РЕШЕНИЕ №
31.03.2023 г., гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: И. Панчева
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2020 по описа на съда за 2020 г.
Производството е образувано по иск, предявен от И.А.П.
*** срещу Л.Т.М. *** за извършване на делба на съсобствен недвижим имот –
апартамент в гр. П.
В исковата молба се твърди, че имотът е придобит
възмездно на 12.12.2016 г. По това време страните са били в брак, прекратен с
развод през 2018 г. От влизането в сила на решението за развод и до момента
жилището се ползвало само от ответника. На 27.01.2020 г. ищцата изпратила на
ответника нотариална покана, връчена на 29.01.2020 г., с която поискала да
прекратят съсобствеността, като той и заплати стойността на нейния дял, а освен
това поискала до прекратяването на собствеността той да и заплаща обезщетение
за ползването и на нейния дял в размер 350 лв., представляващи размера на
средномесечен пазарен наем. Той обаче не предприел никакви действия. Поради
това се иска съдебна делба при равни квоти за двамата и изнасяне на имота на
публична продан, както и осъждане на ответника да и “заплати сумата от 350 лева
обезщетение” за това, че е лишена от възможност да ползва имота за периода от
връчването на нотариалната покана до прекратяването на съсобствеността, като е
явно, че се има предвид не еднократно заплащане на сумата 350 лв., а по толкова
за всеки месец.
Ответникът чрез своя пълномощник е представил
отговор, с който оспорва иска по основателност, като твърди, че имотът не е
придобит със семейни средства. По време на брака двамата съпрузи са купили
апартамента при степен на завършеност 63% за сумата 36000 лв. Средствата за това
са осигурени изцяло от ответника и е налице трансформация на лично имущество.
Ответникът е притежавал друг апартамент в гр. П., лична собственост, който е
продал на 18.11.2016 г. на трето лице.за сумата 19500 лв. Получил е и от сестра
си общо 21500 лв. като дарение – сумите са предоставени на три пъти и са
внесени от самия него по банковата му сметка. Дарението е направено във връзка
с покупката на апартамента. Тъй като било ясно, че сумата от общо 41000 лв.
няма да бъде достатъчна да покрие всички разходи по придобиването на имота и по
привеждането му в състояние за нормално обитаване, ответникът се обърнал към
банка и получил кредит в размер 71000 лв., обезпечен с договорна ипотека върху
имота. Обслужването на кредита също се извършва изцяло с негови лични средства,
а ищцата фигурира формално в договора за кредит, с оглед това, че двамата се
намирали в граждански брак към онзи момент. Ответникът заявява, че прави
възражение за трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 2 от СК. По-нататък се твърди, че към момента на фактическата раздяла апартаментът
бил в състояние “груб строеж” и до самия развод не бил годен за обитаване. Ответникът
живеел с по-голямата дъщеря на страните при сестра си, а през това време в
имота се извършвали строително-монтажни довършителни работи. Всички те били
извършени след раздялата и били финансирани от него. В резултат на тези
довършителни работи имотът имал много по-висока стойност, отколкото към момента
на придобиването. Затова се заявява, че се прави възражение за намаляване на
претендирания от ищцата дял от имота, както и възражение за извършените от
ответника подобрения на основание чл. 72 от ЗС. По отношение на искането за
публична продан ответникът счита, че то е ненавременно в тази фаза на делбата,
но прави и искане за поставянето му в дял на ответника на основание чл. 349,
ал. 1 от ГПК.
Ответникът счита за неоснователно искането за
плащане на сумата 350 лв. Макар имотът да не е бил семейно жилище,
обстоятелствата, че в него се отглежда едното от децата на страните, дава
според него основание да се приложи по аналогия чл. 57, ал. 2, изр. второ от СК
и претенцията да бъде отхвърлена изцяло не само като правно необоснована, но и
като противоречаща на етични норми, а в случай, че съдът не приеме тези доводи
– да се уважи само за 1/4 от размера на средномесечния пазарен наем, пак поради
отглеждането в него на едно от децата на страните.
Прави се искане за извършване на делба и на
съсобствени между същите страни движими вещи, придобити по време на брака –
покъщнина, намираща се в бившето семейно жилище, обитавано сега от ищцата. Те
са изброени в отговора по следния начин, заедно с посочени стойности: кухня от
МДФ, двоен шкаф около вътрешно коминно тяло, холна секция/продължение на шкафа,
вграден гардероб/ниша в края на стаята, ъглов диван, климатик „Осака“ инвертор,
телевизор 3D „Самсунг“ 40 инча, пералня „Веко“, вътрешни и външни щори, секционен
блок с вградени светлини, скрин и витрина, детско бюро ъглово с надстройка и
стол, легло 120/90 см с матрак от мемори пяна, телевизор LG 32 инча, още едни вътрешни и външни щори с друга стойност, климатик
инвертор 12000BTU. Една от точките е формулирана като “посуда, малки електроуреди”.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС и
се разглежда по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Страните са бивши
съпрузи. Бракът им е сключен през 2000 г. и е прекратен с развод по взаимно
съгласие на 18.06.2018 г., като страните постигнали споразумение едната от
дъщерите им, родена пред 2003 г., да живее с бащата и родителските права да се
упражняват от него, а другата, родена през 2013 г., да остане с майка си в
бившето семейно жилище, като родителските права се упражняват от майката.
Двамата са във фактическа раздяла от октомври 2017
г., когато съпругът (ответникът) напускал семейното жилище, намиращо се на ул.
„Л.“ в гр. П. и представляващо обособена фактически част от жилище – мезонет,
цялото собственост на съпругата и нейния брат, придобито по наследство и по
дарение от родителите им.
Междувременно преди раздялата, на 12.12.2016 г.,
двамата съпрузи придобили чрез покупка от „Артстрой Про“ ООД жилището, предмет
на делбата – апартамент с площ 99,30 кв.м., намиращ се в гр. П. на ул. „Б.“ № 2.
При сключването на сделката при нотариуса се явили и двамата, а в нотариалния
акт било отразено, че имотът се купува за сумата 36000 лв., която ще бъде преведена
по банковата сметка на дружеството продавач след вписването на нотариалния акт
за сделката и на ипотека върху имота, със средства, отпуснати по банков кредит
от „Алианц Банк България“ АД.
На същата дата бил сключен с „Алианц Банк
България“ АД договор за банков кредит за покупката на имота, обезпечен с
ипотека, която да се учреди върху същия имот. Размерът на отпуснатия кредит бил
общо 71000 лв., от които 35000 следвало да се преведат веднага от банката на
продавача, а остатъкът следвало да се усвои след представяне на акт образец 16
за въвеждане на имота в експлоатация и „документ, удостоверяващ плащането на
останалата част от договорената цена“. Остатъкът бил усвоен на 16.01.2017 г.,
като от тях 1000 лв. били преведени на „Артстрой Про““ ООД, а остатъкът бил
получен на каса от Л.М..
Кредитът се погасява, видно от удостоверение от
11.05.2022 г., издадено от банката, само от разплащателната сметка на Л.М..
Малко преди покупката на процесния апартамент, на
18.11.2016 г., Л.М. продал на трето лице притежаван от него друг апартамент в
гр. П. за сумата 19500 лв.
По същото време М. получил от сестра си сумата
21500 лв. „като един вид заем“, срещу уговорка „да си оправят сметките“ при поделянето
на друг наследствен имот, което уреждане на сметките по-късно било направено.
На 10.02.2016 г. майката на И.П. превела по сметка
на дъщеря си от Италия, където работела, сумата 3000 евро с посочено основание
„Regalo“ (на италиански език).
На 01.12.2016 г. Л.М. превел по сметка на
тогавашната си тъща сумата 4000 лв. с основание „захранване на сметка“.
След раздялата първоначално съпругът живеел в
друго жилище, собственост на неговата сестра, тъй като новопридобитият
апартамент не бил готов за обитаване, но впоследствие, след извършването на
довършителни работи, се нанесъл в него заедно с по-голямата си дъщеря.
По делото е представен от ищцовата страна договор
за дарение на движими вещи между М. П. и нейната дъщеря И. М. (сега П.), с който
майката дарява на дъщеря си обзавеждане на детска стая, всекидневна с кухня,
антре и баня – подробно са изброени елементите на обзавеждането. Договорът е
датиран от 08.12.2013 г., но датата не е достоверна по смисъла на чл. 181 от ГПК и не може да се установи датата на съставянето му – вещото лице по
допуснатата експертиза на почерка и печатния текст на договора дори дава
заключение, че е по-вероятно подписите да са положени след 2019 г., отколкото
през 2013 г. Поради недоказаността на датата на договора съдът приема за
недоказано, че той е съставен по времето, посочено в него, и че не се доказва
извършено дарение.
Ищцовата страна не твърди да не съществуват
изброените в отговора на исковата молба движими вещи, чиято делба се иска.
Установява се обаче от показанията на дъщерята на страните К. М., че И.П.
наскоро – след раздялата – е правила цялостен ремонт на кухнята и кухненските
мебели от МДФ са заменени с нови, а за изнасянето на старите са помогнали
дъщерята и приятелят и. Свидетелката заявява още, че не живее постоянно при
приятеля си в ***, а ходи там от време на време, но живее в процесното жилище с
баща си.
По данни на свидетелката П.Б.от апартамента на ул.
„Л.“ след раздялата на страните е махнат вграденият гардероб. По данни на
същата свидетелка е изнесен и диванът, а според показанията на М. П. диванът е
пренесен в с. ***, в жилището на приятеля на дъщерята на страните. От твърдението
за пренасяне на дивана в друго жилище следва да се направи извод, че И.П. го е
подарила на дъщеря си и нейния приятел. Не се доказва останалите вещи да са
принадлежали на М. П., която да ги е дарила на дъщеря си, и след като с тях е
било обзаведено жилището, в което семейството живее от години, изводът при
липса на данни за друго е, че тези вещи са принадлежали на двамата съпрузи –
страните по делото.
По данни на вещото лице, изслушано за стойността
на недвижимия имот и пазарния му наем, този наем е в размер 480 лв. месечно за
целия апартамент.
При така установените факти съдът намира следното
от правна страна:
Преди всичко, от значение за собствеността на една
вещ – в случая недвижим имот, придобита на името на съпрузи или на единия от
тях по време на брака им е моментът на нейното придобиване. Това се отнася
всъщност за всяко придобиване на собственост, независимо от качеството на
собственика: правото на собственост се запазва такова, каквото е към момента на
придобиването, докато не настъпи на общо основание факт (разпоредителна сделка
или друг), който води до изгубването му. Последващи подобрения върху имота,
увеличаващи цената му и извършени за сметка на един от съсобствениците,
изплащане само от някои от тях на задължението по кредита, с който е платена
цената на имота и пр. не се отразяват на дяловете в собствеността, а
евентуалното неравно участие в разноските поражда само облигационни задължения
за изравняването му.
Това важи и в настоящия случай. Собствеността е
придобита по време на брака на страните, преди раздялата им, с кредит, получен
по същото време. Установява се да са получени парични суми от близки на всеки
от съпрузите по времето непосредствено преди покупката на имота, но нищо не
доказва със сигурност, че отбелязването в нотариалния акт за покупката относно
размера на цената и начина на заплащането и (с кредит) е невярно. Това
изявление на страните по сделката, отразено в нотариалния акт, не може да бъде
опровергавано със свидетелски показания поради забраната на чл. 164, ал. 1, т.
6 от ГПК, но дори и свидетелските показания на сестрата на ответника не са в
насока, че сумата от нея е дадена за покупка на имота – свидетелката твърди, че
е дадена за „довършителни работи“. Липсват и други доказателства, които да опровергаят
изявлението от нотариалния акт и да установят частична трансформация на лично
имущество. Колкото до облигационните отношения на страните във връзка с
увеличаването на стойността на имота, тяхното място не е в първата фаза на
делбата, а евентуално във втората. Делбата на недвижимия имот следва да се
допусне при равни квоти.
По отношение на движимите вещи, не се установява
те да не съществуват към момента или да не са собственост на бившите съпрузи, с
изключение на вградения гардероб и кухнята от МДФ, с които не е ясно какво е
станало, но не се намират вече в жилището, и на дивана, с който ищцата също се
е разпоредила. Следва да се допусне и тяхната делба, също при равни квоти. За
никоя от тези вещи няма причина да се приеме, че е трайно прикрепена към имота
и е част от него, като с това е престанала да бъде движима вещ – всички те
могат да се демонтират, без да се повреди имотът. За „посуда и малки
електроуреди“ производството следва да се прекрати, тъй като въпреки
указанията, дадени с определението по чл. 140 от ГПК, ответникът не е уточнил
кои вещи има предвид.
Ищцата е поискала да се определи съобразно чл. 344,
ал. 2 от ГПК сума, която да и се заплаща от ответника за ползването на имота.
До 21.03.2021 г., когато К. М. е навършила 18-годишна възраст, бащата, който е
упражнявал родителските права върху нея, не дължи на майката обезщетение за
ползваната от нея част от апартамента. Дъщерята обаче е навършила пълнолетие в
хода на делото, а в първата фаза на делбата това обезщетение се присъжда само
занапред, считано от влизането в сила на решението или определението, с което
се определя от кой съделител ще се ползва имотът – това определяне се схваща
като привременна мярка по ползването за бъдещ период, а не като уреждане на
отношенията между съделителите изобщо във връзка с ползването, които могат да
бъдат предявени като претенции по сметките във втората фаза или пък в отделен
процес. Няма пречка, от друга страна, съдебен акт по чл. 344, ал. 2 от ГПК да
се постанови и тогава, когато няма спор кой да ползва имота по време на
делбата. Така Л.М. следва да заплаща на И.П. обезщетение в размер по 240 лв.
месечно, считано от влизането в сила на настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Допуска до делба следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ с площ 99,30 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда по
кадастралната карта и кадастралните региегри на град П., одобрен със заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г на Изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор на обекта
55155.503.446.11.12, с административен адрес на имота град П..ул. „Б.” №2,
ет.З, ап.12, община П., Пазарджишка област, разположен на едно ниво в масивна сграда №11 на 5
надземни етажа, находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.503.446, с
предназначение на обекта, жилище,апартамент и припадащите се на този обект
20,05 кв.м. идеални части от общте части па сградата и от правото на строеж
върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата на първия етаж -
55155.503.446.11.11, под обекта
55155.503.446.11.7, 55155.503.446.11.8, над обекта 55155.503.446.11.15. ведно с
1/16 идеална част от дворното място, върху което е построена гореописаната
сграда, цялото с площ 556 кв.м. съставляващо поземлен имот с пълен
идентификатор 55155.503.446. по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град П., одобрен със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г на изпълнителния директор
на АГКК, с идентификатор на обекта 55155.503.446.11.12, с адрес на имота град П.,ул.
„Б.” № 2, ет. З, ап. 12, община П., Пазарджишка област, с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор няма, номер по предходен план 3567, квартал 339,
върху което дворно място има запазено право на ползване върху незастроените
138,80 кв.м. в полза на трети лица, при съседи на имота на имота 55155.503.438,
55155.503.445, 55155.503.9567 и 55155.503.9572,
ПРИ КВОТИ: 1/2 ид. част за ищцата И.А.П., ЕГН **********,***/2
ид. част за ответника Л.Т.М., ЕГН **********,***.
Осъжда Л.Т.М. да заплаща на И.А.П. по 240 лв. месечно,
представляващи обезщетение за ползването на целия имот от него, считано от влизането
в сила на настоящото решение до извършването на делбата.
Допуска до делба при квоти 1/2 ид. част за И.А.П.
и 1/2 ид. част за Л.Т.М. следните движими вещи, намиращи се на адреса на ищцата
на ул. „Л.“ 2 в гр. П.
- двоен шкаф около вътрешно коминно тяло;
- холна секция – продължение на шкафа;
- климатик „Осака“ инвертор 12000 btu;
- телевизор 3D „Самсунг“
40 инча;
- пералня „Веко“;
- вътрешни и външни щори – два комплекта;
- секционен блок – бял, с вградени светлини,
скрин и витрина;
- детско бюро
ъглово с надстройка и стол, легло 120/90 см с матрак от мемори пяна;
- телевизор LG 32 инча;
- климатик инвертор 12000 BTU.
Отхвърля иска за допускане на делба на ъглов диван,
кухня 1,80 м МДФ и вграден гардероб/ниша в края на стаята, намиращи се на същия
адрес.
Прекратява производството в частта му за искането
за допускане на делба на посуда и малки електроуреди.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизането му в сила делото да се докладва за
продължаване на производството по извършването на делбата.
СЪДИЯ: