Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин Т.
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Т.
гр. дело № 4105 по описа за
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД за съществуване на
вземания за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и за
неустойка за предсрочно прекратяване по договор за предоставяне на мобилни
телефонни услуги на потребител.
В исковата молба ищецът „Теленор
България” ЕАД, гр. София, твърди, че по повод Договор за мобилни услуги от
01.11.2016г., сключен с него, в качеството му на мобилен оператор - доставчик на мобилни услуги,
ответникът А.Т.Ц. е негов абонат с клиентски № ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер 0899/679436 с избрана абонаментна програма Сlоbul
Web and Talk 49.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца, до 01.11.2018г.
Правоотношението е новирано посредством подписването на Допълнително споразумение
от 27.10.2017г., съгласно което абонатът е предпочел да ползва абонаментен план
Тотал 24.99 промо 2000 МВ, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до
27.10.2019г. Поддържа, че с Допълнително споразумение от 27.10.2017г. абонатът-ответник
е взел и втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0899/383086 с
избрана абонаментна програма Тотал 24,99 промо 2000 МВ, с уговорен срок на
действие за 24 месеца, до 27.10.2019г. Твърди, че ответникът А.Т.Ц. се е
съгласил и е приел Общите условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Посочва, че въз основа на посочените
договори ответникът е ползвал предоставяните от него мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Изтъква, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 05.11.2017
г. до 04.04.2018г. е издал три фактури: 1. фактура № **********/05.12.2017г. за отчетения
период на потребление 05.11.2017г. - 04.12.2017г. с начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер 53, 69 лв. /с ДДС/, от които: А) за
мобилен номер 0899/383086: 20.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план
Тотал и потребление извън месечния пакет в размер 2.60 лв. /без ДДС/, от които
2,40 лв. /без ДДС/ за Услуги с добавена стойност (гласови) и 0.20 лв. /без ДДС/
за Гласова поща и Б) за мобилен номер 0899/679436: 20, 82 лв. /без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал и потребление, разходвано извън месечния пакет в
размер на 0,50 лв. /без ДДС/, генерирани за други услуги с добавена стойност;
дължимата сума била платима в срок 20.12.2017г.; към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер; 2. фактура № 726695б247/05.01.2018г. за отчетения
период на потребление 05.12.2017г.-04.01.2018г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 55,39 лв. /с ДДС/, от които: А) за
мобилен номер 0899/383086: 20.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план
Тотал, 1.24 лв. за такса Временно възстановяване на изходящия трафик и
потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 0,02 лв. /без ДДС/,
генерирано за разговори към "Грижа за клиента"; Б) за мобилен номер ***:
20, 82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал, 1,24 лв. за такса
Временно възстановяване на изходящия трафик и потребление, разходвано извън
месечния пакет в размер на 0,52 лв. /без ДДС/, генерирано за разговори към
"Грижа за клиента" - 0.02 лв. /без ДДС/ и за Други услуги с добавена
стойност - 0,50 лв. /без ДДС/; дължимата сума била платима в срок 20.01.2018г.;
към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер; 3. фактура №
**********/05.02.2018г. за отчетения период на потребление 05.01.2018г. -
04.02.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 49,97 лв. /с ДДС/, от които: А) за мобилен номер 0899/383086: 20.82
лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал; Б) за мобилен номер
0899/679436: 20, 82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал; дължимата
сума била платима в срок 20.02.2018г.; към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. Твърди, че абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 159.03 лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 11/2017г., за месец 12/2017г. и за
месец 01/2018г. Поддържа, че с кредитно известие № **********/05.03.2018г. е
извършил корекция по дълга, като е сторнирал сумата 12.48 лв. /с ДДС/ за
върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и
е отразил незаплатения баланс от 159.03 лв. за предходните три отчетни периода,
при което задължението възлиза на 146. 55 лв. Посочва, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги е
ангажирало договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника А.Т.Ц. за ползваните
абонаменти и е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Изтъква, че по абонатен № ********* е издал крайна фактура №
**********/05.04.2018г. с начислена обща сума за плащане в размер 271. 47 лв.,
включваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер 124.92 лв. и цената на потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер 146.55 лв. Твърди, че датата на
деактивация на процесния абонамент е 06.02.2018г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент. Поддържа, че абонатът е в неизпълнение на
договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на двата абонамента
Тотал 24.99 лв. за мобилен номер *** и за мобилен номер *** до 27.10.2019г.,
съгласно двата договора за мобилни услуги от 27.10.2017г. Посочва, че предвид
влизане в сила па постигната спогодба между него и Комисия за защита на потребителите
относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка от 124.92
лв. представлява стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната
програма за всеки ползван номер и е формирана съобразно новите правила за
изчисление, а не по начина, уговорен в т. 11 от договорите за услуги, които
клаузи са обявени за нищожни. Твърди също, че на 04.07.2019г. е подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр.
Враца срещу А.Т.Ц., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2673/2019г. по
описа на РС Враца; заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГГГК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията му срещу него. Моли съда, след като установи изложеното, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника А.Т.Ц.
***, че ,,Теленор България” ЕАД има вземане срещу него в общ размер 271,47 лв., от които: 146.55 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен № *********,
потребени в периода от 05.11.2017 г. до 04.04.2018г. и 124.92 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги с абонатен № *********, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в
настоящото исково производство.
Ответникът А.Т.Ц. ***, чрез
назначения му особен представител, в писмения отговор по делото и в съдебното
заседание, оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги
отхвърли. Твърди, че представените от ищеца фактури и приложенията към тях не
удостоверяват предоставяне на посочените в тях услуги, че през процесния период
телефонните номера на двата мобилни телефона не са били активни, както и че
ищеца не е представил доказателства за твърдението си, че договора е прекратен
и от кога, как е уведомен за това ответника, както и че не става ясно кое допълнително
споразумение от двете се твърди, че е прекратено. Оспорва и обстоятелството, че
на ответника са били връчени и е запознат с общите условия на ищеца. По същите
съображения счита, че за ищеца не съществува вземане за неустойка при
прекратяване на договора. В случай, че съдът не приеме доводите му, моли, на
основание чл. 92, ал.2 от ЗЗД, съдът да намали размера на претендираната
неустойка.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 2673/2019г.
на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори по делото и се установи от
приложените доказателства, че между ищеца „Теленор България” ЕАД, гр. София, в
качеството му на оператор, и ответника А.Т.Ц. ***, в качеството му на потребител,
на 01.11.2016г. е сключен Договор за мобилни услуги с избран абонаментен план
Сlоbul Web and Talk 49.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца - до
01.11.2018г., като потребителят е с клиентски № ********* и с предпочетен номер
++359*********. С Допълнително споразумение от 27.10.2017г. към посочения
договор, в сила от същата дата, страните са договорили потребителят да ползва
услугите по абонаментен план Тотал 24.99 промо 2000 МВ за мобилен номер
++359********* срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 24.99 лв., със
срок на действие 24 месеца - до 27.10.2019г. С Допълнително споразумение от
27.10.2017г. към посочения договор, в сила от същата дата, страните са
договорили потребителят да ползва услугите по абонаментен план Тотал 24.99
промо 2000 МВ за мобилен номер ++359********* срещу заплащане на стандартен
месечен абонамент от 24.99 лв., със срок на действие 24 месеца - до
27.10.2019г. В договора и допълнителните споразумения към него са посочени предоставяните
от оператора услуги, цените и начина на плащане, влизането в сила, срока и
прекратяването на договора по отношение на дадена услуга.
С декларация-съгласие
от 01.11.2016г. към договора потребителят е декларирал, че е получил подписан
от представител на оператора екземпляр от Общите условия (ОУ) на ,,Теленор
България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на съответния вид услуги, че е
съгласен с тях и се задължава да ги спазва. Ответникът не е оспорил подписа си
в посочената декларация, поради което съдът приема, че изявлението му в този
документ е истинско. В тази насока възражението на особения представител на
ответника, че не са му били връчени общите условия на ищеца и не е запознат с
тях, е неоснователно.
По делото
са представени приложимите в процесния период Общи условия на ,,Теленор
България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в
сила от 10.09.2010г., посл. изменение от 30.04.2016г.).
За задълженията на ответника А.Т.Ц.
по горепосочените споразумения, представляващи неплатени месечни абонаменти, съгласно
чл.26 от ОУ, ищецът е издал три броя фактури: 1. фактура № **********/05.12.2017г. за отчетен
период на потребление 05.11.2017г. - 04.12.2017г. с начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер 53, 69 лв. /с ДДС/, от които: А) за
мобилен номер 0899/383086: 20.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план
Тотал и потребление извън месечния пакет в размер 2.60 лв. /без ДДС/, от които
2,40 лв. /без ДДС/ за Услуги с добавена стойност (гласови) и 0.20 лв. /без ДДС/
за Гласова поща и Б) за мобилен номер 0899/679436: 20, 82 лв. /без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал и потребление, разходвано извън месечния пакет в
размер на 0,50 лв. /без ДДС/, генерирани за други услуги с добавена стойност;
дължимата сума по фактурата била платима в срок 20.12.2017г.; към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера; 2. фактура №
726695б247/05.01.2018г. за отчетен период на потребление
05.12.2017г.-04.01.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер 55,39 лв. /с ДДС/, от които: А) за мобилен номер
0899/383086: 20.82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал, 1.24 лв. за
такса Временно възстановяване на изходящия трафик и потребление, разходвано
извън месечния пакет в размер на 0,02 лв. /без ДДС/, генерирано за разговори
към "Грижа за клиента" и Б) за мобилен номер 0899/679436: 20, 82 лв.
/без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал, 1,24 лв. за такса Временно възстановяване
на изходящия трафик и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на
0,52 лв. /без ДДС/, генерирано за разговори към "Грижа за клиента" -
0.02 лв. /без ДДС/ и за Други услуги с добавена стойност - 0,50 лв. /без ДДС/;
дължимата сума по фактурата била платима в срок 20.01.2018г.; към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 3. фактура №
**********/05.02.2018г. за отчетен период на потребление 05.01.2018г. -
04.02.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер 49,97 лв. /с ДДС/, от които: А) за мобилен номер 0899/383086: 20.82 лв.
/без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал и Б) за мобилен номер 0899/679436:
20, 82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал; дължимата сума по фактурата
била платима в срок 20.02.2018г.; към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
С кредитно известие №
**********/05.03.2018г. ищецът е извършил корекция по дълга, като е сторнирал
сумата 12.48 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при
сключване на абонамента такси и е отразил незаплатения баланс от 159.03 лв. за
предходните три отчетни периода, при което е отразено, че задължението за
плащане възлиза на 146. 55 лв.
С фактура № **********/05.04.2018г.
ищецът е начислил на ответника обща сума за плащане 271. 47 лв., включваща
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер 124.92 лв. и цената на потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периода в размер 146.55 лв.
По
делото е представена и Спогодба от 11.01.2018г., сключена между Комисия за
защита на потребителите и „Теленор България” ЕАД.
Установи
се също, че въз основа на подадено от „Теленор България” ЕАД Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.07.2019г., е образувано
ч.гр.д. № 2673/2019г. на РС-Враца, по което съдът е издал заповед № 1667 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.07.2019г., с която е
осъдил А.Т.Ц. *** да заплати на заявителя следните суми: 146, 55 лв. главница,
формирана от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 01.11.2016г., потребени в периода
05.11.2017г. - 04.04.2018г.; 124, 92 лв. неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги; 19, 40 лв. лихва за периода 21.02.2018г. -
12.06.2019г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението - 04.07.2019г.
до окончателното заплащане на дължимата сума и разноските по делото - 25,00 лв.
държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на
съда по чл.415, ал.1 от ГПК, заявителят е предявил настоящият иск за установяване
на вземанията си.
С
разпореждане № 7659/08.10.2019г. по ч.гр.д. № 2673/2019г. на РС-Враца съдът е
обезсилил частично заповедта за изпълнение за сумата 19, 40 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 21.02.2018г. - 12.06.2019г.
За заплащане на сумите по фактурите
по делото не са представени никакви доказателства от ответната страна, а и не
се твърди от същата такова заплащане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо.
По иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания за месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги.
За да бъде уважен този иск ищеца следва да установи по реда
на пълното и главно доказване наличието на действително правоотношение между
мобилния оператор и ответника, като потребител на мобилни телефонни услуги през
процесните отчетни периоди; предоставянето от него, респ. получаването от
ответника, на претендираните услуги в договорения вид, обем, количество и
качество; стойността на предоставените услуги и изискуемостта на вземанията.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост
на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение на
задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
По делото се установи и не е спорно между
страните, че със сключването на Договора за мобилни услуги от 01.11.2016г.
между ищеца „Теленор България” ЕАД и ответника А.Т.Ц. е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът-оператор се е задължил да предостави
на ответника-потребител достъп до своята далекосъобщителна мрежа за
осъществяване на мобилни комуникационни връзки за срок от 24 месеца срещу
насрещното задължение на последния да заплаща стойността на предоставените
услуги (дължимите месечни абонаментни такси и разговори), съгласно уговорен
абонаментен план. Срокът на действие на договора е продължен до 27.10.2019г. с подписването
на двете допълнителни споразумения от 27.10.2017г., като със същите е променен
и абонаментния план. Следователно в процесния период от 05.11.2017г. до
04.04.2018г. между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от сключени помежду им договор за предоставяне на мобилни телефонни
услуги на потребител и допълнителни споразумения към него, регулирано от същите
и от общите условия на оператора.
Спорно по делото е реалното доставяне на процесните далекосъобщителни
услуги от ищцовото дружество на ответника-потребител. Съгласно чл. 23, б.
"б" от ОУ потребителите дължат цени за месечен абонамент, който
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. Доколкото
цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на
оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален
телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите участници
в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания, за
доказването на това вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването на
подписаните от потребителя договор и допълнителни споразумения за съответния
абонаментен план. Така е прието и в Решение № 25 от 3.02.2020
г. по в. гр. д. № 692/2019 г. на ОС - Враца, което настоящия състав споделя. В
тази връзка е неоснователно възражението на особения представител на ответника,
че през процесния период телефонните номера на мобилните телефони на ответника
не са били активни.
В чл. 20, изр.
второ от ОУ е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.
49 от Общите условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 26 от ОУ при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя; при сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора, бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура; неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.
В изпълнение на клаузата на
чл.26, изр. първо от ОУ операторът-ищец е издал три броя фактури: 1. фактура №
**********/05.12.2017г. за отчетен период на потребление 05.11.2017г. -
04.12.2017г., 2.
фактура № 726695б247/05.01.2018г. за отчетен период на потребление
05.12.2017г.-04.01.2018г. и 3. фактура № **********/05.02.2018г. за
отчетен период на потребление 05.01.2018г. - 04.02.2018г. с приложени към тях детайлни справки, от които се установява дължимостта
и размера на месечните абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. С оглед оспорването от ответната
страна на истинността на отразените в тях обстоятелства - че са предоставени
сочените в тях услуги, следва да се изтъкне следното: Действително представените фактури и приложенията към тях, като частни свидетелстващи документи, не се ползват с материална доказателствена сила за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства. Следователно, тези документи сами по себе си не са годно доказателство да
установят, че мобилният оператор е предоставил през релевантния период на
ответника мобилни услуги. Фактурите и приложенията към тях обаче имат доказателствена стойност, която следва да
се цени в съвкупност с другите доказателства по делото. От представените по делото допълнителни споразумения
от 27.10.2017г. към договора за мобилни услуги, се установява, че страните са
уговорили стандартен месечен абонамент от 24, 99 лв. за всеки от двата мобилни
номера, и доколкото договора и допълнителните споразумения към него не са оспорени от ответника и
доколкото уговорената цена на месечните абонаменти съответства на начислените
във фактурите суми за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, настоящият съдебен състав приема, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало вземане за абонаментни такси.
По делото не се твърди и не са
ангажирани доказателства за заплащане на сумите по фактурите, поради което,
съдът приема за установено твърдяното от ищеца неизпълнение от ответника на
задължението му за плащане цената на месечните абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за процесния период.
По отношение на техния размер,
видно от двете допълнителни споразумения ответникът-потребител се е задължил да
заплаща стандартен месечен абонамент от 24.99 лв. /с ДДС/ за всеки от двата
мобилни номера или общо 49, 98 лв. /с ДДС/. Претенцията е за три последователни
отчетни месеца - за месец 11/2017г., за месец 12/2017г. и за месец 01/2018г.
или общо сумата 149, 94 лв. /с ДДС/. От тази сума следва да се приспадне сумата
12.48 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента такси, отразена в кредитно известие № **********/05.03.2018г., при
което задължението за плащане възлиза на 137. 46 лв.
За този размер установителният иск
за съществуване на вземания за месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги е доказан и следва да се уважи като основателен, а за разликата
до претендирания размер от 146, 55 лв., искът не е доказан и следва да се
отхвърли като неоснователен.
По
иска по чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД за съществуване на
вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги.
По този иск ищецът следва да
докаже предпоставките за възникване на правото му да начисли неустойка -
наличие на клауза за неустойка в договора за мобилни услуги, респ. в
допълнителните споразумения към него или в ОУ, за ангажиране отговорността на
потребителя при предсрочно прекратяване на договора по негова вина; настъпване
на предпоставките за ангажиране отговорността на потребителя - предсрочно
прекратяване на договора от оператора поради неизпълнение от страна на
потребителя на задължението му да заплати стойността на ползваните мобилни
услуги на установените падежи, както и размера на неустоечното вземане.
Според
чл.71 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по
начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й, като съгласно чл.75 от ОУ при неспазване на това задължение Теленор има
право при условията на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя. Съгласно чл.19б, б."в" от ОУ Теленор има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай, че потребителят не е
платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор, съответно ОУ. В т.11 от Договора за мобилни услуги от 01.11.2016г. е
предвидено в случай на прекратяването му през първоначалния срок за която и да
е SIM карта или номер, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок.
Видно от
съдържанието на посочените разпоредби, вземането на оператора за неустойка
възниква в резултат на упражнено от него право да прекрати индивидуалния
договор за мобилни услуги поради неплащане от потребителя на дължимите суми в
срок. Касае се за право на оператора, което може да бъде или да не бъде
упражнено от него, а в случай, че същият реши да го упражни, негова е
преценката в кой момент и при неплащане на какви точно по основание и размер
дължими суми от потребителя ще направи това. Доколкото в договора за мобилни
услуги и в Общите условия не е регламентиран начина, по който оператора може да
упражни правото си на едностранно прекратяване на договора, по отношение на
него намират приложение общите правила за разваляне на договорите - чл. 87, ал.
1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата
форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация
в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК,
предвиждащ забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с
гласни доказателства. С оглед уговорените особености на начина на изчисляване
на неустойката (в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок),
установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от
значение не само доказването на основанието, но и на размера на иска.
В
разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок
за изпълнение или изобщо да е уведомявал абоната за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги. След като операторът не е упражнил правото си да
прекрати договора по посочения по-горе начин, валидно прекратяване на същия не
е налице. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент
от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата
е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото съдът приема, че договора за мобилни услуги не е прекратен
едностранно от оператора, то в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Не могат да бъдат споделени
доводите на ищеца, изложени в молба-становище от 28.02.2020г. за прекратяване
на договора по силата на самия договор, поради неизпълнението на абоната да
заплати цената на предоставените му мобилни услуги. За такова автоматично
прекратяване на договора е необходима детайлна регламентация (било в него или в
Общите условия) на предпоставките за прекратяване - конкретизация на дължимите
суми (за абонаментни такси и/или цени на разговори и/или еднократни такси и
др.) и на срока, след изтичане на който ще настъпи прекратяването. Нужно е да
има специална уговорка фингираща резултат, аналогичен на отправено изявление за
разваляне при продължителна забава. От тази регламентация следва още при
сключването на договора на потребителя да са известни условията на неговото прекратяване.
В настоящия случай такава регламентация няма.
Неоснователно ищеца се позовава
на нормата на чл.84, изр.1 от ЗЗД, за да обоснове твърденията си за автоматично
прекратяване на договора. Действително посочената норма освобождава кредитора
от задължението му да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си, но
последицата от настъпването на определения срок за изпълнение е изпадане на
длъжника в забава, а не прекратяване на облигационното отношение. Поради това изтичането
на 18-дневния срок след срока, указан в издадената фактура, не води автоматично
до прекратяване на индивидуалния договор с потребителя, а поражда правото на
оператора да прекрати едностранно същия, съгласно чл.75 от ОУ и то при
условията на т. 19б и т. 19в.
Описаните в молба-становище на
ищеца действия на оператора за уведомяването, респ. напомнянето на абоната за
неплатени месечни задължения чрез изпращане на смс, ограничаване на изходящите
и входящите обаждания и издаването на кредитното известие, като даден пореден
шанс на потребителя за заплащане на дължимите суми, сами по себе си също не
могат да обосноват автоматично прекратяване на договора, тъй като посочените
действия не са регламентирани в договора или общите условия като начин за
прекратяване на договора и не могат да изключат задължението на оператора да
уведоми потребителя за решението си да прекрати договора.
Отделно от изложеното, дори и при
валидно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или инициатива на
потребителя, съдът счита, че в полза на оператора-ищец не би възникнало вземане
за неустойка, поради следното:
Ответникът
притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като физическо лице, на което са
предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца – мобилен оператор, поради което
по отношение на сключения договор за мобилни услуги намират приложение правилата
на ЗЗП.
С оглед
нормата на чл.7, ал.3 от ГПК, задължаваща съда служебно да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, както и с оглед задължението на съда
служебно да следи за нищожността на договорни клаузи, когато тя е свързана с
противоречие с императивни правни норми на закона и на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът в
настоящото производство следва да направи преценка дали цитираната клауза за
неустойка в договора за мобилни услуги не е неравноправна и дали същата не
противоречи на закона и на добрите нрави, като тази преценка се прави към момента на пораждане на задължението (т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС). При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за мобилни услуги и вида на насрещните
престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя
ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я
заплати, но само срещу предоставената му услуга.
При анализа на посочената клауза за неустойка и на нормите на ЗЗП, в редакцията
от 20.09.2016г., действала към момента на сключване на договора, съдът прави
извода, че същата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.14 от ЗПП. Съгласно посочените норми
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (т.5.) и
налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите (т.14.). Наред с това клаузата
за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер,
формиран от месечните абонаментни такси до изтичането на срока на договора нарушава
принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения.
С уговорената неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от потребителя в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост, поради което е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е константната
практика на ВКС: Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.
о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и
Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
Следва да се посочи също, че размера на вредата на мобилния оператор,
съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на
действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора
от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради
това нищожна.
В случая е ирелевантно
обстоятелството, че претенцията на ищеца е за неустойка в по-нисък размер (три
стандартни месечни абонаментни такси), тъй като, както бе посочено по-горе,
валидността на клаузата за неустойка се преценява към момента на сключването й,
а и със съдържанието, посочено в договора. При това положение задължението за
неустойка не е валидно възникнало, поради което не следва да бъде присъждано и
в посочения в исковата молба размер, съобразен с постигнатата между ищеца и
Комисията за защита на потребителите извънсъдебна спогодба от 11.01.2018 г.
Изложеното
обосновава извода на съда за недоказаност в производството на дължимост на
претендираната сума от 124, 92 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 01.11.2016 г., при което
предявеният иск за установяване дължимост на тази сума следва да се отхвърли
като неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този
изход на спора – частична основателност на единия от предявените искове и
неоснователност на другия, право на разноски имат и двете страни, съразмерно с уважения
размер - ищеца, респ. с отхвърления размер - ответника, както за тези в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на заповедното по ч.
гр. дело № 2673/2019г. по описа на Районен съд – Враца – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважения размер на иска
за месечни абонаментни такси, следва да бъдат присъдени разноски в размер 96, 88
лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство
и в размер 205, 07 лв. – за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение
на особения представител на ответника в исковия процес.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът право на разноски по съразмерност върху отхвърления
размер на иска за месечни абонаментни такси и размера на отхвърления иск за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, но същия не е претендирал
разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради което
съдът не му присъжда разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че А.Т.Ц. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, сграда 6, сумата 137. 46 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
дължима по Договор за мобилни услуги от 01.11.2016 г. и по Допълнително
споразумение към него от 27.10.2017г. за мобилен номер ++359********* и
Допълнително споразумение към него от 27.10.2017г. за мобилен номер
++359*********, ведно със законната лихва върху тази сума от 04.07.2019 г., което
вземане е предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1667 по чл.
410 ГПК, издадена на 08.07.2019г. по ч. гр. д. № 2673/2019 г. на Врачански
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в размера за разликата от уважения размер 137.
46 лв. до пълния претендиран размер от 146,55 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сграда 6, срещу А.Т.Ц. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес ***, ИСК с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника, че съществува вземането на „Теленор България” ЕАД за сумата 124,92
лв., представляваща неплатена неустойка за предсрочно прекратяване на Договор
за мобилни услуги от 01.11.2016 г., което вземане е предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1667 по чл. 410 ГПК, издадена на
08.07.2019г. по ч. гр. д. № 2673/2019 г. на Врачански районен съд, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.Т.Ц. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сграда 6, разноски,
съразмерно с уважения размер на иска за месечни абонаментни такси, както
следва: 96, 88 лева – за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч. гр.
дело № 2673/2019 г. на Врачански районен съд и 205, 07 лева – за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особения представител на
ответника по гр. дело № 4105/2019 г. на Врачански районен съд.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: