МОТИВИ
към присъда по НОХД № 460 по описа за 2013г. на ШОС
Подсъдимият М.А.Б. с ЕГН ********** е предаден на съд по следното обвинение:
За това, че на 11.07.2013г. в с.***, обл.Шумен, използвал платежен инструмент – карта за зареждане
на гориво № 03190786, издадена от „Ал и Ко” АД – гр.Шумен на името на П.С.В., без съгласието на титуляра и деянието не съставлява по-тежко престъпление –
престъпление по чл.249 ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по чл.249
ал.1 от НК и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода около средния размер, предвиден в закона, като се отчетат наличието на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание “Лишаване от свобода” в размер на 4 години и 6 месеца и
„Глоба” в размер на 2000лв.
Преди започване на съдебното следствие от увреденото юридическо лице
„ПМ 96” ООД гр.Шумен бе предявен граждански иск,
който бе увеличен преди приемането му за съвместно разглеждане в наказателното
производство, в размер на 2386,61лв. за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 11.07.2013г. до окончателното й изплащане и направените
разноски по делото. С определение на съда предявения граждански иск от увреденото
юридическо лице бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство,
а „ПМ 96” ООД гр.Шумен бе конституирано като
граждански ищец. Повереникът на гражданския ищец моли съда да уважи предявения
от него граждански иск в пълен размер.
По отношение на предявения граждански иск прокурора изразява становище,
че следва да бъде уважен в размер на 2285,92лв.
Подсъдимият не се противопоставя по приемането и разглеждането на
гражданския иск. Не изразява становище по отношение на размера, в който да бъде
уважен от съда.
В съдебното производство, подсъдимият Б.
се признава за виновен по предявеното му обвинение, но се възползва от правото
си да не дава обяснения. При защитната си реч и последната дума изразява
нежелание да излага доводи в своя защита. На досъдебното
производство в качеството си на обвиняем Б. също се е възползвал от правото си
да откаже да дава обяснения.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.А.Б. работил като монтажник в „ПМ-96” ООД гр.Шумен от 18.02.2011г. до
24.06.2013г. По време на работата си в това търговско дружество той се
сдобил с карта за зареждане на горива с № 03190786 с титуляр П.С.В., управител
на „ПМ-96” ООД гр.Шумен. Картата била издадена от „Ал
и Ко” АД гр.Шумен и
активирана на 08.06.2005г. въз основа на
договор между търговското дружество и „ПМ-96” ООД гр.Шумен.
Картата била издадена за зареждане на гориво на лек автомобил марка „Пежо” с рег. № С2252МТ.
Автомобила, за който била издадена картата бил лизингов и след придобиване на
собствеността му от „ПМ -96” ООД гр.Шумен и
пререгистрацията му в КАТ гр.Шумен, била издадена
нова карта за зареждане на горива. Издадената преди това карта с № 03190786 не
била блокирана и останала действаща. Картата била прибрана в чекмедже на бюро,
намиращо се в складово помещение на „ПМ-96”ООД. Помещението се заключвало и
достъп до него имали управителите на дружеството и техническия отговорник.
Случвало се те да изпращат и някои от работниците до това помещение, като им
давали ключ, за да влязат в него. Тъй
като картата не се използвала, никой не констатирал липсата й от чекмеджето,
където била оставена.
Подс.Б. през лятото на 2013г. имал финансови проблеми –
дължал парични средства и решил да се възползва от тази карта. На 10.07.2013г.
се видял с приятеля си - свид. П.Д.. На него показал картата и го попитал дали иска
да купи нафта от него. Свид. Д. му казал, че може да закупи 20-30-40л. нафта, но
подсъдимият му обяснил че количеството ще е около един тон и го попитал дали
знае къде може да вземат такова количество. Свид. Д.
му казал, че на автоморгата зад „Пети километър”
изкупуват и му дал телефонния номер на свид. С.С..
Подс.Б. се обадил по мобилния си телефон на свид. С.С. и му казал, че е взел номера му от свид. П.Д.. Казал му, че продава нафта по 2лв. литъра и го
попитал дали желае да закупи. Свид. С. му казал, че
може да закупи 150-200л., но подсъдимия му обяснил, че по-малко от 1 тон не
дава. Разбрали се на другия ден подсъдимия да закара нафтата на базата за
авточасти- втора употреба, намираща се зад ресторанта на „Пети километър” край гр.Шумен.
На 11.07.2013г. преди обяд подс.Б. *** – свид.Е.А. и го
помолил да му предостави, за да ползва неговия микробус марка „Форд Транзит” – бял на цвят с английска
регистрация, дизел, с дясна дирекция. Свид. А. му
казал, че може да го ползва, като след това го остави пред дома му в с.***.
Обадил се на съпругата си, за да даде ключовете за микробуса на подс.Б.. След като взел ключовете и микробуса, подс.Б. качил в него голям пластмасов бидон с вместимост за
1 тон гориво. Придвижил се до бензиностанцията на „Ал и Ко”
АД гр.Шумен в с.*** и поискал да зареди дизелово
гориво в бидона. По същото време на смяна била свид.Х.Д..
Тъй като било обедна почивка, колежката на свид.Д. не
била в района на бензиностанцията. Свид.Д. запитала подс.Б. колко и какво количество ще зарежда. Когато
разбрала, че желае да зареди гориво, с което да напълни бидона го попитала за
какво му е толкова количество гориво. Подс.Б. й обяснил,
че ще зарежда комбайни. Свид.Д. го попитала дали ще
плаща с карта и на коя фирма. Подс.Б. й отговорил, че
ще зареди с карта на „ПМ-96” ООД. Свид.Д. го оставила
да пълни бидона с дизелово гориво и продължила да обслужва останалите клиенти. Посоченото от подсъдимия, че ще зарежда
комбайни озадачило свидетелката и тя се обадила на свид.Л.К.,
с когото били в близки отношения и който работел в посоченото дружество. Казала
му, че слабо момче с шапка и очила,
което не познавала зарежда голямо количество гориво. Обяснила му, че момчето е
с светъл бус с транзитни номера и зарежда с карта на дружеството. Свид. К. споделил с колегата си за наученото от свид. Д. и двамата решили да уведомят за случващото се свид. П.В. – управител на „ПМ-96” ООД гр.Шумен.
Обадили му се и му съобщили за наученото.
След като напълнил бидона с гориво, подс.Б. влязъл в бензиностанцията и подал на свид.Д. карта № 03190786 за зареждане на гориво. Свид.Д. маркирала картата през устройството и констатирала,
че същата е действаща. От касовия апарат излезли два касови бона за заредено
гориво с номера 70257624 и 70257627. Свид.Д. дала на подс.Б. да се подпише върху касовите бележки и ги прибрала,
за да може да се отчете. От касовите бонове се установява, че е заредено общо 1006,97
литра дизелово гориво на обща стойност 2537,56лв.
След като заредил дизеловото гориво, подс.Б. потеглил с микробуса и се придвижил до базата на свид.С.С.. Около 14,10ч. пристигнал там. Свид.С. и негови познати, които желаели да закупят гориво започнали да преливат горивото от
бидона в 10 литрови туби. Останалото количество от
около 120 л., свид. С. прелял за себе си в метален
варел. По молба на подсъдимия излели и 10 литра гориво в резервоара на
микробуса. Общото количество, което свид.С. и
познатите му прелели от бидона било 980л. Свид.С. заплатил за
него на подсъдимия сумата от 1960лв. Подсъдимият оставил бидона в базата, като
обяснил на свид.С., че ще го вземе след няколко дни.
Закарал микробуса пред дома на свид.Е.А. и го оставил
там.
Във връзка с информацията за заредено
гориво, свид. В. отишъл до седалището на „Ал и Ко” АД гр.Шумен и помолил да
прегледат видеозаписите от бензиностанцията в с.*** от същия ден. След като
прегледали записите, той получил на DVD –
диск копие на видеозапис от бензиностанцията в с.***. Свид.В.
разпознал подс.Б. на изгледаните видеозаписи. За
случилото се подал още същия ден сигнал в РУ „Полиция” гр.Шумен.
С протокол за доброволно предаване свид.В. предал на разследващия орган получения диск с
видеозаписите на него.
На свидетелите К.Р. и Р.Р. – полицейски
служители при РУ „Полиция” гр.Шумен било възложено да извършат проверка във връзка с подадения
сигнал от свид.В.. Те потърсили подсъдимия в дома му
в с.*** и от баща му разбрали, че същия е отишъл в гр.Шумен.
По телефона се свързали с подс.Б.. Последния им
обещал да отиде в кметството на селото и след около половин час отишъл там,
като им обяснил, че знае че го търсят във връзка с горивото. Пред свид.Р., подсъдимият споделил, че дължал около 2300-2400лв.
на лице с името Роко от гр.Шумен
и че получените от продажбата на дизеловото гориво пари ги занесъл на това лице
и в него не са останали никакви средства. Разказал за извършеното от него, къде
е закарал полученото след зареждането гориво, както и че е изхвърлил картата
докато пътувал. Полицейските органи посетили базата на свид.С.С..
С протокол за доброволно предаване този свидетел предал 1 бр. Метален
цилиндричен варел, в който имало течност с мирис на нафта. С разписка
предадения варел с течността в него били предадени на другия управител на
„ПМ-96” ООД гр.Шумен – М. М. Р.. След като получили
варела с течното гориво в него, в базата на „ПМ-96” ООД гр.Шумен
извършили измерване на полученото количество гориво. Установили, че им били
върнати 96 литра дизелово гориво.
На 14.07.2013г. „Ал и Ко” АД гр.Шумен изготвили фактура
№ ********** за заредено от „ПМ 96” ООД общо 1035,100 литра дизелово гориво.
Фактурата се отнасяла за горива, заредени с три касови бона, посочени в нея,
два от които касаят процесното деяние. На
09.08.2013г. „ПМ-96” ООД гр.Шумен извършило плащане
по тази и по други фактури към „Ал и Ко” АД гр.Шумен. С извършеното плащане „ПМ-96” ООД гр.Шумен заплатило и полученото от подс.Б.
на 11.07.2013г.- 1006,97 литра дизелово
гориво.
Видно от заключението на Съдебно –
оценителната експертиза пазарната цена на литър дизелово гориво към датата на
деянието е била 2,62лв., а стойността на общото получено гориво била 2638,13лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство
гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите П.В., С.С., Х.Д., Е.А.,
П.Д., Л.К., К.Р., Р.Р., дадени в хода на съдебното следствие; от заключението
на съдебно- оценителната експертиза; от приложените писмени и веществени
доказателства, присъединени по реда на чл.283 от НПК към материалите по делото,
както и от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
Депозираните от свидетелите показания са обективни,
непротиворечиви и взаимносвързани както помежду си, така и с другите
доказателства по делото– писмени и веществени, поради което съда изцяло ги
кредитира.
Подсъдимият се възползва от правото си да не дава
обяснения, както на досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие.
Признава вината си и не оспорва депозираните свидетелски показания, както и
събраните писмени и веществени доказателства.
Предвид така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия
М.А.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.249 ал.1 от НК, защото:
* обект на
престъплението по 249 ал.1 от НК са
обществените отношения, свързани с паричната и кредитната система.
* от обективна
страна – изпълнителното деяние се изразява в използването на платежен
документ, без съгласието на титуляра му.
От събраните по делото доказателства се установява, че
подсъдимият на 11.07.2013г. е заредил от бензиностанция на „Ал и Ко” АД, находяща се в с.*** 1006,97 литра дизелово гориво,
като използвал намиращата се в негово владение карта с № 03190786 с титуляр П.С.В.,
издадена от „Ал и Ко” АД гр.Шумен
на „ПМ 96” ООД гр.Шумен. Използваната от подсъдимия карта
представлява платежен инструмент. В разпоредбата на чл.93 т.24 от НК се съдържа
и легалната дефиниция на „Платежен инструмент”, а именно че това е „веществено
средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се
прехвърлят пари или парични стойности”.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваната от
подсъдимия карта не прехвърля пари. Същата съгласно договора между двата търговски
субекта „Ал и Ко” АД и „ПМ 96” ООД се използва за получаване на определено
количество заредено гориво, което по-късно следва да бъде заплатено от
търговското дружество, на което е издадена картата. Картата се предоставя от
лицето, което ще зарежда горивото на длъжностното лице на бензиностанцията.
След зареждането с гориво, картата се поставя от длъжностното лице в техническо
устройство, за да отчете количеството заредено гориво и търговеца, който е
задължен да го заплати с отложено плащане. След тази операция зареденото гориво вече става
собственост на търговеца, който е задължен да го заплати - в случая „ПМ 96” ООД
гр.Шумен. Налице е прехвърляне на парични стойности,
тъй като търговското дружество, на което е издадената картата следва да заплати паричния еквивалент на зареденото
гориво.
* субект
на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил
пълнолетно вменяемо лице. По време на извършване на деянието той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че използвайки намиращата се в
негово владение карта ще получи определено количество гориво, което той няма да
заплати в брой. С деянието си подсъдимият е целял да получи финансова облага и
е получил такава след продажбата на горивото.
Съдът при определяне вида на наказанието отчете
обстоятелството, че за престъплението по чл.249 ал.1 от НК се предвижда
наказание “лишаване от свобода” от две
до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. При определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени
наличието на следните обстоятелства:
·
смекчаващи отговорността обстоятелства: оказано съдействие в хода на досъдебното
производство, направено признание за виновността му, младата му възраст.
·
отегчаващи отговорността обстоятелства: предходни осъждания, невъзстановена по-голяма част от
полученото количество гориво.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати като наказанието бъде определено при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства,
а именно: “лишаване от
свобода” в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца и глоба в
размер на 2000,00 лв.. Определеният размер на наложеното наказание съдът намира
за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът като съобрази размера на наложеното наказание,
както и обстоятелството, че подсъдимият вече е осъждан на наказание „Лишаване
от свобода”, определи същото да се
изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.
По отношение на предявения граждански иск от „ПМ 96” ООД гр.Шумен за
претърпените имуществени вреди в
резултат на деянието, извършено от подсъдимия съдът счита, че иска е допустим и
частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД.
Видно от представените писмени доказателства в хода на
съдебното следствие „ПМ 96” ООД е заплатило на „Ал и Ко”
АД гр.Шумен сумата за зареденото на 11.07.2013г. от подс.Б. гориво чрез използването на карта №03190786. Сумата
е била изплатена на „Ал и Ко” АД по банков път на
09.08.2013г. От доказателствата по делото се установява, че „ПМ 96” ООД и „Ал и
Ко” АД са в договорни отношения от 2000г. По силата
на постигнатите договорености от „Ал и Ко” АД били
издадени карти за зареждане на горива на автомобили, собственост на „ПМ 96” ООД. Сред тези карти била и карта с
№ 03190786, с титуляр П.С.В. – управител на „ПМ 96” ООД. На определен период „Ал и Ко”
АД изготвяло фактури за зареденото с картите горива, които се заплащали по
банков път от „ПМ 96” ООД. Картата с №
03190786 към датата 11.07.2013г. не била блокирана и след използването й от подс.Б. компютърната система на „Ал и Ко”
АД я отчела като действаща. Издадени били два клиентски
бона, приложени по делото с № 70257624
и 70257627 /на л.46 от досъдебното производство/. В
боновете са отразени деня и часа на зареждането, номера на картата, с която е
заредено, клиента който е задължен да заплати горивото. Като такъв клиент в тях
е посочен „ПМ 96” ООД гр.Шумен. От боновете се установява, че подс.Б. е успял да зареди общо 1006,97 литра дизелово гориво,
за което се дължала общата сума от 2537,56лв. Сумата е начислена след като е била
приспадната договорената търговска отстъпка на заредените горива. Дължимата от
„ПМ 96” ООД сума, съдът приема, че е посочената в боновете обща сума след като
е приспадната търговската отстъпка. От доказателствата по делото е установено,
че на „ПМ 96” ООД са възстановени 96 литра дизелово гориво. Видно от
заключението на съдебно- оценителната експертиза стойността на 1 литър дизелово
гориво към датата на деянието по пазарни цени е била 2,62лв. Възстановеното
количество гориво е на обща стойност
251,52лв. Вредата причинена на „ПМ 96” ООД гр.Шумен,
след приспадане на стойността на възстановеното, е в размер на 2286,04лв.
Предвид на изложеното съдът приема, че иска е доказан до размер от 2286,04лв.,
поради което го уважи в този размер. За разликата в останалата му част до
пълния предявен размер от 2386,61лв., съдът го отхвърли като недоказан.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към
момента на деликта – престъплението. От този момент
виновният им причинител изпада в забава. Като носимо
парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва
определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното
издължаване. Поради това уважения размер на гражданския иск следва да бъде
присъден ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, а именно – 11.07.2013г.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия М.Б. да заплати: направените по делото разноски в размер на 35,00 лв. по сметка на ОД на МВР гр.Шумен и 30,00 лв.
по сметка на ОС гр.Шумен; държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на
91,44 лв. и по 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листи за
присъдените в полза на държавата такси и разноски.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия М.Б. да заплати в полза на
гражданския ищец направените от него
разноски по делото в размер на 6,00 лв.
за снабдяване с копия на документи от делото и адвокатско възнаграждение
в размер на 200,00 лв.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: