Решение по дело №2157/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№    07 /04.01.2022 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева  

ЧЛЕНОВЕ:       Веселин Енчев

Димитър Гальов

 

при секретар И. Г. и прокурор Дарин Христов

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 2157/2021 година 

 

            Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от началник на група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР, против решение № 260891/14.07.2021 година по н.а.х.д. № 576/2021 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено наказателно постановление № 20 – 0769 - 004608/15.12.2020 година, издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР (НП).

С НП, на Я.Г.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 21 ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. 

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно поради несъобразяване с приложимите – към случая - процесуални правила в административнонаказателното производство, свързани със сроковете за издаване на акт за установяване на административно нарушение.

Иска решението да бъде отменено, като бъде потвърдено НП.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Прокурорът пледира  неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С НП Д., е наказан, като собственик на лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № А 2628 НН, за това, че на 16.09.2019 година, в 12:42 часа, на път първи клас Е-773, км 491, в посока от квартал „Ветрен“ към КПП-1 Бургас, в района на бензиностанция „Ромпетрол“, при разрешена скорост в участъка от 90 км/ч (въведена със знак В-26), неустановен извършител е управлявал собствения му лек автомобил със скорост 160 км/ч в нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Нарушението е засечено със система „MultiRadar SD 580” № 00209D32D4F9, снимка № S 0000563F142.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в производството по установяване на нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 34 ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е бил съставен след изтичане на тримесечния срок, посочен в законовата норма – нарушението е било извършено на 16.09.2019 година, а АУАН е съставен на 09.09.2020 година.    

По подадената касационна жалба настоящият състав прима следното.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Доводите на касатора са основателни.

Съгласно чл. 34 ал. 1 изречение, второ от ЗАНН (в приложимата редакция), не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за платежните услуги и платежните системи, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

В случая нарушението е извършено на 16.09.2019 година от неизвестен извършител. Към тази дата – по направената снимка - е известен единствено автомобилът, с който е извършено нарушението (лист 9 от н.а.х.д. № 576/2021 година).

В хода на издирване на неизвестния нарушител от органите на МВР, на 28.07.2020 година в МВР е подадена декларация по чл. 188 от ЗДвП с посочен подател Я.Д., в която е заявено, че автомобилът се е управлявал от Христо Купенов Бързилов (лист 13 от н.а.х.д. № 576/2021 година).

В хода на административнонаказателното производство, обаче, е установено, че към 16.09.2019 година Бързилов не се е намирал на територията на Република България, за което е изготвена докладна записка (лист 21 от н.а.х.д. № 576/2021 година).

На 09.09.2020 година собственикът на автомобила Я.Д. е депозирал писмено сведение до началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР, в което е заявил, че подадената декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която като водач е посочен Б., не е попълнена от него и той не е в състояние да посочи лицето, което е управлявало автомобила на 16.09.2019 година. На същата дата Д. е попълнил и декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която също изрично е заявил, че не е в състояние да посочи лицето, управлявало автомобила му на 16.09.2019 година (лист 16 и 14 от н.а.х.д. № 576/2021 година).

Съгласно чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

От описаните факти се констатира, че действителният извършител на нарушението не е открит, въпреки положените усилия от органите на МВР, а тълкуването на нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, извършено от РС, е неправилно и несъответно на доказателствата по делото. Към датата на заснемане на автомобила администрацията на сектор „ПП“ в ОД – Бургас на МВР е могла да констатира единствено марката и регистрационния номер на превозното средство, движещо се със скорост, надхвърляща максимално разрешената, но не и самоличността на лицето, което го е управлявало. Тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН е приложим единствено при условие, че самоличността на извършителя на нарушението е установена, а в случая това не е така. Затова напълно законосъобразно наказващият орган се е съобразил с изтичането на едногодишния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН и изричните изявления на собственика на автомобила – че не може да посочи водача, който го е управлявал на 16.09.2019 година, както и че декларацията от 28.07.2020 година (с обявен водач Х.Б.) не е подадена от Д.. Затова при законосъобразно приложение на чл. 34 ал.1 от ЗАНН и нормата на чл. 188 ал. 1 от ЗДвП за извършеното нарушение е бил съставен АУАН от 09.09.2020 година на собственика на автомобила – Я.Д..

Фактическата обстановка по спора е изяснена напълно. В административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения.    

Не е налице материална незаконосъобразност на НП.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното НП, е свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26, с който е установено ограничение на скоростта от 90 км/ч, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост над разрешената от стационарно разположено автоматизирано техническо средство.

Изготвената снимка и прилежащото детайлно увеличение на регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде идентифицирано по несъмнен начин. Съответно, собственикът на автомобила е посочил в декларация, попълнена по реда на чл.188 от ЗДвП, че не може да индивидуализира лицето, управлявало автомобила в деня на нарушението.

Съгласно чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

След като собственикът не е посочил лицето, управлявало автомобила, законосъобразно е бил санкциониран за извършеното нарушение.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 260891/14.07.2021 година по н.а.х.д. № 576/2021 година на Районен съд – Бургас.

Вместо него постановява

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20 – 0769 - 004608/15.12.2020 година, издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.

 

Решението е окончателно.

           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: