез капитализация (колона 3 на приложение 1).

Видно от допълнителната ССчЕ, посоченият в чл. 1, ал. 5 от договора, курс на „Ю.Б.“ АД е кръстосан – крос (според чл. 1, ал. 5 курс  „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официлния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката) и се формира, като курс „продава“ на евро към лева се раздели на курс „купува“ на шв.франк към лева.

По данни на ищеца, търговските валутни курсове на лева - за шв.франк и за евро от 11.09.2008 г. са както следва: Търговският курс „пордава“ на лева за еврото  е 1,9595 лева за 1 евро; Търговският курс „купува“ на шв.франк към лева - 1,2074 лева за 1 шв. франк. Формираният кръстосан валутен лурс на банката  е 1,622909 шв.франка за 1 евро.

Въз основа на метода на формиране на кръстосания валутен курс на ищеца, посочен в чл. 1, ал. 5 на договора за кредит, ВЛ по ССчЕ е изчислило действащия кръстосан валутен курс на банката, по данни от тръгвоските валутни курсове на банката, на лева – за шв.франк и еврото, за периода от 11.09.2008 г. до датата на исковата молба 18.04.2018 г. От извършения анализ, експертизата е констатирала, че валутният курс на швейцарския франк за еврото е започнал да намалява, съобразно валутния курс на шв.франк за евро от датата на усвояване и превалутиране на кредита по чл.2 на процесния договор за кредит – 11.09.2008 г., който е бил – 1,622909 шв.франка за 1 евро. Намаляването на курса на франка за еврото е в резултат от увеличение на валутния курс на лева за шв.франка, участващ при формиране на кръстосания курс. На практика, нивото на курсът на лева за шв.франк се е доближило  до нивото на курса на лева за еврото. Видно от Приложение 1 към допълнителната ССчЕ, кръстосаният валутен лурс на банката  от 1,622909 шв.франка за 1 евро на 11.09.2008 г. трайно е намалявал (например на 1.057462 шв.франка за 1 евро на 25.03.2015 г.), като е последвало увеличение (например на 1.186093 шв.франка за 1 евро на 19.02.2018 г.).

Възнаградителната лихва, която банката е прилагала по кредита, е била увеличавана, както следва:

- към датата на сключване на договора (01.09.2008 г.) и към датата на усвояване на кредита (11.09.2008 г.), ГЛП е бил 6,00%;

- считано от 15.10.2008 г. до 15.11.2008 г., ГЛП е  бил 7,04 %;

- считано от 15.11.2008 г. до 15.03.2010 г., ГЛП е бил 7,00 %;

- считано от 15.03.2010 г. до 15.04.2011 г., ГЛП е бил 6,75 % - съгласно допълнителното споразумение от 05.03.2010 г., с което е договорен 12-месечен период с фиксирана лихва 6,75%;

- считано от 15.04.2011 г. до 10.05.2012 г., ГЛП е бил 7,04 % - съгласно допълнителното споразумение от 23.03.2011 г., с което е договорен 12-месечен период с фиксирана лихва 7,04%;

- считано от 10.05.2012 г. до 15.06.2013 г., ГЛП е бил 7,04 % - съгласно допълнителното споразумение от 08.05.2012 г., с което е договорен 12-месечен период с фиксирана лихва 7,04%;

- считано от 15.06.2013 г. до 15.07.2014 г., ГЛП е бил 5,75 % - съгласно допълнителното споразумение от  06.06.2013 г., с което е договорен 12-месечен период с равни месечни вноски от по 550 шв. франка, всяка;

- считано от 15.07.2014 г. до 15.08.2015 г., ГЛП е бил - 6,31 % - съгласно допълнително споразумение от 04.07.2014 г., с което е договорен 12-месечен период с равни месечни вноски от по 605 шв. франка, всяка;

- считано от 15.08.2015 г. до 18.04.2018 г., ГЛП е бил 7,09 % - съгласно чл.5 на доп.споразумение от 04.07.2014 г. в частта, касаеща периода след изтичане на 12-месечния период на облекчено погасяване.

Видно от отговора на задача 4 от допълнителното заключение по ССчЕ и Приложение № 4 към него, в случай, че се е прилагал  определения в договор курс на швейцарския франк към еврото, респ. на еврото към швейцарския франк, посочен в приложение № 1 към договора (л. 12 от делото), в случай, че се е прилагала годишна лихва, посочена в договора в размер на 6 % - за целия период, без да се вземат предвид допълнителните споразумения, и в случай, че не се вземат предвид капитализациите на лихвите по допълнителните споразумения, дължимите суми по процесния договор са следните:

1.             Неплатен остатък за главница в общ размер на 101 012,66 швейцарски франка, включващ:

-                 просрочена главница – 20 584,66 шв.франка по неплатени 51 броя месечни вноски с настъпил падеж, за периода от 15.01.2014 г. до 18.04.2018 г. (колона 14 на приложение 4 към допълнителната ССчЕ);

-                 остатък по редовна главница – 80 428,00 шв.франка към 28.03.2018 г., съгласно изчисления остатък по колона 3 на приложение 4.

2.             Неплатена възнаградителна лихва – 23 938,79 шв. франка, за периода 15.12.2013 г. до 28.03.2018 г. (колона 15 на приложение 4).

3.             Неплатена наказателна лихва – 7 257,65 шв.франка, формирана върху просрочени вноски за главница, за периода от 15.01.2014 г. до 17.04.2018 г. вкл. (колона 23 на приложение 4).

4.             Неплатени месечни такси за управление по кредита – в общ размер на 1 391,60 шв.франка, за периода от 15.01.2014 г. до 17.04.2018 г. вкл. (колона 16 на приложение 4)

5.             Неплатено задължение за застраховки – 229,63 шв.франка.

6.             Неплатена сума за разноски за връчване на нотариална покана в размер на 180,00 лв., начислена и платена от ищеца, на 09.03.2018 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД.

Съгласно чл. 430 ТЗ, с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.

Установи се по делото, че на 01.09.2008 г., страните са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008 г.,  по силата на който „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, а впоследствие „Ю..И Еф Джи Б.” АД),  е предоставило на Н.Х.Н.,  кредит в размер на 74 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита.

Не се спори по делото, че банката е изпълнила задължението си и кредитът е бил усвоен, като на 11.09.2008 г., сумата от 120 096 CHF е постъпила по разплащателната сметка на ответника.  Това се установи и от банковото бордеро на л. 63  и от отговор 1 от заключението по ССчЕ, л. 204).

Установи се, че на 16.10.2008 г., ищецът е прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД вземанията си по процесния договор за кредит (видно от договор за цесия и приложение към него, л. 95 и сл., л. 100), а с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г. и приложение № 8 към него (л. 102-109), „Б.Р.С.“АД е цедирало на „Ю.Б.“ АД вземането си договора за кредит, сключен с Н.Х.Н.. Кредитополучателят Н.Х.Н. е бил уведомен и за двата договора за прехвърляне на вземания – видно от нотариална покана от 28.02.2018 г. от двете дружества, получена от ответника на 28.03.2018 г., чрез неговата майка (л. 91 и сл.). Поради това, безпредметно е да се обсъжда, че след договора за цесия от 16.10.2008 г., между „Б.Р.С.“ АД и ответника Н.Х.Н. са били сключени пет допълнителни споразумения към Договор за банков кредит HL41494/01.09.2008 г.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че банката е прехвърлила вземанията си по договора и впоследствие отново ги е придобила, респ. е процесуално легитимирана по предявените искове.

Основните спорни въпроси по делото (отговорите на които предопределя изхода му) са действителна ли е договорената клауза в чуждестранна валута, налице ли е „капитализиране“ на лихви и ако да – обвързва ли страните, увеличавала ли е банката едностранно дължимата от ответника възнаградителна лихва (евентуално и такси), настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.

На първо място, за да се прецени дължимата от ответника главница, следва да се отговори на въпроса действителни ли са уговорките за „капитализиране“ на лихви, тъй като в две от допълнителните споразумения (от 05.03.2010 г. и от 08.05.2012 г.) към процесния договор, е посочено, че общият сбор на дължимите суми, включващи и лихви, ще бъде преоформен чрез натрупване към редовната главница.

Олихвяването на изтекли лихви (анатоцизъм) е подчинено на специален правен режим, като съгласно чл.10, ал. 3 ЗЗД става съобразно наредбите на Българската народна банка, т.е. е допустимо само доколкото законът изрично го допуска (чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 294, ал. 2 ТЗ и чл. 507 ТЗ) и по ред и условия, определени в нормативен акт. Такава наредба досега в областта на гражданското право няма обнародвана, поради което и е налице забрана за анатоцизъм.

Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г. - Наредба № 9/31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките, Наредба № 9/15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, Наредба № 9/19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр. 2/07.01.2003 г.; отм., бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.), Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ, бр. 40/13.05.2014 г.).

С разпоредбите съответно на чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от първите три от посочените наредби, в периода от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г., капитализиране на лихвите е било разрешено при спазване на нормативно установените изисквания.  Според § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 9/15.07.1997 г., „Капитализиране“ е увеличаването на неизискуемата главница за сметка на прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви. Съгласно чл. 16 от Наредба № 9/15.07.1997 г., банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл. 17. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от наредбата предвиждат, че банките могат да договарят със своите клиенти капитализиране на лихвите само ако са изпълнени едновременно следните условия: 1. длъжникът е в състояние да плати своите задължения за сметка на постъпленията от дейността си; 2. възможността за капитализирането е предвидена в първоначалния договор и се основава на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника; 3. изплащането на цялото задължение, включително капитализираните лихви, се основава на планирано и разумно преценено бъдещо събитие; 4. общата експозиция, включително капитализираните лихви, е обезпечена; 5. не съществува непосредствен риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви.

Изрично в ал. 2 на чл. 17 от наредбата е предвидено, че банките не могат да капитализират просрочени лихви. Напълно идентична е ал. 2 на чл. 16 от Наредба № 9/19.12.2002 г.

В периода от 11.04.2008 г. до настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранена. Отделно от това, дори и в периода, в който капитализацията е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви, какъвто е процесния случай (относно споразумението от 08.05.2012 г.). Поради това съдът приема, че уговорките за капитализиране на лихвата, постигнати с допълнителните споразумения от 05.03.2010 г. и от 08.05.2012 г., доколкото представляват уговорка за анатоцизъм, противоречат на закона и са нищожни. Ето защо, при преценка на дължимата и непогасена главница, не следва да се вземат предвид „капитализираните“ лихви, присъединени към главницата.

Установи се и че банката е увеличила едностранно лихвения процент (видно от заключениато по ССчЕ) – към датата на сключване на договора (01.09.2008 г.) и към датата на усвояване на кредита (11.09.2008 г.), ГЛП е бил 6,00%, считано от 15.10.2008 г. -  бил 7,04 %, считано от 15.11.2008 г. - 7,00 %, а след това е сочен в допълнителните споразумения.

 Преценката на размера на дължимото от страна на ответника налага съдът  да съобрази  действителността на тези клаузи от процесния договор за кредит, даващи възможност на банката едностранно да увеличава лихвения процент.

В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 23/07.07.2016 д. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната практика на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11,  дело С-415/11,  дело С-472/11 дело С-618/10,  С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11), е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това.

В случая, ответникът изрично се е позовал на нищожността на клаузи от процесния договор, поради което и съдът дължи произнасяне по този въпрос.

В тази връзка, на първо място, съдът следва да се произнесе относно приложимия по делото закон.

Ответникът се позовава на правилата на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Веднага следва да се посочи, че същата няма директен ефект между страните по делото. Съгласно чл. 288 ДФЕС, директивите обвързват само държавите-членки, и то само относно предвидената в тях цел. Съдът на ЕО (днес – Съд на ЕС) приема последователно и непротиворечиво в своята  практика, че директивите не могат да произведат действие, освен ако не са възприети („транспонирани“, приложени) в националното право на държавите-членове, освен по отношение на самите държави (решения по дела C-41/74 Van Duyn, C-188/89 Foster v British Gas plc). Тъй като Директива 93/13/ЕИО е възприета в българското национално право чрез разпоредбите на ЗЗП, по делото приложимо право се явява националният закон, а не директивата. Съдът има задължение да се придържа към Директивата единствено при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).

Съдът следва да изследва и кои разпоредби на националното право са приложими към процесния договор за кредит.

Същият е потребителски договор – страните по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.,) - ищецът е търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а ответникът е физическо лице.

По отношение на банковите кредити, отпускани на потребители, в българската правна система съществува и специален Закон за потребителския кредит,  в сила от 01.10.2006 г. (отм. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му.  ЗПКр. – чл. 3, ал. 3, т. 5 и чл. 3, ал. 5, т. 1, изрично изключват договори на стойност над 40 000 лева, какъвто е и процесният договор, и които са обезпечени с ипотека (с изключение на чл. 15), поради което разпоредбите на ЗПКр (отм.) са неприложими.

От  01.01.2017 г. е в сила Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г., § 4 от който, обаче, предвижда, че законът  не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41 (касаещ предсрочно погасяване на задълженията по кредита).  

Поради изложенот, към процесния договор ще се прилагат само правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП (чл. 143 и сл.), в сила от 10.06.2006г., и изрично предвидените изключения в ЗПК.

При така приетия за приложим към процесния договор закон, настоящият съдебен състав следва да разгледа основанията за недействителност на посочените по-горе договорни клаузи.

Вярно е, че чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ предвижда възможност банката да уговори промяна на лихвения процент по даден кредит. Тази възможност е икономически обоснована и законодателно рационална – банковите кредити обикновено имат дълъг срок на погасяване и естествените инфлационни процеси могат в дългосрочен план да направят така, че банката да бъде поставена в силно неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва. Така възможността за едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката е уредена в обществен интерес – с цел гарантиране на банковата система и на правата на вложителите в нея, които биха пострадали сериозно при завишен размер на рисковите кредити, който би довел до системен риск и несъстоятелност на банки.

Но тази законодателна дадена възможност на банките търпи ограничения, за да се запази справедливостта в оборота – най-важната цел на частното право: на първо място това е изискването за изрично и изчерпателно информиране на потребителя за механизма, по който се изчислява изменената лихва (арг. от чл. 58, ал. 2 ЗКИ). Така е невъзможно договорът да препраща към дискрецията на орган на банката, която би се проявила към бъдещ момент или да използва многозначни термини при определяне на начина за погасяване на един кредит. Задължително е освен това тези клаузи да са справедливи – да не поставят потребителя в неравноправно положение (чл. 143 и сл. ЗЗП), а също така е валидно и общоприложимото правило за забрана за противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).

По отношение на приложимостта на чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП към процесните клаузи следва да се има предвид, че са изпълнени условията за прилагане на института на неравноправните клаузи.

В тежест на ищеца по настоящото дело е било да докаже, че посочените разпоредби  от договора са били уговорени индивидуално (т.е. не са били предоставена от банката на ответника в този вид, а относно съдържанието им са протекли преговори и клаузите са формулирани чрез взаимно изявяване на воля от двете страни) – арг. от чл. 146, ал. 4 ЗЗП.    

В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д. В. Р., която от 2006 г. работи в „Ю.Б.“ АД. Свидетелката сочи, че клиентите на банката задължително биват запознавани с банковия продукт, предоставя им се информация и ако поскат се сключва допълнително споразумения. Свидетелката, обаче, заявява, че „няма спомен за договор с Н.Н.“, че през 2008 г. е била по „майчинство“ и не може да каже дали е предлагано превалутиране на договорите, сключени за швейцарски франкове. От представените по делото документи също не се установява индивидуалното уговаряне на посочените клаузи от договора. Доказателства, че разглежданите  разпоредби от процесния договор са били уговорени индивидуално могат да бъдат други подобни договори, сключени от ответника през същият период, в които тези клаузи имат различно съдържание, което би обосновало извода, че банката не е включвала тези клаузи в договорите си за жилищни кредити, сключвани в периода и че те са индивидуално уговорени. Такива доказателства, обаче, по делото не са представени.

На основание законово установената презумпция (чл. 146, ал. 4 ЗЗП) в тежест на ответника е било да докаже по нетърпящ съмнение начин този факт, каквото доказване по делото не е проведено.

Не е приложимо и изключението, че не се прилагат правилата за неравноправните клаузи при определяне основния предмет на договора. Договорът за банков кредит е особен вид договор за заем. Характерната престация по него е за заемополучателя и се изразява в заместване на предоставените му заместими вещи с други от същия вид, количество и качество. Поради това следва да се приеме, че основното съдържание на договора за банков кредит от гледна точка на заемополучателя е задължението му да върне на банката предоставените му пари. Задължението за лихва се явява допълнително, а начинът на изчисляване на нефиксирана лихва със сигурност не може да се приеме за основно съдържание на договора на банков кредит.

При тези констатации настоящият съдебен състав следва да разгледа действителността на оспорените клаузи, отчитайки посочените по-горе три изисквания за ограничаване на дискрецията на банките при едностранното изменение на лихвения процент.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 5 от процесния договор предвиждат, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в  договора надбавки не се променят. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора,  в случай, че по време на действието на договора,  банката промени БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определени в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. С чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при оперциите си. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по  договора.

При тълкуване на  Директива 93/13/ЕИО, чиито разпоредби ЗЗП въвежда в българското законодателство, Съдът на ЕС приема, че критериите за промяна на лихвения процент следва да са достатъчно конкретни, за да може  един информиран потребител да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици (така дело Matei, C-143/13, т. 74 и Kбsler, C-282/14, т. 73 и др.).

С решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г., IV г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП. Съгласно решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.

В настоящия случай, банката е увеличавала ГЛП за възнаградителна лихва по процесния кредит на база увеличения на Базовия лихвен процент за кредити в евро на банката, които увеличения са извършени на основание Решения на Комитета по управление  активите и пасивите на „банката.

Не е ясно, обаче, с кои фактори е била обвързана  промяната на цената на услугата. В договора (приложимите към сключването му ОУ не са представени) липсва посочване на обективните фактори, както условия, при които банката може да извърши промяната, респ. не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които са посочени като основание за промяната (в този смисъл е и решение № 299/15.02.2019 г. по т.д. № 2023/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, както и цитираните в него решение, постановени по реда на чл. 290 ГПК).

Това създава възможност банката да определи абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли лихвен процент и така едностранно да определи съдържанието на договора. Такава клауза за определяне на лихвата по банков кредит е неравноправна: тя отговаря на всички посочени изисквания на ЗЗП – тя е във вреда на потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от страна на банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност  и води до неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите на страните в зависимост от волята на една от тях).

По този начин, икономически по-силната страна в правоотношението, е променила размера на насрещната парична престация за използване на заетия финансов ресурс и по този начин да прехвърли изцяло или отчасти стопанския риск от търговската си дейност на потребителя на предоставяната услуга.

Видно от ССчЕ, в случай, че договореният лихвен процент не е бил променен (т.е. при ГЛП 6.0 %), и не е извършвана капитализация, общият размер на изчислените месечни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва и годишна такса за управление, би бил по-малък от начисления. Следователно, посочените клаузи са уговорени в ущърб на потребителя – „в негова вреда“ по смисъла на ЗЗП.   Това води до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя и затова тези уговорки противоречат на правилата на добросъвестността, поради което същите несъмнено са неравноправни и следователно – нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.  Потребителят (потребителите) следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената на услугата, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/2011).

Поради изложеното, съдът приема, че посочените клаузи от договора са  неравноправна и следователно нищожни.

Относно размера на лихвата, страните по договора са били обвързани  с първоначално уговорените условия по договора – ГЛП 6.0 %.

Петте допълнителни споразумения към договора (които са сключени между „Б.Р.С.“ АД и ответника Н.Х.Н.) съдържат установителна част за размера на дълга, но така както той е определен от кредитора според нищожните договорни клаузи. Посочените „нови размери” на лихвата са определените едностранно от банката лихвени проценти въз основа на неравноправните клаузи в първоначалния договор. Сключването на споразуменията е резултат на извънсъдебен спор за размера на дълга и редовното му погасяване, поради което и същите имат характер на спогодба. С подписването на споразуменията се цели задълженията, формирани по неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приемат от кредитополучателите и същите да се считат за индивидуално уговорено.

С решение № 146/01.11.2017 г. по т.д. № 2615/2016 г. по описа на ВКС, І ТО е допусна касационно обжалване по въпроса: „Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?“. С решението е даден следния отговор на поставения въпрос: „Допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД“.  След като размерът на задължението е определен на база на нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл.366 ЗЗД. В решението е посочено  още, че нищожността на споразумението има за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва. Първоначалният договор има действие между страните както относно размера на възнаградителната лихва, така и в частта за падежите на отделните погасителни вноски.

Следователно страните са били обвързани само с първоначално определената лихва по кредита в чл. 3, ал. 1 от договора, предвиждащ  БЛП към датата на сключване на договора, чиито размер е точно и ясно посочен (5 %), и надбавка от 1 пункта, а именно общо 6.00 %. Тази част от клаузата не е неравноправна, тъй като е формулирана изрично, ясно и не подлежи на промяна.

На следващо място, следва да се отговори на въпроса действителна ли е договорената клауза в чуждестранна валута.

Сключеният между страните договор за кредит определя, че кредитополучателят получава равностойността в швейцарски франкове на 74000 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита

В договора не е посочена каква сума в швейцарски франкове се равнява  74000 евро към момента на сключването му. Съгласно чл. 2, ал.1 от договора тази неизвестна равностойност се превежда по блокирана сметка, открита на името на кредитополучателя.  

На 11.09.2008 г., сумата от 120 096 CHF е постъпила по разплащателната сметка IBAN: *** Н.Х.Н. (видно от банково бордеро - л. 63 и от заключението по ССчЕ - л. 204).

На 11.09.2008 г., страните са подписали Приложение № 1 към договора (л. 12), в което е посочено, че към датата на усвояване на кредита, приложимият курс „купува“ за швейцарски франк на банката към еврото е 1.622909 шв.франка, като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит в шв.франкове е 120 096 CHF.

Тази сума е била, обаче, служебно превалутирана от банката като получените средства в размер на 74 000.45 евро са прехвърлени по сметка на кредитополучателя в тази валута (при курс CHF/EUR 1.622909) – видно от извлечение от разплащателна сметка IBAN: *** (л. 75 и сл.).  Следователно, от сметката, по която е била преведена сумата от 120 096 CHF, кредитополучателят не е усвоил кредита си, а го е усвоил и то в евро от друга, по която банката е превела сума в евро, след като служебно я е превалутирала по курса си швейцарски франк/евро към деня на усвояването.

От всичко това е видно, че кредитополучателят е имал интерес от получаване на сумата в евро. Въпреки това, той се е съгласил да погасява кредита си в друга валута – швейцарски франкове като курсът, по който се определя евровата равностойност на дължимата в швейцарски франкове погасителна вноска, се определя от банката към деня на съответното плащане. При това положение при покачване на курса на франка спрямо еврото, кредитополучателят ще внася по-голяма сума в евро за една и съща по размер вноска във швейцарски франкове. От разликата в курса на франка към еврото към момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него банката печели наред с възнаграждението ѝ за предоставяне на средствата в размер на договорената лихва. В резултат потребителят, без да е търговец, поема съществен валутен риск, а равновесието между правата и задълженията на банката и потребителя значително се нарушава във вреда на последния.

Това се отнася до клаузите от процесния договор, касаещи превалутирането, в това число разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2. Клаузите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 представляват пряка уговорка във вреда на потребителя, като възлага върху по-слабо информираната страна единствено неизгодните за нея икономически последици, а именно тези от повишаване на валутния курс на щвейцарски франк/евро и прехвърля върху потребителя риска от колебанията на валутния пазар. В договора няма изрична клауза, че банката носи риска от понижаване на курса на франка. За потребителя не е предвиден механизъм от противодействие срещу постоянното повишаване на валутния курс, което води до непрекъснато нарастване на размера на анюитетни вноски в евро или в лева, без да се променя абсолютната им стойност в швейцарски франкове. За банката такъв механизъм е предвиден. Той е чрез едностранно изменение на лихвата при настъпило изменение във пазарните условия, включително при финансови рискове. Това води до извод за наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителите.

В действителност с чл. 23 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с възможността промяната в курсовата стойност на швейцарския франк към евро и превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски в евро/лева. За да бъде обаче реално информиран потребителят, а банката-добросъвестна, е необходимо обстоятелствата, за които потребителят декларира информираност да следват от ясни и прозрачни условия на договора. Същевременно основни клаузи от него не отговарят на тези условия. В договора не е посочен неговият размер в швейцарски франкове, не е посочено по какъв начин банката ще формира курсовете купува и продава на съответните валути, не е посочен и размер на погасителната вноска в уговорената валута - швейцарски франкове, като такъв размер не е посочен нито в кредита, нито е представен погасителен план, от който да е виден.

В своето решение по дело С-186/2016 г. СЕС (т. 44-51) приема, че изискването за прозрачност на договорните клаузи трябва да се тълкува разширително. Определяща роля при преценката дали в разглежданото дело потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата цена на своя заем, играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия потребител да изчисли тази цена, и от друга страна, обстоятелството, свързано с непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за съществени. Конкретно по отношение на кредитите в чуждестранна валута съдът приема, че  финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да позволява на кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент.

Потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. Националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клауза като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения.

При това положение не може да се приеме, че декларирането на знание за съществуването на определени фактори, които могат да доведат до нарастване на вноската на потребителя е равнозначно на информираност относно точният механизъм и действителните икономически последици за кредитополучателя.

В тази връзка следва да се отчете изложеното в т. 54 от Решението на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.

Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване, респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи се в увеличаване на стойността в местната валута, нужна за снабдяване с швейцарски франкове, с които да бъдат погасяване вноските по кредита. В същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския франк към лева към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително, на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и познания на продавача или доставчика - в случая банката - ответник, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. Банката, предвид нейната техническа и експертна обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в противоречие с принципа на добросъвестност.

Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на очертаната по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни последици за последния при промяна на стойността на валутата, в която е уговорен кредитът. Поради всичко това съдът намира, че посочените клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между права и задълженията на търговеца и потребителя, т.е. налице е и първата предпоставка за обявяването им за неравноправни.

С решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, след като е съобразена задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, е даден следния отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос, а именно: „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.”

В решението е разгледан идентичен случай с настоящия. С клаузата на чл. 23, ал.1 от процесния договор, кредитополучателите са поели за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев (както е посочено в чл. 23, ал. 1  от договора), които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като в ал. 2 на чл. 23 декларират, че разбират икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и са съгласни с настъпването им.

В същия смисъл е и решение № 384/29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г. по описа на ВКС, ІІ ТО.

С оглед чл. 145, ал.1 ЗЗП, клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора за кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването, при което се установява, че: 1/ кредитът, съгласно чл. 1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 74 000 евро; 2/ независимо, че в чл. 2, ал. 1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят е нямал, тъй като същата е била блокирана; 3/ швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро по неговата сметка. Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване на кредита е в евро.

Клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят - физическо лице е сключило договора при клауза, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути. На потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на процесния договор за кредит със срок на издължаване от 20 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставена му от банковата институция информация относно възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе решения, основани на „добра информираност” дали и какъв договор за кредит да сключи. С оглед информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договора за кредит, средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на декларативните по своя характер изявления в договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 от договора”, без да се доказва икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално да му са разяснени.

В решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО е посочено също, че банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на щвейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).

Ето защо, клаузата на чл. 23, ал. 1 е неравноправна, тъй като е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. Предвид неравноправния си характер, спорната клауза се явява нищожна.

С оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск, кредитополучателят не е дължал сумите по курс на швейцарския франк към евро, надвишаващ курса, определен в договора при усвояването на сумата - 1 щвейцарски франк за 1,622909 евро (така решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО).

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според чл. 18, ал. 2, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падега на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост, обаче, предполага изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Понеже правото да се направи вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с упражняването му едната страна само едностранно внася промяна в съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, то за да настъпят последиците от упражняването на това право е нужно изявлението да е достигнало до насрещната странa.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014г., при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,  след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В решението е прието, че постигнатата в договора за кредит предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем, без да се уведомява длъжника, т.е. т.нар. уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, какъвто характер има и клаузата на чл. 18, ал. 2 от процесния догово, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление следва и да е достигнало до кредитополучателя. Следователно предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и при уговорена автоматична такава, настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.

По изложените по – горе съображения, изчисляването на дължимите от ответника суми по процесния договор (главница, възнаградителна лихва и т.н.) следва да стане при първоначално уговорените условия по договора – ГЛП 6.0 % (вкл. без да се вземат предвид допълнителните споразумения) и при  курс на швейцарския франк към евро, определен в договора при усвояването на сумата (1 щвейцарски франк за 1,622909 евро)

Видно от допълнителното заключение по ССчЕ, в случай, че се прилагаше определения в договор курс на швейцарския франк към еврото, респ. на еврото към швейцарския франк, посочен в приложение № 1 към договора (л. 12 от делото), в случай, че се прилагаше годишна лихва, посочена в договора в размер на 6 % - за целия период, без да се вземат предвид допълнителните споразумения, и в случай, че не се вземат предвид капитализациите на лихвите по допълнителните споразумения, за периода от 15.01.2014 г. до 18.04.2018 г. са били налице 51 бр. неплатени месечни вноски (с настъпил падеж), сборът от главниците по които е в размер на 20 584,66 шв.франка (колона 14 на Приложение 4 от допълнителната ССчЕ).

Следователно била е налице обективната предпоставка за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуем.

Налице е и субективната предпоставка – изявление до кредитора, което да е достигнало до кредитополучателя:  На 28.02.2018 г. до кредитополучателя Н.Х.Н. е изпратена нотариална покана, съдържаща и изявлението на „Ю.Б.“ АД, че поради „неиздължаване на погасителната вноска с падеж 15.02.2015 г. обявява цялото задължение, към 20.02.2018 г. в общ размер на 143 364.78 CHF за незабавно изискуемо“. Нотариалната покана е изпратена на посочения в договора адрес: гр. София, ж.к. „*******и съдържа отбелязване, че е връчена на 28.03.2018 г. на С.Н.Н.– майка на ответника. С получаване на изявлението на кредитора, кредитът е станал предсрочно изискуем, което е станало на 28.03.2018 г. и кредитополучателят е изгубил предимството на уговореното разсрочено плащане. Възраженията в тази връзка са неоснователни.

Видно от отговора на 4 задача от допълнителното заключение по ССчЕ, неплатеният остатък за главница по процесния договор е в общ размер на 101 012,66 швейцарски франка (включващ: просрочена главница – 20 584,66 шв.франка по неплатени 51 броя мес.вноски с настъпил падеж, за периода от 15.01.2014 г. до 18.04.2018 г., и остатък по редовна главница – преди обявяване на предсррочната изискуемост, в размер на 80 428,00 шв.франка към 28.03.2018 г.).

Изложеното сочи, че предявеният иск за заплащане на сумата от 72877.44  CHF – частичен иск от сумата от 115 123.18 CHF – главница, е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Както беше посочено, обаче, кредитополучателят дължи изпълнение на задължението си по курс на швейцарския франк към еврото, определен в договора при усвояването на сумата - 1 щвейцарски франк за 1,622909 евро (така решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО). Следователно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 72 877.44  CHF по курс „купува“ на банката за швейцарския франка към еврото към 11.09.2008 г., а именно 1.622909, и по който курс 72 877.44  CHF се равняват на 44 905.44 евро.

Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Относно иска по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за заплащане на сумата от 180 лева -  платени такси за връчване на нотариални покани: На 09.03.2018 г., банката е заплатила 60 лева - възнаграждение на адвокат за изготвяне на нотариална покана и 120 лева - нотариална такса за уведомление за цесия по кредита на ответника (л. 183, 184). Извършването на този разход (и непогасяването му) се потвърждава и от заключението на вещото лице Р.С. (отговор на задача № 5). Съгласно цитирания по-горе чл. 10, т. 3 от процесния договор, тези разноски са за сметка на кредитополучателя. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 9283.42 лева, в т.ч.: платена държавна такса – 3513.10 лева (4% от 44905.44 евро), депозити за ССчЕ – 1050 лева (л. 195 и л. 239), и платено адвокатско възнаграждение - 4720.32 лева (л. 5а)

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Н.Х.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, както следва:

-                 на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД,  сумата от 72 877.44  CHF, равняващи се на 44 905.44 евро по курс „купува“ на банката за швейцарския франка към еврото към 11.09.2008 г. - частичен иск от сумата от 115 123.18 CHF – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41494/01.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2018 г. до окончателното плащане,

-                 на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 180 лева -  разноски за връчване на нотариални покани, както и

-                 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 9283.42 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

                                                                    СЪДИЯ: