Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 07648 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу З.Ц.П., с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи
сума в размер на 1223,52 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****,
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 166,23 лева - законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2015 г. до 29.01.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден е отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Излага доводи за погасяване по давност на вземанията.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Топлофикация П.” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответната страна, отнасящо се за вземанията, които са предмет на
настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 05473 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд, за която е подадено посоченото заявление.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
В първото съдебно заседание е признато за безспорно, че ответната страна е собственик на имот с адрес гр. П., ул. «****, както и че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 1223,52 лева за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., а лихвата за забава е в размер на 166,23 лева, считано от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г.
Спорът е концентриран за наличието на погасителна давност относно процесните вземания.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответната страна за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по
– горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца
е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
Не
се спори, че ответната страна притежава правото на собственост върху
топлоснабдения имот. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото не спори, че стойността на потребената топлинна енергия е 1223,52 лева за процесния период, а лихвата за забава е в размер на 166,23 лева, считано от 09.07.2015 г. до 29.01.2018 г.,
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец юли 2016 г. от исковия период е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.09.2016 г., а тригодишният давностен срок изтича на 01.09.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.09.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за месец юли 2016 г. и предходните отчетни месеци от исковия период, т. е. за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2016 г. вземанията са погасени по давност.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода от 09.07.2015 г. до 31.07.2016 г. вземанията са погасени по давност.
Непогасената част на вземанията са както следва: 709,28 лева – главница и 60,94 лева - лихва, за които стойности исковете са основателни и следва да се уважат, за разликата до предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 27,80 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. направените разноски са в общ размер на 127,80 лева. Това води до извод, че следва да бъде присъдена сумата от 70,83 лева – направени разноски в настоящото исково производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски
както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 27,80 лева – държавна
такса. Съдът като взе предвид уважената част на исковите претенции намира, че в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 43,12 лева – направени
разноски в заповедното производство.
Съобразно
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на направени разноски в исковото
производство съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от договорите за
правна помощ се установява, че ответникът е направил разноски по 360 лева за
адвокатски хонорар в исковото и заповедното производство. Съдът като взе
предвид отхвърлената част на исковите претенции намира, че в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 160,48 лева - направени разноски в
настоящото исково производство, както и 160,48 лева в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Ц.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 709,28 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****,
за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2017 г. , както и сумата от 60,94 лева, представляваща обезщетението за забава за периода от 01.08.2016 г. до 29.01.2018 г. и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за разликата над уважения размер от 709,28 лева до
предявения размер от 1223,52
лева, представляваща главницата за стойността на ползвана топлинна енергия за
горепосочения имот за периода от 01.05.2015г. до 31.07.2016 г., както и
разликата от 60,94 лева до предявения размер от 166,23 лева, представляваща обезщетението за забава за периода от
09.07.2015 г. до 31.07.2016 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
05473 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА З.Ц.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в
размер на 70,83 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство и сумата от 43,12 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
“Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на З.Ц.П., ЕГН **********,*** сумата в размер на 160,48
лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 160,48
лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 05473 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.