№ 1523
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110202365 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба от „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“АД,
гр. Варна, представлявано от П.И.Т., против НП № 000127-23/07.06.2022 г. на
Директора на РИОСВ - Варна, с което на юридическото лице на основание чл. 34и,
ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е наложено административно
наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.
17 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 35 ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина на
обучение и издаване на документи за правоспособност на лицата, извършващи
дейности с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, както и за
документирането и отчитането на емисии на флуоросъдържащи парникови
газове/Наредбата/.
В депозираната до съда жалба, се твърди, че НП е незаконосъобразно, доколкото са
налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че дружеството ежегодно , считано от 2018 г.
своевременно е подавало еднакви данни, които са били валидни и по отношение на
данните за т.нар флуорсъдържащи парникови газове за 2021 г. Излага се твърдение, че
дружеството е подало съответния отчет макар и след нормативно установения срок, а
именно – на 05.05.2022 г. Сочи се, че е необосновано твърдението, че поради не
представяне в срок на годишния отчет компетентният орган е нямал информация и не
1
е можел да изпълни своето задължение да осъществи доклад относно посочените
данни. Излага се становище, че ако компетентният орган е нямал необходимата
информация, е имал възможност по своя инициатива да я изиска. Навежда се довод , че
АНО не е конкретизирал какви са вредните последици от липсата на своевременно
подаден отчет, както и не е коментирано твърдението на представляващия, че поради
действителни здравословни причини е бил възпрепятстван своевременно да входира
годишния отчет. Излага се становище, че предупреждението по чл. 28 от ЗАНН се
явява достатъчно за постигане на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Иска се НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от П.Т.,
осъществяващ функцията на управител на същото, който поддържа жалбата с
наведените в нея основания. В заседание по същество поддържа жалбата с наведените
в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Костадинова,
която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че НП е издадено от
компетентен орган в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.
Излага становище, че в хода на съдебното производство от събраните доказателства
безспорно е установено извършването на описаното в НП деяние, както и
обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е оператор на стационарно климатично
оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове, поради което
същото е било адресат на задължението по чл. 36 от Наредбата. Твърди се, че
качеството „оператор“ се потвърждава от подаден отчет в предходната година, като
подаденият извън срока отчет за 2021 г., а именно – в деня на издаване на акта, не
омаловажава нарушението, а единствено е предпоставка за налагане на по-леко
наказание, който факт е съобразен с налагане на минимално наказание с обжалваното
НП. Иска се НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено в полза ва АНО
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел
актосъставителят – Ана Д.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 06.04.2022 г. служител на РИОСВ –Варна - св. А. Д. извършила проверка
във входящ дневник на РИОСВ, при която е установено, че „Морска градина
Варна“АД е оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг
флуоросъдържащи парникови газове. Установено е, че дружеството не е изпълнило
задължението си, предвидено в чл. 35 ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина за
2
обучение и издаване на документи за правоспособност на лице, извършващи дейности
с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи газове, както и за документирането и
отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове /ДВ бр. 20/2017 г./ , във
вр. с чл. 17 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, а именно да представи
в РИОСВ-Варна годишен отчет за стационарно климатично оборудване, зависещо от
над 3 кг флуоросъдържащи парникови газове, находящо се в „Морско казино“, кв.
Морска градина, гр. Варна в срок до 15 февруари на текущата 2022 г. за периода от 1
януари до 31 декември на предходната 2020 г. Констатирано било, че нарушението е
извършено в деня следващ последната дата за изпълнение на задължението, а именно -
на 16.02.2022 г.
При така установените факти, св. А. Д., на длъжност главен експерт в РИОСВ-
Варна съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 000127/05.05.2022 г. за
констатираното нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното НП №
000127-23/07.06.2022 г., с което на основание чл. 34, ал.24 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух е ангажирана административно-наказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател като на същото е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 000127-23/07.06.2022 г. е издадено от
компетентен орган - Директора на РИОСВ - Варна, с оглед разпоредбата на чл. 43 ал.3
от ЗЧАВ и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на
Министъра на околната среда и водите. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл. 43 ал.4 от ЗЧАВ
и видно от заверено копие на съдържащото се в АНП копие на Заповед №
188/07.10.2021 г. на Директора на РИОСВ-Варна.
Административно-наказателното производство е образувано и наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като актът и НП са
съобразени с нормите на чл. 42 и на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално
3
правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 34и ал.24 от ЗЧАВ лице, което не представи в срок
информация за веществата, които нарушават озоновия слой, и/или за
флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които
съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл. 17,
ал. 1, 2 и/или 3, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция
в размер от 1000 до 3000 лв.
Нормата на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ предвижда, че с наредба на министъра на
околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките
по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО)
№ 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.).
Разпоредбата на чл. 35 ал.1 т.1 от Наредбата предвижда, че годишния отчет,
съдържащ информацията по приложение № 9 от Наредбата се изготвя от операторите
на стационарно хладилно и климатично оборудване, стационарни термопомпи,
двигатели с цикъл на Ренкин с органичен работен агент, съдържащи 5 тона CO2
еквивалент, 3 килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове;
информацията се изготвя за по-малката стойност в килограми от 5 тона CO2
еквивалент или 3 килограма на съдържащите се в оборудването флуорсъдържащи
парникови газове.
Нормата на чл. 36 от Наредбата сочи, че отчетите по чл. 31, чл. 32, ал. 1, чл. 33,
ал. 1, чл. 34 и чл. 35, ал. 1 се предоставят на регионалните инспекции по околната
среда и водите (РИОСВ), на чиято територия се намират флуорсъдържащите
парникови газове, до 15 февруари на текущата година и се отнасят за периода от 1
януари до 31 декември на предходната година.
Съгласно § 1 т. 10 от ДР на Наредбата "оператор" е физическо или
юридическо лице по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014, включително
лицето – собственик на инсталацията, попадаща в обхвата на Регламент (ЕС) №
517/2014. Разпоредбата на чл. 2 т.8 от Регламент (ЕС) № 517/2014 сочи, че )
„оператор" означава физическо или юридическо лице, упражняващо фактическа власт
над техническото функциониране на продуктите и оборудването, попадащи в обхвата
на регламента.
В хода на съдебното производство, въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства безспорно бе установено, че дружеството-жалбоподател има качеството
оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг
флуорсъдържащи парникови газове, поради което е било длъжно в срока по чл. 36 от
4
Наредбата да представи пред РИОСВ –Варна информацията, съдържаща се в
приложение № 9 от наредбата под форма на годишен отчет. Като не сторило това,
същото е нарушило цитираните по-горе норми. Времето на извършване на деянието
правилно е отнесено към първия работен ден след изтичане на законоустановения срок
за изпълнение на задължението.
Правилно е приложен материалния закон въз основа на така установената
фактическа обстановка и правилно е определена санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател,а именно разпоредбата на чл. 34и ал.24 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух, доколкото същата предвижда конкретното нарушение в
диспозитива си, като разписва ангажирането на административно-наказателната
отговорност на юридическите лица, които не представят в срок информация за
веществата, които нарушават озоновия слой, и/или за флуорсъдържащите парникови
газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези
вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл. 17, ал. 1, 2 и/или 3, с налагането
на имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Съдът намира, че липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН към конкретния случай, доколкото той не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от този вид. Касае се
за формално нарушение с осъществяването на което всякога се застрашават
обществените отношения, които са гарантирани от нарушената правна норма, свързани
с контрол и предотвратяване на необратимите вредни последствия за природата от
използването на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове. С оглед
на изложеното и доколкото за съставомерността на деянието законът не предвижда
вредоносен резултат, са неоснователни доводите на въззивника, че АНО не е визирал
такива.
О друга страна, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна
такава, субективните причини, възпрепястващи някое от лицата представляващи
дружеството, да реализира съответните действия от името и за сметка на последното,
не обосновава отпадане на отговорността на въззивника. В случая не са и ангажирани
доказателства за твърдяните здравословни проблеми на управляващия,
възпрепятствали го, както своевременно да изпълни задължението по чл. 36 от
Наредбата, така и да забави неговото изпълнение с период около три месеца. Друг е
въпросът, че към търговците, каквото качество има дружеството, законът поставя
завишени изисквания, доколкото същите следва да организират дейността си по начин,
който да гарантира възможност да се реализират управленските и представителни
функции от името на юридическото лице, независимо от субективните затруднения на
конкретните физически лица, участващи в управлението. Следва да се посочи, че и
5
самият управител е имал възможност да преупълномощи друго лице, което да
осъществи необходимите действия в изпълнение на нормативното задължение, което в
случая е нарушено.
Ирелевантно за настоящия казус е подаването на отчети за предходни периоди,
респ. липсата на промяна, доколкото с изпълнението на задължението за своевременно
представяне на отчета за съответния период, се декларира и липсата или отсъствието
на промяна.
Като неоснователни бяха оценени и аргументите, че АНО е следвало да изиска
необходимата му информация, която е предпоставка да изпълни свои нормативни
задължени. Безспорно неизпълнението на задължението по чл. 36 от Наредбата е
предпоставка РИОСВ -Варна да изпълни задължението, вменено й от разпоредбата на
чл. 37 от подзаконовия нормативен акт, а именно – да изпрати отчет с постъпилите и
обработени данни от операторите на Министерството на околната среда и водите.
Именно с оглед гарантиране на отчетността пред РИОСВ и възможността от
осъществяване от съответния орган на качествен и своевременен контрол по
отношение на процесната информация законът е предвидил задължение на
съответните „оператори“ на климатично оборудване да депозират информация със
съответните данни, като неизпълнението на същото създава затруднения в посочените
функции на конкретния орган. С оглед на изложеното с нарушението се засегнати
посочените обществени отношения и същото не следва да се квалифицира като
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Като взе предвид, че административното наказание е наложено в минималния,
предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на административното наказание.
С оглед на изложеното, съдът намери, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане за присъждане в полза на страните на разноски
по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
6
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата
от 100 /сто/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 000127-23/07.06.2022 г. на Директора на РИОСВ -
Варна, с което на „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“АД, гр. Варна на основание чл. 34и,
ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е наложено административно
наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.
17 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 35 ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина на
обучение и издаване на документи за правоспособност на лицата, извършващи
дейности с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, както и за
документирането и отчитането на емисии на флуоросъдържащи парникови
газове/Наредбата/.
ОСЪЖДА „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“АД, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РИОСВ -Варна сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7