№ 15730
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско
дело № 20241110132125 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от З. С. Н. срещу Т. М. Т. иск с правно
основание чл. 127б, ал. 1 от СК за налагане на забрана за напускане на страната по
отношение на общото дете на страните.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че упражняването
на родителските права е предоставено на майката. Поддържа се, че майката иска да живее в
Германия при бабата на детето по майчина линия, както и че има приятел чужденец, поради
което детето може да бъде изведено от страната.
Ответникът в открито съдебно заседание оспорва исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 127б, ал. 1 от СК районният съд по настоящия адрес на детето разглежда
искане за налагане на забрана за напускане на страната на дете при конкретен и явен риск от
незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина.
Според чл. 127б, ал. 2 от СК незаконно е извеждането на дете с обичайно
местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно
упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на
закона или на споразумение.
Съгласно чл. 127б ал. 4 на СК съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол
при Министерството на вътрешните работи за образуваното производство. До влизането в
сила на съдебното решение детето може да напуска страната само с разпореждане на съда.
Основание за налагане на забраната по чл. 127б от СК е явната, несъмнена, реална,
1
конкретна и непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на такава опасност
е въпрос на преценка и установяване във всеки конкретен случай (Решение №
2416/22.04.2024 г. по в. гр. д. № 2089/2024 г. на СГС).
Ищецът носи доказателствената да установи, че страните са родители на детето, както и
че е налице конкретен и явен (не хипотетичен) риск от незаконно извеждане на детето от
страна на ответника.
От Решение по гр.д. №5636/2021г. по описа на СРС се установява, че е утвърдено
споразумение между страните, по силата на което упражняването на родителските права
върху детето е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични
отношения и същият се е задължил да заплаща издръжка. По молба на бащата е издаден
изпълнителен лист за режима на лични отношения.
От удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на детето, родено на
01.10.2019г.
От декларация на бащата с нотариална заверка на подписите от 03.06.2024г. се
установява, че бащата не е съгласен детето да напуска страната, придружено от майката.
От искова молба от 12.02.2024г. се установява, че майката е сезирала СРС с искане по чл.
127а от СК за заместване на съгласието на бащата за пътуване на детето заедно с майката,
както и за издаване на паспорт.
От договор от 30.05.2024г. се установява, че ответницата ползва социална услуга
„информиране и консултиране“ с доставчик Сдружение „Институт по социални дейности и
практики“- ЦОП със срок на договора 30.05-30.08.2024г.
От служебна бележка от ДГ №138 „Приятели“ се установява, че детето посещава детското
заведение към 10.06.2024г.
От трудов договор от 21.09.2022г. се установява, че майката е в ТПО със „Султана-2020“
ЕООД на длъжност „касиер“.
От социален доклад от 10.06.2024г. се установява, че комуникацията между родителите е
влошена, че основни грижи за детето се полагат от майката, че бащата желае да осъществява
контакт с детето си, както и че бащата е притеснен, че майката може да изведе детето от
страната.
В изслушването си по реда на чл. 127б, ал. 3 от СК ответницата заявява, че работи в
България и желанието й е било да изведе детето на почивка Турция, за което е получила
отказ от бащата. Заявява също така, че няма никакво намерение да заживява с детето в
чужбина, а желае да го извежда от страната единствено с цел почивка.
От социален доклад от 06.08.2024г. се установява, че основни грижи за детето полага
майката, че същата е заявила пред служителите желанието си единствено да води детето на
почивка извън страната, както и че детето посещава детска градина.
От показанията на св. Ленко Кочев, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява,
че бащата се опасява от това, че майката може да заведе детето в Германия при бабата на
2
детето по майчина линия. Установява се също така, че приятелят на майката е чужденец и
бащата се опасява, че детето може да бъде заведено при него. Установява се, че свидетелят
не знае какви са намеренията на майката, че детето е било при бащата в продължение на
около един месец през лятото, както и че между детето и бащата е налице близка връзка.
От показанията на св. Цветанка Осева, сестра на ответницата, преценени по реда на чл.
172 от ГПК, се установява, че през лятото детето е било за 1 месец при бащата, както и че
ответницата няма намерение да напуска страната, работи в България и детето посещава
детска градина в България. Установява се също така, че бабата на детето по майчина линия
работи в Германия от 6-7 години, но ответницата не е изявявала желание да живее в
Германия. Установява се, че приятелят на майката е сирийски гражданин, роднините му не
са в Сирия и същият няма намерение да се връща в Сирия, а е в процес на закупуване на
жилище в България.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се доказва наличието на
конкретен и явен риск от назаконното извеждане на детето от страна на ответника.
Обстоятелствата, че бабата на детето работи в Германия и връзката на майката с чужд
гражданин, който пребивава и работи в България и е в процес на закупуване на жилище
именно в България, не сочат на конкретна и явна опасност от неправомерно извеждане на
детето. Такава опасност не се установява и от показанията на свидетелите - св. Кочев
заявява, че се касае за опасения на бащата и не знае какви са намеренията на майката.
Наличието обаче единствено на опасения не може да се приравни на явна, несъмнена,
реална, конкретна и непосредствена опасност от извеждане на детето. Наред с това, другият
свидетел - св. Осева заявява, че майката няма намерение да напуска страната и работи в
България.
Следователно по делото остана недоказано, че е налице конкретен и явен риск
ответницата да изведе незаконно детето извън територията на Република България по
смисъла на чл. 127б, ал. 2 от СК (в нарушение на правото на ефективно упражняване на
родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на
споразумение). Предвид изложеното молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която доказва сторени такива
в размер на 600 лв., представляващи адвокатски хонорар (л. 27 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от З. С. Н., ЕГН **********, срещу Т. М. Т.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127б, ал. 1 от СК за налагане на забрана за
напускане на страната по отношение на общото им дете Славин З.ов Н., ЕГН **********.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. С. Н., ЕГН **********, да заплати на Т. М.
Т., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок
от съобщаването.
ПРЕПИС от решението на основание чл. 127б, ал. 7 СК да се изпрати незабавно на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, включително ГД
"Гранична полиция".
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4