Р Е Ш Е Н И Е
№……………………. /16.01.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4788 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.П.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 75, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. В.Я. *** срещу
Наказателно постановление № 17 – 0819 – 006343 от 18.12.2017 г., издадено от
Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на
жалбоподателя П., на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева (четиристотин лева) за това, че около 14:30 часа на 03.11.2017 г. в гр.
Варна, по бул. „Осми приморски полк“ в посока ДНФ до пътен възел с бул. „Христо
Смирненски“ управлява лек автомобил „Санг Йонг Мусо 2.9 Д“ с рег. № В 2723
РР, собственост на В.В., с ЕГН: ********** във връзка
с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Жалбоподателят В.П.П. изразява несъгласието си с процесното
наказателно постановление, намирайки го за незаконосъобразно, като представя
подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва като
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото
му на защита, че преписа от връчения му АУАН е с напълно нечетливо съдържание,
поради което и същият не е успял да се възползва от правото си да възрази срещу
него в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок. Също така
оспорва субективната съставомерност на извършеното
нарушение, доколкото навежда твърдения, че е нямал субективна представа, че
управлявания от него лек автомобил „Санг Йонг Мусо 2.9 Д“ с рег. № В 2723
РР е бил към датата 03.11.2017 г. без валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, тъй като не е бил уведомен от собственика на автомобила за това
обстоятелство. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна
на наказателното постановление.
В проведеното на 18.11.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 4788 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, жалбоподателят В.П.П. не се явява лично,
а се представлява от своя процесуален представител адв.
В.Я. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна
на наказателното постановление, подчертавайки в своята пледоария, че в
постановлението от 15.02.2018 г. на Районна прокуратура – Варна, постановено по
прокурорска преписка № 16641/2017 г., също е застъпено становище за липса на
умисъл в действията на жалбоподателя.
Въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво
отношение във връзка с депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в
производството по НАХД № 4788 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, доколкото нито е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба, нито изпраща законен или процесуален представител
по време на откритото съдебно заседание по делото.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Около 14:30 часа на
03.11.2017 г. жалбоподателят В.П.П. управлявал лек
автомобил „Санг Йонг Мусо 2.9 Д“ с рег. № В 2723 РР, собственост на В.В., с ЕГН: **********,*** в посока централната част на
града.
По същото време на пътния
възел на бул. „Осми приморски полк“ и бул. „Христо Смирненски“ бил позициониран
екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от
който бил св. Д.И.Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна.
Св. Д. спрял за проверка
управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил, като установил че няма валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите по отношение процесния лек автомобил „Санг Йонг Мусо 2.9 Д“ с рег. № В 2723
РР, като преценил, че управлявайки по този начин превозното средство,
жалбоподателят П. е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, поради което и на същата тази дата 03.11.2017 г. му съставил
акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било
депозирано, като на 18.12.2017 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена
в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането наложил на В.П.П. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева
за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
Разпоредбата на чл. 638, ал.
3 от Кодекса за застраховането предвижда „глоба“ в размер на 400 лева за лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая от събраните гласни и писмени
доказателства се установява, че със своето поведение на 03.11.2017 г.
жалбоподателят В.П.П. е нарушил посочената нормативна
разпоредба, поради което и според съда правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност. В тази посока са показанията на
св. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Варна, както и приложената към административно –
наказателната преписка справка от Гаранционен фонд, видно от която към часа на
извършената проверка (14:30 часа на 03.11.2017 г.) за автомобила не е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
На практика самият
жалбоподател не оспорва този факт, не оспорва фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствена част на наказателното постановление, а неговите възражения
срещу законосъобразността на наказателното постановление по – скоро са от
правно естество и съдът ще се опита да отговори на всички тях по – надолу в
своето решение.
Кредитирайки показанията на
св. Д.И.Д. и приложената справка от Гаранционен фонд, съдът с категоричност
приема, че около 14:30 часа на 03.11.2017 г. лек автомобил „Санг
Йонг Мусо 2.9 Д“ с рег. № В
2723 РР не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а
същевременно същият се е движел по бул. „Осми приморски полк“ в гр. Варна в
посока централната част на града (в посока сградата на Дом на народния флот –
както е описано в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление), управляван от жалбоподателя В.П.П..
Съдът не установи в рамките
на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се
отбележи, че вмененото във вина на В.П.П. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Съдът не може да сподели
възражението, че е било ограничено правото на защита на санкционираното лице,
доколкото преписа от връчения му АУАН бил с нечетливо съдържание.
На първо място следва да се
подчертае, че този екземпляр (находящ се на л. 13 от
НАХД № 4788 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд) беше представен от
жалбоподателя в хода на съдебното следствие в проведеното на 18.11.2019 г.
открито съдебно заседание по делото, т.е повече от две години след фактическото
му съставяне и връчване от страна на служителите на сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Варна. Поради тази причина, съдът не може да бъде сигурен в какво
състояние се е намирал процесния екземпляр на АУАН
към датата на връчването и респ. дали самият жалбоподател при съхранението на
документа не го е увредил.
Но друг е основния мотив на
съда да приеме за неоснователно наведеното възражение, а именно при условие, че
жалбоподателя П. не е могъл да се запознае със съдържанието на АУАН, възниква
логичния въпрос защо тогава е подписал АУАН, с което е удостоверил, че се е
запознал със съдържанието му и АУАН му е бил връчен. Не изглежда нито житейски
издържана, нито сериозна тезата на жалбоподателя, че е подписал АУАН, но не бил
могъл да прочете неговото съдържание, което впрочем е само няколко реда. Още
повече, че св. Д. сподели, че по време на проверката жалбоподателят е възразил,
че автомобила не е негова собственост, което означава, че е бил наясно с
вмененото му във вина нарушение.
Поради гореизложените
съображения, съдът не може да приеме за основателно първото наведено възражение
във въззивната жалба.
Второто наведено възражение
за липсата на субективна съставомерност на деянието
касае по – скоро евентуално престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, а не толкова процесното нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса на
застраховането. Съдът не намира извинителна причина за поведението на
жалбоподателя, който носи отговорност за изрядността
на управлявания от него автомобил, макар и да не е негов собственик, като това
негово задължение е нормативно установено именно в чл. 638, ал. 3 от Кодекса на
застраховането.
Макар и подобно възражение да
не е наведено, за пълнота на мотивите, съдът би желал да изложи своите
съображения за неприложимостта на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН. Според съда управлението
на моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“
в частност по уличната мрежа на община Варна (където движението е изключително
интензивно) е деяние с особена висока степен на обществена опасност и е обществено
неприемливо да бъде проявявано снизхождение към нарушителя, доколкото в
действителност всеки един участник в движението по пътищата би могъл да бъде
ощетен от извършеното нарушение.
Прави впечатление, че няколко
часа след установяване на нарушението е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, но този факт не е достатъчен да мотивира приложението на чл. 28,
буква „А“ от ЗАНН, тъй като последиците от извършеното нарушение могат да бъдат изключително сериозни и са
пряко свързани с отговорността на водача при възникване на пътно – транспортно
произшествие, където компромиси не могат да се допускат.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 17 – 0819 – 006343 от
18.12.2017 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 – 0819 – 006343 от
18.12.2017 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна, с което на В.П.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***№ 75, на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева (четиристотин лева) за това, че около 14:30 часа на 03.11.2017 г. в гр.
Варна, по бул. „Осми приморски полк“ в посока ДНФ до пътен възел с бул. „Христо
Смирненски“ управлява лек автомобил „Санг Йонг Мусо 2.9 Д“ с рег. № В 2723
РР, собственост на В.В., с ЕГН: ********** във връзка
с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: