Мотиви по
НОХ№ №372/2010г. по описа на РС гр.Бургас
Производството по делото
е образувано по повод обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр.Бургас, с който против С.К.Х. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и против М.Щ.А. с обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3,т.4 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.4, вр.чл.28, ал.1 от НК.
Съдът разгледа делото по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно
определение от 28.05.2010г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения, представителят на РП гр.Бургас поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, като сочи, че престъплението, за което е внесен настоящия
обвинителен акт, се подкрепя от обстоятелствата, установени на досъдебното
производство и събрани в хода на съдебното следствие. Относно определяне вида и
размера на наказанието, прокурорът пледира на подсъдимия С.Х. да бъде наложено
наказание под минимума, а именно две години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, което да се изтърпи в затвор или в затворническо
общежитие от закрит тип. Относно определяне вида и размера на наказанието за
подсъдимата М. А пледира да бъде наложено наказание от шест месеца лишаване от
свобода, което на основание чл. 61,т.2, вр.чл.60, ал.1 от НК да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит
тип.
Служебният защитник на
подсъдимия С.Х., в лицето на адвокат М. ***, посочва, че всички онези факти,
които обуславят обвинението на неговия подзащитен, не са предмет на правен
спор. Посочва също, че в съдебно заседание подзащитният му е направил пълни самопризнания за това, което
е извършил. Относно правната квалификация на деянието, защитникът отбелязва, че
същата е правилна и я поддържа изцяло. Счита, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати с налагане на наказание от една година и шест месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим.
Служебният защитник на
подсъдимата М.А., в лицето на адвокат С. ***, не оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието по обвинителния акт. Относно
определяне вида и размера на наказанието, защитникът пледира на подсъдимата да
бъде наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода.
Подсъдимите С.Х. и М.А. признават
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желаят да се събират доказателства за тези факти. В защитната си реч, по време
на съдебните прения, молят съда да им наложи минимално наказание.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 12.08.2009г.
подсъдимите се срещнали в к-с „Меден Рудник” гр.Бургас, разговаряли, след което
взели решение да извършат кражба от някой от строителните обекти, находящи се в
комплекса. Подсъдимият Х. носел със себе си арматурно желязо, клещи и един бял чувал.
Минавайки покрай кооперацията в близост до бензиностанция „Медпетрол” в к-с
„Меден Рудник”, Х. забелязал, че обекта не се охранява. С помощта на
арматурното желязо,
което носел със себе си, Х. разбил двата катинара
на входната врата и двамата с подсъдимата А. влезли в обекта. Влизайки,
подсъдимите забелязали голямо количество кабели, вкарани в пластмасови тръби. Непосредствено
след това подсъдимата А. излязла навън, за да наблюдава. През това време
подсъдимият Х. с помощта на клещите отрязал голямо количество кабели, които
поставил впоследствие в чували. По това време свидетеля Кънчо Кънчев
–невъоръжена охрана към „Спайдър 4” ООД, който охранявал съседната кооперация,
видял двамата подсъдими да излизат от входа на кооперацията , като подсъдимия Х.
бил с бял чувал на гърба. Свидетелят не успял да хване двамата подсъдими и се
обадил на техническия ръководител на кооперацията–свидетеля Х К,че има
извършена кражба на обекта. След като посетил кооперацията и констатирал какво
е откраднато, свидетелят К се обадил в ІV РУ на МВР гр.Бургас с информация за извършена
кражба. Междувременно подсъдимите занесли кабела, който бил около десет килограма
, в пункт за изкупуване, находящ се в к-с ” М.Рудник”, на ул.”Ален мак” №13 и
го предали на свидетеля Русев, който им дал сумата от 50 лв, от които А получила
15 лв. След подадения сигнал за извършената кражба полицейските служители
извършили проверка, при която установили лицата извършили кражбата.
От изготвената на досъдебното производство оценъчна
експертиза се установява, че общата
стойност на отнетите кабели към датата на извършване на деянието е 772.20 лв.
Подсъдимият С.К.Х., с ЕГН ********** е роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, неграмотен, безработен, неженен, осъждан,
понастоящем в Затвора гр. Бургас. Подсъдимият е многократно осъждан.
Подсъдимата М.Щ.А., с ЕГН ********** е родена на ***г***,
живуща ***, българка, българска гражданска, неграмотна, безработна, неомъжена, осъждана,
с ЕГН **********,***. Подсъдимата е осъждана многократно.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от направените от подсъдимите
самопризнания и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло ги подкрепят – показанията на свидетелите, приобщените по реда на чл.
283 от НПК, заключението на вещото лица по извършената съдебно – оценъчна експертиза, а също и справката
за съдимост на подсъдимите.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът прие, че с гореописаното деяние подс. С.К.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, а
подсъдимата М.А. състава на престъпление по чл. чл.195, ал.1,т.3,т.4 и т.7,
вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.28, ал.1 от НК, тъй като на 12.08.2009г, около 17.30 часа, в гр. Бургас, к-с
"Меден Рудник", от новострояща се кооперация „УПИ-VІ-3, кв.
141", при условията на опасен рецидив за Х. и при условията на повторност
в немаловажен случай за А., в съучастие - Х. като извършител, а А. като
помагач, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот-счупване на катинарите на външната врата, чрез използване на неустановено
по делото техническо средство, отнели чужди движими вещи: 567 метра едножилен
алуминиев проводник, тип „ПВА-1", със сечение 10 кв.мм. на стойност 680.40
лв., 189 метра гофрирана тръба на стойност 75.60 лв. и 27 броя клеморед на
стойност 16.20 лв., или всичко на обща стойност 772.20 лв. от владението на фирма
„ГМ-строй" ООД, с МОЛ Х К, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал. 1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29,
ал.1,б."б" от НК за подсъдимия С.К.Х. и престъпление по чл.195, ал.
1, т.3, т.4 и т.7 , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл. 28, ал.1 от НК за подсъдимата М.Щ.А..
От обективна страна е
налице деяние извършено против обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите. За да е налице кражба, до извършване на
изпълнителното деяние вещта предмет на кражбата трябва да се намира във
фактическата власт на всеки друг, освен на дееца. Изпълнителното деяние на
кражбата е отнемането на вещта от владението на другиго. То се осъществява само
чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху
вещта, която до момента на деянието се упражнява от някого и същевременно да
установи своя фактическа власт върху нея. Престъпният резултат е именно
промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила в
следствие на деянието. В момента, когато тя настъпи, престъплението е
довършено. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимите са
установили своя фактическа власт върху вещите предмет на престъплението.
На следващо място от
обективна страна по делото се установи, че за установяване на фактическа власт
върху предмета на престъплението, подсъдимите са счупили катинарите на външната
врата, чрез използване на неустановено по делото техническо средство, което
обуславя наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
На следващо място от обективна страна по делото се
установи, че подсъдимият С.К.Х. е извършил престъплението при условията на „опасен
рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б „б” от НК. Осъдителните съдебни актове, обосноваващи „опасния рецидив” по чл. 29, ал. 1, б.
„а” и „б” от НК са: определение за одобряване на споразумение,
постановено по НОХД №1347/2008г. по описа на БРС, с което му е наложено
наказание три месеца лишаване от свобода . Определението е влязло в сила на
9.07.2008г. С определение за одобряване на споразумение, постановено по
НОХД№2045/2008г., по описа на БРС му е
наложено наказание четири месеца лишаване от свобода .
Деянието, предмет на настоящото производство, е
извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК от
подсъдимата А.. А. е извършила престъплението, след като е била осъдена с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно по НОХД
№2961/2009г. по описа на РС Бургас.
Субект на престъплението са подсъдимите
С.К.Х. и М.Щ.А., за който няма данни да страда от умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл от всеки един от тях, тъй
като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
му последици и са искали настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи наказание за извършеното от подсъдимия С.К.Х. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3 и т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „б” от НК при условията на чл.55 от НК.
В случая за
престъплението по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК извършено от подсъдимия се предвижда
наказание лишаване от свобода. Предвидена е долна граница на наказанието
лишаване от свобода, поради което и приложение в случая следва да намери
хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като съдът определи наказанието под най –
ниския предел, прилагайки нормата на чл.58а от НК /ред.ДВ, бр.27 от 2009г./,
която се явява по –благоприятен закон , в сравнение с редакцията на сега
действащата норма на чл.58а от НК /ред. ДВ,бр.27 от 2009г./
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита признанието на вината от страна на подс. Х., младата
му възраст, критичното отношение към извършеното, изразеното съжаление и
тежкото социално и материално положение. В случая е налице и отегчаващо вината
обстоятелство, а именно обремененото съдебно минало на подс.Х. – същият е многократно
осъждан за извършени престъпления против собствеността, които сочат на трайна
склонност от подс. към извършване на
престъпления против собствеността.
Предвид горното и с оглед изпълнение целите на
наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК, съдът наложи на подсъдимия Х. за
извършеното от него престъпление, на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „б” от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на
основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието, като наказанието да се изтърпи в затвор или
в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59,
ал.1,т.1,предл.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода за
срок от една година и десет месеца съдът приспадна времето, през което е бил
задържан въз основа на взета спрямо него мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
Относно подсъдимата А., съдът
съобрази следното. За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т.4 и 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл. 28, ал.1 от НК извършено от подсъдимата се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години.
Следователно предвидена е долна граница на наказанието лишаване от свобода,
поради което и приложение в случая следва да намери хипотезата на чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, като съдът определи наказанието под най – ниския предел, прилагайки
нормата на чл.58а от НК /ред.ДВ, бр.27 от 2009г./, която се явява по
–благоприятен закон , в сравнение с редакцията на сега действащата норма на
чл.58а от НК /ред. ДВ,бр.27 от 2009г./
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита признанието на вината от страна на подс. А., младата
й възраст, критичното отношение към извършеното, изразеното съжаление и тежкото
социално и материално положение. В случая е налице и отегчаващо вината
обстоятелство, а именно обремененото съдебно минало на подс.А. – същата е многократно
осъждана, като и е определяно и наказание лишаване от свобода .
Предвид горното и с оглед изпълнение целите на
наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК, съдът наложи на подсъдимата за извършеното от нея престъпление, на
основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т.4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.20,
ал.4, вр. чл. 28, ал.1 от НК, вр. чл.
373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, като
на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието, като наказанието да се изтърпи в
затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 189, ал.
3 НПК съдът осъди подсъдимите да
заплатят по сметка на Районен съд гр. Бургас сума в размер на 50 лева, представляваща направени по делото
разноски за съдебно-оценъчна експертиза.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ