РЕШЕНИЕ
гр.София, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Съдия: Вергиния
Мичева-Р.
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2510 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.И.М., ЕГН **********, лично
и като законен представител на малолетните си деца – ищците Р.А.М., ЕГН **********,
и Г.А.М., ЕГН **********, всички с адрес: ***, твърдят, че в резултат от ПТП
настъпило на 27.06.2016 г. в „Ришкия проход“ е починала П.Т.М. - съпруга на
първия ищец и майка на другите двама малолетни ищци. Сочат, че вина за ПТП има
застрахования при ответника водач на лек автомобил „Роувър“, а именно И.Н.И.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата. Сочат, че водачът загубил
контрол върху автомобила и е реализирал ПТП. На задната седалка на автомобила
се е возила пътничката П.М.. Ищците твърдят, че нейната загуба им е причинила неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от тях болки и страдания. Първият ищец е
загубил своята съпруга и най-близкия човек до себе си, а малолетните деца са
загубили своята майка. Предявяват иск за неимуществени вреди срещу
застрахователя на виновния водач в размер на по 250 000 лв. на всеки един от
тях, ведно със законната лихва считано от 26.01.2017 г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, оспорва предявените искове по основание и по размер. Счита, че
водачът на лекия автомобил „Роувър“ не носи вина за настъпване на ПТП и за
последиците от него. Оспорва вредите твърдени от ищците. Прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение. Прави възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата П.М., като се твърди, че тя е знаела, че пътува в
автомобил, който се управлява от водач без нужната квалификация и
правоспособност, знания и умения за това, както и че не е поставила
обезопасителен колан по време на пътуването. Оспорва се вината на водача на
лекия автомобил, като прави възражение за независимо съизвършителство и от
водача на товарния автомобил. Оспорват се вредите. Оспорват се и твърденията
изложени от ищците, включително на ищеца А.М. във връзка със загубата на
съпругата му.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетият по делото Протокол за оглед
на местопроизшествие от 27.06.2016 г., извършен от разследващ полицай Б.В.при РУ
– Сунгурларе, установява, че на 27.06.2016 г. е посетено автопроизшествие след
подаден сигнал, настъпило на второкласен път II-73, км. 76+880, Ришки
проход. На местопроизшествието се намерили влекач Волво FH с рег. № HN
SI 016 и полуремарке Шмитц с рег. № HN SI 016, л.а. ROVER с рег. № *******, трупове
на мъж и на жена. При огледа са направени фотоснимки, съставляващи неразделна
част от протокола. В констативния протокол за ПТП от 27.06.2016 г. на РУ на МВР
Сунгурларе са посочени участниците в процесното ПТП – посочените ППС в
протокола за оглед на местопроизшествие, видимите щети по ППС, че при ПТП са
починали водачът на л.а. И.И.и П.М., както и че по случая е било образувано ДП
№ 139/27.06.2016 г. по описа на РУ Сунгурларе, по което към 04.09.2017 г. няма
привлечено лице като обвиняем, видно от писмо на ОП-гр. Бургас от същата дата.
От представеното постановление от 25.09.2018 г. на ОП-гр. Бургас се установява,
че по делото е одобрено постановление за привличане на обвиняем на лице
гражданин на Република Молдова за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3,
б.“б“, пр.1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал.1 НК вр. чл. 21, ал.2 вр. чл. 25, ал. 1 ЗДвП, но същото не е предявено по НПК. Установява се и че по делото към 25.09.2018
г. няма изготвено становище за повдигане на обвинение, респ. няма изготвен
обвинителен акт.
От Удостоверение за наследници от 17.10.2016
г., издадено от длъжностно лице при населено място гр. Бургас, община Бургас,
област Бургас, се установява, че П.Т.М., починала на 27.06.2016 г., е оставила
следните наследници по закон след смъртта си: А.И.М., ЕГН ********** – съпруг; Р.А.М.,
ЕГН ********** – дъщеря, Г.А.М., ЕГН ********** – син, С.П.К., ЕГН ********** –
дъщеря. Кръгът от наследници не се
оспорва от ответника.
Като доказателство по делото е представено писмо на ОД на МВР-гр. Бургас
от 26.07.2017 г., от което се установява, че И.И., ЕГН **********, е
неправоспособен и няма данни да му е издавано СУМПС от органите на МВР или
успешно да е издържал изпит в Р България за водач на МПС.
Назначената и изслушана по делото съдебна-автотехническа
експертиза /САТЕ/ дава следното заключение: Участниците в процесното ПТП са
влекач „Волво ФХ” с peг. № ****** с прикачено полуремарке „Шмитц” с рег.№ ******
и лек автомобил „Ровер 200” с рег. № ******, товарния автомобил се е движил към
гр. Карнобат (към с. Вълчин), а лекият автомобил се е движил в посока към гр.
Шумен (към с. Лозарево). Скоростта на автомобил Ровър преди произшествието е
била около 70 км/ч , а непосредствено преди удара с влекач Волво е била около
30,5 км/ч. Движението на лекия автомобил е било закъснително, т.е. скоростта му
е намалявала. Скоростта на състава влекач - полуремарке преди ПТП е около 100
км/ч. Ударът е настъпил при 98 км/ч и до разделянето на предната част на товарния
автомобил със странична лява част на лекия автомобил, скоростта е паднала до 82
км/ч. Пътното платно в района на произшествието е описано в експертизата - обща
ширина 7.60м. Дясната пътна лента е 3.80м, лявата пътна лента е 3.80 м. Левият
банкет е с ширина 1.70м, десния банкет е с ширина 1.10м. Произшествието е
настъпило на около 165 метра след края на завоя след с.Вълчин. Двете пътни
ленти са разделени една от друга с разделителна линия - единична непрекъсната
линия. Банкетите са обрасли с трева и са отделени от платното за движение с
единична непрекъсната линия - указваща границите на платното за движение. Преди
левия завой към с. Лозарево има поставени забранителни пътни знаци „Забранено е
движението със скорост по-голяма от 60 км/ч” и „Забранено е изпреварването на
МПС”. Пътните знаци важат за посока към гр. Карнобат, т.е. за товарния
автомобил. Траекторията на движение на лек автомобил Ровър е отразена на
мащабната скица, приложена към експертизата. След с. Вълчин лекият автомобил е
преодолял десен за него завой, като вероятно е навлязъл върху лентата за
насрещно движение и поради тази причина е насочил автомобила на дясно.
Навлизайки върху дясната лента, я напуска от дясно. Това става на около 65 -
70м. след десния завой. По десния банкет, лекият автомобил се е движил
дъгообразно около 30м. Това разстояние автомобилът е изминал за около 1,55s.
Връщайки се върху пътното платно, автомобилът преминава с дясната си страна в
близост до началото на мантинелата и продължава косо през пътното платно, като
достига левия банкет изминавайки косо на пътното платно разстояние от около
24м. Това разстояние автомобилът е изминал за около 1,23s. Преминавайки косо на
пътното платно, автомобилът достига левия банкет, където изминава по дъга около
35м. Това разстояние автомобилът изминава за 1,8s. След движението по левия
банкет автомобилът навлиза отново върху пътното платно, като от левия банкет до
достигане на мястото на удара, лекият автомобил е изминал 9,00м. Към момента на
навлизане на товарния автомобил в насрещната лента за движение, лекия автомобил
се е намирал от мястото на удара на разстояние около 9 м. От момента на
навлизане на товарния автомобил в насрещната лента за движение, двата
автомобила са се намирали на разстояние около 37 м един от друг. Лекият автомобил
е навлязъл косо на пътното платно под ъгъл от около 45° и се е движил в посока
принадлежащата му лента - към гр. Шумен. В тази част от траекторията си на
движение лекият автомобил се е движил закъснително със скорост от около 32 - 33
км/ч. Вещото лице по САТЕ заключава, че ударът е между предната лява част в
областта на предната лява броня на влекач „Волво ФХ” и страничната лява част в
областта на страничната лява колона на л.а. „Ровер” /между двете леви врати/,
като двата автомобила са били разположени леко косо /под ъгъл/ един спрямо
друг. Първата контактна точка между л.а. Ровер и влекач Волво се намира в
дясната част на пътното платно в дясната пътна лента, спрямо посоката на
движение на лекия автомобил и лявата пътна лента спрямо посоката за движение на
товарния и отстои на около 136,2 метра след приетия ориентир и на около 2,70
метра в ляво от десния край на платното за движение. След удара лекия автомобил
се е завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка, след което е
последвал втори удар с предната дясна част на автомобила и резервоара на
автомобилния влекач. След втория удар последвал трети удар със задната част на
автомобила и предпазната метална ограда /мантинелата/. След удара товарния
автомобил е продължил движението си още около 20 метра, след което е последвал
удар с предния ляв ръб на влекача и мантинелата. В момента на удара и след него
товарния автомобил е бил с задействана спирачна система в процес на ефективно
спиране. Процесното ПТП е протекло при дневна светлина, облачно и добра
видимост, пътното платно е било сухо. Участъкът върху който е настъпило
процесното ПТП е прав с дължина на правия участък около 400м. За посоката на
движение на товарния автомобил преди правия участък е имало десен за водача
завой. За посоката на движение на лекия автомобил също е имало десен за водача
завой. От края на десния завой за водача на лекия автомобил до приетия ориентир
са измерени около 27 метра. От ориентира до мястото на удара е измерено
разстояние около 136 метра. Следователно от края на завоя до мястото на удара
разстоянието е било около 163 метра. От края на завоя спрямо посоката на
движение на товарния автомобил, до мястото на удара разстоянието е било около
237 метра. Времето необходимо товарния автомобил да измине разстоянието от 237
метра е около 8,5 секунди. Според експертизата процесното ПТП не би настъпило,
ако всеки водач се е движил по принадлежащата му лента. Не стават ясни
причините за некоординираните действия на водача на лек автомобил Ровър за
напускане на пътното платно. При движението си в десния завой, водачът на лекия
автомобил е следвало да управлява автомобила така, че да следва принадлежащата
му лента. Водачът на влекач „Волво ФХ” с прикачено полуремарке „Шмитц” е
управлявал със скорост от около 100 км/ч на пътен участък в който максимално
разрешената
скорост е 60 км/ч, което не му е позволило да реагира своевременно на
възникналата опасна ситуация. Според вещото лице скоростта при която товарният
автомобил е можел да спре преди мястото на удара е около 60 км/ч. (съвпада с
ограничението на скоростта за товарния автомобил). Техническата възможност за
предотвратяване на произшествието от страна на водача на лекия автомобил се
свежда до управление на автомобила със скорост, която би му позволила да владее
автомобила безпроблемно. Траекторията на движение на лекия автомобил при
излизане от левия банкет е леко косо спрямо оста на пътното платно, т.е.
автомобила по-скоро е пресичал платното за движение и в конкретната ситуация с
каквато и да е по-ниска скорост да се е движил той би спрял перпендикулярно на
платното за движение. Процесното
ПТП е възникнало поради субективни
причини: Водачът на
лек автомобил Ровър 200 с per. № А3386КВ е управлявал автомобила си с
технически несъобразена с конкретните пътни условия скорост, което е пряка
причина за загуба на напречна устойчивост на автомобила и напускането на
пътното платно първо от дясно и след това от ляво, а водачът на „Волво ФХ” с прикачено полуремарке е управлявал товарния
автомобил със скорост от около 100 км/ч на пътен участък в който максимално
разрешената скорост е 60 км/ч, което не му е позволило да реагира своевременно
на възникналата опасна ситуация. Според заключението на САТЕ автомобилът
е напуснал пътното платно първо от дясно, след това от ляво, като причината за
напускане на пътното платно не е от технически характер, а от субективен
характер - действия от страна на водача с органите за управление. По време на
произшествието не е имало движение на други автомобили. В съдебно заседание
вещото лице по САТЕ е разяснило, че в момента на удара между товарния автомобил
и лекия автомобил, последният е бил заклещен между мантинелата и товарния
автомобил, понесъл е страничен удар. Деформацията е двустранна и от ляво и от дясно,
тъй като от ляво подпира мантинелата, а от дясно притиска товарния автомобил.
Според експерта пострадалата не е имала никакви шансове да оцелее при това
смачкване дори ако е била с поставен предпазен колан. Вещото лице пояснява още
и че ако товарният автомобил се е движел в принадлежащата му лента и при по-ниска
скорост, удар нямаше да настъпи, тъй като ударът между предната част на
товарния автомобил и задната част на лекия автомобил е било въпрос на около
една секунда двата автомобила да се разминат, а ако е карал в дясната лента
т.е. принадлежаща му лента въпрос на около 1 до 1,5 сек. да се разминат. Според
експерта пострадалата е изпаднала най-вероятно след първия удар с товарния
автомобил, при последващо въртене на автомобила.
Назначената по делото комплексна съдебно
медико-автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ установява, че относно мястото на
пострадалата П.М. в лек автомобил Ровър по делото няма категорични данни.
Експертизата счита, че е пострадалата е била пътник на задна дясна седалка,
като е излетяла от автомобила при въртенето след първия удар от товарния
автомобил и удара на автомобила в мантинелата през отвора на задното стъкло.
Експертизата установява, че при П.Т.М. са установени следните травматични
увреждания: Съчетана травма- глава- гърди- корем- крайници: Оток, пръснати
охлузвания и кръвонасядане на челото; охлузвания на гърба на носа; охлузвания
на лявата буза; охлузване на десния долночелюстен ръб; кръвонасядане на меката
черепна покривка челно; Счупване от първо до шесто ребра в ляво по мишничната
линия с кръвонасядане на околните меки тъкани; счупване на второ до пето ребра
в ляво до гръбнака с кръвонасядане на междуребрената мускулатура; счупване на
второ и трето ребра в дясно по мамиларната линия с кръвонаясдане на околните
меки тъкани; Кръвонасядания в хилусите на белите дробове; контузия на двата
бели дроба; Линейни охлузвания по корема; Кръвонасадне на десния хълбок;
ивицести охлузвания с кръвонасядания на дясното седалище; разкъсвания на
слезката; кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз; отваряне на лонното
съчленение; Охлузвания и дълбока разкъсно контузна рана на лявата мишница;
счупване на лявата ключица. От заключението се установява също, че е установена
съчетана травма като в генезата на смъртта водеща е гръдната травма. Вещите
лица са заключили, че съобразно механизма на настъпване на процесното ПТП и
движението на автомобила след първия удар от товарния автомобил върху странична
лява част на лекия автомобил, както и последващ удар на задна лява част на
лекия автомобил върху мантинелата, върху тялото на пострадалата са действали
центробежни сили. При действието на такива сили, телата намиращи се в
автомобила се стремят да се преместят по посока на действието на центробежната
сила. В случая, тъй като пострадалата М.
не е била с поставен колан, центробежната сила я е изхвърлила през отвора на
счупеното задно стъкло. Експертите са посочили, че предвид това, че М. е
намерена извън колата, същата в момента на пътнотранспортното произшествие е
била без поставен предпазен колан. При правилно поставен предпазен колан,
пострадалата щеше да бъде задържана на седалката, като е възможно при посочения
механизъм на ПТП с въртене на автомобила да получи травматични увреждания от
странични удари в интериора и е възможно същите да не доведат до смъртен изход.
Според заключението дори при поставен предпазен колан пострадалата е щяла да
получи травматични увреждания при последната фаза на произшествието с
притискане на лекия автомобил между тежкотоварния автомобил и мантинелата, като
предвид деформациите по лекия автомобил, същите е възможно да са и значителни
по тежест. В съдебно заседание вещите лица са изяснили заключението по КСМАТЕ,
като са посочили, че е възможен летален изход за пострадалата и ако същата е
останала в автомобила предвид тежките деформации върху него. Според вещото лице
Ш. фаталната рана за пострадалата е станала извън колата. Вещите лица са
категорични, че предпазният колан е ефективен при челен удар, но не и при
странични удари, при които може да задържи тялото в автомобила.
Във връзка с
механизма на ПТП беше разпитан свидетелят Т.Д.. Същият сочи, че се намирал на
100-150 м от мястото на ПТП. Спомня си за ПТП, като чул свирене на гуми и видял
автомобил, който се движел извън шосето. Автомобилът се опитвал да се качи
обратно на пътя и последвал удар с камион, който идвал от обратната посока.
Сочи, че пътят бил с не много стръмен наклон, автомобилът се движел по
нанагорнището, а камионът се спускал, платната на пътя били две – във всяка
посока по една лента за движение. Установява, че външните гуми на автомобила се
движели по тревата в насрещната лента, като се опитвал да се върне обратно на
пътя. Сочи, че от страната на автомобила имало мантинела, автомобилът навлязъл
в насрещното движение и излязъл от другата страна на пътя, като ударът между
ППС станал точно по средата на пътя.
Установява, че след ПТП звъннал на тел.112, за да съобщи за инцидента.
Сочи, че ПТП се случило през лятото на 2016 г. Свидетелят се е намирал на
нивото на пътя, нямал видимост към целия път . Сочи, че автомобилът се движел
бързо нагоре. Свидетелят видял удара - камионът ударил автомобила по средата.
Не е ходил на мястото на ПТП, а шофьорът на камиона отишъл при него и му казал,
че всички в автомобила били мъртви. Сочи, че в момента на удара не е имало
други коли на пътя. Не знае колко човека са били в автомобила. След ПТП дошли
противопожарна охрана, линейка и полиция, пътят бил затворен.
Във връзка с твърдените неимуществени вреди съдът допусна
и събра гласни доказателства. Свидетелят Васил И., роднина на починалата П.М., сочи,
че познава семейството на А. и П., младо семейство с двама близнаци. Свидетелят
установява, че семейството е било сплотено, родителите са се грижили за децата,
но след процесното ПТП бащата останал много угрижен, сам се справял с трудностите
по отглеждане на малките деца, водел ги по логопеди, по болници, плащал наем за
квартирата, в която живеели. Установява, че бащата се грижел за децата нормално
като родител, но му било трудно. Сочи, че когато децата били малки П.много се
занимавала с тях, научила ги да четат книжки и да рисуват. Сочи, че когато децата
разбрали, че майката е починала, започнали да заекват. Знае, че А. се грижи за
децата – грижи се за храната им, води ги на училище, на детски психолог и логопед. Впечатленията на
свидетеля са, че майката много липсвала на децата, които си я спомняли и я търсели
непрекъснато. Сочи, че А. нямал друга жена. Свидетелят Иван Кенов, сочи, че
семейството било много сплотено, разбирали се добре, въпреки трудностите в
живота. Случвало се той да работи на друго място, но живеели заедно
непрекъснато и били неразделни. Свидетелят не е виждал конфликти в семейството.
Дава показания, че след случилото се, А. бил съкрушен и съсипан. Грижел се сам за
децата, направил паметник на починалата, нямал друга жена в момента. Сочи, че
след трагедията децата започнали да заекват и ходели на логопед с баща си. А.
плащал наем на Р. – роднина на починалата, която ги гледала веднъж месечно.
Сочи, че роднините на А. не му помагали, той се справял сам, работел на втора
дори и на трета работа.
От разпита на свидетелката Р.Р., леля на починалата и
попечител на нейното голямо дете - С., се установява, че преди инцидента
родителите са се грижели за децата, като тя им помагала финансово и също се грижела за децата. След смъртта на П.бащата
поел грижи за тях, като децата живеели при него под наем, в жилище на
свидетелката. Сочи, че А. нямал друга връзка. Не познавала лично шофьора на
лекия автомобил, но сочи, че починалата го е познавала, като Ибрям е ходил на
гости у майка й. Сочи, че Ибрям купил няколко коли и не знае как не са го
хванали да шофира без книжка. Преди инцидента не е знаела, че Ибрям купува и
продава коли, като за това научила след ПТП. Сочи, че след инцидента бащата се
върнал в гр. Бургас заради децата, които лятото били при свидетелката, като при
започване на училище бащата поел изцяло грижите за тях, давал им пари и им пазарувал.
Свидетелката също помагала. Децата ходели на занималня, хранели се на стола,
вечер баща им ги взимал, а понякога и кака им. Децата влизали понякога в
болница и бащата оставал с тях. А. ходел на гробищата всяка събота, направил
паметник на П., носел цветя.
Увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при
ответника, покриваща датата на ПТП, т.е. в случая налице е валидно
застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил „Роувър 200“ с
ДК № ******* включително към датата на ПТП.
Ищците са предявили извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди от ПТП на 26.10.2016 г. Ответникът е предоставил отговор
в срок (на 26.01.2017 г.) и е отказал заплащане на обезщетение с мотиви, че липсвали
достатъчно документи и информация за основателността на претенцията на ищците и
нейния размер.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач.
Ищците са предявили
извънсъдебно претенцията си към застрахователя, който е отговорил на същата, като
е отказал изплащане на обезщетение. Предявените искове са допустими и следва да
се разгледат по същество.
Въз основа на протокола за оглед на местопроизшествие,
показанията на св. Д., САТЕ и КСМАТЕ, съдът приема, че на 27.06.2016 г. в
„Ришкия проход“ на второкласен път II-73, км. 76+880, е настъпило процесното ПТП
между влекач „Волво ФХ” с peг. № ****** с прикачено полуремарке „Шмитц” с рег.№
******, управляван от чуждестранен гражданин и лек автомобил „Ровер 200” с рег.
№ ******, управляван от лицето И.И.. В лекия автомобил се е намирала и П.М., която
е починала вследствие на травмите си. На основание събраните по делото
доказателства съдът приема, че водачът на лек автомобил „Ровер 200” с рег. № ******
е имал виновно и противоправно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП.
По делото се установи, че процесното ПТП е възникнало поради субективни причини
на водача, който е управлявал автомобила си с технически несъобразена с
конкретните пътни условия скорост, което е пряка причина за загуба на напречна
устойчивост на автомобила и напускането на пътното платно първо от дясно и след
това от ляво. Презумпцията за вина, установена с правилото на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е оборена от ответника, чиято е доказателствената тежест
за това.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е в две насоки
– че пострадалата е пътувала без предпазен колан и е пътувала в автомобила, като
е знаела, че същият се управлява от водач, който няма нужната квалификация,
знания и умения за това.
Възражението, в частта за липсата на
предпазен колан , се явява неоснователно поради следните съображения. Безспорно
е , че пострадалата към момента на ПТП не е била с поставен предпазен колан. Според
практиката на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразена както в ППВС №
17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на
касационната инстанция: № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т.
о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. и № 98/24.06.2013 г.,
по т. д. № 596/2012 г., е в смисъл, че изводът за наличие на съпричиняване на
вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото
лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило. Същевременно,
според цитираната практика на ВКС, само по себе си и обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен колан не е
достатъчно, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани
категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП
вреди, не биха се появили, или биха били в по- малък обем, ако пострадалият е
ползвал такъв предпазен колан, каквито доказателства, ангажирани съобразно
въведената с чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена тежест и по предвидения в ГПК
ред за събирането им по делото, липсват. Вещото лице Е. в о.с.з. е категорично
при зададен въпрос дали пострадалата е щяла да оживее, ако е била с поставен
предпазен колан, че същата не е имала никакви шансове да оцелее при това смачкване.
Освен това в о.с.з. вещите лица по КСМАТЕ са дали становище, че е възможен летален изход за пострадалата и ако
същата е останала в автомобила, т.е. била е с колан, предвид тежките деформации
върху него. При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на
предпазен колан, следва да бъде доказано по категоричен начин, както наличието
на обезопасителни колани в процесното МПС, обстоятелство, което не се
презумира, така и обстоятелството, че пострадалият не е изпълнил задължението
си по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. След като, при процесния механизъм на ПТП е
възможно смъртта да настъпи и при поставен и при непоставен предпазен колан,
състав приема, че възражението за съпричиняване не е доказано, поради което се
явява и неоснователно. Съдът не приема твърдяното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалата, в частта за знанието й, че водачът не притежава нужната квалификация,
знания и умения поради липса на събрани категорични доказателства в този
смисъл. Не се доказа, че пострадалата е знаела, че водачът няма СУМПС, и се е
съгласила автомобилът, в който се е намирала, да бъде управляван от
неправоспособен водач. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване,
а е само предполагаем.
Съдът намира, че следва да обсъди и
направеното от ответника възражение за наличие на независимо съизвършителство
при настъпване на процесното ПТП. Възражението за наличие на независим принос
от страна шофьор на товарния автомобил е неоснователно. Приносът е независим,
когато е налице съпричиняване на вредите в резултат на взаимосвързани, но
независими едно от друго действия/бездействия на различни субекти. Съдът счита,
че възражението е недоказано. Липсват категорични доказателства за вина на
другия водач при настъпване на ПТП. Ето защо не са налице твърдените от
ответника взаимосвързани действия/бездействия, които наред с поведението на
виновния водач да са създали предпоставки или да са улеснили независимо едно от
друго механизма на ПТП.
От съдебно медицинската експертиза се установи, че смъртта
на пострадалата е резултат от ПТП.
Ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на увреждания автомобил. Ищците не са получили застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по делото гласни доказателства за преживените
от ищците болки и страдания от внезапната загуба на тяхната съпруга, респ. майка,
във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на
ПТП, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 150 000лв.
за всеки от ищците. Претенциите до
предявения размер от по 250 000лв. следва да се отхвърлят като завишени. Установи се близката връзка на ищеца А.М. с
неговата съпруга, респ. връзката на децата Р.
и Г. с тяхната майка, която е естествена и съдът тук изцяло кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели. Ищците и пострадалата са
живеели заедно в едно домакинство, поддържали са близки семейни отношения и връзки,
майката се е грижила за своите малки деца. Пострадалата е била по средата на
своя жизнен път, на 35г. Смъртта й е била внезапно и тежко събитие за ищците и им
е причинила дълбоки душевни страдания и
силна болка. Подкрепа и издръжка в бъдеще децата на пострадалата, могат да
получат и от баща си, но загубата на тяхната майка ще ги съпътства до края на
живота им, който след смъртта на П.М. не е и няма да бъде същия. Ищецът, от
друга страна, след настъпване на смъртта на съпругата му, е загубил брачния си
партньор, и към момента следва да се грижи сам и да задоволява нарастващите
нужди на тепърва подрастващите деца.
В полза на ищците следва да се присъди и законната
лихва върху главниците. Чл.497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да
заплати лихва от датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Не са налице доказателства ищците
да са представили на застрахователя всички необходими доказателства за
определяне на обезщетение. Срокът на застрахователя за отговор е изтекъл на 26.01.2017г.
Поради това следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 26.01.2017г.,
от когато дължи и лихва.
По
разноските.
Ищците не
претендират разноски. Същите са били освободени от заплащането на такива на
основание чл.83, ал.2 ГПК. Процесуалният им представител претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът
претендира за разноски. Представил е списък по чл.80 от ГПК – за 150лв.
разноски за експертиза, юрисконсултско възнаграждение, което определено от съда
предвид фактическата и правна сложност на делото се равнява на 200 лв., 250лв.
за призоваване на трима свидетели и 20лв. за издаване на съдебно удостоверение.
Или общо разноските са в размер 620 лв.
Искането на
процесуалния представител на ищците да бъде присъдено възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 вр ал.1 т.2 от ЗАдв. е основателно. Представените по
делото договори за правна защита и съдействие са сключени между ищците и адв. Г.
при изрична уговорка за приложението на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. На адв. Г. се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 9918лв., изчислено съобразно чл.7
ал.2 т.5 от Наредбата №1/2008г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част
от исковете /40%/ - 248лв.
От бюджета
на съда са направени разноски от 250лв. за САТЕ и 500 лв. за КСМАТЕ, или общо 750лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи съобразно уважената част от
исковете /60%/ за разноски 450лв. и за държавна такса – 18000лв., платими по
сметката на съда.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.И.М.,
ЕГН **********, на Р.А.М., ЕГН **********, представлявана от нейния баща и законен
представител А.И.М., и на Г.А.М., ЕГН **********, представляван от неговия баща и
законен представител А.И.М., всички с адрес: ***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ по 150 000лв., на всеки от тях , ведно с лихвата за забава от 26.01.2017г.
до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинени от ПТП
на 27.06.2016 г. в „Ришкия проход“ неимуществени вреди от смъртта на П.Т.М., ЕГН
**********, причинени виновно от застрахован при ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/30/116001623880,
период на покритие от 26.06.2016 г. до 25.06.2017 г., водач И.Н.И., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за неимуществени вреди за
разликата до първоначално предявените размери от по 250 000 лв., ведно с
лихвата за забава върху сумите от 26.01.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
адвокат Л.Г., АК Перник, на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатски хонорар в
размер на 9918лв.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН
**********, Р.А.М., ЕГН **********, представлявана от нейния баща и законен
представител А.И.М., и Г.А.М., ЕГН **********, представляван от неговия баща и
законен представител А.И.М., всички с адрес: ***, да заплатят на ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 248лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 18450лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните .
Съдия: