Номер 168328.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 28.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502122 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.н. 49428/08.06.2020г. по регистъра на
СГС на „Трансимпекс“ АД срещу определение от 22.05.2020г. по в.д.
17300/2018г. по описа на СГС, ВО, II А с-в, с което е оставена без
разглеждане като недопустима молбата на „Трансимпекс“ АД и Я. А. Я. за
обезсилване на основание чл. 249 ГПК на постановените по делото
първоинстанционно и въззивно съдебни решения и прекратяване на
производството по делото. Жалбоподателят оспорва изводите по обжалвания
съдебен акт молбата по чл. 249 ГПК да е недопустима предвид влизане в сила
на въззивното решение. Излага самото въззивно решение да съдържа
указания, че подлежи на обжалване, предвид на което и по аналогия на
нормата на чл. 62, ал. 3 ГПК следва да бъде прието, че решението влиза в сила
от момента на връщане с влязъл в сила акт на подадената от страната жалба в
указания и от съда срок за обжалване, дори и съдебният акт да не подлежи на
обжалване. Оспорва въззивното решение и да е необжалваемо, като поддържа
делото да е гледано като гражданско на две инстанции и да е недопустимо
във връзка с депозирана срещу същото касационна жалба да бъде
преквалифицирано като търговско, като последното подвежда страните и
накърнява правото им на защита. По изложените доводи моли обжалвания
съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на СГС с указания за
разглеждане на молбата по чл. 249 ГПК.
Ответникът по жалбата, Я. А. Я. , оспорва жалбата като неоснователна.
Излага съдът правилно да е преценил с обжалвания съдебен акт да не е
налице абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на молбата по
чл. 249 ГПК, доколкото молба в последния смисъл е допустима само докато
решението не е влязло в сила. Излага с потвърдено по реда на инстанционния
контрол определение касационната жалба на „Трансимпекс“ АД да е върната
предвид подаването и срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, предвид
на което намира за недопустимо пререшаването на тези въпроси в друго
производство. Излага въвеждането в заблуждение с указанията по въззивното
решение, че подлежи на обжалване, да касаят и него, защото при указания в
друг смисъл вероятно не би подписал представената по делото спогодба, но
поддържа последните обстоятелства да нямат отношение към правилността
на обжалвания съдебен акт. По тези доводи моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежно
легитимираната страна.
По същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове от „Трансимпекс“ АД
срещу Я. А. Я. по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК за установяване на
вземанията на „Трансимпекс“ АД срещу Я. А. Я. за сумата 17 769,60 лв. –
цена по договор за покупко-продажба на стоки – двеста кашона с бутилки
алкохол, от 24.10.2012г., и сумата 2 793,75 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение на главния дълг по чл. 9 от договора, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2916/2014г. по описа на СРС, 57 с-в.
Последните искове наред със заявените възражения за прихващане от
ответника са предмет на разглеждане с постановеното по делото въззивно
решение № 7393/01.11.2019г. по в.д. 17300/2018г. по описа на СГС, ВО, II А
с-в.
С оглед горните констатации на съда сделката, от която ищецът излага
да черпи правата си, предмет на предявените по делото искове, е такава
сключена от търговец, свързана с упражняваното от него занятие по
продажба на стоки, предвид на което и при приложение на чл. 286 ТЗ, вр. чл.
318, ал. 1 ТЗ сделката следва да бъде дефинирана като търговска, като не се
твърди, а и установява с оглед предмета на сделката, да е налице
изключението по ал. 2 на последната законова разпоредба.
При съобразяване на легалната дефиниция по чл. 365, т. 1 ГПК
търговски са споровете по искове с предмет право или правно отношение,
породено или отнасящо се до търговска сделка.
Горните доводи на съда досежно предмета на делото – по установяване
на права, произтичащи от търговска сделка, определят сезиралият съда спор
като търговски, като без значение за последното е какви са деловодните
записи относно съдебното производство.
Предвид нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на обжалване
решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела.
Цената на предявените по делото искове не надвишава последната сума,
предвид на което и постановеното въззивно решение по спора не подлежи на
касационно обжалване.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 296, т. 1 ГПК в сила влизат
решенията, които не подлежат на обжалване, като датата на обявяването им е
и датата, на която решението следва да се счита влязло в сила. В случая това е
записаната дата за постановяване и обявяване на процесното въззивно
решение – 01.11.2019г.
Без значение за горните изводи на съда и за приложението на
цитираната законова разпоредба е допусната грешка от съда и дадени с
решението указания към страните в обратен смисъл – че решението подлежи
на касационно обжалване, доколкото съдът не може да дерогира
приложението на императивната разпоредба на чл. 296 ГПК. Недопустима е
предлаганата от жалбоподателя аналогия с чл. 62, ал. 3 ГПК, доколкото не е
налице законова празнота, или дори неяснота в разпоредбата на чл. 296 ГПК,
а и нормата на чл. 62, ал. 3 ГПК урежда хипотеза на установен в закона срок,
който погрешно е указан от съда, а в процесния случай се касае за
необжалваемост на съдебния акт, а не за грешно посочване на срока, в който
последното може да бъде извършено.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 269, т. 2 ГПК, доколкото
последната урежда моментът на влизане в сила на съдебния решения, които
съобразно закона подлежат на обжалване и срещу които е подадена
допустима касационна жалба. Хипотезата е специална и не намира
приложение, когато съдебните решения са окончателни, както е в процесния
случай и когато по горните мотиви на съда следва да бъде приложена т. 1 на
чл. 269 ГПК.
Предвид нормата на чл. 249 ГПК съдът обезсилва постановеното от
него съдебно решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са
се спогодили и молят да се прекрати делото.
Молба с искане в последния смисъл страните са подали до съда на
23.12.2019г. след датата на влизане в сила на въззивното съдебното решение
по горните мотиви на съда на 01.11.2019г. и молбата им като подадена след
очертания в закона преклузивен срок правилно е оставена без разглеждане с
обжалваното определение.
Без значение за правилността на обжалвания съдебен акт са доводите на
жалбоподателя за заблуждаване на страните с оглед деловодното оформяне на
делото като гражданско, доколкото с последното не са нарушени никакви
съществени процесуални права на страните, включително последното няма
отношение към правните изводи на съда за допустимостта на депозираната
молба по чл. 249 ГПК.
По горните мотиви на съда и предвид съвпадението в изводите на двете
инстанции сезиралата настоящия състав на съда жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.н. 49428/08.06.2020г. по регистъра
на СГС на „Трансимпекс“ АД срещу определение от 22.05.2020г. по в.д.
17300/2018г. по описа на СГС, ВО, II А с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________