РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Дряново , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на девети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20204220100341 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от И. Г. И. от гр. Дряново, ул. ***, съдебен адрес гр. София, бул.
***, чрез адв. Р.Д., против „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
Дряново, ул. ***, представлявяно от И.М.Т., се излага, че със заповед № 003/19.10.2020
г. на управителя на ответното дружество, връчена на същата дата, трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Ищецът твърди, че не е подавал молба за напускане. Работил на длъжността „готвач“
от 11.06.2020 г. и до датата на прекратяването на договора нямал никакви нарушения и
наказания, наложени от работодателя. Трудовият договор бил сключен на основание
чл. 6, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, като срокът на предизвестие при
прекратяване бил 30 дни. В заповедта било посочено, че следва да бъде изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, което не било изплатено и до днес, както и
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 126,93 лв. за 4 дни неизползван платен
годишен отпуск, което също не било изплатено. След направена справка в масивите на
НАП и НОИ ищецът установил, че работодателят не внасял дължимите осигровки и
към момента ищецът бил с прекъснати здравни права.
Направено е искане да се постанови решение, с което да се признае за незаконно и
да бъде отменено уволнението, извършено със Заповед № 003/ 19.10.2020 г. на
управителя на ответното дружество, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер
1
на 1772,64 лв. за времето, през което е останал без работа за периода от 19.10.2020 г. до
05.01.2021 г., обезщетение в размер на 650 лв. за неспазен срок на предизвестие, както
и сумата от 126,93 лв. за четири дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба 06.11.2020
г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
В писмения си отговор ответникът, чрез пълномощник адв. Р. И., оспорва
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като неоснователни, с
аргумент, че заповедта за уволнение на осн. чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ - по молба на
работника и по взаимно съгласие, била законосъобразна, тъй като на 15.10.2020 г.
ищецът депозирал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение, като било
подписано и споразумение от 19.10.2020 г. за прекратяване на трудов договор №
003/11.06.2020 г., с което страните „изчистили“ отношенията помежду си.
Недължимо било и обезщетението по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазено
предизвестие, тъй като трудовото правоотношение на ищеца било прекратено по
негова молба. В заповедта за уволнение било посочено, че не се дължи обезщетение по
чл. 220 ал. 1 от КТ. В споразумението също било уточнено, че освен обезщетението по
224 ал. 1 КТ, други обезщетения не се дължат на работника.
Ответникът признава иска по чл. 224 ал. 1 от КТ за сумата от 126,93 лв.,
представляваща обезщетение за 4 дни неизползван годишен отпуск, която не била
изплатена, тъй като се плащала касово, не по банков път, а ищецът не отишъл да си
получи обезщетението. В тази насока се излага, че съгласно чл. 270, ал. 1 КТ
предприятието било местоизпълнението на задължението за заплащане на трудовото
възнаграждение, което се изплащало лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка и било търсимо, а не носимо. Единственото изключението било,
когато по искане на работника възнаграждението се изплащало по банков влог, но
конкретният случай не бил такъв. Повече от месец ищецът не се явил да си получи
обезщетението, а предявил съдебна претенция, въпреки желанието на ответника за
доброволно изпълнение.
Предвид изложеното е направено искане предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 и чл. 220 ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни, като на
ответника се присъдят разноски съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 на ВАС. Предвид направеното признание на иска по чл.
224, ал. 1 КТ, същият да бъде уважен, като на ищеца не се присъждат разноски на
основание чл. 78, ал. 2 от КТ, тъй като ответникът не е дал повод за завеждането му.
В съдебно заседание на 07.01.2021 г., след оттегляне на предявения иск по чл. 224,
ал. 1 от КТ за сумата от 126,93 лв., производството по делото в тази част беше
2
прекратено, на основание чл. 232 от ГПК.
Ищецът оспорва истинността на молбата от 15.10.2020 г. да бъде освободен от
заеманата длъжност и на споразумение № 3/11.06.2020 г. за прекратяване на трудов
договор, като твърди, че не са подписани от него.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
Не се спори, а това се установява и от представените по делото писмени
доказателства - трудов договор № 003/11.06.2020 г., че между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „готвач“ в ответното дружество, с уговорено трудово възнаграждение в
размер на 610,00 лв., допълнително месечно възнаграждение в размер на 2,4 % - 14,64
лв. за придобит трудов стаж и професионален опит. Трудовият договор е сключен на
основание чл. 70 ал. 1 от КТ със срок за изпитване до шест месеца, който срок е
уговорен в полза на работодателя, като срокът на предизвестие при прекратяване на
договора е в размер на тридесет дни.
По делото е представена молба от 15.10.2020 г., с която ищецът е заявил
желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 19.10.2020 г.
Представено е и споразумение от 19.10.2020 г., сключено между ищеца и управителя
на ответното дружество, с което са се съгласили трудовият договор № 3/11.06.2020 г.
на ищеца да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от 19.10.2020 г. и да му се
изплати обезщетение в размер на 126,93 лв. за четири дни неизползван платен годишен
отпуск, като други обезщетения не се дължат.
Във връзка с направеното оспорване на истинността на молбата от 15.10.2020 г. и
споразумението от 19.10.2020 г., че не са подписани от ищеца, беше открито
производство по чл. 193 от ГПК и назначена съдебно-графична експертиза. От
заключението на експертизата, изготвено от вещо лице, специалист по експертизи на
писмени доказателства, което не бе оспорено от страните, и което съдът кредитира
като правилно и обосновано, се установява, че подписите за работник/служител и в
двата документа са положени от ищеца И. Г. И..
Със заповед № 003/19.10.2020 г. на управителя на ответното дружество трудово
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано
от 19.10.2020 г., като е посочено, че следва да му се изплати обезщетение по чл. 224,
ал. 1 от КТ в размер на 126,93 лв. за четири дни неизползван платен годишен отпуск.
Не е спорно по делото, че с пощенски запис от 16.12.2020 г. на ищеца е излатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 126,93 лв.
3
От представените регистрационна карта в дирекция „Бюро по труда“ и служебна
бележка изх. № 60-04-02-6700/03.02.2021 г. на Агенция по заетостта, се установява, че
от 03.11.2020 г. ищецът има активна регистрация в Дирекция “Бюро по труда”, като
безработно и търсещо работа лице.
От заключението на назначена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ за периода от
19.10.2020 г. до 05.01.2021 г. е в размер на 1650,06 лв., а обезщетението по чл. 220, ал.
1 от КТ за неспазен срок на предизвестие е в размер на 634,64 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
По делото безспорно се установи, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „готвач“. Със заповед №
003/19.10.2020 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие. От заключението на съдебно-графичната
експертиза се установява, че молбата от 15.10.2020 г., с която ищецът е заявил
желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност, е подписана от него. Установи
се също, че споразумението от 19.10.2020 г. за прекратяване на трудовия договор на
ищеца по взаимно съгласие също е подписано от ищеца. Поради това съдът приема, че
страните са постигнали взаимно съгласие по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ
сключеният между тях трудов договор да престане да съществува занапред. Такава
воля е изразил ищецът, който е подписал молба с искане трудовият договор между
страните да бъде прекратен, считано от 19.10.2020 г. Налице е приемане на
предложението от работодателя, което е обективирано с подписване на споразумение
от 19.10.2020 г., както и със съставянето на самата заповед № 003/19.10.2020 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ, поради което същата е законосъобразна.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода на спора по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от ГПК за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна, неоснователни са и обусловените от него искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане обезщетение
в размер на 1772,64 лв. за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за периода от 19.10.2020 г. до 05.01.2021 г.
Неоснователен е и искът с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение в размер на 650 лв. за неспазен срок на предизвестие.
4
Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието.
В случая не са налице предпоставките за дължимост на обезщетение по чл. 220,
ал. 1 от КТ от страна на работодателя, тъй като трудовото правоотношение е било
прекратено във връзка с депозирана на 15.10.2020 г. молба от ищеца за прекратяване на
трудовото му правоотношение, считано от 19.10.2020 г., т. е. без да бъде спазен
уговорения срок на предизвестие от тридесет дни. Работодателят е приел
предложението, като страните писмено са се споразумели трудовият договор на ищеца
да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от 19.10.2020 г., поради което от
обективна страна не е налице визираното в чл. 220, ал. 1 от КТ основание за
обезщетение – неспазен срок на предизвестие от страна на работодателя. Поради
изложеното предявеният иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение в размер на 650 лв. за неспазен срок на предизвестие от страна на
работодателя е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
Ищецът е сторил разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 450 лв.,
които са реално заплатени, видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 02.11.2020 г.
Ответникът е сторил разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 910
лв., които, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020
г., са реално заплатени.
Съдът счита, че по отношение на разноските по иска по чл. 224 ал. 1 от КТ, който
е оттеглен в хода на процеса и производството по делото е прекратено в тази част, е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Касае се за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от
КТ, което съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ се изплаща не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. В случая
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 19.10.2020 г. Няма
данни за сключен в предприятието колективен трудов договор, който да е приложим.
Следователно, след като трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от
19.10.2020 г., то обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ се дължи не по-късно от
5
30.11.2020 г. Исковата молба е заведена на 06.11.2020 г., преди изтичането на този
срок, в който ищецът е могъл да си получи обезщетението в ответното дружество.
Освен това ответникът е признал този иск, заплатил е дължимото обезщетение в хода
на процеса, поради което разноските по този иск не следва да се възлагат в негова
тежест.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът не дължи заплащане на държавни
такси и разноски за предявените искове, произтичащи от трудово правоотношение, но
не е освободен от заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение на другата
страна. С оглед отхвърлянето на предявените искове, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 910,00 лв., направени разноски по делото за
възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. И., с ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ***,
съдебен адрес гр. София, бул. ***, чрез адв. Р.Д., против „***“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявяно от И.М.Т.,
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно, извършеното със
заповед № 003/19.10.2020 г. уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и неговата
отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, за
заплащане на обезщетение в размер на 1772,64 лв. за времето, през което е останал без
работа за периода от 19.10.2020 г. до 05.01.2021 г. и за обезщетение в размер на 650 лв.
за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И. Г. И., с ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***,
представлявяно от И.М.Т., сумата от 910,00лв. (деветстотин и десет лева), направени
разноски по делото за възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6